студентски протест

ВТОРИЯТ СТУДЕНТСКИ ПРОТЕСТ (19.12.08):
„СТИГА СЪН! ВСИЧКИ НАВЪН!”

Седмица след траурното протестно шествие в Студентски град студентите отново излязоха на протест. Този път повод за акцията беше отказът на властта да предприеме каквито и да е конкретни ефективни мерки за разрешаване на многобройните проблеми в Студентски град съобразно издигнатите на 12 декември от СРОКСОС и „Призив” искания.
Примери:
На проведените помежду им срещи в периода 12-18 декември община, правителство, президент, ректори (т.нар. „тоги”) и Националното представителство на студентските съвети – НПСС (известно още като „Националното предателство”) само си прехвърляха топката, стремейки се да прикрият своята корупционна, престъпна обвързаност с интересите на едрия капитал. Така ректорите на университетите, на чиито земи са издигнати повечето заведения в Студентски град, изведнъж се обявиха против реституцията. Но защо не го направиха досега? Явно им е било изгодно да се нарушава законът, който иначе е на тяхна страна (през 1998г. Конституционният съд постановява, че публичната държавна собственост, каквато е университетската собственост, не може да се реституира, още повече пък в реални граници). Значи щом са допуснали тази престъпна реституция, ректорите са нагазили дълбоко в тези нечисти сделки и трябва да се разследват до дупка. Същото важи и за НПСС, което отхвърли искането на „тогите” да се затворят дискотеките – не можело, защото там работели 3000 студенти. А според нас „не може”, защото НПСС също са в схемата – те са доказали неведнъж, че не положението на студентите ги интересува; всъщност, говори се, че представители на НПСС също са замесени в прехвърлянето на публична държавна собственост на бизнесмени, като в някои случаи дори са използвани като подставени лица – уж „собственици” на дискотеки. Така НПСС всъщност поощрява ограбването на университетската собственост и превръщането й в най-различни видове помещения за разврат, наркотици и гигантски печалби за капиталистите. Показателно за това са журналистическите разкрития, направени от списание „Тема” и някои други медии около случая „Амнезия” – дискотеката, пред която беше убит Стоян Балтов: „...сайтьт Mediapool съобщи, че собственик на дискотека „Амнезия" е фирмата за счетоводни услуги „Ексълънт" ЕООД, в която основен акционер е бизнесменът Петьо Петков. Чрез други фирми той имал строителен бизнес, заведения и търговия. Според Mediapool Петков държал най-голям дял и в компанията „Мол Самоков", където съдружник му е Дудоленски /бившият кмет на община „Студентска” – бел.ред./. Теренът, върху който е построена временната „Амнезия", е бил отдаден под наем още по времето на бившия кмет /т.е. кметът преди Дудоленски – бел.ред./ на район „Студентски" Константин Арабаджиев, научи „ТЕМА". Зад сделката стоял тогавашният председател на Студентския съвет в УНСС и активист на СДС Драгомир Стефанов (двамата с Арабаджиев са и едни от водачите на студентските групи по сините митинги през 1997 г.). Като наемател на терена бил вписан познат на Стефанов. Първоначалната идея била да се изградят павилиони за пици и дюнери, тъй като мястото е изключително подходящо – в близост се намират големи дискотеки, чиито редовни посетители трябва да похапнат някъде на крак, преди да продължат с танците. По някакви причини обаче наемателят препродал правото си на ползване на терена. Така вместо павилиони върху него изникнала нова дискотека – „Амнезия" ”.
Резултатът от корупционната схема е: споразумение за 240 лв. месечен наем за общински имот, който е предназначен за „временно преместваеми обекти – павилиони” с площ 200 кв.м; на това място обаче всъщност е построена прословутата „Амнезия” (само че на 5 пъти по-голяма площ, със същия наем!!!).
