ТРАУРНО ПРОТЕСТНО ШЕСТВИЕ В СТУДЕНТСКИ ГРАД

На 12 декември в Студентски град се проведе траурно протестно студентско шествие. Повод за него беше жестокото убийство на студента Стоян Балтов, което предизвика бурно възмущение сред обществеността в родния град на убития – Сливен (бивши съученици и близки на Стоян събраха 16,000 подписа срещу насилието и с искане за справедлива присъда за извършителите на убийството и организираха ученически протест), така и сред учащите, живеещи в Студентски град, които са наясно с тежкото състояние на квартала и не желаят повече да се примиряват с действителността.

А каква е действителността в Студентски град, може да прочетете на сайта на групата СРОКСОС (Сдружение за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове) – www.sroksos.org . Близо 2 години СРОКСОС водят борба срещу проблемите на Студентски град. Но явно никой не ги е чул. Веднага след убийството на Стоян публикуваха следния материал:

„Убиват от бой момче в Студентски град
На 04.12.2008г. пред дискотека „Амнезия" в Студентски град бе убито от бой момче.
СРОКСОС многократно сме предупреждавали държавни и общински власти за наличието на предпоставки за такива инциденти. Доклади, предложения, заявления, жалби, подписки са заведени в Парламент, Министерски съвет, Президентство, МОН, Община. Никъде не са предприети и минимални мерки за предотвратяване на подобни инциденти.
От самото си основаване СРОКСОС настоява за мораториум върху откриването на нови увеселителни заведения и редуциране на наличните в Студентски град – заведения, които генерират шум, създават множество конфликтни ситуации. Причината за този трагичен инцидент е точно нова дискотека в бившето студентско градче. Студентски град е бивше студентско градче, защото в момента е превърнато в „Лас Вегас" на България – средище на съмнителни бизнес интереси, държавно, общинско и университетско безхаберие.
Въпреки огромните инвестиционни потоци, приходите от такси, наеми, разрешителни и др. постъпления, неадекватната администрация години наред отказва да постави каквото и да било осветление в Студентски град. Градинки, паркове, околоблокови пространства тънат в мрак и са удобен терен за прояви на насилие, грабежи, изнасилвания, нахапвания от бездомни кучета.
Студентски град е опасен за живеене и този инцидент не е изолиран случай на насилие и смърт. Повечето случаи се премълчават зад завесата на нормативен хаос, академична автономия, бизнес интереси и поръчкова журналистика.
Реакцията на държавните органи отново е на изключително неадекватно равнище – инцидентът става в близост до полицейското управление, линейка пристига с огромно закъснение. Всички се правят на изненадани, въпреки, че побоищата и насилието пред чалготеките в Студентски град са нещо обичайно. Даже и преминаващите наблизо граждани (студенти) са толкова привикнали към подобни ситуации, че не реагират навреме и не сигнализират органите на реда.
Този смъртен случай повдига и следния въпрос – след като се твърди, че студентите имали нужда от веселия, защо заведенията са пълни с „оперативно интересни лица”, а паркинги, градинки, тротоари са блокирани от скъпи коли със софийска регистрация, тоест контингента в тези уж „студентски заведения” няма нищо общо с настанените в Студентски град млади хора. Студентите имат нужда от спокойна и сигурна среда, а не от шумни заведения с долнопробна музика.
Съд и прокуратура също реагират по типичния за тях начин – пълна липса на морал и професионализъм. Отново няма виновни, пускат убийци срещу 500лв. гаранция.
Поръчковата журналистика в България умело манипулира общественото мнение. Нямало е никакви пиянски свади и битки между банди (медийни версии). Трима студенти са пребити зверски от тройно по-голяма група, която се укрива от обществото.
Медиите се надпреварват да изкарат българските студенти алкохолици и хора второ качество и, че това което се случва с тях е нормално. Некоректната поръчкова журналистика обаче се оплита в собствените си аргументи - показват репортажи за Студентски град с малолетни ученици, задръстени градинки от паркирали скъпи коли със софийска регистрация. Истината е, че студентите често са малцинство в тези заведения за сметка на хора, по никакъв начин не свързан с университети и обучение. Всички медии съобщиха за убития студент по фармация и неговите колеги-студенти, но упорито премълчават информацията дали убийците имат нещо общо със студентството. Опитите на медиите за пореден път да очернят младежкия елит на България и то по този повод е не само неуместен, но и жалък.”
Ето тази действителност формира изроди като убийците на Стоян и обуславя извършването на това чудовищно престъпление. Но, под влияние и на събитията в Гърция, този път студентите се решиха да излязат и да кажат „НЕ” на безобразията в Студентски град, „НЕ” на Студентски град на мутрите, наркопласьорите, сводниците и другите криминални престъпници, „НЕ” на корумпираното общинско управление на Студентски град.
И така, на 12 декември в 10.30ч. на мирно протестно шествие в Студентски град се събраха около 3000 души. Това беше най-големият студентски протест за последните 4 години. Той се състоя, въпреки отказа на Български студентски съюз (БСС) да участва в него, въпреки опитите на някои провокатори от Студентски съвет да настроят организаторите на протеста едни срещу други. Студентите бяха единни! Плакатите, издигнати от „Призив” – „СТУДЕНТСКИ ГРАД НА СТУДЕНТИТЕ!” и „МУТРИТЕ ВЪН ОТ СТУДЕНТСКИ ГРАД!”, бяха подкрепени от включилите се в протеста активисти на „23 септември” и ФАБ, от организаторите на протеста и от близките на Стоян; те бяха приети като свои от хилядите студенти.

