УБИЙСТВОТО НА ОМАР ЗАЙЕД Е СРАМНО ПЕТНО ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
На 26 февруари 2016 г. палестинският борец за национално освобождение Омар Зайед беше открит мъртъв в двора на палестинското посолство в София. Според палестинският президент Махмуд Абас става дума за „отвратително престъпление“. А израелският вестник „Маарив“ подчертава, че убийството съвпада с посещението на българския премиер в Израел, което доказвало чудесното сътрудничество между двете страни в областта на сигурността. Думата сътрудничество в случая в случая е неточна. Сътрудничество може да има между равностойни партньори, докато действията на българските власти по отношение на Зайед показват в каква степен страната ни се е поставила в унизителна зависимост и подчинение. Достатъчно е от Израел да изпратят имейл с искане за екстрадиция на палестинския патриот и българската прокуратура незабавно издава заповед за неговото задържане, въпреки че той живее от 22 години в София и има тук семейство и деца. При това „вината“ на палестинеца е, че се е борил за независимостта на своята родина против чуждестранната окупация.
Когато става ясно, че Зайед се намира на територията на палестинското посолство в София, българското Министерство на външните работи отказва да осигури охрана на мисията въпреки молбите на палестинските дипломати. Колко струва тогава признаването на правото на палестниския народ да има своя независима държава от нашето правителство, ако то помага на окупаторите да преследват борците за освобождение на Палестина на наша територия?
Смъртта на Омар Зайед не само е срамно петно върху българската държва, но е тежък удар върху традиционното ни приятелство с палестинския и другите арабски народи, и върху националните интереси на България./23
Дъщерята на Омар Зайед: Баща ми е борец против окупацията
“Ние сме родени в България. Българи сме. Обичаме България.
Всичко, което искаме, е да живеем спокойно.
Моят баща не е убиец! Той е борец против чуждестранната окупация на неговото
отечество. Той се е борил срещу враговете на Палестина, за да спаси семейството
си, дома си, земята си. Той и всички палестинци винаги са се борили с голи
ръце, без оръжие, срещу израелските куршуми, бомби и танкове. Нашето единствено
оръжие са били камъните от нашата земя, но нашите борци никога не са се страхували,
те винаги са били толкова силни! А ги наричат убийци, защото са защитавали
себе си, своите близки и своята земя.
Не баща ми е убиец - окупаторите са убийците! Те избиха
толкова много деца, разрушиха толкова много домове, оставиха толкова много
деца без родители и от толкова родители отнеха децата! Гордея се с баща си."
http://septemvri23.com/Omar_Zayed.htm
ВОЙНАТА НА САЩ ЗА СВЕТОВНА ХЕГЕМОНИЯ В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК
/Декларация на Антиимпериалистическия фронт/
Историческият опит показва, че заплашените страни се обединяват срещу най-силната империалистическа държава. Срещу нацистка Германия беше създадена Антихитлеристката коалиция. Днес опасността от американския хегемонизъм води до сближаването на Китай, Русия, Иран и редица други независими държави. В крайна сметка претендентите за световна хегемония винаги търпят поражение от обединените сили на заплашените от тях народи. Днес е трудно да се предвиди точно какви форми, мащаби и последствия ще има този конфликт, но не може да има съмнение, че поражението, на най-силната империалистическа държава ще отслаби сериозно капитализма в световен мащаб и ще даде тласък на революционната борба на народите в света. (виж целия материал)
mail: info@anti-imperialistfront.org
НАКЪДЕ ОТИВА БЪЛГАРИЯ?
26 години след 10 ноември 1989
В икономическата област – пълна зависимост от чуждия капитал и безмилостно ограбване на страната. Ликвидиране на всички съвременни производства и технологии, и, като краен резултат – мизерия, социално изключване и нарастваща изостаналост.
Във вътрешната политика – засилващи се фашистки тенденции и разпалване на етнически и религиозни конфликти съпроводени с репресии срещу всички прогресивни и патриотични партии и организации.
Във външната политика – превръщане на България отново в сателит на най-агресивната империалистическа държава, която се стреми към световна хегемония. Това означава нарастваща опасност от война и нова национална катастрофа. (виж целия материал)
КРИЗАТА В ГЪРЦИЯ Е САМО ВЪРХЪТ НА АЙСБЕРГА
08.07.2015; Сам Уилямс
Настоящата криза в Гърция е само върхът на айсберга, към който плува „Титаник“ – нашият свят. Само работническата класа притежава силата да отклони кораба от айсберга. Настоящият капитан – капиталистическата управляваща класа – може най-много да забави или ускори кораба, но не е в състояние да промени фаталния курс.
От хората в Гърция и от хората по целия свят се изисква да правят жертви, които освен че са вредни в краткосрочен план, в дългосрочна перспектива са напълно разрушителни. От хората се иска да се примирят с нищетата, за да могат шепа милиардери и мултимилионери да продължават да живеят от техния незаплатен труд – докато най-сетне се ударят в айсберга и корабът на нашата цивилизация потъне завинаги...
Действителната същност на гръцката криза – класовата борба
Ето защо при настоящата гръцка криза от едната страна се намират богатите уолстрийтъри, техните официално купени-и-заплатени „ъпиниън-мейкъри“ [the official bought-and-paid-for “opinion makers”—„производители на обществено мнение” – бел. на ред.] и техните икономисти, които обясняват, че на „безотговорните” гърци трябва да бъде преподаден нужният урок. От другата стана срещу тях са изправени профсъюзите и стари и нови народни [popular] организации, които твърдо стоят на страната на гърците. Те се надяват, че гърците ще отстоят позицията си и ще принудят тройката да отстъпи не само заради гръцкия народ, а и заради тях самите. Една победа против въвеждането на ограничителните мерки в Гърция – няма значение колко частична и временна ще бъде, ще засили борбата срещу въвеждането на ограничителни мерки навсякъде по света. А едно евентуално поражение ще тласне нещата назад.
По същество гръцката криза не е просто криза, засягаща само Гърция и тройката. Въпросът не е дали Гърция ще „остане в“ или ще „напусне”, по един или друг начин, Европейския Съюз. Нито пък става дума за еврото срещу възможното възстановяване на драхмата, не дори и за световна парична реформа.
Това, което виждаме, е класова борба между работниците и потенциалните доста многобройни техни съюзници от средната класа от една страна, а от друга - капиталистическата управляващ класа, която все повече и повече демонстрира явната си неспособност да управлява обществото. Въпросът не се свежда до това дали работниците ще работят 60 % от работния ден за управляващите и 40 % себе си, или 80 % за управляващите и само 20 % за себе си – въпреки че реформистите от Сириза и, вероятно, мнозинството от работниците възприемат нещата по този начин.
Въпросът фактически е дали производителните сили, науката и технологията, създадени от поколения работници – както представители на физическата сила, така и на интелекта, ще бъдат използвани за решаване на огромните проблеми, пред които е изправен днес светът, като се започне, например, с глобалното затопляне и промяната на климата. Или решаването на тези проблеми ще бъде подчинено на ненаситния стремеж на едно незначително малцинство от супер-богати притежатели на ценни книжа да трупат още печалби до момента, когато те най-сетне окончателно ще разрушат нашата цивилизация? Единственият начин да спрем унищожението на цивилизацията е да кажем твърдо „НЕ!” и да отхвърлим подобно подчинение. (виж целия материал)
НОВА КРАЧКА КЪМ НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА
...Защо САЩ изискват от нас да унищожаваме българската армия и нейната техника и в същото време са готови да направят несравнимо по-големи разходи за да вкарат в България свои войски и техника? Единственият възможен отговор е, че САЩ се отнасят към България като към победен противник. Те нямат доверие в нашата армия и ние за тях сме окупирана вражеска страна. Затова те ни разоръжават и вкарват на наша територия свои войски. Това обяснява и умилението с което нашите натовци посрещат американските танкове и след като преди това са нарязали българските. Американските танкове с американски екипажи за тях наистина са „техни“ защото те са силата , която ще ги спасява от гнева на българския народ когато се наложи. Също както немски войски спасиха Кобурга от гнева на българските войници през 1918 година по време на Войнишкото въстание.
Мисля си, че това недоверие на Вашингтон към българските военни всъщност е много висока чест за тях.
Що се отнася до нашия народ илюзията, че влизането в НАТО ще донесе някаква икономическа полза вече се разсея. Всички разбраха, че НАТО не дава, а само взима от своите сателити и ще взима все повече и повече милиарди всяка година.
Но това е по-малката беда. Вече става очевидно нещо много по-страшно. Реална е въвличане на страната ни във война. При това не в някаква операция по окупация на малка и слаба страна от третия свят, а в истинска война срещу Русия, която може да прерасне в ядрена катастрофа. НАТО е организация изцяло подчинена на САЩ и тяхната агресивна политика за налагане световна хегемония със сила. Тази политика неизбежно обедини срещу НАТО всички заплашени страни, а те са по-голямата част от човечеството и сред тях има велики държави с ядрени арсенали като Русия, Индия и Китай. Страните които се противопоставят на хегемонията на САЩ създадоха свой съюз (БРИКС) който ще привлича все повече независими държави.
Как завършват всички претенденти за световна хегемония е добре известно от историята. Тяхното поражение е неизбежно.
Точно затова поведението на нашия днешен политически елит е изключително опасно за страната и силно напомня поведението на техните предшественици които в миналото докараха на България до две национални катастрофи и до ръба на трета.
България днес е окупирана държава която поради поведението на своя политически елит се превръща в съучастник в авантюристичната и агресивна политика на САЩ. (виж целия материал)
ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ
1. За теорията и практиката
Теорията е обобщение, извод от практиката, обобщение, постигнато чрез анализ и търсене на общото, повтарящото се, валидното при всички положения, т.е. търсенето на вътрешната връзка между разнообразието от данни на опита. От своя страна теорията насочва, дава ориентация, при по-нататъшното разгръщане на практическата дейност. А пък разгръщащият се практически опит доставя нов кръг от данни, които потвърждават или отричат теорията, или изискват преразглеждане на някои отделни нейни положения; в общия случай, разширяващата се съвкупност от данни изисква развитие на теорията. За да бъде научна една теория, тя трябва да се опира върху максимално широк и разностранен опит. В диалектическото единство (единство на противоположности) определяща, основополагаща, роля играе практиката, опитът, но опит, който не е задълбочено осмислен, е просто пропуснат, несъстоял се, опит. (виж целия материал)
ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ ПРАЗНУВАТ 9 МАЙ
1. На първо място, защото победата над хитлеровия райх спаси човечеството от нацисткия „нов ред". Самият фюрер, по когото леят едри кафяви сълзи някои и днес в България, открито заявява: „Идеите на пацифизма и хуманизма може да бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя”.
Лесно беше да се разбере, че всички „нисшестоящи раси" ще се обединят и ще смажат хитлеристките разбойници, и всеки, който се опита да им помага, за да могат идеите на хуманизма да станат „уместни" преди същите тези разбойници да успеят да завоюват целия свят.
2. Защото в „хилядолетния райх" на хитлеристите славянските народи, включително и българския, беше предвидено да бъдат изместени и изтребени от „висшата раса".
Както обяснява фюрерът в своята библия: „Дори в кръговете на общогерманското национално движение често може да се чуе мнението, че лесно ще могат да провеждат „германизирането" на австрийското славянство. Те нямаха дори представа за това, че да се „германизира" може САМО ЗЕМЯТА, А НЕ ХОРАТА."
Победата над провъзгласилите себе си за „висша раса” главорези и людоеди, открито заявяващи, че целта им е да „германизират" само земята на славянските народи, като я „очистят" от местното население, победата над тези, които смятаха славянските народи (включително и българския) за долна раса, достойна само да бъде тъпкана и унижавана, да работи за немците като впрегатен добитък и да бъде след това изтребена, не може да не бъде най-светъл празник за нашия народ.
3. Защото нашите патриоти антифашисти преди 9 септември 1944 г. и нашата армия след тази дата имат своя достоен принос за тази велика победа, която „непълноценните народи" извоюваха над „висшата раса" и по този начин измиха позора, лепнат върху България от българските слуги на Хитлер и неговия гаулайтер у нас Борис Кобурготски.
„Защото има ли по-голям позор за българина от този, да поддържа хитлеристите – най-злите си врагове? Да ги посреща, да ги приветства, да ги търпи на българска земя? Да ги оставя да използват нашите богатства за техните гнусни и кървави цели, за тяхната престъпна война срещу нашата освободителка Русия? Да им помага да оковат във вериги и да задушат завинаги нашия народ? По-голям позор и по-голямо престъпление от това не може да се намери в цялата многовековна история на нашия народ." (Радиостанция „Христо Ботев").
В своя освободителен поход нашата армия, рамо до рамо с великата съветска армия, стигна до Алпите и позволи на България с открито лице да се изправи пред сводободолюбивите народи на мирната конференция в Париж и да запази своята териториална цялост и независимост.
4. Защото благодарение на тази победа нашият народ успя да смъкне, най-сетне от гърба си и да накаже справедливо шайката главорези които докараха страната ни до две национални катастрофи и на ръба на трета още по-страшна. Същите бити от външните врагове генерали, министри и банкери, които извършиха военен преврат с помощта на чуждите окупатори на 9 юни 1923 г. и разпалиха жестока братоубийствена война и терор срещу собствения си народ.
Затова след 9 септември 1944 у нас бързо и задълго се установи мир, както вътре страната така и по нейните граници, и България не загуби нито един сантиметър територия.
5. Защото благодарение на победата в страната ни се установи най-прогресивният обществен строй, и тя в невиждано кратки срокове направи скока от епохата на дървеното рало и цървулите в епохата на ядрената енергия и овладяването на космоса.
От „земеделска страна без земеделие, която изнася глада на хората си" по думите на царския министър на земеделието Иван Багрянов, произнесени в Народното събрание през 1939 г., България се превърна износител на компютри и сложна техника при народната власт. Изоставайки безнадеждно от развитите страни 7-10 пъти по произведен национален доход на глава от населението през 1939 г, България съкрати тази разлика до само 40-50 % по времето на социализма.
По индекс на развитие изчисляван от ООН през 80-те години България беше сред първите 30 страни в света.
От 80 % селяни, живеещи средно 40-45 години в кирпичени коптори без ток и вода, българите започнаха да живеят по 70-75 години, в съвременни благоустроени жилища и да ходят на море през лятото със самолет.
От чоплещи земята с рало земеделци те станаха трактористи, комбайнери, квалифицирани работници, инженери, учени, лекари и т.н.
Точно днес, когато ни отнеха резултатите на победата, когато отново ни превърнаха в остарбайтери, работен добитък и пушечно месо, на новия „хилядолетен" североатлантически райх, точно днес уроците на 9 май са ни по-нужни отвсякога. А днешните наши новоизлюпени хитлеристи и североатлантици трябва да знаят, че който не се учи от историята, е осъден да я повтори. http://septemvri23.com/9_may_i_Bulgaria.htm
50 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ИВАН ТОДОРОВ-ГОРУНЯ
.jpg)
На 5 април 2015 г., в село Горна Кремена беше отбелязана 50-годишнината от смъртта на Иван Тодоров-Горуня.
Иван Тодоров-Горуня е роден на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Работи като каменоделец. Член на РМС (1932). Активен член на БРП (к) (1939). За политическа дейност е осъден на 7,5 г. затвор по ЗЗД. Присъдата изтърпява в Сливенския затвор. Успява да избяга през 1941 г.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Първият партизанин във Врачанско (1941). Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1943). Политкомисар на партизанския отряд „Гаврил Генов“.
След 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. Кандидат-член и член на ЦК на БКП. Заместник-министър на земеделието и председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет.
Към края на 1964 и началото на 1965 година Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия.
