СЛЕД ВЪСТАНИЕТО

Георги Димитров

Септемврийското въстание на трудещите се маси в България биде подавено с огън и меч и потопено в кръв. Въстаналият против узурпаторската и натрапническа буржоазно-фашистка власт и за работническо-селско правителство народ бе временно разбит, главно защото не успя да концентрира бързо своите сили и защото бе принуден да води въоръжената си борба почти с голи ръце, докато цанковото правителство, обединило около себе си всички вътрешни и външни тъмни антинародни елементи – от банкерите и спекулантите до контра-революционните генерали и професори, от врангелистите и продажните македонствующи до подлите широкосоциалистически кариеристи, – разполагаше с всичкото въоръжение на страната.

Пет хиляди комунисти, земеделци и доблестни народни синове – зверски избити; петнадесет хиляди работници, селяни, учители, свещеници и други интелигентни служители на народа – арестувани и безчовечно малтретирани и осакатявани; хиляди семейства – разорени и почернени; маса жени и девици – подлагани на страшни поругания; множество села и градове – опустошени; цялата страна – от Бургас и Стара Загора до Фердинанд и Берковица – заляна с кръв и сълзи; неописуеми жестокости и изстъпления, каквито българският народ не е преживявал в такива размери дори и през периода на петвековното турско робство – ето кратката, но тъй ужасна и позорна равносметка на варварското отмъщение на озверената банкерско- спекулантска и военно-монархическа управляваща клика в България!

С потушаването обаче на въстанието, както и с извършените жестокости и масови избивания над най-будната и активна част от българския народ положението на узурпаторската и насилническа власт съвсем не се заздравява и съществуващата в страната политическа криза нито се разрешава, нито пък се отстранява.

Тъкмо наопаки. Именно поради септемврийската кръв позициите на цанковото правителство са толкова повече разколебани под тежестта на неизмеримото морално поражение, което неговата терористическа и противонародна политика претърпя. Каруцата на неговия „демократически сговор", разяждан от вътрешни недоразумения и котерийни съперничества, необикновено много скърца. Служещата на това правителство за прикритие срамната му голота социалдемократическа партия се разяжда от една остра и болезнена криза. Изборната диверсия, към която правителството прибягва, държейки страната под режима на военно положение и безогледен терор, документира само пълната ликвидация и на последните остатъци от буржоазния парламентаризъм и установяване окончателно на една открита военно-фашистка диктатура, неспособна да се справи с вътрешните си противоречия и с най- жизнените въпроси за съществуването, свободата, мира и независимостта на народа и страната.

При това създаденото подир въстанието вътрешно положение на страната е неудържимо и то в никой случай дълго не може да продължи. България е превърната просто в мушия на една шепа банкери, спекуланти и експортьори и във варварска тюрма, в която са наблъскани най-добрите сили на народа и вратите на която всеки момент са широко разтворени за поглъщането на нови стотици и хиляди верни народни синове.

Цели области на страната са превърнати в гробници и пепелища от вилнеющата фашистка власт. Не съществува абсолютно никаква сигурност не само за свободата, но и за честта, имота и живота на всички, които са в опозиция на господствуващата банкерско-спекулантска и военно-монархическа клика. Системата на политически убийства се практикува надлъж и нашир из страната. Тя вече се прилага не само спрямо комунисти и земеделци, но и спрямо буржоазни противници на самозабравилите се управници, какъвто е случаят с неотдавнашното политическо убийство, извършено над д-р Генадиев. Върху целия стопански, социален и политически живот на страната е сложена тежката кървава лапа на беснуващата реакция.

Понятно е, че при тоя режим на лична, гражданска и политическа несигурност съществуващата още от войната насам стопанска криза става още по-остра и болезнена за трудещото се народно мнозинство и за страната. Никой сериозно не може да мисли за усилване на производството и за развитие на производителните сили, когато живият фактор на стопанския живот – работниците, селяните и всички трудещи се – е изложен на едно безогледно разорение и изтребление; когато поради извършените жестокости и убийства над трудещите се маси и продължаващия се над тях свиреп терор тяхната воля за интензивен и производителен труд е отровена; когато хиляди и хиляди работни сили, вместо да бъдат във фабриките, работилниците и на полето, са натъпкани в затворите или са прогонени из балканите и в чужбина; когато народното стопанство е лишено от една грамадна маса работоспособни до вчера мъже поради масовите убийства, малтретирания и осакатявания и когато стотини села са опустошени, разграбени, оставени без храни, без посев и без жив и мъртъв инвентар.

