НИКОДИМ
/Следсептемврийска балада/
Крум Кюлявков
Никодим
си няма стряха,
Никодим си няма дом –
всичко в пепел преобърна
септемврийският погром.
В пепел – майка, първо либе
и невръстни три деца,
в пепел – все отбор другари,
в пепел – родните места.
Безсърдечен вятър шиба
разпокъсано сърце.
Безсърдечен враг погреба
родно, хубаво селце.
Край селото – черна угар –
спят безсмъртни мъртъвци;
там, след бой жесток в горите,
паднаха безчет момци.
Но над пустите полета,
още пълни с топъл дим,
често чуват се копита
на невидим ескадрон;
нощем тук прелита
септемвриец Никодим –
яхнал силен, непокорен,
непокорен черен кон.
Бягат птици, бягат сенки,
мерне се запустен дом,
искри скачат изпод коня,
изпод коня вихрогон;
гриви веят се широко
и в очите грее плам, –
като вятър септемврийски
Никодим е тук и там.
Недогонват го куршуми,
недоглежда вража сган.
Пее вятър, пеят друми,
Никодим е тук и там.
Пее вятър, пеят друми,
Пее скърбен майчин стон, –
по села, поля и ниви
вихром скача черен кон.
Път овчарите му дават,
хляб – орачи и слуги,
стават с меч в ръка и тръгват
пак разбитите тълпи.
Стават с меч в ръка и тръгват
пак безчетни синове –
сякаш плискат се морета,
сякаш пеят лесове.
И в селата страх и ужас.
И в селата радост грей.
Едни – гузните – се крият,
друг в Балкана знаме вей.
И над къщите разкошни
на предател и на враг
се извиха дни тревожни,
дни на ужас и на страх.
Рано порти се затварят,
рано пада нощен мрак.
Над полята светлосини
трепва огнелик байрак,
трепва сянка край реката,
сепва се сънлив покой,
лай разцепва тишината
и се вдигне страшен вой...
После всичко пак замира,
стихват стреснати села.
Ропот-тропот на копита
глъхне в пустите поля.
Ропот-тропот на копита
глъхне някъде далеч
и разлива звънка песен, –
звънка песен, – кървав меч
И над угарите черни
пак се носи боен вик,
и препускат в мрачината
кон до коня, щик до щик...
И над угарите черни,
още пълни с топъл дим,
литнал вее свойта чета
септемвриец Никодим
1929г.