Живковистите разкриват плана на Горуня и на 8 април 1965 г. Иван Тодоров е убит в дома си. Горуня оставя предсмъртно писмо: “След като подготви идейния разгром на партията, се започва физическата разправа с кадрите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но не се предавам. 8.ІV.1965 г.” (виж снимки )
ИДЕЙНО-ДИСКУСИОНЕН КЛУБ „23 СЕПТЕМВРИ“
ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК „ЖАРАВА“
Кога е създадено Движението „23 септември“?
Движение за съпротива „23 септември“ се създаде през 2002 г. Първите прояви, в които участвахме, бяха протестите срещу агресията на САЩ в Ирак през пролетта на 2003 г. и против българското участие в тази агресия. През следващите 10 години ние взехме участие и организирахме редица анти-капиталистически, анти-империалистически и анти-военни протести, дискусии, прожекции, подписки. Също така създадохме марксистки интернет сайт www.septemvri23.com, участвахме в написването, превеждането и разпространяването на редица марксистки книги и брошури.
През 2012 г., въз основа на натрупания през последните години опит ние, членовете на „Движение за съпротива 23 септември”, преценихме, че главната задача пред нас в момента е разгръщането на широки обсъждания по все по-изострящите се проблеми на съвременността. Такива обсъждания са необходимо условие и средство за изясняване на причините, които пораждат препятствията и трудностите в развитието на обществения живот, както и за изясняване на възможностите и пътищата за тяхното преодоляване. Изхождайки от тази оценка „Движение за съпротива 23 септември” вижда своята роля в това да се превърне в инициатор и организатор на подобни обсъждания и да даде своя принос в търсенето и намирането на решения от теоретическо и практическо естество на най-неотложните проблеми. Поради това сметнахме за целесъобразно да променим названието на нашата организация от Движение за съпротива „23 септември” в Идейно-дискусионен клуб „23 септември”. По този начин едновременно подчертаваме и приемствеността в нашите позиции, и промяната във фокуса на непосредствената ни дейност. Смятаме, че тази преориентация на усилията, която на пръв поглед ще изглежда „крачка назад”, в действителност ще ни позволи в близко бъдеще да осъществим „две крачки напред” в разгръщането на съпротивителното движение срещу капиталистическата реставрация. (виж целия материал)
БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ИЗГУБИХМЕ
Основни данни за социално-икономическото развитие на България
Фактите за социално-икономическото развитие на България след победата на социализма и след реставрацията на капитализма, показани в таблицата по-долу, са красноречиви. Сравнена е 1988 г., последната цяла година преди началото на реставрацията на капитализма на 10 ноември 1989 г., с 2013 г. и съответно 1968 г., която е 25 години след последната цяла година на царска България (1943). Вместо за 1943 г. обаче са използвани данните за 1939 г., защото тя е най-добрата от икономическа гледна точка година на България преди народната революция на девети септември 1944 г. (Идейно-дискусионен клуб „23 септември“) (виж целия материал)
СРАВНЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРИ КАПИТАЛИЗМА И ПРИ СОЦИАЛИЗМА
Един от най-упорито рекламираните митове през периода на реставрацията на капитализма в България беше митът за икономическите успехи и процъфтяване на царска България през 30-те години на 20 век. На тази тема могат да се прочетат или чуят такива невероятни небивалици, че е чудно как изобщо е възможно някой да измисли или да повярва в подобни неща. Като най-висок връх в нашето развитие се сочи 1939 г. и се твърди, че тогава България е била сред първите пет страни по икономическо развитие в Европа. След 1944 г. обаче, социализмът бил довел страната до икономическо изоставане. Това абсурдно твърдение влезе дори в декларация, приета от Народното събрание. Особено популярно е и твърдението, че царска България изпреварвала по своето икономическо развитие в предвоенния период съседна Гърция.
Какво показва обаче достъпната днес научна информация за мястото на България по икономическо развитие сред останалите европейски страни? (виж целия материал)
НАТО – ГЛАВНАТА ЗАПЛАХА ЗА МИРА В СВЕТА
В епохата на империализма Балканите бяха превърнати в “барутен
погреб” на Европа. Балканските народи понесоха невиждани страдания и жертви
във войните на големите империалистически сили за световно господство.
През Втората световна война, когато още се водеше битката срещу фашизма, въоръжените
сили на империалистическа Англия разпалиха война срещу силите на гръцката
комунистическа антифашистка съпротива. С пряката намеса на САЩ и Англия на
гръцкия народ беше наложена кървавата диктатура на най-реакционните сили в
страната.
След разгрома на хитлеризма, американският империализъм зае бързо неговото
място на главен претендент за световно господство. С тази цел през 1949 г.
беше създаден военният блок НАТО като главна ударна сила на американския империализъм...(виж
целия материал)
11-ТИ МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ ПРОТИВ ИЗОЛАЦИЯТА
Амстердам, 24-26 януари 2014 г.
ИМА ЛИ НУЖДА ОТ ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ?
Защо бързат с демонтажа на старите блокове в Козлодуй?
Колко ще струва централата и електроенергията, произвеждана от нея?
Ще има ли нужда от електроенергия? (виж целия материал)
БЪЛГАРИЯ В ЕС 2007-2013
България подаде молба за членство в ЕС през декември 1995 г. Преговорите с Европейската комисия започнаха през февруари 2000 г. и завършиха на 15 юни 2004 г. На 25 април 2005 беше подписан Договорът за присъединяване с предпазна клауза, която позволяваше членството на България да бъде отложено. Tази клауза не беше използвана и България се присъедини към Европейския съюз на 1 януари 2007.
Преговори между България и Европейската комисия в истинския смисъл на думата нямаше. Европейската комисия диктуваше своите условия, а българската страна се съгласяваше с всичко. Това по-скоро приличаше на безусловна капитулация на победена държава, отколкото на преговори между партньори. Ролята на госпожа Кунева, която по-късно стана еврокомисар, се свеждаше до заплахи към своите сънародници с катастрофалните последствия, ако не бъде прието някое условие на Европейската комисия. Българският премиер тогава, бившият цар Симеон Кобурготски, в интервю за италиански вестник заяви, че българите не са подготвени интелектуално за членство в ЕС и причината била в 50 години господство на марксизма, което довела до неадекватен начин на мислене. Всъщност, неадекватни бяха единственно оптимистичните очаквания на значителна част от българите по това време и те нямаха нищо общо с марксизма. Според национално социологическо проучване от края на 2004 г., приблизително половината от българските граждани смятаха, че след като България стане член на ЕС, жизненото равнище ще се повиши и защитеността от престъпления ще нарасне. Ориентацията на страната към присъединяване към ЕС, беше превърната от медиите и от основните политически партии в нова надежда за спасение от безработицата, бедността и престъпността. Редките гласове на скептиците се заглушаваха с обещания за златния дъжд, който ще се изсипе върху страната от еврофондовете. Въпреки това управляващите не посмяха да проведат референдум за членството, защото се страхуваха от истински дебати по тази тема и не желаеха да разкриват съдържанието на водените преговори и на подписания договор за присъединяване.
Защо България толкова бързо беше вкарана в ЕС? (виж целия материал)
10-ТИ МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ ПРОТИВ ИЗОЛАЦИЯТА, БЕРЛИН 2013
Десетият Международен симпозиум против изолацията се проведе от 15 до 18 март 2013 г. в Берлин, столицата на Германия, в Техническия университет. Симпозиумът продължи 3 дена с участието на 31 делегати от Танзания, Хондурас, Колумбия, Ирландия, Русия, България, Гърция, Дания, Ливан, Филипините, Турция, Белгия, Германия, Палестина и Куба. (виж целия материал)
ФЕВРУАРСКИТЕ ПРОТЕСТИ
В БЪЛГАРИЯ –
опит за предварителна равносметка
През февруари 2013 г. страната ни преживя, макар и в умален вид, класическа „революционна ситуация”. Вследствие от двадесетгодишното управление на новата компрадорска олигархия назряха ОБЕКТИВНИ условия за същностни промени в социалната система – значителна част от социалните низини по решителен начин заяви нежеланието си да живее по старому, а сред социалните върхове се разразиха остри разногласия и междуособици, и пролича неспособността им да управляват по старому. Но подобни надигания на низините в повечето случаи биват последвани от периоди на отлив, на объркване, разединение и разочарование сред масите, което позволява на управниците временно да стабилизират положението си, да съхранят статуквото с незначителни отстъпки, като сериозните проблеми остават нерешени. По всичко изглежда, че така ще приключи и сегашният народен подем, но така или иначе февруари отвори нова страница в историята на страната ни. Тук Идейно-дискусионен клуб „23 септември” прави опит за предварителна оценка и равносметка на тези събития.
***
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба –
своя пурупурен гняв,
величав.
„Септември”, Гео Милев
В седмата година от приемането на България в проспериращия, щедър и образцов Европейски съюз страната беше разтърсена от масово, стихийно, неорганизрано от никого, народно недоволство. Отначало в Благоевград (на 28.01.2013 г. – на следващия ден след провеждането на национален референдум за бъдещето на ядрената енергетика у нас), после в други населени места и накрая в почти цялата страна улиците и площадите бяха заляти от гняв и сълзи на възмущение.Изведнъж „кроткият” и „търпелив” български народ показа, че не е нито безкрайно кротък, нито – безкрайно търпелив.
Подобно развитие на нещата не беше очаквано от никого – най-малко от правителството и парламентарното мнозинство. До последния момент те тънеха в самодоволно неведение относно натрупващата се в недрата на обществото енергия на протеста. Броени дни преди началото на събитията „харизматичният” министър-председател се хвалеше пред телевизионните обективи колко висок бил рейтингът на неговата партия в сравнение с рейтингите на разноликата (всъщност – безлична) опозиция, а ден преди да подаде оставка, пак от телевизионния екран, той заяви: „Няма да подам оставка. Ще се боря докрай срещу Станишев (!) и Доган (!)”. Но не само премиерът Борисов и неговите съпартийци се оказаха неподготвени за избликналото народно негодувание. Изненадани се оказаха и „обективните” средства за масово осведомяване, които твърдят, че уж отразяват „всички гледни точки” и че продуцират предавания, „които искат да чуят общественото мнение”. Изненадани бяха и „надпартийните” социологически агенции, които се надпреварват (т.е. „конкурират се”) да следят „пулса на обществените настроения”.
Поводът и причините
Непосредствен повод за протестите станаха високите сметки за ток. Оказа се, че през ХХІ век (въпреки необичайно топлата зима) в една страна-членка на Европейския съюз употребата на електрическа енергия за битови нужди е станала недостъпен разкош за немалка част от населението – безработни, пенсионери, трудещи се с ниски доходи. Хора, които десетилетия наред бяха свикнали да използват ток и електроуреди за осветление, отопление, готвене, сега се бяха превърнали в неплатежоспособни длъжници на чуждестранни енергоразпределителни дружества.
Но сметките за ток дадоха само началния тласък. Излизайки на улиците, давайки израз на непоносимото положение, в което бяха поставени, хората започнаха отначало плахо, а после все по-отчетливо да споделят и множество други тегла и неправди, които ги притискат отвсякъде. (виж целия материал)
ОТНОСНО ПРОМЯНАТА НА ИМЕТО, ИНИЦИАТИВАТА "OCCUPY", ЛЕКЦИИТЕ НА Р.УЛФ И ДР..
/Публикуваме с незначителни съкращения писмо, което наскоро изпратихме до
наша съмишленичка. Надяваме се чрез него да внесем яснота относно позицията
ни по някои от най-актуалните въпроси на нашето съвремие./
„Схващайте всяко мое твърдение
като въпрос!”
Нилс Бор
1. Най-напред за промяната в името на нашата организация – Идейно-дискусионен клуб „23 септември”.
В „Съобщението” http://www.septemvri23.com/Ideino_diskusionen_club_23_SEPTEMVRI.htm за тази промяна ние изразяваме становището си, „че главната задача пред нас в момента е разгръщането на широки обсъждания по все по-изострящите се проблеми на съвременността.” Разбира се, става дума не просто за обсъждане и говорене по проблемите, а за изследване и търсене на решения – това сме се опитали да изразим във второто изречение от „съобщението”. Какви (нерешени) проблеми на съвременността имаме предвид? Става дума за проблемите, които възникват във връзка с процесите, протичащи в базата (тоест в сферата на икономиката, на икономическите отношения и интереси) и в идеологическата и политическа надстройка на обществото (тоест в сферата на общественото съзнание). Надстройката е вторична по отношение на икономическата база, но това не означава, че тя е по-маловажна. Промяната в поведението минава през осъзнаване по нов начин на заобикалящата действителност и на мястото (възможностите, перспективите, ограниченията), което човек заема в нея.
Смятаме, че нашите задачи са свързани изключително със съзнанието на хората, но за да им помогнем да разберат своята сила, своите интереси, трябва самите ние да сме добре запознати с процесите и сътресенията в базата, с кризисните явления в икономиката...а също и със стратегията на противника в идеологическата (психологическата, теоретическата) борба...(виж целия материал)
СЪОБЩЕНИЕ (08.08.2012)
Въз основа на натрупания през последните години опит ние, членовете на „Движение за съпротива 23 септември”, смятаме, че главната задача пред нас в момента е разгръщането на широки обсъждания по все по-изострящите се проблеми на съвременността. Такива обсъждания са необходимо условие и средство за изясняване на причините, които пораждат препятствията и трудностите в развитието на обществения живот, както и за изясняване на възможностите и пътищата за тяхното преодоляване.
Изхождайки от тази оценка „Движение за съпротива 23 септември” вижда своята роля в това да се превърне в инициатор и организатор на подобни обсъждания и да даде своя принос в търсенето и намирането на решения от теоретическо и практическо естество на най-неотложните проблеми. Поради това смятаме за целесъобразно да променим названието на нашата организация от Движение за съпротива „23 септември” в Идейно-дискусионен клуб „23 септември”. По този начин едновременно ще се подчертае и приемствеността в нашите позиции, и промяната във фокуса на непосредствената ни дейност.
Смятаме, че тази преориентация на усилията, която на пръв поглед ще изглежда „крачка назад”, в действителност ще ни позволи в близко бъдеще да осъществим „две крачки напред” в разгръщането на съпротивителното движение срещу капиталистическата реставрация. http://www.septemvri23.com/Ideino_diskusionen_club_23_SEPTEMVRI.htm
ДЕКЛАРАЦИЯ (30.07.2012)
Във връзка с извършения атентат в Бургас и последвалите привиквания на членове на „23 септември” за провеждане на „оперативни беседи” от страна на специалните служби, искаме да заявим следното:
- Категорично отхвърляме прилагането на насилие и убийства срещу невинни и беззащитни хора като начин за постигане на политически цели. Такъв терористичен метод на действие винаги е бил единствено и само в услуга и в интерес на враговете на народите.
- Категорично осъждаме ужасяващия атентат в Бургас срещу израелски туристи. Такъв атентат не само не представлява удар срещу терористичната политика на САЩ и Израел, а напротив, е във вреда на борците за социална справедливост и национална независимост.
- Категорично не приемаме, отхвърляме, протестираме срещу опитите на различни държавни институции и обществени организации да ни отправят обвинение за нашите международни връзки и контакти, целящи изграждането на сътрудничество между народите в борбата срещу империализма.
Най-отговорно заявяваме: сред нашите другари и приятели няма и не може да има привърженици на терористичните методи. http://www.septemvri23.com/23_decl_30_07_2012.htm
30 юли 2012 г.
ДВИЖЕНИЕ ИЛИ ИДЕЕН КЛУБ?
Натрупаният опит от нашата дейност през последните години и сериозните неуспехи и недостатъци в нея напоследък, ме накараха да потърся по-задълбочено причините за случващото се. Оттук на преден план изскочи името ни – ДВИЖЕНИЕ за съпротива „23 септември” като сериозен проблем. Ето в какво се състои той.