Но някой може да каже, че това е изолиран случай. Ето още един откъс от журналистическото разследване на „Тема”, който разкрива схемата на ограбване на университетски имоти от алчни капиталисти, при това с активното съдействие на тогавашните „студентски водачи” и с активното бездействие на университетските ръководства: „Общината обаче не е най-големият собственик на имоти и обекти в Студентския град. Встрани от обществения интерес винаги е оставала огромната собственост на вузовете. Едни от най-големите дискотеки са бивши студентски столове. Промяната в началото на 90-те години заварва университетите като стопани не само на учебните корпуси, но и на различни помещения и сгради из целия Студентски град. Дотогава те са функционирали като Клубове на младото семейство, детски градини, библиотеки, читални, перални и помещения за социално-битови дейности. Първото частно заведение в района – прословутата дискотека „Плаза", е била зала за обществена дейност и събрания. По ирония на съдбата заведението дълго време носеше името на Цветан Спасов – поет и антифашист от Плевенско, убит от полицията, докато е студент. Преразпределянето на собствеността на вузовете се извършва с активното участие на т.нар. будни студенти, активисти и студентски организации. Така бившите обществени клубове постепенно стават база на новите организации, а те започват да ги превръщат в търговски обекти или ги отдават под наем със същата цел. Почти всички студентски организации днес вече са със затихващи функции, но това не им пречи да стопанисват огромна материална база на университетите. Запознати твърдят, че дори студентски съюзи с антагонистична политическа ориентация кротко съжителстват като съдружници в управлението на дискотеки и заведения. Наемът към вузовете по правило е символичен, но по този начин ректорите си гарантират политически протекции от партиите, които стоят зад студентските организации. Присъствали на различни студентски вечеринки твърдят, че и председателят на групата на БСП в СОС Жельо Бойчев се е държал като любезен домакин в интернет кафенета в блокове 55 и 40 в Студентския град, собственост на УНСС Освен общински съветник Бойчев е председател на БСП в район „Студентски" и член на Националния съвет на организацията Българска социалистическа младеж.” ...
Ето такова наследство – плод на реставрирания хищнически капитализъм и на „студентите – нежни революционери”, получиха настоящите студенти. И ако те разчитат на законите да решат проблемите, по-добре да се откажат: безпомощните ректори, след като бяха категорично „отрязани” при искането им за затварянето на дискотеките, предложиха ако не друго, поне стриптизбаровете и казината да бъдат изхвърлени от Студентски град. Но тогава друг виден слуга на капитала – архитектът-ликвидатор на зелените площи в София – Петър Диков, отсече, че общината няма как да осигури това (дори това!) нормативно – е, щом не можете нормативно да защитите обществения интерес (а това „неможене” произхожда единствено и само от натиска на частния интерес, интересът на едрия капитал в София, който е издигнал на власт ГЕРБ и който определя неговата политика, а също и кое може да се осигури нормативно и кое – не), тогава студентите трябва да покажат на властта, по-точно: да заставят властта да разреши проблемите извъннормативно, в интерес на студентите и обществото. Как те правят това, ще стане ясно по-надолу; а сега да продължим с предпоставките, които доведоха до втория протест в Студентски град.
Бойко Борисов, чиято популярност постоянно пада, се уплаши, че студентското събуждане може да е нов удар за него (след събитията в „Кремиковци” и Суходол, след нарасналото недоволство на жителите на кварталите „Младост”, „Лозенец”, „Красно село”, „Дружба” и др. срещу системното унищожаване на зелени площи и незаконно строителство), защото сегашният кмет на община „Студентска” – Дилчев – е от ГЕРБ. Затова кметът на София побърза да припише всички неуредици около прословутата „Амнезия” на стария кмет – Дудоленски и на архитекта на квартала – Коларов (който беше уволнен); затова, че „Амнезия” е построена сега, когато кметът на София и на Студентски град, когато главният архитект са все хора на ГЕРБ – нито дума – явно Бойко Борисов ще се опита да жертва „Амнезия”, за да защити интересите на всички останали крупни реститути и „инвеститори” в Студентски град.