В настъпилата тъмна разбойническа нощ може да процъфтява само спекулата с предметите от първа необходимост, само банкерският и експортьорски монопол, само грубото пладнешко ограбване на работническите маси и на селските и градски дребни производители. И резултатите от всичко това са налице. В момента, когато от селяните се закупват техните зърнени произведения на безчовечно ниски цени, цената на хляба за консуматорските маси в градовете и селата постоянно се покачва. Скъпотията бързо расте. Увеличава се експлоатацията над работническия труд чрез намалението на работническите надници и чрез произволното удължаване на работното време. Подготовлява се ново увеличение на данъчния товар. Беснеят спекулантите, беснеят капиталистите, беснеят домопритежателите! Животът на работници, селяни, занаятчии, служащи и трудова интелигенция става тъй непоносим, както не е бил никога досега в България.

Що се касае до външното и международно положение на България, то е също съвършено несигурно и изпълнено с опасни изненади за българския народ. След като са отстранени трудещите се маси и техните две масови партии (Комунистическата и Земеделският съюз) от открито участие в политическия живот на страната, последната става не само плячка в ръцете на управляющите банкери и спекуланти и военно-монархически авантюристи, но и се превръща в безволно оръдие на западните империалисти и познати завоеватели на Балканите. Цанковото правителство, което противопостави на народните маси топовете и картечниците и със септемврийските кръвопролития издълба една дълбока и непроходима пропаст между себе си и народа, опирайки се сега вътрешно само на шепата буржоазни фашисти и на врангеловите и македонствующи банди, се превръща в една жалка играчка на тия именно империалисти и завоеватели и за да се задържи по-нататък на власт против народната воля, ще бъде пред тях „по-тихо от водата и по-ниско от тревата", като изпълнява всички техни искания и прищевки.

Не е случайно, че тъкмо в момента, когато още не е засъхнала пролятата народна кръв и правителствените гробари не са успели да приберат всички повалени от белогвардейските банди човешки трупове и когато министърът на външните работи се връща от дългата си обиколка из европейските столици с тържествени изявления, че „цяла Европа" сега гледала на България с пълно доверие, като страна, която победоносно се е справила с „болшевизма" у дома си – тъкмо в тоя момент именно главната репарационна комисия решава България да заплати една грамадна сума, възлизаща на повече от милиард лева, за окупационни разноски, непредвидени в мирния договор и в споразумението по репарационните плащания, и за да наложи плащането на тия разноски, е конфискувала последната българска вноска срещу репарационния дълг!

Напразно правителствената преса се оплаква, че това е едно съвсем незаслужено наказание за българското правителство. Не, господа! Постъпката на главната репарационна комисия е естествена последица от кървавото смазване на народното движение. Тя е едно ясно указание за това, което тепърва очаква българския народ от страна на западните империалисти под кървавия режим на днешното узурпаторско правителство. Знаят добре чуждите завоеватели, че след временното тържество на- фашистката реакция в България те могат безпрепятствено всичко да налагат на народа и страната чрез своите покорни слуги – наричащи се, за ирония, българско правителство !

Алчната за богатства и власт банкерско-спекулантска и военно-монархическа клика, прочее, вкара страната в една задънена улица и надвеси българския народ над пропастта на вътрешното разорение и външното икономическо и политическо заробване.

Изходът от тая задънена улица и спасението от зеющата пропаст е само в час по-скорошното освобождение на страната и народа от днес управляващата реакционна и окървавена банда от народни грабители и авантюристи и установяването властта на трудещото се мнозинство. По тоя начин проблемата за властта – кой да бъде господар на страната: трудещото се народно мнозинство или експлоататорското капиталистическо малцинство – си остава все тъй актуална, каквато бе тя на 9 юни и през Септемврийското въстание, очаквайки днес отново своето бързо разрешение.

И въпреки многобройните скъпи жертви, които бяха изтръгнати из средата му, въпреки изобилно пролятата кръв, трудещият се български народ, използувайки най-широко ценните поуки от своето временно септемврийско поражение, сплотен в един здрав и неразривен братски съюз на работници, селяни и всички трудещи се, ще намери сили в себе си да разреши поставената му от нуждите на живота и от историята голяма задача – ще създаде, най-сетне, работническо-селското правителство в България!

в. „Раб. вестник", г. XXVIII, бр.2 от 7 ноември 1923 г.

 

начало