НА ДВАНАДЕСЕТГОДИШНИНАТА НА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ

Георги Димитров

Драги другари,

Нямайки възможност лично заедно с вас да участвувам в чествуването на дванадесетата годишнина на нашето славно Септемврийско въстание, пращам моя братски болшевишки привет на участниците в тая героична епопея на пролетариата и трудещите се селяни в България.

Когато преди две години, в деня на десетгодишнината на Септемврийското въстание, на 23 септември 1933 г., изправен на първи разпит пред Лайпцигския съд, аз се възползувах от случая да издигна от тая своеобразна световна трибуна високо знамето на героическото Септемврийско въстание и да се солидаризирам с борещите се наши братя против фашизма в България, трябва да призная, че в същото време аз изпитвах за себе си лично и за нашата партия известно угризение на съвестта, че ние и след изминалите 10 години все още не сме основно изучили Септемврийското въстание – тая българска 1905 година – и не сме използували сериозно тая богата съкровищница с положителни, а също така и отрицателни уроци за възпитанието на Партията и масите и за подготовката на бъдещия победоносен Септември в България. Вследствие на антиболшевишкото отношение на някои случайни ръководители на Партията и не от ум усърдни борци против „теснящината", а и по вина на самите нас, септемврийските дейци, които твърде малко сме направили за изучаването и болшевишкото осветляване на Септемврийското въстание, блестящите примери на героизъм и себеотрицание, светлата памет на хиляди загинали борци, огромният положителен опит и основните слабости на Септемврийското въстание и досега не са използувани така, както диктуват жизнените интереси на нашата партия, на работническото движение и боевият съюз между пролетариата и трудещите се селяни.

Тая важна задача продължава да стои пред Партията и тя трябва час по-скоро да бъде успешно изпълнена.

Да се учим от богатия положителен, а също така и отрицателен опит на Септемврийското въстание; да възпитаваме Партията и особено младите поколения на работническата класа и трудещите се селяни в България в септемврийски дух, в духа на боевия съюз между пролетариата и останалите трудещи се маси, против общия класов враг – в това собствено се заключава действителното достойно чествуване на героическото Септемврийско въстание, с което всички ние, нашата партия и целият трудещ се български народ с право се гордеем.

Писмо до тържественото събрание на българската политическа емиграция в Москва
по случай дванадесетгодишнината на Септемврийското въстание.
Писано на 23 септември 1935 г. в Москва.

 

начало