ВАЖНИ ПОУКИ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ

Георги Димитров

Септемврийското въстание от 1923 година беше първото народно въстание против фашизма. Макар че комунистите играха главната ръководна роля в това героично въстание, то беше не партийно дело, а народно дело – дело преди всичко на работническата класа и на селяните в България. Вярно е, че Септемврийското въстание претърпя неуспех; то не можа да събори току-що установената военно-фашистка диктатура. Обаче то остави дълбоки, незаличими следи в обществения и политически живот на нашата страна. Дълбоката пропаст, създадена между предните слоеве на нашия народ и фашизма, не можа да бъде отстранена с никакви жестокости или хитри маневри от страна на фашистката реакция. И ако основните народни маси не се примириха никога с фашизма, въпреки огромните жертви, които дадоха, и неизброимите страдания, които преживяха в течение на две десетилетия – това безспорно се обяснява на първо място с неотразимото влияние на Септемврийското въстание и неговите положителни и отрицателни поуки за българския народ. Може да се твърди без преувеличение, че без това влияние и тези поуки от Септемврийското въстание през 1923 година не биха били възможни създаването на могъщия Отечествен фронт и историческата народна победа на 9 септември 1944 година.

Много и разнообразни причини доведоха до поражението на Септемврийското въстание. Но несъмнено е, че най-важната причина за поражението се състои в това, че тогава, като резултат на фаталните грешки на Комунистическата партия и Земеделския съюз, не бе установен крепък съюз между работниците и селяните в борбата против фашисткото правителство на палача Цанков. Втората важна причина беше тази, че въстаниците не успяха да привлекат на своя страна болшинството от армията, която именно бе използувана от Цанков за потушаване на народното въстание. Третата причина трябва да се търси в съществуващото тогава разделение между народните маси и значителна част от българската интелигенция.

Септемврийското въстание показа ясно, че за победата на народа над фашизма беше необходимо да се отчетат неговите уроци преди всичко в това отношение. И действително нашата партия положи много усилия, за да изправи миналите грешки, да създаде и укрепи съюза между работниците и селяните и да способствува всячески за обединението на всички демократически, антифашистки сили на народа. От своя страна антифашистките елементи в Земеделския съюз разбираха все по-ясно, че фашисткият преврат на 9 юни и поражението на Септемврийското въстание в 1923 година станаха възможни главно поради това, че работниците и селяните не бяха крепко свързани помежду си, че отношението на ръководството на Земеделския съюз към Комунистическата партия беше не дружеско, а враждебно; те пристъпиха към изправяне на своите минали грешки и подадоха своята братска ръка на комунистите. Извършваше се също, макар и по-бавно, преориентирване в антифашистки дух в редовете на армията и интелигенцията. По такъв начин истинските български патриоти, научени от горчивия опит на миналото, съумяха да използуват най-важните поуки от Септемврийското въстание, за да обединят предните сили на работническата класа, селячеството, армията и народната интелигенция. Така беше създаден в процеса на продължителна работа и борба спасителният Отечествен фронт, беше разгърнато славното въстаническо движение и осигурена, при поддръжката на настъпващата братска Червена армия против германските орди, историческата победа на антифашисткото народно въстание над фашизма на 9 септември 1944 година.

Като се прекланяме пред светлата памет на падналите септемврийски борци през 1923 година, ние трябва да помним и никога да не забравяме тия грамадни поуки, които си остават в пълна сила и в настоящия момент.

Истинско достойно чествуване на героическото Септемврийско въстание, с което всички ние, нашата партия и целият трудещ се български народ се гордеем с право, означава днес мобилизиране на всички истински народнодемократически, прогресивни сили под знамето на Отечествения фронт, против разколниците на патриотическото единство на народа, против враговете на съюза между работниците и селяните – здравия гръбнак на това единство, против всички онези, които се стремят да отворят отново вратите за възвръщане към проклетото фашистко минало; означава мобилизиране на всички здрави сили на нацията за довеждане до победен край великото дело на 9 септември 1944 година – изграждането на свободна, демократична и мощна България с осигурена национална независимост и държавен суверенитет.

в. „Раб. дело" бр. 313 от 22 септември 1945 г.

 

начало