Макар още от създаването си през 2002 г. да се нарекохме „движение” (а и отпреди това – като движение „Че Гевара”), фактически още през 2004-2005 г. стигнахме поне на думи до общия извод, че имаме нужда на първо време и на първо място от изграждането на едно ядро от съзнателни дейци-революционери. Но колкото и да говорехме, че сме си поставили това за приоритетна цел, колкото и да положихме усилия по тази линия чрез организиране на многобройни дискусии, теоретически занятия, писане и коментиране на статии, все пак, под влияние и на факта, че така и не променихме името си (съобразно с поставените цели) от движение на идеен/дискусионен клуб, ние така и не успяхме да променим на дело своите приоритети, така и не престанахме да се държим и да се стремим да бъдем движение (в това отношение аз съзнавам, че, несъумявайки да преодолея преклонението си пред стихийността, съм може би човекът с най-голяма вина, с най-голяма отговорност за това и до днес да се наричаме движение). Това означава, че ние поставихме на заден план теоретическите дискусии и разработки за сметка на практическите мероприятия (организиране и участие в протести, разпространение на листовки и лепенки, писане на графити и др.под. мероприятия, присъщи на движение, претендиращо, че вече е изградило своето революционно ядро, че е разработило поне най-важните въпроси на миналото, настоящето и бъдещето, че е изградило своя облик и своята генерална политическа линия, и не му остава нищо друго освен да разпространи своите идеи сред милионите ни отрудени сънародници). Но всъщност нещата не бяха така... (виж целия материал)
ЗАЯВЛЕНИЕ
Според информацията, с която разполагаме, лицата Милен Илиев
и Боян Расате разработват проект за изграждане на „национално обединение”
с нацистка ориентация. Във връзка с това заявяваме:
1. Смятаме подобни намерения за политически безпринципни, вредни, абсурдни.
2. Сваляме напълно доверието си от Милен Илиев, който никога не е бил член
на „23 септември”, но в миналото е участвал в някои от инициативите, организирани
от нас.
3. По въпроса за „национално обединение” смятаме следното:
За единство в борбата за независимост
Загубата на национална независимост поражда необходимостта от създаване на широко обединение на патриотичните и прогресивни сили за спасяване на нашата Родина. Комунистите, като най-последователни патриоти, активно ще участват в изграждането на обединение, което да работи за постигането на ясни и конкретни цели. Такива цели днес са:
На първо място, прекратяване на членството на България в
НАТО. Участието в този военен съюз, предвождан от САЩ, превръща страната ни
в съучастник в авантюрите и престъпленията на най-агресивните и реакционни
сили в света, което носи огромен риск от въвличането ни в нови войни и от
нови национални катастрофи. Затова отношението към НАТО е пробен камък за
истински патриотизъм. (виж
целия материал)
ШИСТОВ ГАЗ
КАТУНИЦА
Реставрацията на капитализма отне основните човешки права на българските граждани – правото на труд, на здравеопазване и образование, на лична и социална сигурност, от което най-много пострада циганското население. Но затова пък даде свобода на капитала да експлоатира и потиска народа, както никога не е бил ограбван и потискан.
Българският народ търпя десетилетия и въстана. Катуница се оказа първа. Тя въстана конкретно срещу своя местен олигарх, но такива има във всяко населено място и гражданите биха последвали примера на Катуница. И затова властта побърза да изкара на улицата лумпените – футболните запалянковци, бръснатите глави и с помощта на профашистките партии като „Атака” и МВРО, използвайки случая, че Кирил Рашков е от цигански произход, да отклонят вниманието от същността на бунта в Катуница към олигарха и го насочиха към циганската общност, твърдейки, че масовата битова престъпност на обявените за роми цигани е причина за тежкото социално и икономическо състояние на страната. Познато, нали, за тези, които познават историята на ХХ век – как фашизмът в Германия и Италия по „мирен” път, чрез избори се докопаха до властта. Хитлер и Гьобелс обясняваха на ощетената от кризата след войната дребна буржоазия и лумпенизирани работници и безработни младежи, че виновни са евреите – от едрият банкер до дребния търговец и служащ. И поведоха лумпените да громят еврейските магазини и къщи... (виж целия материал)
Други материали по темата:
http://www.septemvri23.com/V_Valkanov_problemat_romi.htm
http://www.septemvri23.com/decl_na_HoRa_otnosno_rasistkite_meteji_v_bg.htm
http://www.septemvri23.com/Sresta_v_kvartal_Hristo_Botev.htm
http://www.septemvri23.com/Nacionalen_vapros.htm
http://www.septemvri23.com/Shauvinism_vrag_na_bg_narod.htm
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА
ЛЕВИ ОБЕДИНЕНИ СИЛИ
Република България не трябва да остава най-бедната европейска страна, без перспектива и международен авторитет. Нямат бъдеще протекторатите, държавите без суверенитет. Нацията се топи. Хората изнемогват. Натрупва се масов социален гняв, който няма как да не проговори.
22-годишното парламентарно-политическо статукво, действащият политически картел, постоянното движение надясно и надолу блокират правото на всеки български гражданин да има по-добър живот и достойно съществуване. Оцеляването и просперитетът на нашата страна изискват коренна промяна, настъпателна политическа борба и принципно нова политика.
Левите обединени сили са Алтернативата за спасение на Отечеството. Те могат да преодолеят неолибералния консенсус на статуквото, да инкриминират Програмата “Ран-Ът” и да осигурят по-добро управление.
Затова
Ние долуподписаните
Обединени около следните ПРИНЦИПИ и ЦЕЛИ за изграждане на нова демократична България и нова демократична Европа:
- равенство, социална справедливост, солидарност и законност;
- патриотизъм и интернационализъм;
- народна и пряка демокрация, стремеж към социализъм като нарастваща световна
тенденция, като нов път за социално – икономическо развитие;
- пълна трудова заетост и социална сигурност; за равен труд равно заплащане
в Обединена Европа;
- срещу всякаква форма на дискриминация и шовинизъм; за етническа и верска
толерантност;
- мир и международна сигурност; равномерно развитие на европейските страни.
(виж целия материал)
ОТНОСНО КЛЕВЕТНИЧЕСКИТЕ ОБВИНЕНИЯ В АНТИСЕМИТИЗЪМ
Напоследък в интернет пространството се появиха материали, в които определени лица твърдят, че активисти на „23 септември” са осквернили сградата на Софийската синагога през ноември 2005г., докато са разлепвали плакати, оповестяващи за предстоящ протест срещу разполагането на американски военни бази в България. Във връзка с това искаме да припомним, че нашите активисти не са имали нито намерение, нито са предприели действия за оскверняване на синагогата. След продължили близо пет години съдебни дела, обвиняемите бяха напълно оправдани и се разбра, че повдигнатите обвинения са нескопосано скалъпени от полицията и прокуратурата, и не почиват на никакви факти. (виж целия материал)
1 МАЙ 2011 – „МЛАДИТЕ ИСКАТ БЪДЕЩЕ”
На 1 май, по случай Деня на международната работническа солидарност, в София се проведе протестно антикапиталистическо шествие, организирано от платформата „Червена акция”. В демонстрацията от площад „Патриарх Евтимий” до паметника на Васил Левски се включиха около 70 човека предимно младежи – студенти, ученици, работници, имигранти – с комунистически, социалистически и анархистки възгледи. Те носеха плакати: „Не на расизма, заедно срещу капитализма”, „Младите искат бъдеще”, „Стига глад и мизерия”, „Цените се вдигат, заплатите не!”, „Стига апатия, до кога ще търпим”. Скандираше се: „Борба! Борба! Класова борба! Работнико, бори се за своите права!”, „Стига мизерия, стига бандитизъм, стига частна собственост и капитализъм!”, „Няма да плащаме за вашата криза!”, „Народна власт тук и сега!”, „Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта” и др.
Виж още снимки: http://www.youtube.com/watch?v=b4TXRXVCNgA
Изявлението на организаторите на протеста може да прочетете
тук: http://bulgaria.indymedia.org/article/37817
СОЛИДАРНОСТТА С БЕЖАНЦИТЕ НЕ ЗНАЧИ НАЦИОНАЛЕН НИХИЛИЗЪМ
На 27 март 2011 инициативен комитет организира за трети път в рамките на последната година протест пред концлагера в Бусманци, в знак на солидарност със затворените там бежанци, с искане те да получат правата и свободите, които им се полагат според Всеобщата декларация за правата на човека и според Конвенцията за статута на бежанците.
„23 септември” подкрепяме тези протестни акции и досега неизменно сме взимали пряко участие в тях. Във връзка с това обаче, не може да не отбележим нашето несъгласие с издигания от някои участници лозунг „Без нации!”. Този лозунг е неправилен и вреден, защото:
- „без нации” е лозунг, изгоден на империалистите, който те използват за ограбване и потискане на народите по света.
- „без нации” е лозунг, призван да спъва сплотяването на угнетените народи в борбата им срещу световната финансова олигархия; поради това той е несъвместим с национално-освободителната борба.
- „без нации” е лозунг, несъвместим с пролетарския интернационализъм, от който се ръководим в нашите действия. Пролетарският интернационализъм означава борба за мир и братство между народите, а не национален нихилизъм. (виж целия материал)
***
Други материали по темата:
http://www.septemvri23.com/Nacionalen_vapros.htm
http://www.septemvri23.com/Shauvinism_vrag_na_bg_narod.htm
ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ЛИБИЯ!
(виж материали относно империалистическата агресия в Либия)
„Честният човек винаги трябва да се бори против всяка несправедливост, извършена по отношение на всеки народ по света и най-лошото е да пази мълчание в този момент, когато НАТО се готви да извърши престъпление срещу либийския народ. Ръководството на тази милитаристична организация няма търпение да го извърши. За това трябва да бъде изобличено!” (Фидел Кастро)
УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ В РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ (1891-1944)
„За великия идеал – освобождението на човечеството – длъжни са да работят еднакво мъжете и жените” (Д.Благоев)
„Работническата класа не може да извърши своята историческа мисия – да освободи себе си и човечеството от игото на капитализма, ако едната нейна половина, ако работническата жена остане вън от освободителната работническа борба” (Г.Кирков)
„Жените са огромна сила, когато те са организирани, политически съзнателни и активни. Целият опит учи, че без участието на жените не е мислимо нито едно голямо народополезно дело” (Г.Димитров)
6 ЯНУАРИ И СВОБОДАТА НА СЛОВОТО
Един
от малкото опити да бъде отразено в публичното пространство фашисткото нападение
от 6 януари 2010 г. (повече подробности за нападението: http://www.septemvri23.com/6jan2010.htm),
беше в студентското предаване „Академия на НЕуките” по радио „София” (в рубриката
„Справедлив взрив”). За резултата от този злополучен опит разказва един от
авторите на предаването:
„Справедлив взрив” имаше две издания като кратка рубрика в рамките на „Академия на НЕуките” по радио „София”. Третият брой беше спрян от БНР. Темата тогава беше побоят над Борис Боев – активист на студентската организация „Призив за образование” и сдружение „23 септември”. След нападението Борис беше с временна опасност за живота. От националното радио изтъкнаха като причина да свалят „Справедлив взрив” и покрай него целия брой на „Академия на НЕуките” следното: „натрапваща се лява пропаганда”. Няколко месеца по-късно Борис Боев отново беше пребит жестоко заедно с други негови колеги в автобус на градския транспорт. Този път инцидентът беше отразен широко във всички електронни медии, включително и по БНР. Тогава авторът и водещ на „Справедлив взрив” попита в писмо журналистите от радио „София”: „А това не е ли също лява пропаганда?”.
http://www.reakcia.net/index.php?p=show (раздел "Предавания")
Запис от предаването може да се чуе тук: http://www.vbox7.com/play:b89f6ade
Ето пример за т.нар. „свобода на словото”.
***
Действителна свобода на словото има единствено за фашистите, които не спират със смъртните заплахи по наш адрес. Цитираме последните смъртни заплахи:
„Ще те потрошим мръсна дебела комунистическа свиньо!” от 88bgskin (линк: http://www.youtube.com/watch?v=jToMCz7E21w )
„Малко ви е, червени гейтаци! Този 1 май ще ви е забавно, нали знаете. Вас червеното знаме роди, вас скоро ще ви догони смъртта” от combat18 (линк: http://www.vbox7.com/play:e571eab9 )
***
Иначе, повече от година след фашисткото нападение на 6 януари 2010 г., все още няма нито осъден, нито дори обвинен за тази престъпна проява...
ПОМНИМ ЯСТРЕБИНО
На 19.12.2010 г. активисти на Движение „23 Септември” от София, Варна, Велико Търново и Попово, съвместно с представители на комунистически партии и организации от Ястребино, Антоново, Търговище, Стара Загора и Попово, почетоха паметта на шестте ястребинчета: Надежда, Иван, Стойне, Ценка, Цветанка и Димитринка, зловещо разстреляни заедно със своите родители и роднини преди 67 години от фашистките палачи. Възпоменанието се проведе на лобното им място в село Ястребино. (виж целия материал)
ОТЛИЧИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКА СМЕЛОСТ И ГРАЖДАНСКА ДОБЛЕСТ
ВЪВ ВРЪЗКА С ФАШИСТКОТО НАПАДЕНИЕ НА 6 ЮНИ 2010 г.
/Настоящият материал беше специално подготвен (но поради недостатъчно време не беше прочетен) за пресконференцията „Против открития и скрития расизъм, неонацизъм и политически мотивирано насилие”, организирана от различни граждански сдружения на 13 юни 2010 г. в София/
Когато говорим за нападението, извършено от фашисти в трамвай №20 на 06.06 т.г., най-напред и на първо място, искаме да спрем вниманието на уважаемите журналисти, които присъстват тук, върху фундаменталния факт, че и дума не може да става за някаква „война между крайно леви и крайно десни”, както заблуждаващо се твърди от различни неосведомени средства за масово осведомяване. За нас целта на настоящата пресконференция е да се разсее тази заблуда.
Няма никаква война; има терор, т.е. едностранно насилие, от страна на фашистки елементи. (виж целия материал)
ПОРЕДЕН АКТ НА ФАШИСТКО НАСИЛИЕ В СОФИЯ
Декларация на Движение за съпротива „23 СЕПТЕМВРИ”
На
06.06 т.г. към 10.30ч. сутринта банда фашизирани елементи причака и нападна
на трамвайна спирка в столицата група леви активисти, отправили се за участие
в протест срещу безправието и непоносимите условия за живот на чужденци, настанени
в така наречения „специален дом за временно настаняване” в Бусманци. Когато
трамваят спира на една от последните си спирки в района на гара „Искър”, нападателите
– маскирани и въоръжени с боксове и метални пръти – блокират трите изхода
на мотрисата и нахлуват вътре, като започват да удрят и ритат неподготвените
за нападението пътуващи активисти. Пострадаха петима младежи, сред които наши
активисти, като двама бяха сериозно ранени и настанени в болница за няколко
дни.
Във връзка с този пореден акт на абсолютно непредизвикано насилие от страна на фашистки злодеи Движение за съпротива „23 септември” заявява:
1. Това е пореден акт на физическа агресия срещу наши активисти. Извършеното на 06.06 нападение е недвусмислен знак, че в страната ни се надига фашистка опасност. В този случай е пределно ясно, че не се касае за агресивно младежко поведение, предизвикано от прекомерно поемане на алкохол или други упойващи вещества. Напротив, всичко говори, че имаме работа с дълго подготвяна и старателно организирана провокация, целяща да нагнети атмосфера на страх и терор сред левите сили у нас. Металните пръти, маските, грижливо събираната информация за движението на набелязаните мишени, както и останалите обстоятелства, свързани с провеждането на акцията, свидетелстват, че сред лумпенизирани и агресивно настроени младежки среди шетат фашистки организатори, които формират ударни терористични групи по подобие на хитлеристките „щурмови отряди” (SA) в миналото. Тази тенденция, ако не бъде пресечена с най-решителни средства в самото начало, може в обозрима перспектива да отрови целия обществен живот в България при благоприятните за това условия на продължаваща световна икономическа криза.