Одобрени с бурни ръкопляскания бяха и прочетените пред сградата на община „Студентска” от СРОКСОС искания, сред които бяха исканията за:
- Бързо, сурово и справедливо наказание за убийците на Стоян Балтов;
- Разследване на виновните институции, допуснали предпоставки за възникването на подобни инциденти;
- Одържавяване на територията на Студентски град и изцяло държавно стопанисване на общежития и площи;
- Незабавни общи действия на държавни, общински и университетски институции за оформянето на Студентски град като територия за обучение и отдих на студенти;
- Стопанисваните от университетите сгради да се ползват само и единствено за студентски нужди;
- Забрана за продажба на алкохол в Студентски град.
Събитието сериозно наплаши цялата дясна реакция.
Зад гореспоменатия отказ БСС да участва в протеста, без съмнение стоят нечистите интереси на БСП. Известно е, че БСС е подчинена на БСП структура, която се активизира, само когато БСП е в опозиция и й е нужно „обществено недоволство”; но когато БСП е на власт – БСС мълчи и „забравя” за студентските проблеми.
Общинарите от БСП пък предложиха безумната идея да се построял паметник срещу насилието?!? Това значи още хиляди левове от данъци да отидат за някоя приближена на БСП фирма-изпълнител, да се съсипе още някоя зелена площ в Студентски град и...просто да се отчете дейност („нали виждате, и нас ни е грижа за живеещите в Студентски град”...).
А ГЕРБ? Как реагираха те? Как скриха своята вина за случващото се в Студентски град, при положение, че от 3 години кметът на София е техният неформален лидер (уж обявил преди време забрана на строителството в Студентски град, той не може да не знае, че дискотеката пред която е станало убийството, е била построена именно тази година, за сметка на още една огромна зелена площ, и именно на нейното откриване е станал побоят; дискотеката продължава да работи все едно, че нищо особено не се е случило!) и че кметът на район „Студентски” също е от ГЕРБ. Последният „изведнъж” също се оказа враг на реституцията на земи в Студентски град, но, по бойкоборисовски маниер („ „ние” ги хващаме, „те” ги пускат”) се направи на безпомощен и обяви, че не може с пръст да пипне наглите реститути, върху чиито парцели никнат заведение след заведение, защото ако го направел, те обжалвали и осъждали общината в съда. Но за всеки жител на София, който е имал „щастието” да живее в район, управляван от ГЕРБ, е ясно, че това са оправдания, съшити с бели конци – на всички са известни връзките на ГЕРБ с имотната мафия, която пере откраднатите от народа пари под формата на масово строителство на частни блокове, заведения, магазини, бизнес центрове и др. За всички е ясно, че кметът на община „Студентски” е избран не от студентите, а от капитала, от мутрите и служи само и единствено на тях и техните интереси да изтискат колкото се може повече пари от студентите.
Връх на подигравката от страна на ГЕРБ беше даденото разрешение за протеста – в него пише, че се позволява шествие по десния тротоар на посочения от СРОКСОС маршрут!!! 3-те хиляди студенти разбиха на пух и прах тази смешна заповед, тотално спирайки всякакво движение в района на Студентски град. Никой от полицаите не посмя дори да опита да застави протестиращите да спазят заповедта – просто защото на 12 декември положението в Студентски град се контролираше от студентите!
Да продължим нататък. Нападнатият от майката на Стоян министър на образованието и науката – Д.Вълчев (затова, че в словото си на 8 декември не е споменал нищо за убийството на нейния син) имаше наглостта да каже в деня на протеста (на който той благоразумно не присъства!), че „...каквото и да каже тя (майката на Стоян), трябва да й бъде простено". Ето това се казва наглост! За кое по-точно този Ликвидатор на българското образование, този лакей на капитала в образователната сфера има да прощава на майката на Стоян? За това, че убиха сина й ли?!? Вълчев беше намразен от учителите, след като се подигра с тях преди 1 година по време на учителската стачка; той беше намразен и от учениците заради експериментите, които си направи с тях с матурите и заради 300-те закрити от него училища, лишили близо 15,000 деца от възможността да посещават училище; сега студентите също ще намразят Вълчев. След такава реплика по адрес на човек, преживяващ трагедията да загуби своето дете, дори най-спокойният и хладнокръвен човек, би се разтреперал от ярост. Цинизмът на Вълчев няма да бъде забравен! И ако не днес, то утре той ще му бъде напомнен!
Журналистите. Отдавна е минало времето да се оплакваме от написаните от тях небивалици. Ясно, че когато служиш на капитала, ти ще пишеш в негов интерес. Капиталът няма интерес от едно събуждане на студентите. То може да му създаде само проблеми, а също и да го лиши от част от неговите кървави печалби (представете си например какъв удар ще бъде, ако студентите заставят Столична община да премахне заведенията в Студентски град или да забрани продажбата на алкохол!). Затова и капиталът се стреми да омаловажи случилото се в петък. Много от големите медии писаха, че на протеста имало 400 души!!! По техните думи излиза направо жалка картинка. Всъщност студентите бяха поне 7-8 пъти повече. Това е истината. Снимковият материал го доказва.

