СТАЧКАТА НА РАБОТНИЦИТЕ В „ПИРИН ТЕКС” (гр.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ) ОТ ЮЛИ 2007г.
Стачката в „Пирин текс” започва на 2.07.2007 г. сутринта, когато над 1000 шивашки работници спират работа и обявяват едночасова ефективна стачка. Основна причина за стачката е изтичането на стария колективен трудов договор и подписването на нов, в който работниците искат да бъдат включени клаузи за увеличение на заплатите със 100 лева, достойно заплащане на нощния труд, намаляване на извънредния труд само до две съботи в месеца и т.н. Немският капиталист Б.Ролман отказва да приеме исканията на работниците, не признава секцията на КТ „Подкрепа” в предприятието и не допуска техен представител във фабриката. В гоцеделчевската шивашка фирма работят около 2400 работници и тя е най-крупната от бранша в Благоевградска област. Работниците съобщават, че в производствените халета през най-горещите дни температурите достигат до 49 градуса, но въпреки това работата продължава без почивки. Жените шивачки негодуват срещу заместника на Б.Ролман – Васа Лазаро, на която й е даден прякорът „затворническата надзирателка”. През горещите дни тя се разхождала из цеховете и се подигравала на работниците, че не било горещо, а те се лигавели, за да не работят. На 3 и 4 юли работниците провеждат неколкочасови стачни действия. На 5 юли 2007 г. в 6 ч. сутринта 1041 работници от първа смяна във всички цехове на шивашката фабрика спират напълно работа и започват ефективна безсрочна стачка. Около 600 работници от втора смяна също декларират, че подкрепят стачката. В цеховете остават само вайзерите, които са много по-високо платени от обикновените работници, верният на Ролман административен персонал, и учениците-стажанти. При общ брой на работещите в „Пирин текс” 2420 души това означава, че на работните си места остават едва 779 души. През първите няколко дни Б.Ролман се опитва да продължи производството с помощта на стачкоизменниците, но това се оказва невъзможно. В началото на стачката работниците са твърдо решени да отстояват докрай исканията си. Те са категорични, че със заплати от 300-350 лв. не е възможно да живеят нормално и да издържат семействата си. Много от работничките казват, че често им се налага в съботните дни да идват на работа с децата си, които са цял ден с тях в производствените халета. Тяхното негодувание се засилва от нежеланието на Ролман да преговаря с тях и от подигравателното отношение на верните на Ролман хора, които излизат с плакат: „Много слаби ракии сте, влизайте на работа, няма 100 лева”.
В опит да потуши стачката, Ролман завежда дело в съда срещу стачкуващите. В своя иск, той настоява съдът да обяви за нелегитимни стачните действия на 1700-те работници, а членовете на стачния комитет да бъдат обявени от съда за подстрекатели. Опитът на Ролман да използва полицейски репресии срещу стачкуващите, както това стана срещу миньорите от „Марица-Изток” в Гълъбово, обаче завършва с неуспех, защото съдът се произнася, че стачката на работниците е законна.
Друг забележителен факт по време на стачката са проявите на класова солидарност с работниците от „Пирин текс”. Над 30 работнички от гръцката фирма „Бест ъф некс” идват и се присъединяват за кратко към стачкуващите. По-късно в гръцката фирма започва подписка, в която поименно всички работници застават зад исканията на стачкуващите от „Пирин текс”. Те са подкрепени и от шофьорите от фирма „Стели такси”. В израз на солидарност с борбата на шивашките работници, при тях пристигат на посещение доктори и медицински сестри от МБАЛ “Иван Скендеров” в Гоце Делчев. Много от гражданите, които периодично минават покрай шивашката фабрика, изразяват своята солидарност с мощни възгласи и натискане на клаксони.
Класова подкрепа получава и капиталистът Ролман. Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) в специална декларация изразява загрижеността си от стачката и застава на страната на Ролман. Капиталистите от шивашката промишленост (в която понастоящем в България са заети около 170-200 хил. души) заявяват, че стачката щяла да отблъсне чуждестранните инвеститори от България, което щяло да увеличи безработицата и да спре икономическия растеж. Истинските причини, всъщност се крият в техният страх от започването на стачки и в техните предприятия, което би застрашило печалбите им. На специална среща в Гоце Делчев експлоататорите взимат решение да не приемат на работа шивашки работници без препоръка от предишният им работодател. С информационното затъмнение на стачката, което налагат големите телевизионни медии като Канал 1, БТВ и Нова Телевизия, те също на практика оказват подкрепа на Ролман, с когото имат договори за доставка на скъпи костюми срещу реклама на неговата фирма. По време на стачката работниците издигат възгласи: „Независими медии, продадохте се заради гардероба на Ролман”. Акт в подкрепа на Б.Ролман и други капиталисти е също така предложената в края на юли 2007г. поправка в Закона за стачките и протестите от страна на депутатите Мария Капон, Елеонора Николова, Красимир Каракачанов и др., според която се предвижда забрана на стачките по време на подписване на колективен трудов договор.