Показателно в случая е също, че българските фашисти упорито крият своята идейна идентичност, не афишират възгледите си пред широката общественост, не поемат отговорност за своите позиции и действия. Това говори, че те в действителност не стоят зад кауза, която биха могли да представят и защитават в открити публични дебати. Своето идейно безсилие те се опитват да скрият зад маски и хладно оръжие. И въпреки че те наистина преследват политически (по-точно: фашистки, антинародни) цели тяхната дейност и самият им начин на съществуване са дълбоко криминални по своя характер. Като политически формирования те могат да съществуват само с маски на лицата и в обстановка, при която единствени аргументи са тоягите и безпределната наглост.
2. На фона на засилващата се фашистка опасност странно впечатление създава инертността на структурите на МВР и правосъдието, които въпреки многобройните предупреждения досега проявяваха необяснима толерантност към фашистките щурмоваци. Бездействието на органите на реда от една страна поражда у фашистите усещане за безнаказаност и ги насърчава към все по-брутални действия, а от друга страна буди съмнение дали фашистите не разчитат на покровителство от някои висши служители в полицията и прокуратурата.
Все пак Движение за съпротива „23 септември” се надява, че този път – след безпрецедентната по своята дързост фашистка акция – най-после истинските виновници ще бъдат наказани. В противен случай, ако продължи безсилието на властта пред фашистките безчинства, борбата срещу надигащия се фашизъм ще се превърне в непосредствена задача на цялата българска демократична общественост.
3. От своя страна Движение за съпротива „23 септември” заявява, че, ако и този път не бъдат разкрити и наказани извършителите на нападението, ще направи всичко възможно при следващото организирано от фашистите нападение да бъдат смъкнати маските на нападателите, за да могат гражданите на България да видят с очите си уродливата идейна физиономия на тези жалки подражатели на някогашните хитлеристки „Uber-menschen”.
13.06.2010г.
1 МАЙ 2010 г.
На първомайската демонстрация, организирана от „23 септември” и БРП(к), се включиха около 100 души. Освен нас бяха дошли още хора от „Че Гевара” – Пловдив, RASH-България, Българската левица и БКП. Имаше другари от Варна, Велико Търново и Попово. Шествието от пл. „Батенберг” до Братската могила протече, съпроводено със скандирания против капитализма и за революционно преобразуване на обществото: „Борба! Борба! Класова борба! Работнико, бори се за своите права!”, „Стига мизерия, стига бандитизъм, стига частна собственост и капитализъм!”, „НАТО, ЕС и МВФ – всичко да се измете!”, „Предатели народни – на съд! България ще тръгне по нов социален път!”, „Да живее 1 Май!”, „РЕВОЛЮЦИЯ!”, „Бойко, бандит – стига геноцид!”, „ГЕРБ, Атака, БСП – всичко да се измете!”, „Сергей, Борисов и Първан – слуги на чичо Сам!”, „Няма да плащаме за вашата криза!”, „Богатите да плащат за тяхната криза!”, „Хищници банкери – мръсни кожодери!”, „С ботевски пламък в сърцата – напред, напред в борбата!”, „Мир! Труд! Социализъм!” и др.
Представител на „23 септември” прочете следния текст пред събралите се хора: http://septemvri23.com/1mai_2010_izkazvane.htm
Снимки: http://septemvri23.com/1mai_2010_snimki.htm
Още снимки: http://vbox7.com/play:5a2c8fd8
ПРИЗИВ КЪМ НАШИТЕ АКТИВИСТИ, СИМПАТИЗАНТИ И СЪМИШЛЕНИЦИ
Зачестилите нападения и преки схватки на политическа основа показват, че имаме пред себе си противник жесток и безмилостен, готов да използва всяка наша грешка, всяка наша слабост и който освен това се радва на безнаказаност от страна на държавата, що се касае до неговата престъпна терористична дейност, извършвана срещу дейци на леви, антикапиталистически и антифашистки формации.
Във връзка с това се считаме за длъжни да се обърнем към нашите активисти, симпатизанти и съмишленици с някои практически съвети:
Насочете се към позитивна пропаганда: разясняване на нашите идеали за социална справедливост, за свобода, равенство и братство между хората, за смисъла от организираната борба, за смисъла от участието на всеки един човек в тази борба и т.н. Стремете се да печелите нови и нови хора за идеята. Това сега е най-важно.
Ако искате да бъдете полезни за Движението, ако искате да сте част от него, необходимо условие за това е да се запознаете с нашите основни принципни материали; те могат да бъдат прочетени на адрес:
http://septemvri23.com/principle.htm
http://septemvri23.com/principle_broshuri.htm
http://septemvri23.com/principle_listovkii.htm
Отделяйте колкото се може повече време за запознаването с нашата идеология – с трудовете на Маркс, Ленин, Сталин, Г.Димитров и др., с художествените произведения на М.Горки, Хр.Ботев, Н.Вапцаров, Хр.Смирненски и др.
По възможност избягвайте всякакво излишно контактуване с политически противници (заяждания, обиди, да не говорим за сблъсъци на улицата) – те не могат да доведат до нищо полезно за лявата идея.
Пазете се от провокации – както в интернет, така и на живо; смисълът на провокацията е да се „хванеш” на нея; нищо не може да спечелим от подобно „хващане”, а може само да загубим. В случай на провокация стремете се да запазите хладнокръвие, не се подавайте на емоцията.
Вземете мерки за своята безопасност: спрете да разпространявате свои и на ваши приятели лични данни (имена, адреси, снимки, информация за дейността ни и др.), научете се да пазите тайна и да не говорите пред всеки за всичко.
Не носете отличителни знаци (значки, нашивки, тениски и т.н.) – силата ни е в нашите идеи, а не в дрехите и символите, които носим на себе си.
Спортувайте повече (например футбол, плуване, бокс, тичане, туризъм).
Старайте се да отбягвате употребата на цигари и алкохол; не припарвайте до каквито и да е наркотици.
Научете какви са вашите права по закон и не позволявайте те да бъдат нарушавани.
В каквато и ситуация да изпаднете, колкото и тежка и безизходна да изглежда тя, никога не забравяйте: нашето дело е право, ние ще победим.
25 април 2010 г.
ОТНОСНО СБЛЪСЪЦИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА ОСНОВА
Декларация на Движение за съпротива „23 септември”
През последната година зачестиха случаите на улично насилие по политически причини.
На 01.05 м.г. около 20 фашисти нападнаха в София в Парка на свободата разотиващите се участници в Първомайската демонстрация, организирана от Акционен комитет „1 Май”; повалени на земята бяха две жени – майка и дъщеря – и им беше отнето знаме.
На 12.09 същата година на кръстовището на улица „Граф Игнатиев” и булевард „Евлоги Георгиев” група фашисти нападнаха чакащи на автобусната спирка участници в протеста против видеонаблюдението, като при оттеглянето си хвърлиха камък и счупиха голяма стъклена витрина на един от магазините.
Късно вечерта на 06.01 т.г. по пътя за дома му беше нападнат от 4-ма фашисти нашият другар Борис Боев, който получи тежки наранявания и имаше опасност за живота му.
Подобни прояви на насилие се случват не само в София, но и в Пловдив, и на други места в страната, като обект на нападенията, освен членове на Движение за съпротива „23 септември”, са също и представители на анархистки и други леви и антикапиталистически организации. Част от потърпевшите търсят възможности за отмъщение срещу нападателите и понякога се стига до сблъсъци и улични саморазправи, инициирани и от тяхна страна.
В същото време редица форуми в Интернет редовно се пълнят със закани, заплахи, обиди, подстрекателски изказвания и призиви за насилие над привърженици на комунистически и изобщо на леви идеи. Тъй като Интернет-пространството позволява анонимност на авторите, всеки има възможност от името на своите опоненти да съобщава фалшиви сведения и да приписва на опонентите провокативни изявления, с което още повече да настройва членовете на своята група срещу техните политически противници и по такъв начин да засилва импулсите към улична саморазправа.
Във връзка с тенденцията за ескалация на уличното насилие по политически подбуди Движение за съпротива „23 септември” заявява:
1. Категорично осъждаме всички прояви на улично насилие върху политическа основа, включително актовете на лично отмъщение. Смятаме, че справянето с подобни криминални деяния и с разпространението на нацистка идеология е задължение на полицията и правосъдието в буржоазно-демократичната държава.
2. Такива прояви не са път за усъвършенстване на обществения живот, не са път за изграждане на разумен и справедлив, отговарящ на съвременните условия обществен строй. Напротив, отвличайки вниманието от сериозна дейност за преодоляването на несправедливата и разрушителна капиталистическа система, уличните нападения допринасят единствено за съхраняване на съществуващото положение.
3. Пътят за съществена промяна в обществените отношения минава през осъзнаване от страна на широките трудещи се и експлоатирани маси на техните действителни жизнени интереси. Поради това всички усилия на Движение за съпротива „23 септември” са насочени към тази цел, като в сегашния момент на идейно-теоретична обърканост най-важната задача е да се съдейства за идейното израстване на кадри, които в перспектива ще работят за сплотяването на наемните трудещи се, безработните, студентите и другите онеправдани слоеве в защита на техните общи интереси.
4. Разглеждаме участието на лявонастроени младежи в различни форми на улично политическо насилие като проява на идейна обърканост.
5. Заявяваме: членове на Движение за съпротива „23 септември” не могат да бъдат въвлечени в спиралата на уличното насилие, дори когато става дума за лично отмъщение; участието в каквито и да е форми на улична саморазправа е несъвместимо с принадлежността към нашето Движение. Това не се отнася единствено за случаите на неизбежна отбрана при нападения, организирани от фашистки групировки.
6. Тъй като не са изключени опити за провокации и подклаждане на улично насилие с помощта на „сведения”, разпространявани уж от името на Движение за съпротива „23 септември”, заявяваме следното: всички становища на Движение за съпротива „23 септември” се разпространяват най-напред чрез Интернет-страницата на Движението (www.septemvri23.com). За всички печатни материали и материали, разпространявани по електронен път, които не са публикувани на нашата Интернет-страница, съществува възможност да са фалшификация с провокационна цел и ние не носим отговорност за тяхното съдържание. Който желае да се запознае с автентичната позиция на Движение за съпротива по даден въпрос, да заповяда на нашия сайт.
12 април 2010 г.
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ 5 НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
В края на февруари 2010г. излезе брой 5 на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември”. Той съдържа преглед на най-важното, случило се у нас и по света през 2009г.
Бр.5 може да бъде закупен в София в книжарницата на Народната библиотека „Кирил и Методий” или в книжарницата на ъгъла на ул. "Позитано" и ул. "Княз Борис І" (цена: 1 лв.).
Заключителна декларация на Международния симпозиум
„Обединение на народите против империалистическата агресия”
Да си спомним за Еюп Бас, положил много усилия за обединението и общата борба на революционерите, на левите движения в Турция, отдал последните години от живота си на международната борба срещу империализма, който почина на 9 ноември (2009г. – бел. прев.).
Заради огромният принос на Еюп Бас за общата борба на потиснатите хора, симпозиумът, който се проведе на 4-6 декември, се посвещава на него.
Заключителната декларация, която беше приета от участниците в симпозиума, отбеляза няколко значими въпроса. Ето и нейния текст:
Дата : 4-6 декември 2009г.
По инициатива и покана на Народен фронт-Турция, симпозиумът „Обединение на народите против империалистическата агресия” се проведе в Истанбул.
Леви, комунисти, патриоти, няколко ислямистки партии, форуми и движения, а също и някои културни дейци и социалисти взеха участие в симпозиума.
В изказванията на участниците през изминалите три дни на симпозиума бяха отбелязани различни аспекти на въпросите, включени в дневния ред на срещата. Ето и заключенията, до които беше достигнато:
Първо: Симпозиумът приветства мъчениците, паднали в борбата срещу империализма и ционизма, и по-специално почита паметта на нашия другар, революционерът Еюп Бас. Симпозиумът поздравява всички народи, сражаващи се срещу империализма, ционистките атаки и реакционните и потиснически правителства.
Второ: Симпозиумът смята, че народната съпротива срещу окупацията на Палестина, Ирак, Ливан, Колумбия и във всички други окупирани страни е справедлива. Симпозиумът подчертава нуждата всестранно да се подкрепя разрастването на съпротивата на всички нива.
Трето: Симпозиумът призовава за освобождаването на всички затворници, подсъдими и революционери от затворите и от местата, където са задържани. Симпозиумът призовава за прекратяване на несправедливите дела, повдигнати срещу тях. Симпозиумът призовава да се сложи край на изолацията (в затворите – бел.прев.), която узаконява откритото насилие и потъпкване на фундаментални човешки права
Четвърто: Симпозиумът осъжда всички оправдания и основания, които империализмът изтъква, с цел да сложи знак за равенство между съпротивата на хората и тероризма. Симпозиумът призовава за отхвърлянето на всички закони, легитимиращи това приравняване. Симпозиумът призовава да се отхвърлят т.нар. „черни списъци”, които узаконяват превръщането в мишени на всички движения и хора, борещи се против империализма и стремящи се да разкрият, че именно империализмът е истинският източник на тероризъм.
Пето: Симпозиумът осъжда империалистическите (военни) бази навсякъде по света. Симпозиумът смята, че те са открита заплаха за суверенитета на страните, в които са разположени и иска закриването на базите.
Шесто: Симпозиумът вярва, че е възможно да се противопоставим на империализма и ционизма, като във всяка страна изграждаме платформи, обединяващи всички антиимпериалистически сили и хора, и смята, че спешно трябва да бъде изработена стратегия за реализиране на това. Тези платформи ще работят и ще се координират помежду си.
Седмо: Симпозиумът осъжда блокадата на Газа и призовава за нейното прекратяване. Симпозиумът призовава да се сложи край на всякакво (ционистко) заселничество, особено в Йерусалим, и да се прекрати бежанският поток. Симпозиумът апелира за дипломатически, икономически, културен и академичен бойкот на ционистката държава. Симпозиумът призовава военнопрестъпниците, и по-специално – ционистките командири, да бъдат предадени на международните съдилища.
Осмо: Симпозиумът приканва националните и ислямски палестински организации към диалог, базиран на документ за национално съгласие за прекратяване на националното разделение.
Девето: Симпозиумът осъжда отвличането на трима членове на FARC (Колумбия) от въоръжените сили на САЩ. Симпозиумът настоява за тяхното освобождаване, както и за освобождаването на Петимата кубинци от затворите на САЩ. Симпозиумът приветства антиимпериалистическата Боливарианска континентална координация
Десето: Симпозиумът съобщава за образуването на комитет, в който ще влизат представители от Близкия Изток, Европа и Латинска Америка. Комитетът ще се разраства, обхващайки всички континенти. Задачата на комитета ще бъде да осъществява решенията на симпозиума.
Единадесето: Симпозиумът благодари на Народен фронт-Турция за домакинството на симпозиума. Народен фронт-Турция ще търси възможности да организира симпозиуми всяка година. Симпозиумът пожелава успех на Народен фронт-Турция в борбата му срещу империализма и колаборационистките правителства.
6.12.2009г.
Участници:
- Народен фронт (Турция)
- Ливанска комунистическа партия
- Хизбулла (Ливан)
- Народен фронт за освобождение на Палестина
- Демократичен фронт за освобождение на Палестина
- Комитет против нормализацията на отношенията с Израел (Йордания )
- Боливарианско континентално движение (Венецуела)
- Венецуелска комунистическа партия
- Радикален работнически фронт (Гърция)
- Ново ляво течение (Гърция)
- Представители на Световния социален форум
- Комитет за свобода на изразяването и асоциирането – CLEA (Белгия)
- Движение за съпротива „23 септември” (България)
- Близки на жертвите (Палестина)
- Народен съпротивителен фронт (Хондурас)
Културни дейци и социалисти от различни страни, също взеха участие.