Останалите – министри, президент – уж се правят на загрижени, но не обелват нито дума относно основното студентско искане – за пълно одържавяване на територията на Студентски град, за премахване на незаконната реституция – значи и те са замесени в ролята им на представители на едрия капитал в България. Тях дотолкова ги е страх да коментират въпроса за премахване на незаконната реституция в Студентски град, че вкупом бойкотираха поканата на СРОКСОС и „Призив” за публична дискусия относно проблемите на Студентски град и относно исканията на студентите – местата им останаха празни. Вместо това се свикваха тайни срещи, даваха се нелепи предложения за вкарване на жандармерия в Студентски град (каква идея само – нима в Студентски град има масови безредици, че да се вкарва жандармерия?!?) и т.н.
СРОКСОС и „Призив” моментално реагираха на тази подигравка (отказът на властите да преговарят открито със студентите): двете организации призоваха студентите за нов протест в петък, 19.12. „Призив” разпространи следното съобщение:

„ВИЕ НЕ ДОЙДОХТЕ – ТОГАВА НИЕ ИЗЛИЗАМЕ
На днешната дискусия властта ни обяви тотален бойкот - не присъстваше никой от поканените (с изключение на представител на Министерството на здравеопазването, който ни съобщи, че линейката за Стоян е идвала от Сточна гара!!!!). Местата на поканените господа останаха празни. Те демонстративно отказаха да говорят със студентите. Сега вече ще си говорим с тях НА УЛИЦАТА! Всички присъствали студентски организации бяха единодушни по двата основни въпроса:

1) СТУДЕНТСКИ ГРАД ТРЯБВА ОТНОВО ДА СЕ ВЪРНЕ НА СТУДЕНТИТЕ;

2) ПРОТЕСТ! ПРОТЕСТ! ПРОТЕСТ!

И ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА МЪЛЧИМ, КАКТО МИНАЛИЯ ПЕТЪК!”

Впоследствие, в сряда и четвъртък (17-18.12) хиляди плакати и листовки бяха разпространени сред студентите в Студентски град и в университетите, разпространени бяха десетки съобщения за протеста по популярните университетски и прогресивни форуми.

Под лозунгите „Студентски град на студентите!”, „Стига амнезия!”, „Трета седмица след смъртта на Стоян – промяна няма!” се призоваваха студентите да излязат на нов протест в петък, 19 декември; с друго, специално писмо се призоваваха всички недоволни социални групи – работници, ученици, учители, земеделци, природозащитници и др. – да подкрепят студентския протест.

И въпреки саботажа от страна на „тогите” и на „Националното предателство”, 2-дневната кампания на СРОКСОС и „Призив” имаше успех – в петък на протестно шествие от Студентски град до парламента се включиха близо 1000 студенти (виж видео на адрес:
http://septemvri23.com/Video/stud_protest_19_12_2008.avi ).

Включи се и група от около 50 студенти от Пловдив, дошли специално за протеста, които придадоха действително боеви характер на демонстрацията.

Призивци, подкрепени от активисти на „23 септември”, издигнаха следните транспаранти: „Студентски град – на студентите!”, „Мутрите вън от Студентски град!”, „Стига реституция!” и „Колко още трябва да умрат, за да ни чуете?!?”. Скандираше се „Студентски град – на студентите!” и „Стига сън! Всички навън”, пееше се българският химн и „Тих, бял Дунав”; минавайки покрай УНСС, Техническия университет, Минно-геоложкия университет, Биологическия факултет на СУ и Ректората на СУ, по инициатива на „Призив” студентски групи нахлуваха в университетите и призоваваха с викове „Елате с нас! Протестът е за вас!” и „Неприсъствен ден!” своите колеги да се присъединят към шествието. Това направиха десетки студенти, които бяха посрещани с бурни ръкопляскания от страна на останалите участници в протеста.

