СТУДЕНТСКИТЕ ПРОТЕСТИ БЯХА УДАВЕНИ В БЛАТОТО НА СТИХИЙНОСТТА И ДЕСНИЯ РАДИКАЛИЗЪМ

Започналите през 2008г. студентски протести прераснаха в „национални граждански” демонстрации през януари 2009г. Това беше формата, под която студентските ляво-радикални, антикапиталистически по своята същност искания (за изхвърляне на мутрите и реститутите от Студентски град, за възстановяване студентския характер на квартала и превръщането му в място, пригодно за учене и отдих на дошлите в София студенти от цялата страна) бяха подменени с общи, нищо незначещи приказки от рода на „път на младите”, „писна ни” и „протестираме, защото сме люлка на древна цивилизация” – идеална база за присламчване и окупиране на протестите от страна на фашисти, десебари и всякакви други реакционни елементи.

Студентската организация СРОКСОС (въпреки опитите за противодействие от страна на „Призив”) имат най-голяма вина за израждането на протестите – те имаха възможност да осъществят истинска революция в Студентски град, но вместо да се опрат на хилядите студенти, те предпочетоха „помощта” на свързания с ГЕРБ млеко-„производител” Цаконски, на партия „Зелените” (зад която се говори, че стои медийната групировка на олигарха Иво Прокопиев – „Икономедия”) и най-вече – на лумпените от футболните агитки. Така, обявеният за „непартиен” и „мирен” протест на 14-ти януари беше всъщност подготвен и проведен именно като партиен, с предварително запланувани сблъсъци с полицията. И всичко това – за сметка на справедливите антикапиталистически искания на студентите!

Независимо дали това е просто погрешна тактическа линия или съзнателно предателство, на практика СРОКСОС самоубиха възникналото с тяхно дейно участие студентско протестно движение; те не повярваха в силите на студентството, а вместо това се предовериха на лумпените от стадионите. А за негативните последици от включването на лумпенизираната сган в народните протестни движения предупреждаваше още Енгелс през 1870г.:

„Лумпенпролетариатът – този измет от пропадналите субекти от всички класи, който се съсредоточава в големите градове, е най-лошият от всичките възможни съюзници. Това е абсолютно продажна и абсолютно нахална сбирщина. ...Всеки работнически водач, който използва лумпенпролетариите като своя гвардия или се опира върху тях, с това вече доказва, че е предател на движението.” (Енгелс – из Краткия предговор към второто издание – от 1870г. – на „Селската война в Германия”)

В резултат, протестите, които започнаха с уникалното за българските условия през последните години излизане на хиляди недоволни студенти на улицата, завършиха с тълпа от 150 души, предвождана от момчетата на Цецо Лудия, Замунда банана бенд и Фори Светулката.

Тези „протести” не спомогнаха за отслабването на режима, напротив – консолидираха властта (стигна се дори до очевидна сделка между БСП и ГЕРБ за насилствено разтуряне на протеста на 14-ти януари), която сега подготвя редица реакционни закони с цел укрепването на „сигурността” на капиталистическия ред в страната.

Същевременно, трябва да се отбележи, че за победата на стихийността и на десния радикализъм над масовото протестно движение, решаващ принос имаше и слабостта на Левицата в България – комунистическите и анархистките групи и организации не успяха (а голяма част от тях дори не си и поставиха за цел) да придадат на протестите съзнателен ляво-радикален, антикапиталистически характер, в съответствие с издигнатите от студентите искания. Част от тях вероятно още се заблуждават, че занапред ще има „удобни” протести с „подходящи” участници, на които само като щракнеш с пръсти и те вече ще са признали твоите идеи за конкретно разрешаване на конкретните проблеми и за устройството на обществото като цяло за правилни. Е, такива „царски” пътища историята не познава – борбата за съзнанието на хората е била, е и ще бъде безмилостно жестока и продължителна.

Единствената искрица надежда в цялото това блато на стихийност и десен радикализъм в студентските и младежки среди е Студентско-ученическото движение „Призив за образование”. То правилно се ориентира в обстановката, не се подведе от стихийните и авантюристични действия на СРОКСОС, разграничи се от дясно-радикалните действия пред парламента и продължи своята упорита разяснителна дейност сред студентите в университетите и в Студентски град, в подкрепа на издигнатите през декември искания. Призоваваме нашите симпатизанти, съмишленици и всички представители на Левицата в България да подкрепят действията на „Призив” в борбата за връщане Студентски град на студентите. На този етап само „Призив” може да даде достоен ляво-радикален отговор на цялото това опорочаване на студентските протести, което видяхме през януари 2009г.

начало