Нападение срещу наш другар
На 6 януари 2010 година около 23 часа четирима фашисти са нападнали Борис Боев – един от най-активните членове на Движение за съпротива „23 септември”. Нападението срещу нашия другар е предварително замислено и извършено с изключителна жестокост. Не е съществувал конкретен повод за нападението. Нападателите са го причакали на спирка на градския транспорт в близост до дома му и когато той слиза от автобуса, под прикритието на тъмнината, те неочаквано са се нахвърлили върху него и са му нанесли удари с твърд предмет, които са можели да доведат до фатален край. Единствено благодарение на своя здрав и изключително силен организъм нашият другар е останал жив.
Това фашистко нападение над наш другар не е изолиран случай.
– На 1 май 2009 година, след приключване на демонстрацията във връзка с Деня на международната работническа солидарност, организирана група от около 20 фашисти нападна в Парка на свободата разотиващите се по домовете си участници в демонстрацията. Тогава пострадаха възрастна жена и придружаващата я нейна дъщеря – симпатизанти на движението, а седем нападатели бяха арестувани от намиращи се наблизо полицаи (виж тук).
– Преди няколко години друг наш другар беше ударен с бутилка по главата от фашисти пред зала, в която е трябвало да присъства на концерт. И само по щастлива случайност момчето остана живо.
– Многократно са отправяни заплахи със смърт в интернет срещу активисти на нашето движение. Представители на фашистки групи събират сведения за адресите, личните данни, публикуват снимки на наши активисти.
Със своите нагли и арогантни действия неофашистите в България се опитват да сплашат активистите на левите организации в страната и да парализират още в зародиш движението за съпротива срещу диктатурата на едрия български и чуждестранен капитал. Очевиден е стремежът на нападателите да подражават на своите предшественици от фашистките щурмови отряди, като, вероятно, разчитат на мудност и бездействие от страна на държавните органи, за да останат ненаказани. Призоваваме съответните държавни институции да започнат да изпълняват функциите си и най-сетне да предприемат законови мерки срещу фашистките групи.
Фашизмът е разрушителна кауза, обречена от историята, както и остарялата експлоататорска система, на която тази чудовищна кауза служи.
Изстъпленията и бруталната агресивност, демонстративната кръвожадност на лумпенизирани елементи, са израз на тяхното идейно безсилие и, естествено, тези акции не могат да спрат възхода на зараждащото се движение за освобождение на трудовите хора от капиталистическото неравноправие и гнет.
"Капитализмът днес"
В
този сборник прогресивни западни автори разказват за престъпленията на капитализма
днес по света.
Разрухата е повсеместна – икономическа, социална, здравна, екологична, образователна и духовна!
Материалите излагат множество факти, разкриващи стратегията и методите на хищния планетарен грабеж.
Книгата можете да поръчате и закупите чрез тел. (02) 840
91 04, или e-mail: capitalism@dir.bg или с пощенски запис на адрес: София
1517, ул.”Ботьо Петков“, бл.100-А, ап.25, Благовеста Дончева.
Цена: 6 лв.
Книгата може да се намери и в няколко книжарници в София (но на по-висока цена - 9-10лв.):
- в книжарница „Знание” на ул.„Климент Охридски”6 (срещу задния вход на Софийския университет);
- в книжарницата „Български книжици” (до градинката пред „Кристал”);
- в книжарницата на Народната библиотека „Кирил и Методий”.
- в книжарницата на ъгъла на ул. "Позитано" и ул. "Княз Борис І"
Подписка в защита на МК "Кремиковци": http://bgpetition.com/socialen-protest/index.html
Подпишете се и спомогнете за нейното разпространение!
ПО СЛУЧАЙ 86 ГОДИНИ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ –
8600 ЛЕПЕНКИ „ИДЕЯТА Е ЖИВА!”
„...хиляди
вери
– вяра в народний възход,
хиляди воли
– воля за светъл живот...”
9 СЕПТЕМВРИ 2009
Около 500 антифашисти в София и още хиляди в цялата страна
отбелязаха с различни чествания 65-тата годишнина от 9 септември – денят на
народната Победа над монархо-фашизма. „23 септември” участва в организирания
от Българския антифашистки съюз митинг-концерт пред Братската могила в София.
Ние раздадохме наши материали на присъстващите хора и издигнахме плакат: „СВОБОДА
НА НАРОДА!”.
СЪБОР НА КОМУНИСТИТЕ НА БУЗЛУДЖА
На 2 август 2009г. комунисти от цялата страна се събраха
да отбележат 118 години от създаването на марксистката партия в България.
Срещата беше организирана от Партията на българските комунисти (ПБК) и на
нея присъстваха около 150 души – другари от Пловдив, Стара Загора, Пазарджик,
София, Карлово, Попово, Бургас, Велико Търново, Перник, Търговище, Габрово,
Чирпан, Калофер и Казанлък. Участваха и активисти на „23 септември”. По случай
празника ние издигнахме транспарант „ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИОННИЯТ МАРКСИЗЪМ!”.
Участниците в събора изразиха своята решителност да продължат борбата срещу капитализма и срещу социал-предателите от БСП.
ПОХОД В ЛОЗЕНСКАТА ПЛАНИНА
На 25 юли 2009г. активисти на „23 септември” и наши другари
от София организирахме поход до връх Половраг в Лозенската планина. Туристическото
мероприятие беше използвано, за да обсъдим такива важни политически въпроси,
касаещи нашия град и цялата страна, като въпроса за състоянието на Левицата,
какви форми на борба да приложим занапред и по-специално – как идеите на комунизма
да стигат до повече хора. Във връзка с това беше обърнато внимание на историята
на комунистическото движение в Корея и Китай – две страни с богати революционни
традиции, в които комунистическите партии са на власт и в които продължава
да се развива социалистическия обществен строй.
Въпреки че бяха допуснати някои организационни недостатъци, може да се твърди, че походът в Лозенската планина беше важна крачка по пътя на възраждането на революционното младежко движение в София.
ВТОРИ МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ФЕСТИВАЛ
„СЪПРОТИВА” (АТИНА, ГЪРЦИЯ)
На 26-28 юни 2009г. Комунистическата организация на Гърция (КОЕ) проведе 2-ри международен младежки комунистически фестивал на територията на Аграрния университет в Атина. Присъстваха другари от Германия, Франция, Италия, Страната на баските, Турция, Гърция, България („23 септември”), Аржентина, Хаити, Палестина, Филипините, Конго.
Бяха организирани публични дискусии по най-важните международни въпроси –
Палестина и Близкият изток, младежките движения и бунтове в Европа, Латинска
Америка на кръстопът: социализъм или варварство, перспективите пред Левицата
в Европа, капитализмът и неговата криза – ние или те, и др.
Представителите на „23 септември” взеха участие в дискусията за младежките
движения и бунтове в Европа. Те споделиха опита от участието си в протестните
политически, работнически и студентски акции през изминалата година. Същото
направиха и другарите от „Ребел” – Германия, СЕГИ – Страната на Баските и
„Рете ди комунисти” – Италия (участници в студентското движение „Необичайна
вълна”).
Във времето между дискусиите делегациите имаха възможност
да обменят материали на специално осигурени за целта щандове.
Другарите от КОЕ организираха и посещение на историческия
Политехнически университет в Атина, където въстанието на студентите през ноември
1973г. става една от основните причини за падането от власт на военната фашистка
хунта на черните полковници.
Посетено беше и мястото, на което на 6 декември 2008г. беше
убит Александрос Григоропулос – събитие, което предизвика народен бунт в Гърция
в края на миналата година. Във връзка с бунта другарите от КОЕ бяха организирали
изложба с материали, проследяващи хронологически развоя на събитията
в Гърция през декември 2008г.
Фестивалът включваше и концерти на революционни музикални
групи от Гърция,
САЩ и Румъния,
които бяха посетени от хиляди млади хора.
2-рият международен младежки комунистически фестивал без
съмнение спомогна за установяването и укрепването на интернационалните връзки
между революционните комунистически групи и организации по света.
(Снимки от Фестивала може да видите тук)
ПОСЕТЕТЕ ВИДЕО-КАНАЛ "РАБОТНИЧЕСКА КЛАСА"
РАБОТНИЧЕСКИТЕ ПРОТЕСТИ НА 16 и 26 ЮНИ В СОФИЯ
На 16 юни 2009г. КНСБ организира протестна работническа демонстрация в София. В своя призив до гражданите на Република България и до членовете на КНСБ Конфедерацията посочваше, че повод за акцията са масовите съкращения и орязване на заплатите на трудещите се в условия на икономическа криза, опитите да се прокарат в Кодекса на труда промени, „чрез които българските работници ще могат да бъдат „препродавани” като стока (подобно на пострадалата Костадинка Кунева) от един работодател на друг без гаранции за техните трудови и осигурителни права” и не на последно място – проектът за нов Закон за събранията, митингите и манифестациите, който вместо да гарантира конституционното право на стачка, драстично ограничава демократичното право на протест.
Така на 16 юни на протест от цялата страна се събраха около 10-12 хиляди работници. Бяха дошли миньори от „Марица-Изток” и от ГОРУБСО-Кърджали, пътностроителни работници от Шумен, работници от ВМЗ „Сопот”, металурзи от „Кремиковци”, пристанищни работници от Лом, учители, студенти от „Призив”, млади учени. Всички те бяха излезли с общите искания за защита на конституционните им права, за защита на работните места и доходи, накратко – в борбата срещу кризата хората да бъдат поставени на първо място. (виж целия материал)
ПЪРВОМАЙСКАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ В СОФИЯ
На
1 май 2009 г. между 11.00 и 14.00ч. беше проведено протестно шествие по улиците
на София (от пл. „Гарибалди” до посолството на Република Гърция). То беше
организирано от Акционен комитет „1 май”, включващ в себе си представители
на анархистки и комунистически организации. В протеста се включиха около 150
човека, главно младежи – учащи и трудещи се, а също и група гръцки анархисти.
Шествието протече под двата основни лозунга – „Няма да плащаме за вашата криза”
и „Хората преди всичко”. На няколко места по маршрута бяха прочетени основните
мотиви за организацията на протеста – против мизерното заплащане, против съкращенията,
против безобразните условия на труд, против неравенството в заплащането по
полов признак, за солидарност с Костадина Кунева. (виж
целия материал)
ИНЦИДЕНТ СЛЕД ПЪРВОМАЙСКАТА ДЕМОНСТРАЦИЯ
След края на проявата група от протестиращите отиде в Парка на свободата (Борисовата градина), където от „23 септември” бяхме оставили щанд с агитационни материали. Там обикновено на 1 май се събират привърженици на левите идеи (във връзка с празника на левия печат, организиран от БСП), погрешно оценяващи БСП за лява партия.
След като всичките ни печатни материали, транспаранти, знамена и т.н. бяха прибрани и заминаха с част от хората, останалите също започнаха да се разотиват. По-голямата част още не беше напуснала опустелия заради дъжда парк, когато върху нея ненадейно налетя шайка освирепели фашисти. Издавайки нечленоразделни звуци, те започнаха да хвърлят камъни и бутилки от бира срещу нас. Хората ни съумяха да се изтеглят, като при изтеглянето обаче нападателите успяха да съборят на земята само една жена, член на Комунистическата партия на България, и придружаващата я нейна 20-годишна дъщеря, и им отнеха тяхното знаме, прибрано в калъф.
С това си действие фашистите демонстрираха, че стават все по-нагли – от заплахи по интернет те преминават към открити организирани нападения – и вероятно занапред ще продължат в същата посока.
Тази случка ни налага за в бъдеще да вземем мерки за неутрализиране на подобни фашистки провокации.
1 МАЙ 2009 - НЯМА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ВАШАТА КРИЗА! ХОРАТА ПРЕДИ ВСИЧКО!
Защо
излизаме на 1 май?
Ние излизаме, за да протестираме срещу отвратителните условия на труд, които ни налагат държавата и шефовете:
- нередовното изплащане на заплатите и не в пълен
размер;
- отсъствие на допълнително заплащане за работа в празнични дни и нощем;
- допълнителното орязване от заплатите чрез глобите и т.нар. „липси”;
- трудовите злополуки, особено в строителството, до голяма степен дължащи
се на това, че шефовете пестят от разходите за безопасност на работното място;
- неспазването на работното време във вреда на работника;
- неосигуряване на храна и работни дрехи;
- незаконното видеонаблюдение на работното място и пр., и пр...
Ние излизаме да протестираме срещу масовите съкращения, на които ни обричат шефовете и Тяхната държава заради Тяхната криза:
- между 3 и 5 хиляди учители бяха съкратени през
лятото на 2008г.
- само през декември 2008г. бяха съкратени още 15 хиляди души;
- до средата на 2009г. българските капиталисти ще съкратят още между 60 и
80 хиляди души;
- само в текстилния бранш заплашени от безработица са 50% от всички заети,
т.е. около 75 хиляди души.
- работа спират (или вече са спрели) такива ключови производства като МК „Кремиковци”,
„Стомана” – Перник, „Агрополихим” – Девня, рудниците „Миньор” в Бобовдол и
„Димов дол” в Рудозем, фабриката за хартия в Стамболийски и др. Само евентуалното
затваряне за постоянно на МК „Кремиковци” заплашва да остави около 100 хиляди
души (особено от железниците, пристанищата и НЕК) без работа...
На 1 май искаме да обърнем внимание и на крещящото полово неравенство в оценяването на труда и да заявим нашето желание да сложим край на неравнопоставеността в заплащането и наемането при мъжете и жените. За сведение само в сферите на образованието и здравеопазването (където са заети главно жени) трудещите се жени получават заплати съответно с 15% и 30% по-ниски от тези на мъжете!
Борбата за защита правата и интересите на работещите се нуждае от решителни и твърди синдикални дейци като Костадина Кунева – нашата сънародничка, срещу която беше извършен зверски опит за убийство заради нейната смела синдикална дейност в Гърция. На този 1 май ние излизаме и за да се солидаризираме с нея – Жената, която дръзна да се противопостави на цялата грабителска система. Ние сме с теб, Костадина!
НА 1 МАЙ – ЗАЕДНО СРЕЩУ ШЕФОВЕТЕ, КОИТО НИ ОГРАБВАТ И УБИВАТ!
ЗАЕДНО СРЕЩУ ВЛАСТТА, КОЯТО ЗАКРИЛЯ ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ – ШЕФОВЕТЕ!
ПРАВАТА НЕ СЕ ДАВАТ, ТЕ СЕ ВЗИМАТ!
Акционен комитет "1 МАЙ"
СОЛИДАРНОСТ С КОСТАДИНА КУНЕВА
На 22 срещу 23 декември 2008г. в Атина беше извършено жестоко нападение срещу нашата сънародничка и борец за правата на работниците в Гърция Костадина Кунева.
Движение за съпротива „23 септември” осъжда този зверски опит за убийство, зад който, без всякакво съмнение стоят интересите на едрия капитал в Гърция.
Ние настояваме за незабавно разкриване и сурови присъди за извършителите и поръчителите на това престъпление.