Пред парламента (нова подигравка от страна на властта – депутатите, уплашени от студентския протест, изненадващо бяха пуснати във ваканция до 14 януари; за сметка на тяхното отсъствие присъстваше огромно количество полиция, може би равно на броя на демонстрантите!) организаторите прочетоха исканията на студентите (запазиха се същите искания, които бяха издигнати на първия протест:

- Бързо, сурово и справедливо наказание за убийците на Стоян Балтов;
- Разследване на виновните институции, допуснали предпоставки за възникването на подобни инциденти;
- Одържавяване на територията на Студентски град и изцяло държавно стопанисване на общежития и площи;
- Незабавни общи действия на държавни, общински и университетски институции за оформянето на Студентски град като територия за обучение и отдих на студенти;
- Стопанисваните от университетите сгради да се ползват само и единствено за студентски нужди;
- Забрана за продажба на алкохол в Студентски град..

Същевременно към протеста се присъединиха еколози и земеделци. Техни представители направиха хубави изказвания и подкрепиха справедливата борба на студентите.
На протеста присъстваше и група футболни запалянковци (т.нар. „кежуъли”) със странни водолазни костюми (т.нар. „нинджи”), бирени бутилки и празни погледи. За тях впоследствие се разбра, че, повлияни от събитията в Гърция, са решили да използват протеста на студентите за свои собствени публични изяви, в които са се предвиждали и размирици. До такива провокации за щастие не се стигна, но трябва да се признае, че къде поради неопитност, къде поради глупост, организаторите позволиха на футболните запалянковци да демонстрират своята лумпенска „позиция” (изразена в скандиране на псувни и трошене на бирени бутилки). За щастие, поне не получиха възможност да изразят мнението си по мегафона, което дълбоко разстрои лидера на фашистите от БНС; последният се нахвърли с обидни реплики срещу студентите въобще и срещу организаторите по-специално. Така, след като бе „отрязан” на еко-протестите през октомври, сега Расате отново удари на камък, този път със студентите.
Въпреки някои слабости, допуснати в хода на подготовката и провеждането на акцията, „Призив” и СРОКСОС сътвориха нещо наистина значимо: опирайки се изцяло на своите собствени сили, избягвайки каквато и да е партийна обвързаност (характерна за продажните студентски лидери от последните 20 години – разните Кошлуковци, Арабаджиевци, Стефановци, Модевци и Бойчевци), излизайки в защита на интересите на народното студентство срещу пагубните анти-студентски интереси на едрия капитал, те съумяха да организират една значима протестна студентска акция. Тя спомогна както за пробуждането на самите студенти, така и за укрепването на младите студентски организации – „Призив” и СРОКСОС, които без съмнение са бъдещето на организираното народно студентство в България.

Трябва да се отбележи, че вълненията сред студентите вече дадоха своите първи плодове и по отношение на положението в Студентски град: по неофициални данни оборотът на дискотеките там е спаднал с около 30-40%, а „Амнезия” е пред разрушаване; втори от бандата-убийци на Стоян Балтов беше вкаран за постоянно в ареста, като към двамата вече е предявено далеч по-тежкото обвинение за предумишлено убийство; бяха обещани и линейки и повече полиция за Студентски град; да не говорим, че такива реститутски организации като ДСБ (в лицето на Евгени Чачев) и НДСВ (в лицето на своята младежка организация) в желанието си да спечелят евтина популярност, вместо гузно да замълчат за многобройните извършени от тях кражби и измами, изведнъж се превърнаха в най-големи противници на безобразната реституция в Студентски град и подеха лозунга „Студентски град – на студентите”... – Всичко това постигнаха самите студенти със своята активна съпротива срещу статуквото, наложено от едрия капитал в Студентски град. Всичко това показва, че за да се върне Студентски град на студентите, за да възтържествува студентската правда над кражбата, лъжата и измамата, за да възтържествува студентският над частния печалбарски интерес, е възможно само по пътя на активните организирани студентски действия.
Борбата за Студентски град продължава.