Освен това медиите услужливо търсеха раздори сред организаторите на протеста. Да, такива наистина имаше, но тяхната роля беше преекспонирана. А написаното, че „Призив” са се опитали да „яхнат” протеста, е нагла лъжа. „Призив” не даде ни най-малък повод за това и въобще никой от „Призив” дори не си е помислял такова нещо. Който е запознат с идеите и действията на „Призив”, е наясно, че това студентско-ученическо движение няма за цел евтина медийна популярност, а прави всичко в името на организирането на студентите за борба за безплатно, общодостъпно и качествено образование – нещо, което е в пълен противовес на действията на структурите на разните студентски „съвети”, „съюзи”, „национални представителства” и др. казионни организации, издържащи се с парите на студентите (1% от студентските такси отива за тях!) и поставени под контрола на капитала. С досегашните си действия „Призив” се показа като една прогресивна организация на българското народно студентство; това „Призив” ще докаже и с бъдещите си действия! „23 септември” не крие, че подкрепя тази студентско-ученическа инициатива и ще прави всичко, което е по силите му, за да я подпомогне в нейното укрепване и по-нататъшно развитие.
Не пропуснаха да се появят и представители на една добре позната „патриотична” организация – също верни слуги на капитала. Този път те не посмяха да опитат да „яхнат” протеста, както са правят обикновено с пенсионерските, антивоенни, екологични и др. протести. Това беше разумно от тяхна страна. Явно ги беше страх да не се повторят сцените от еко-протеста от 21 октомври в София, когато еко-активистите ги заставиха със скандал да си приберат фашистките знамена. Но, трябва да се отбележи, че дори самото им присъствие на този протест срещу насилието, е напълно неморално от тяхна страна, при положение, че знаем за не един и два случая как прословутата „национална съпротива”, в стила на убийците на Стоян, тероризират дейци на лявото движение в България. Каквито и маски на миролюбие да си сложат, те не могат да скрият фашисткия си терористичен характер! „Вълкът козината си мени, но нравът – не!”.
Най-безсрамно начело на шествието застанаха т.нар. „тоги” – ректорите на столичните университети – тези, които имат вина, не по-малка от тази на общината, Студентски град да се превърне в бардак, благодарение на своето бездействие (вероятно и добре платено). И те „изведнъж” се сетиха, че Студентски град имал проблеми. Ами къде бяхте през последните две години, когато студентите от СРОКСОС ви заливаха с писма и оплаквания? Защо не откликнахте тогава, след като сте толкова загрижени? Ясно е, че пак отчитате дейност и че повече от един семинар (под иначе хубавия надслов – „Студентски град за студентите”) + няколко добри пожелания към държавните и общински власти няма нищо друго да направите.
Ето това е картината на последните събития в Студентски град.
Сега е моментът там да стане действителна промяна. Дължим я на Стоян. Дължим я на всички учащи се, които страдат от неуредиците в Студентски град. Дължим я на майката на Стоян, която призова:

„Смърт за убийците на мозъците на България!“

„Всички млади хора да се вдигнат и да пометат всички министри убийци, които ни управляват".

Нека да започнем със Студентски град.

начало