Обръщаме се с призив към всички наши съмишленици да подкрепят кампанията, започната от нашите гръцки другари в подкрепа на К.Кунева и против престъпленията на работодателите:
Изпращайте своите писмени послания до К.Кунева на адрес: enosiergazomenon@gmail.com
Подкрепете финансово К.Кунева и нейното семейство, изпращайки пари на следната банкова сметка на Съюза на трудещите се:
Bank Account Number (IBAN): GR3401106640000066474762649
Bank International Code - BIC: ETHNGRAA
Bank Branch: National Bank of Greece, Branch 664
Branch Address: Spyrou Patsi 2, GR-10441 Athens, Greece
Branch Phone Nr: +30-210-5224016
Account Holder: Papageorgiou Marriana (Union of the Working
People representative)
Повече за случая:
- http://septemvri23.com/KOE_solidarnost_s_K_Kouneva.htm
- http://septemvri23.com/bg_rabotnici_zad_granica.htm
- http://septemvri23.com/Represii_srestu_rabotnicheski_i_eco_activisti.htm
- http://septemvri23.bestforumonline.com/forum-f11/topic-t82-15.htm
- http://septemvri23.com/Kostadina_Kuneva_akcia_za_solidarnost.htm
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ ЧЕТВЪРТИ НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
В края на януари 2009г. излезе брой четвърти на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември”. Той съдържа преглед на най-важното, случило се у нас и по света в периода юни 2008г.-януари 2009г.
СТУДЕНТСКИТЕ ПРОТЕСТИ БЯХА УДАВЕНИ В БЛАТОТО
НА СТИХИЙНОСТТА И ДЕСНИЯ РАДИКАЛИЗЪМ
Започналите през 2008г. студентски протести прераснаха в
„национални граждански” демонстрации през януари 2009г. Това беше формата,
под която студентските ляво-радикални, антикапиталистически по своята същност
искания (за изхвърляне на мутрите и реститутите от Студентски град, за възстановяване
студентския характер на квартала и превръщането му в място, пригодно за учене
и отдих на дошлите в София студенти от цялата страна) бяха подменени с общи,
нищо незначещи приказки от рода на „път на младите”, „писна ни” и „протестираме,
защото сме люлка на древна цивилизация” – идеална база за присламчване и окупиране
на протестите от страна на фашисти, десебари и всякакви други реакционни елементи.
(виж целия материал)
ВТОРИЯТ СТУДЕНТСКИ ПРОТЕСТ (19.12.08):
„СТИГА СЪН! ВСИЧКИ НАВЪН!”
Седмица след траурното протестно шествие в Студентски град студентите отново излязоха на протест. Този път повод за акцията беше отказът на властта да предприеме каквито и да е конкретни ефективни мерки за разрешаване на многобройните проблеми в Студентски град съобразно издигнатите на 12 декември от СРОКСОС и „Призив” искания...(виж целия материал)
ТРАУРНО ПРОТЕСТНО ШЕСТВИЕ В СТУДЕНТСКИ ГРАД
На 12 декември в Студентски град се проведе траурно протестно студентско шествие. Повод за него беше жестокото убийство на студента Стоян Балтов, което предизвика бурно възмущение сред обществеността в родния град на убития – Сливен (бивши съученици и близки на Стоян събраха 16,000 подписа срещу насилието и с искане за справедлива присъда за извършителите на убийството и организираха ученически протест), така и сред учащите, живеещи в Студентски град, които са наясно с тежкото състояние на квартала и не желаят повече да се примиряват с действителността... (виж целия материал)
СОЛИДАРНОСТ С БОРБАТА НА ГРЪЦКИЯ НАРОД
На 10.12.2008г. вечерта около 50 активисти на "23 септември",
ФАБ, "Призив" и "Анархосъпротива" се събраха на протест
пред гръцкото посолство в София в знак на солидарност с борбата на гръцкия
народ и в памет на хладнокръвно убития от полицията гръцки анархист Александрос
Григоропулос.
„23 септември” прочете своя декларация „Относно
убийството на Александрос и борбата на гръцкия народ за свобода”.
Прочетена бе и Съвместна декларация на
ФАБ, „23 септември” и „Призив”.
СРЕЩА НА РЪКОВОДСТВОТО НА КК „ЧЕ ГЕВАРА”
С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДВИЖЕНИЕ "23 СЕПТЕМВРИ"
На 3 ноември 2008 год. ръководството на КК „Че Гевара” се срещна с представители
на Движение „23 септември” в Пловдив. На срещата бе обсъдена обстановката
в страната и света.
С тревога бе отбелязано, че управляващите среди у нас продължават да подкрепят
агресивната политика на САЩ и НАТО.
Подчерта се, че политиката на правителството създава определена заплаха и
за вътрешния мир в страната. Нарастващата бедност на огромната част от населението
е предпоставка за възникването на сериозни социални конфликти.
Крайно наложително е да се вземат бързи мерки за предотвратяване катастрофалния
срив в жизнения стандарт на българския народ.
Срещата протече в обстановка на другарски и плодотворни дискусии. Бяха дискутирани
и проблемите, с които се сблъскваме в работата си, пътищата, по които да ги
разрешим, и се обсъдиха идеи как да продължим борбата за в бъдеще. Бе постигнато
общо съгласие по въпроса, че е необходимо да се засили взаимодействието и
солидарността между комунистическите, революционните и прогресивните сили
в Пловдив.
Реши се, че на преден план трябва да бъде изведена борбата срещу диктата на
едрия капитал чрез съвместни действия. За целта трябва:
- да утвърдим революционната същност на марксизма в практическата работа;
- да съберем в своите редици достатъчно на брой подготвени кадри, способни
да започнат активна разобличителна кампания срещу капитализма, способни да
започнат активна борба за съзнанието на широките трудещи се маси;
- да активизираме връзките с младежите и да застанем на ярко изявени позиции
за защита на техните права и възможност за реализация в живота.
9 СЕПТЕМВРИ 2008 – „НИЕ ПОБЕДИХМЕ И ПАК ЩЕ ПОБЕДИМ!”
„23 Септември” участва в тържествения митинг, организиран
от Българския антифашистки съюз по случай 64 години от Народната Победа. Основният
лозунг, който ние издигнахме, беше: „НИЕ ПОБЕДИХМЕ И ПАК ЩЕ ПОБЕДИМ!”.
Фашистът Г.Жеков се опита да провокира митинга, но не успя. Той беше жестоко
освиркан от събралите се комунисти и антифашисти.
БУЗЛУДЖА 2008
На 2 август 2008г. „23 Септември” взе участие в социалистическия
народен събор на Бузлуджа. Присъстваха наши другари от София, Пловдив, Велико
Търново, Попово и Стара Загора. Бяха разпространени стотици наши материали.
Изказваме благодарността си на БРП(к) – Казанлък за оказаната другарска помощ
за участието в събора.
І-ви МЕЖДУНАРОДЕН МЛАДЕЖКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ФЕСТИВАЛ
На 11-13 юли 2008г. в Гърция (Агрономически университет в Атина) се състоя І-ви международен младежки комунистически фестивал, в който взе участие и нашето Движение.
Фестивалът беше посетен от повече от 8 000 души, сред които
и 70 делегати от 20 организации от Балканите, Близкия изток, Западна Европа,
Африка, Азия, Северна и Южна Америка. Обмени се информация и опит по актуални
въпроси като борбата на народите с глада, борбата на Балканите срещу шовинизма
и расизма, състоянието на лявото движение по света и др. С най-голям интерес
беше посрещната дискусията за социализма през 21 век, в която взеха участие
представители на Боливия, Венецуела и Непал. Видео послание до участниците
във фестивала направи героинята от палестинската съпротива Лайла Халед.
Участниците във фестивала приеха съвместна декларация със следния текст:
Ние, делегациите, участващи в І-вия международен младежки фестивал,
който беше успешно организиран от Комунистическата организация на Гърция (КОЕ)
в Атина от 11 до 13 юли 2008г., декларираме следното:
Ние ще продължим и ще засилим нашата решителна борба срещу враговете на работническата
класа, младежта и народите по света.
Ние ще продължим да се борим срещу репресиите, които попречиха на няколко
от поканените другари и делегации да присъстват на фестивала, по-специално
на другарката Лайла Халед и на баските другари от СЕГИ.
Посредством нашата борба ние заявяваме, че:
Нашето бъдеще няма да е бъдеще на глад, агресия, експлоатация, грабеж, разрушаване
на околната среда и културно обезличаване.
Нашето няма да е бъдеще на кървави империалистически инвазии, военни преврати,
убийства на народни водачи и геноцид срещу народите.
Нашето бъдеще няма да е бъдеще на гета, сегрегация, липса на основни продукти
и услуги, на неграмотност и мракобесието.
Нашето бъдеще няма да е бъдеще на безработица, робство, черен труд, насилствена
имиграция, временна заетост, търговия с органи и трафик на хора.
Нашето бъдеще няма да е бъдеще на преследване на борците за справедливост,
на премахване на нашите демократически права, на „анти-терористична” истерия,
на черни списъци, включващи всяка прогресивна личност, която се бори срещу
съвременното варварство и фашизма, на кошмарната експанзия на държавните и
частни сили за „сигурност” срещу свободата.
Ние не искаме такова бъдеще! Ние осъждаме геноцидната, прогнила и криминална
капиталистическо-империалистическа система! Ние сме убедени, че днешният пролетариат,
младежта и народите по света в края на краищата ще победят, ще направят света
техен. Всички заедно, ние ще построим нашия нов свят!
Ние сме неотменима част от борбата на младежта и на народите; ние сме част
от милионите, борещи се днес срещу феодализма, капитализма, ционизма, империализма
и особено срещу империализма на САЩ, ние се борим срещу всички окупационни
и експлоататорски сили. Ние сме на страната на народите от Латинска Америка,
които създават нова действителност и отварят път към освобождението от империализма.
Ние ентусиазирано приветстваме революцията в Непал, която ликвидира монархията
и води към решителна победа. Ние приветстваме героичната и нескончаема борба
на палестинския народ. Ние приветстваме ирландския народ, който наскоро отхвърли
реакционния и антидемократичен Лисабонски договор. Ние приветстваме всички
борби на работническата класа по целия свят и всички младежки движения, които
са на предната линия на борбата за социална справедливост и действително освобождение.
Светът ни принадлежи! Ние ще построим нашето бъдеще, борейки се за по-добър
свят, който е една крайна необходимост за голямото мнозинство от човечеството:
свят без експлоатация, репресии, глад, война, расизъм; свят без класи и касти;
свят без отчуждаване и без разрушаване на околната среда.
Поради всички тези причини, ние декларираме: светът не е техен, светът е наш!
Да живее съпротивата и борбата!
Революционна комунистическа младеж – Аржентина
Комунистическа партия на Боливия (марксисти-ленинисти-маоисти)
Движение за съпротива „23 Септември” – България
„Действие Конго” – Конго
Демократично младежко движение в Европа
Френско-непалски комитет за солидарност
Младежка организация „Бунтовник” – Германия
Комунистическа партия на Великобритания (марксистко-ленинска)
Комунистическа организация на Гърция
Леви формации на младежта – Гърция
Съюз на трудещите се – Гърция
Нова хаитянска комунистическа партия
„Рете де комунисти” – Италия
Комунистическа партия на Непал (маоисти)
ГМЛ/Роде морген – Холандия
Демократичен фронт за освобождение на Палестина
Народен фронт за освобождение на Палестина
Младеж на Левия блок – Португалия
Фронт за права и свободи (представителство в Гърция) – Турция
Федерация на социалистическите младежки асоциации – Турция
Младеж на революционния пролетариат – Турция
Съюз на маоистката младеж – Турция/Северен Кюрдистан
Прогресивна партия на труда – САЩ
ОПРАВДАНИ НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ
На 7 юли 2008 г. Софийският районен съд произнесе оправдателна
присъда по всички обвинения, повдигнати срещу двама членове на Движение за
съпротива „23 Септември” – Владимир Тричков и Стефан Андонов.
Двамата бяха обвинени затова, че през нощта на 10 срещу 11 ноември 2005 г.,
разлепяйки плакати за антивоенен митинг, са нанесли побой над 6-ма униформени
полицаи пред сградата на Синагогата в София.
Съдебното дирене продължи близо 3 години. От разпитите на свидетелите и от
показанията на вещите лица стана очевидна пълната несъстоятелност
на обвиненията срещу нашите другари. Въпреки това, Прокуратурата възнамерява,
в предвидения от закона 15-дневен срок, да протестира пред по-горна инстанция
решението на Районния съд.
Повече информация за случая от ноември 2005 г. вижте на адрес:
Относно ареста на Владо и Стефан
Декларация на Конференцията на балканските работнически и комунистически партии - 27.11.2005 г.
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ ТРЕТИ НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
През май 2008г. излезе брой трети на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември” (бр.3 МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ В КНИЖАРНИЦАТА В ДВОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И В КНИЖАРНИЦАТА НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА ЦЕНА 1лв.).
„1941г. – СЪБИТИЯТА НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ”
В края
на миналата и началото на тази година, почти едновременно и независимо един
от друг, двама изтъкнати обществени деятели с леви и комунистически убеждения
– проф. Велко Вълканов и кубинският ръководител Фидел Кастро – разпространиха
своите възгледи относно причините за тежките поражения на Червената армия
в началния период на войната срещу хитлеристка Германия. Като цяло мненията
на двамата съвпадат – според тях главната причина за тези поражения е недалновидността
на Й. Сталин, който не се доверил на разузнавателната информация и не подготвил
страната за предстоящото нападение. Такава е и „официалната” теза, която от
50 години се смята за общоприета в научните среди.
Заслужава специално да се отбележи обстоятелството (което неоснователно се
пренебрегва), че въпросното становище е един от най-важните и силно въздействащи
аргументи за дискредитирането не само и не толкова на Сталин, колкото на социализма
изобщо. При положение, че ръководството на една страна е в състояние да допусне
такава груба и пагубна, неоправдана с нищо грешка, грешка, довела до гибелта
на десетки милиони граждани на страната, то не представлява никаква трудност
да се направи изводът, че политическата система, излъчила това ръководство,
е дълбоко дефектна, неприемлива, „тоталитарна”, както най-често я наричат.
И тогава остава само да се допълни, че при социализма политическата система
е задължително тоталитарна, за да бъде заклеймен и отхвърлен всякакъв социализъм,
а с това и единствената действителна алтернатива на капитализма. Ето защо
вече толкова години заинтересовани историци, общественици и даже военни специалисти
непрестанно повтарят твърдението за непростимия пропуск на Сталин в навечерието
на войната, въпреки че документите и фактите в основни линии са добре известни
и те по никакъв начин не се съгласуват с тази общоприета теза. Не само всички
ученици са принудени да зазубрят и безкритично да възпроизвеждат въпросното
твърдение, но и хора, които по други въпроси се стремят да се противопоставя
на нападките и клеветите срещу Сталин, стане ли дума за началото на войната,
често заемат уклончива позиция и поне отчасти се съгласяват с обвиненията
срещу съветския ръководител. Показателно е, че даже самостоятелно мислещи
личности като Кастро и проф. Вълканов (към които ние изпитваме най-дълбоко
и искрено уважение) са склонни, без обстойно да разгледат фактите, да отстъпят
пред натиска по този въпрос.
Поради изключителното значение на разглеждания въпрос в рамките на идеологическата
борба между двете системи, както и поради възможността да разобличим по нагледен
и категоричен начин цялата технология на антикомунистическите манипулации,
използвани от империалистическите пропагандни централи, на нашата електронна
страница в раздел „История”
започваме публикацията на серия от материали под общ надслов „1941
година – събитията на Източния фронт”.
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА
БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА МИР
ОТ 28 МАЙ 2008 г.
На свое
редовно заседание Българският национален съвет за мир обсъди обстановката
в страната и света.
С тревога бе отбелязано, че управляващите среди у нас продължават да подкрепят
агресивната политика на САЩ и НАТО, превърнала се в постоянна заплаха за мира
и дружбата между народите.
България продължава да поддържа свои военни контингенти в чужбина, които в
угода на чужди интереси потискат свободата и националното достойнство на съответните
народи. Българският национален съвет за мир намира, че е крайно време Република
България да последва примера на редица други държави, които оттеглиха участието
си в една дълбоко неморална политика. Заедно с това България трябва да се
противопостави на очертаваща се опасност от война срещу Иран. Както в Ирак
не съществуваха, така и в Иран не съществуват никакви основания за репресивни
мерки срещу тях. Във всички случаи никакви военни действия не бива да бъдат
допуснати без решение на Съвета за сигурност на ООН.