През цялото време на стачните действия Б.Ролман прави неколкократни опити да всее раздор и отчаяние между работниците. В средата на юли той издига метални ограждения в двора на предприятието, за да ограничи движението на работниците. Те обаче разбиват огражденията и си осигуряват достъп до входа на предприятието. Неколкократните заплахи на Ролман, че обявява фалит и оставя работниците без препитание, също не стряскат протестиращите. Не ги стряска и фактът, че представителката на КНСБ в предприятието Сълза Бандрева застава на страната на Ролман и подписва колективен трудов договор от името на работниците, в който не е удовлетворено нито едно от техните искания. Със скандиране „Вън Сълза Бандрева от „Пирин текс”” те отхвърлят направените зад гърба им договорки. Почти до края на стачката Б.Ролман не приема исканията на работниците и предлага увеличение на заплатите с 40 лева за тези които изпълняват 100% от заданията и високите норми. Това е поредният добре премислен ход от страна на ръководството на предприятието, който цели да раздели по-добрите и опитни работници от останалите. Със съжаление трябва да се отбележи, че действията на Б.Ролман имат частичен успех. Това се дължи на факта, че част от ръководителите на стачката, които са представители на КТ „Подкрепа” и КНСБ, извършват предателство спрямо работниците, като от една страна започват да убеждават стачкуващите, че исканията им са нереални и е нужно да се направят компромиси, а от друга страна започват преговори с Ролман, като приемат част от неговите условия. Така например стачния комитет отстъпва от първоначалните искания за 100 лева чисто увеличение на заплатите и приемат „компромисното предложение” за 80 лева увеличение. Пред работниците това е представено като победа над Ролман. Впоследствие се оказва, че това не е така. В подписания колективен трудов договор наистина е предвидено увеличение на заплатите с 80 лева, но само половината от тази сума – 40 лева е чистото увеличение без оглед на производителността, а останалите 40 лева е премия за присъствие, която не е колективна, а индивидуална. Освен това Ролман си запазва възможността да увеличава както си иска нормите, така че договореното увеличение може да бъде изядено от неизпълнимостта на заданията. По думите на самите работници това е честа практика в „Пирин текс”. Друга отстъпка пред Ролман е договорката за заплащането на извънредния и нощния труд вместо по 0,60 ст. на час по 0,55 ст., каквото е неговото предложение.
Въпреки първоначалните намерения на работниците, по време на стачката не е поставен въпросът за подобряване на условията на труд, за изгонване от предприятието на жестоките надзиратели и др. Колко скромни бяха дори първоначалните искания на гоцеделчевските шивачи, показват фактите изнесени от Ролман в няколко интервюта пред медиите. Самият той заявява, че заради стачката стоят замразени 73 хил. костюма. Трябва да се има предвид че един костюм „Ролман” струва между 700 и 1500лв., а има и значително по-скъпи. По думите на изпълнителния директор, чистите загуби за него от стачката, която продължи около три седмици, са 354 хил. лева. Когато сравним тези суми с исканото от работниците увеличение, можем да разберем за каква експлоатация става въпрос в „Пирин текс” и колко е мизерно възнаграждението, което получават шивачите за труда си. Можем да разберем и колко нагли са лъжите на Ролман, че исканията на работниците биха довели предприятието до фалит. Истината е, че увеличаването на работническите заплати би съкратило в незначителна степен огромните печалби на експлоататора Ролман и шайката на робовладелците около него.
В заключение, трябва да се спомене, че стачката на шивашките работници от „Пирин текс” завърши с частичен успех, доколкото те успяха да се преборят да се работи само две съботи в месеца, извънредният труд да се заплаща по 0,55 ст. вместо по 0,50 ст., заплатите да бъдат увеличени, макар и минимално.
Истинско възхищение буди борбата на работниците от гоцеделчевското предприятие. Събитие с подобна продължителност и мащаби в едно частно предприятие в България засега е рядкост. Въпреки че за пореден път стана ясно, че на работническата класа в България й липсват профсъюзи, които, наред с една истинска революционна организация, да защитават нейните класови интереси и да спомагат за издигане на съзнанието й, с оптимизъм можем да цитираме думите на Ленин: „...стачката отваря очите на работниците не само по отношение на капиталистите, а също по отношение на правителството и на законите...стачките приучават работниците към обединение, стачките им показват, че те могат да водят борбата против капиталистите само задружно, стачките научават работниците да мислят за борбата на цялата работническа класа против цялата класа на фабрикантите”.