Българският национален съвет за мир решително не одобрява решението на българското
правителство да признае независимостта на сръбската провинция Косово и Метохия.
Този акт крие в себе си сериозна опасност за добросъседските отношения между
България и Сърбия, опасност и за мира на Балканите.
Българският национален съвет за мир с тревога отбелязва, че политиката на
правителството създава определена заплаха и за вътрешния мир в страната. Нарастваща
бедност на огромната част от населението е предпоставка за възникването на
сериозни социални конфликти. Крайно наложително е да се вземат бързи мерки
за предотвратяване катастрофалния срив в жизнения стандарт на българския народ.
Българският национален съвет за мир заявява решителен протест срещу незаконния
и несправедлив наказателен процес срещу двама от неговите активисти Владимир
Тричков и Стефан Андонов. Те, които станаха жертва на грубо полицейско насилие
и на тежко нарушение на законността от страна прокуратурата, вече трета година
носят бремето на тази недостойна политическа репресия. Искаме да вярваме,
че един ден отговорността ще падне върху тези, които я заслужават.
София,
28 май 2008 г.
ПРОБЛЕМЪТ „КОСОВО”
На 17 февруари 2008 г. с подкрепата на империализма на Балканите се появи втора албанска държава под името Косова. Случаят с независимостта на Косово е безпрецедентен в много отношения и вероятно ще има сериозно отражение върху бъдещето не само при нас на Балканите, но и в целия свят...(виж целия текст)
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ ВТОРИ НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
През април 2008г. излезе брой втори на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември” (бр.2 МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ В КНИЖАРНИЦАТА В ДВОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И В КНИЖАРНИЦАТА НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА ЦЕНА 1лв.).
ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИЯ БЮЛЕТИН
„От всички
ценни капитали на света
най-ценният капитал са хората, кадрите…
кадрите решават всичко…
ако нямаме кадри, ще куцаме и с двата крака.”
/Йосиф Сталин „Въпросите на ленинизма”/
В брой №1 беше посочено,
че „Информационният бюлетин” на Движение за съпротива „23 септември” трябва
да играе ролята на свързващо звено между публичните прояви и интернет-сайта
на движението. Тук ще опитаме да дадем някои разяснения по този въпрос...(виж
целия текст)
ДА ЖИВЕЕ 1 МАЙ – БОЕН ПРАЗНИК НА ТРУДА!
Ден на
победи.
Милиони, милиони победи,
за всеки убит по една.
Ден на завети
и спомени, спомени бледи
в пулсираща червена звезда.
Завети
- те по-силни от изстрел,
минути по-дълги от век.
Календарът е натъпкан пълнител
със делници на живота нелек.
Животът е всъщност ужасен -
и алчен за още, озъбен е звяр.
Но всъщност от всичко изпразнен
бушуващ, изгарящ човека пожар.
Чух ви да казвате: "Опазил ни Господ!" -
прастара просия на робския нрав.
Свободата погребахте и сложихте кръст.
В небосклона охлузен погледи вперихте,
но намерихте само робския страх.
Потоци от хора по робския път -
новите роби на господар незаконен -
аз виждам в очите ви утрешен бунт!
Зная,
ще има Дни на победи -
милион, милиони победи,
за всеки поробен, поне по една!
Дни на завети
и нови и нови моменти.
В нощта ви пулсира червена звезда!
Ще има
отново свободни съвети!
Ще има отново от вчерашни роби
в свободното слово възпята земя -
за всички свободни Съветска страна!
/Д.Ганчев/
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВТОРАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА
БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
На 1-2
декември 2007г. в София се проведе Втората Конференция на балканските комунистически
и работнически партии. Участваха следните партии и организации от Балканите:
Българска работническа партия (комунисти) и Движение за съпротива „23 септември”
от България, Комунистическа организация на Гърция (КОЕ), Маоистката комунистическа
партия и Марксистко-ленинската комунистическа партия от Турция/Северен Кюрдистан
и Партия на труда от Сърбия.
Конференцията протече в обстановка на другарски и плодотворни дискусии. Ние,
участвалите партии и организации, дискутирахме проблемите, с които се сблъскваме
на Балканите, пътищата, по които да ги разрешим, и взехме решения как да продължим
борбата за в бъдеще. Ние постигнахме общо съгласие по въпроса, че е необходимо
да се засили взаимодействието и солидарността между комунистическите, революционните,
прогресивните и антиимпериалистическите сили на Балканите, а също и в региона
като цяло...(виж целия текст)
ПО
СЛУЧАЙ 5 ГОДИНИ ОТ АГРЕСИЯТА В ИРАК
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ
На 20
март 2003г. започна агресивната война срещу Ирак, последвана от окупация,
ръководена от САЩ и подкрепена от други империалистически държави по военен,
политически и икономически начин. Тази агресивна война е най-мащабната и жестока
империалистическа атака за последните десетилетия в рамките на общата стратегия
за Средния Изток, включваща агресии срещу афганистанския, палестинския и ливанския
народ.
Огромните разрушения и големият брой жертви, причинени от САЩ, вероятно ще
са само една стъпка, която ще бъде последвана от още по-големи разрушения
и още милиони убити. Това е целта на империализма и на първо място на империалистите
от САЩ, които я реализират посредством нарастващи заплахи и специална подготовка
за война срещу Иран.
Агресиите срещу иракския народ и срещу други народи от Средния Изток се сблъскват
с твърда, продължителна и героична съпротива. Героичната съпротива на народите
от Средния Изток е един от най-важните центрове на борба, която народните
маси по целия свят водят срещу империализма.
Без тази съпротива империалистическата агресия щеше да се разпростре още по-нашироко,
обхващайки и други страни, на първо място Сирия и Иран. Всеки трябва да признае
правото на тези народи да се защитават срещу всяка агресия по същия начин,
както това право на съпротива беше признато на народните маси в борбата им
срещу хитлеро-фашистките агресори в Европа и срещу японските агресори в Азия
по времето на Втората световна война.
Тежките отстъпления, които е принуден да прави империализмът на САЩ в Средния
Изток и очертаващото му се поражение води до отслабване на позициите му по
целия свят, което е сериозна подкрепа за световната борба на народите и на
работническата класа в империалистическите страни.
Империализмът е изворът на всички агресивни войни и най-добрият принос за
мира е борбата срещу империализма.
На петата годишнина от началото на войната ние, подписалите тази декларация,
осъждаме агресията срещу Ирак и срещу всички страни и народи от Средния Изток.
Подкрепяме съпротивата на народните маси в Ирак, Афганистан и в целия район
на Средния Изток срещу империалистическите агресори и правото на самоопределение
на тези народи.
Декларираме активната си подкрепа на анти-милитаристките движения и на движението
за мир в нашите страни и съдействаме за засилване им посредством систематична
пропагандна работа сред народните маси.
Приканваме всички партии, организации и отделни хора, които са за защита на
мира, за право на народите на самоопределение, за истинска демокрация и прогрес,
да подпишат този документ, да спомогнат за неговото разпространение и за организиране
на масови демонстрации в защита на ценностите, за които се борим - срещу днешната
и утрешна мизерия, разрушения и войни, налагани от империалистическите сили
на народите по целия свят; за построяване на свят с осигурен достоен живот
за цялото човечество и за построяване на бляскавото му бъдеще.
Империалистите заплашват мира в района на Средния Изток и в целия свят. Само
когато народите се освободят от империализма под ръководството на работническата
класа, те ще могат да живеят заедно в продължителен мир и гарантирано право
на самоопределение. Ето защо борбата за национално и социално освобождение
се нуждае от перспективата на социализма. Тя изисква създаване на истински
комунистически партии и организации и близкото им сътрудничество на базата
на равноправието.
Незабавно
изтегляне на чуждите войски от Ирак и Афганистан!
Солидарност с анти-империалистическата национално-освободителна борба
в Ирак, Афганистан и в целия район!
Международна конференция на марксистко-ленинските партии и организации
Декларацията е подписана от:
Марксистко-ленинска организация на Афганистан
Революционна комунистическа партия на Аржентина
Марксистко-ленинска партия на Германия
Комунистическа организация на Гърция
Партия
на комитетите за подкрепа на съпротивата - за комунизъм – Италия
Национален демократичен фронт на Филипините
Комунистическа партия на Турция (марксистко-ленинска)
Революционна организация на труда – САЩ
Движение за съпротива „23 септември” – България
ИЗЛЕЗЕ БРОЙ ПЪРВИ НА НАШИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН (вариант за печат)
В края на декември 2007г. излезе брой първи на Информационния бюлетин на Движение за съпротива „23 септември”(бр.1 МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ В КНИЖАРНИЦАТА В ДВОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ И В КНИЖАРНИЦАТА НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА ЦЕНА 1лв.).
Досега
нашето движение представяше и аргументираше своите позиции главно чрез публични
прояви и чрез Интернет. Но с укрепване на движението, въпреки че все още се
намираме на началния етап от нашето изграждане, все по-осезаема става нуждата
от свързващо звено между двете основни насоки на нашата дейност.
Най-общо задачата на бюлетина е да спомогне за предварително запознаване и
ориентиране сред материалите на нашия интернет-сайт, да открои съществената
разлика между нашия и други „подобни” сайтове и издания, като подчертае спецификата
във вижданията и подхода на „23 септември” към основните проблеми на съвременния
обществен живот. Надяваме се по този начин да заинтригуваме определена група
читатели, да стимулираме тяхното търсене – чрез сайта и по други пътища, за
да могат те самостоятелно и адекватно да формират собствената си позиция по
поставяните въпроси.
По-подробно върху предназначението на бюлетина, върху ролята, която той трябва
да изиграе в подготовката и разгръщането на всеобхватно контранастъпление
срещу господстващата днес буржоазна идеология, както и върху това към кого
е адресиран нашия бюлетин, ще говорим в един по-обширен материал в следващия
брой (надяваме се вторият брой да излезе до края на януари 2008г.). А тук
съвсем накратко ще запознаем читателя с нашите основни принципи и ще отговорим
на въпроса какъв тип материали читателят може да очаква да намери на страниците
на бюлетина.
Движение за съпротива „23 септември” определя себе си като група, споделяща
възгледите и теорията на революционния марксизъм-ленинизъм.
- За нас капитализмът е остаряла и разрушителна обществена система. Капитализмът
е система, която е несъвместима с новите технологии и условия за човешки живот,
система, чието историческо време отдавна е изтекло и която днес носи неизчислими
страдания на милиарди хора и е заплаха за съществуването на човечеството.
- Спасение от оковите на капиталистическото наемно робство е възможно само
по пътя на масова всенародна борба в защита на жизнените интереси на трудещите
се, начело с пролетариата.
- Ключова роля в процеса на революционно сплотяване на народните маси ще играе
революционният класов авангард, чието призвание е да внесе съзнателност и
организираност сред трудовите хора.
- Независимо че освобождението от господството на финансовата олигархия и
транснационалните корпорации може да бъде постигнато само в хода на продължителна
революционна борба – идеологическа, икономическа и политическа – и в условията
на рязко изостряне на вътрешните противоречия на капитализма (т.е. в условията
на обективна революционна ситуация), подготовката за предстоящите сблъсъци
с онези социални сили, които защитават собственото си привилегировано положение
в рамките на капиталистическия начин на живот, трябва да започне още от сега,
чрез изграждане на жизнеспособна революционна организация на наемните трудещи
се. В това „23септември” вижда своето призвание, ние смятаме, че когато кризата
на капитализма се разрази в пълна степен и достигне своята кулминация, ще
бъде късно тепърва да започне изграждането на революционен авангард, а това
означава в решителния момент угнетените народни маси да се окажат без ориентация
и организация, вследствие на което събитията могат да доведат до нови бедствия
и катастрофи за нашия народ.
Във връзка
с тези наши възгледи читателят ще може да намери на страниците на бюлетина:
- материали за дейността на „23 септември”;
- информации, които не попадат в новинарските емисии на медиите или остават
незабелязани, а без които картината на съвременната социална действителност
остава непълна, едностранчива и тенденциозно деформирана;
- коментари и оценки върху събития, процеси и тенденции в развитието на обществения
живот;
- теоретически материали;
- слабоизвестни или „добре забравени” данни и факти от близката история;
- документи – неизвестни или тенденциозно интерпретирани;
- съобщения за нови книги, видеофилми, интересни сайтове и т.н.
- дискусии и сблъсък на мнения по най-острите въпроси на съвременността.
Като цяло тези материали ще бъдат групирани в три раздела : -икономика; -политика;
-идеология и култура. Естествено, и в трите раздела централно място ще бъде
отделено на разгръщащата се в момента икономическа (предимно стачна), политическа
и идеологическа класова борба у нас и по света.
Ще приемем с благодарност всяка добронамерена критика, предложение, съдействие...
Съдръжание на бр.1:
ВТОРА
КОНФЕРЕНЦИЯ
НА
БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
На 1
и 2 декември 2007 г. в София се състоя Втората конференция на балканските
комунистически и работнически партии. В работата на конференцията участваха
Комунистическата организация на Гърция (КОЕ), Марксистко-ленинската комунистическа
партия на Турция/Северен Кюрдистан (МLKP), Маоистката комунистическа партия
от Турция/Северен Кюрдистан (МКР), Партия „Рада” от Сърбия (Partija Rada),
Българска работническа партия-комунисти (БРП-к) и Движение за съпротива „23
септември” (виж нашия доклад).
Другарят Йоргос Ципрас от КОЕ изнесе доклад за дейността на Балканската конференция
от създаването й през 2005 г. до днес. В него беше казано, че 90-те години
бяха времето, когато империалистите напълно колонизираха Балканите и всякъкви
връзки между балканските комунисти, като изключим гръцките и турските, бяха
прекъснати. Ето защо създаването на Балканската конференция беше стъпка в
обнадеждаващата посока. Представителите на другите партии също споделиха мнението,
че досега Балканската конференция е направила малки, но ценни стъпки и това
дава надежда че в бъдеще антиимпериалистическата борба на Балканите ще се
засилва. Беше взето решение през следващата година да се организират семинари
в различните балкански страни, които да разгледат проблемите, свързани с национализма
и шовинизма на Балканите, оценка на социалистическото строителство в балканските
страни и др. В края беше приета и заключителна декларация, чийто текст в скоро
време ще можете да намерите на нашият сайт, а също и други материали на Балканската
конференция. Предвижда се в най-скоро време материалите от Конференцията да
бъдат отпечатани в отделна брошура.
СОЦИАЛНИТЕ
ПРОТЕСТИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2007г.
НАШАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА
„Денят
прогонва с слънчев щик
стадата черни на нощта.
Зора.
Събужда се града.”
Н. Вапцаров
2007
година – първата година от встъпването на България в Европейския съюз – преминава
изцяло под знака на неспирни протести в различни сфери на обществения живот.
Още през
зимата, месеци наред, в различни градове из цялата страна се провеждаха редовни
протестни митинги на пенсионерите с искане за увеличаване на пенсиите и подобряване
на условията за живот на възрастните хора.
През
февруари таксиметровите шофьори излязоха на 15-часов протест в центъра на
София с искания държавата да им осигури повече сигурност на работното място.
Повод за протеста беше убийството на таксиметров шофьор в нощта на 8 срещу
9 февруари.
През
май стачна готовност беше обявена в Градския транспорт на столицата и в последния
момент управниците бяха принудени да отстъпят (впрочем транспортът в София
беше заплашен от парализа и без стачка, тъй като шофьорите на автобуси масово
напускаха работа и търсеха препитанието си другаде заради несъответствието
между ниското заплащане и тежките условия за труд).
От края на май до средата на юли продължиха стачните действия на лекарския персонал от най-голямата (повече от 2000 души) българска болница „Н.И.Пирогов”. Техните основни искания бяха за повишаване на заплатите, за смяна на ръководството на болницата и за нейното модернизиране.
През
юли за близо месец ефективни стачни действия предприеха над 1000 работници
от частната фирма “Rollman” (гр. Гоце Делчев) срещу ниските заплати и непоносимите
трудови условия.
Също
през юли стачни и протестни действия бяха предприети и от миньорите от „Марица–Изток”
(в отговор на опита за блокада на пътна магистрала протестиращите бяха брутално
малтретирани от униформени полицейски служители).
През
август в едно от т.нар. „цигански гета” в София местното население начело
с работниците от фирма „Чистота” се вдигнаха на няколкодневен бунт срещу зачестилите
фашистки нападения срещу техните семейства (от своя страна някои от жителите
на гетото също призоваваха към етническо насилие спрямо българите).
През
септември на протести излязоха 13 000 социални работници (чиито заплати бяха
дори по-ниски от минималната работна заплата).
По същото
време стачкуваха 7-те хиляди работници и лесничеи в горското стопанство.
Пак през
септември започна безпрецедентната ефективна стачка на 150 000 български учители,
която продължи до началото на ноември и постигна частичен успех. Но тъй като
исканията на стачкуващите не бяха напълно задоволени, стачната готовност в
образованието се запазва.
Многократно
протестираха по улиците и младите научни работници, изразявайки с оригинални
средства своето несъгласие с политиката, провеждана в сферата на научните
изследвания.
Успоредно
с всичко това бяха проведени и множество протести на екологически организации
в отговор на настъплението на частни интереси срещу природата на България.
По данни
на синдикатите в страната се забелязва известно социално напрежение и в други
големи предприятия: МК„Кремиковци”, „Лукойл Нефтохим”, „Български пощи”, „Напоителни
системи”, „Марица-Изток”, БДЖ и „Спешна помощ”.
Станахме свидетели също така и на прояви на солидарност между представителите на различни клонове на труда. Например организацията на таксиметровите шофьори изрази продкрепата си за стачните искания на учителите, в резултат от което властите предприеха обиски в офисите на организацията, възприети като форма на репресия заради проявената солидарност. Друг пример за солидарност, но вече с интернационален характер, беше изразената от румънски учители подкрепа към стачкуващите им български колеги.
Всички
тези събития и особено забележителната учителска стачка, чиято продължителност
и размах нямат аналог в Следосвобожденската история на българското образование,
дават основание да се смята, че ставаме свидетели на началото на края на безропотното
и мълчаливо понасяне на грабежа и разрухата, на които беше подложена страната
ни през последните две десетилетия. По всичко изглежда, че пословичното търпение
на българите вече се изчерпва.
Народът ни често е бил упрекван от самозвани „титани” за своето търпение.
Казват, че на българите като народ е присъща „робска психика” – синдром, който
уж бил придобит в резултат от столетията на чуждо потисничество. Наистина,
търпението на българите понякога като че ли е твърде голямо. Но, като национална
черта, то е също така и извънредно ценно качество, тъй като се съчетава с
висока интелигентност, любознателност и наблюдателност и във връзка с това
се явява предпоставка за дълбока и вярна ориентация в протичащите сложни обществени
процеси. Нашият народ е трудолюбов и толерантен народ, носител на творчески
дух с широки хоризонти, народ, родил безброй герои като
- поп Богомил – създателят на богомилското еретическо движение, проповядвало
борба срещу феодализма и нейния идеологически крепител Църквата. Както е известно,
това учение впоследствие добива общоевропейски характер;
- Ивайло – водачът на най-крупното селско антифеодално въстание в България.
То е единственото средновековно селско въстание, което, макар и временно,
е завършило със завземането на властта от страна на въстаналите селяни;
- Левски – Апостолът на Свободата, геният на революционната национално-освободителна
борба;
- Димитър Благоев – създателят на първата марксистка революционна партия на
Балканите;
- Септемврийци – хилядите работници и селяни, които през 1923г. се вдигнаха
на първото антифашистко въстание в света;
- Георги Димитров – войникът на пролетарската революция и борец срещу фашизма
от световна величина;
- Хилядите партизани, които с оръжие в ръка воюваха срещу хитлеро-фашистките
окупатори и техните послушни слуги;
- Хилядите ударници, които строяха и бдяха за Народна република България...
Нашият народ е горд, достоен, прекрасен народ!
И последните събития могат да се разглеждат като свидетелство, че вече се
вижда краят на „безглаголното търпение” на нашия благороден народ – след две
десетилетия на измама и ограбване търпението, позицията на изчакване, която
заемаха широки слоеве, сега се заменя от позиция на активен и решителен протест.
Под натиска на житейските реалности и придобития социален опит постепено започва
да се утвърждава съзнанието за необходимостта от солидарност и сплотеност
(каквато ни демонстрираха учителите и другите протестиращи) за колективен
отпор като единствено ефикасно средство срещу диктатурата на новите чорбаджии,
които присвоиха националното богатство, създавано от поколения българи, и
днес се разпореждат със съдбините на страната. (Наред с разграбването на богатствата
новата господстваща класа на практика ликвидира националния суверенитет на
България:
- българското небе беше предоставено на натовските бомбардировачи, които разрушаваха
съседна Югославия;
- български войски бяха изпратени в Ирак и Афганистан в помощ на американските
окупатори;
- върху територията на България бяха създадени чужди военни бази;
- страната ни стана член на агресивния военен блок НАТО, представляващ анахронизъм
от времето на „студената война”.
И никой не сметна за нужно да поиска съгласието на българските граждани за
тези съдбоносни и позорни решения.)
Процесите на постепенно самоосъзнаване, илюстрация за което са протестите
през последните няколко месеца, позволяват да се предвидят в недалечно бъдеще
нови, още по-решителни и масови битки в защита на жизнените интереси на трудовите
хора. Но, разбира се, до извоюване на крайната победа от онеправданите е още
далеч – предстои дълъг и труден път на класово осъзнаване и не трябва да се
хранят илюзии за бърза и лесна промяна. Сблъсъците все още имат спорадичен
и изолиран харктер. Идеите за обединение и отпор засега се разпростират само
в рамките на едно предприятие или фирма, на един отрасъл на труда. А перспективно
и трайно решение на проблемите може да се постигне само при обединяването
на всички онеправдани слоеве на съвременното българско капиталистическо общество,
т.е. само върху основата на обединение на класата на наемния труд като цяло
в защита на общите за цялата класа жизнени интереси. Несъмнено върху процесите
на класово осъзнаване в България влияние ще оказва развитието на събитията
по света, успехите и пораженията в борбите на другите народи за освобождение.
Засега сме още в самото начало.
Но през настоящата година беше извършен важен пробив, решителна стъпка за
преодоляване на безпътицата и летаргията.
Дългият път все още предстои, но първият лъч на пробуждането вече е на лице.
НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ
За първи
път в историята на българското образование учителите организират стачка с
такъв мащаб. Училищата са празни, но за сметка на това цяла България днес
се е превърнала в огромна класна стая и учителите изнасят не само пред своите
малки ученици, но и пред целия народ най-важния, най-ценния урок, който трябва
да бъде преподаван – урокът по солидарност.
Със своята сплотеност и твърдост учителите показаха по възхитителен начин,
че всички ние, когато сме изолирани, когато сме поотделно, сме безсилни да
се противопоставим на олигархията, която разграби националното богатство и
която се разпорежда с нашия живот; но когато се обединим в защита на НАШИТЕ
ОБЩИ жизнени интереси, ние се превръщаме в сила, способна да извоюва достойни
условия за човешко съществуване.
Пътят
на солидарността и братството е истинският път към свободния и достоен човешки
живот. Без да проумее и усвои за себе си този урок днес никой не може да бъде
действително пълноценен гражданин на съвременния свят.
Скъпи български учители! Приемете нашата най-искрена признателност и благодарност
за прекрасния урок, който поднесохте на всички нас!
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПРОВЕДЕНА СРЕЩА НА КООРДИНАЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
На 29-30
септември 2007 г. в София се състоя среща на Координационния комитет на Конференцията
на балканските комунистически и работнически партии. Присъстваха представители
на Комунистическата организация на Гърция (КОЕ), на Марксистко-ленинската
партия на Турция и Северен Кюрдистан (МЛКП), на БРПК и на Движение за съпротива
„23 Септември”.
На срещата беше решено на 1-2 декември 2007г. в София да се проведе Втора
конференция на балканските комунистически и работнически партии.
Беше направен и отчет за обществено-икономическото и политическото развитие
на Балканите и по-специално - на представените балкански страни, през месеците
след предишната среща на Координационния комитет (6 май 2007г.).
От наша страна бяха дадени сведения за борбите на работниците, учителите и
еколозите през лятото и есента на 2007г. Изтъкнато беше, че след 1989г. не
е имало такова масово протестно движение в България, както сега, в първата
година от членството на страната ни в ЕС.
Изтъкнато беше също така и липсата на силна комунистическа организация, който
да придаде организиран, антикапиталистически характер на стихийното народно
движение.
Беше споменато на другарите от Гърция и Турция за активното ни участие в инициативата
за създаване на Организация на учащите се в България.
Представителят на МЛКП даде информация по няколко въпроса.
Беше изтъкнато, че проведените на 22 юли извънредни парламентарни избори са
спечелени от проевропейската Партия на справедливостта и развитието, която
веднага след това е наложила и своя кандидат за президент – Абдулах Гюл. Това
е довело до по-нататъшно изостряне на отношенията й с турската армия, която
винаги е играла значима роля в политическия живот на страната и която изпитва
силно недоволство от засилването на нейния политически конкурент за доминация
в държавата.
Същевременно по време на изборите МЛКП е издигнала свои независими кандидати
в турските избирателни райони, а в кюрдските е подкрепила кандидатите на кюрдската
Партия на демократичното общество (за първи път представители на кюрдска организация
успяват да влязат официално в турския парламент!).
По време на предизборната кампания по места се е стигнало до сблъсъци между
дейците на революционните партии и десните сили, а в някои работнически квартали
последните въобще не са били допуснати, след като революционните сили са се
споразумели да не допускат агитация на буржоазните партии.
Особено изостряне на класовата борба след изборите в Турция е станало в района
на истанбулския работнически квартал Тузла. В него само за две седмици при
трудови злополуки загиват 5 докери и това довежда до бурни демонстрации на
близо 40 000 докери от целия квартал.
Същевременно в същия квартал на Истанбул турската държава е направила опит
да разруши редица стари къщи с аргумента, че собствениците им са с нередовни
документи. Това е довело до още едно силно масово протестно движение в Тузла.
МЛКП са се стремили да слеят двете протестни движения в едно (срещу общия
враг) и да му придадат организиран, антикапиталистически характер.
Беше съобщено и че на 26 октомври 2007г. ще започне съдебното дело срещу дейци
на МЛКП, задържани от турските власти преди повече от 1 година и обвинени
за всичко, извършено от създаването на МЛКП (през 1994г.) до този момент.
Заради скалъпените фашистки обвинения задържаните комунисти са заплашени общо
с 3000 години затвор!
Представителят на КОЕ даде информация по 3 основни въпроса:
1) За Втория конгрес на КОЕ – проведен на 22-24 юни в Атина. Бил е много успешен,
оценява се като повратна точка в борбата на КОЕ за засилване на Комунистическата
Левица в Гърция.
2) За пожарите (виж декларацията на КОЕ) –
по броя на жертвите (67) пожарът в Гърция се нарежда на трето място сред пожарите,
бушували в света в последните три века. Изтъкнато беше, че пожарите „случайно”
са станали в района на заплануваното трасе на нова магистрала, който да свързва
Северна с Южна Гърция. С оглед на търговско-транспортно-туристическия характер
на капитализма в Гърция нищо чудно пожарите да са били нарочно предизвикани
от заинтересувани бизнес среди.
Пожарите са довели и до сериозен социален катаклизъм - десетки хиляди бедни
селяни са останали без дом и поминък, и са били принудени да се преселят завинаги
в града.
Не на последно място, пожарите са нанесли сериозни екологични щети – за пример
само в столицата на Гърция – Атина, около която са изгорели огромни горски
масиви, средната температура се е покачила с цели два градуса!
3) За изборите в Гърция – проведени на 16 септември 2007 г., те съвсем не
са били така успешни за десните партии, както ги представя буржоазната пропаганда.
Поради изострилата се политическа криза във властта, през август 2007г. те
внезапно са били насрочени за септември 2007г., с цел ляво-опозиционните организации
да нямат възможност да се подготвят добре за тях. Въпреки това, общо двете
водещи десни партии в Гърция („Нова демокрация” и ПАСОК) са загубили 6% от
доверието към тях – това не се е случвало от 20 години. Обикновено ако една
от двете партии е губела гласове, то те са отивали в другата, а сега те отиват
при лявата опозиция: Гръцката комунистическа партия (ККЕ) – 8%, коалиция СИРИЗА
– 5%, други – 2%, или общо 15%. Това е резултат, който Левицата в Гърция не
е постигала от началото на 80-те години.
В крайна сметка „Нова демокрация” отново е получила абсолютно мнозинство,
но с минимална преднина, което означава нестабилност за нейното управление.
КОЕ очаква под угрозата всеки момент да изхвръкне от властта, „Нова демокрация
да стане още по-сервилна пред западните си империалистически господари.
В парламента влиза и крайнодясната партия/коалиция ЛАОС (за пръв път от 30
години). Тя се състои от откровено прохитлеристки, промонархически и християн-фундаменталистки
елементи (включително и идеологът на гръцкия национал-„социализъм”, който
дори е избран за депутат.
Интересен факт за ЛАОС е, че те по всякакъв начин отричат да са фашисти и
дори дават под съд този, който ги нарече така.
Друг интересен факт е наличието на косвена подкрепа за ЛАОС от страна на социалдемократите
от ПАСОК. Тази странна подкрепа се осъществява чрез позволяването на ЛАОС
да използва медии, намиращи се под контрола на ПАСОК, за да развива своята
пропаганда.
За другарите от КОЕ изборите са минали сравнително успешно. Това е тяхно първо
изборно участие, осъществявано в рамките на коалицията на радикалната Левица
– СИРИЗА. Макар и да не успяват да получат право на свой депутат, нашите гръцки
другари са взели 50 хиляди гласа на изборите, а в 4 от 57-те избирателни района
техните представители дори са били на първо място.
ШОВИНИЗМЪТ - ВРАГ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
След 1989 г. обслужващите капитала медии у нас, положиха огромни усилия да насаждат етническа омраза и да разпалват етнически конфликти в нашето общество и, за съжаление, техните усилия дават плодове.
През 1990 г. обект на националистическа истерия се оказаха виетнамците. Дошли да работят тежък и непривлекателен труд и да помогнат на България в труден за нея момент (пролетта и лятото на 1989 г.), виетнамците бързо бяха превърнати във виновници за всички беди на нашето общество. Без съмнение омразата към виетнамците се подсилваше и от неприкритата ненавист срещу виетнамския народ, заради неговата героична борба и победа срещу американската агресия. За срамното поражение на своите американски господари български им слуги “отмъстиха” с непредизвикана и брутална полицейска акция при която бяха убити невинни виетнамци. В крайна сметка виетнамците напуснаха България, но това не подобри и не можеше да подобри с нищо положението у нас, нито пък можеше да навреди на социалистически Виетнам. Загуби само капиталистическа България, която по най-абсурден начин разруши връзките си и загуби влиянието си в тази бързо развиваща се азиатска страна.
След прогонването на виетнамците вината за пороците на капитализма трябваше да бъде приписана на всичко друго, само не и на самия капитализъм. Така виновни се оказаха “комунистите”, циганите, турците, българите, евреите и т.н. За невижданата престъпност виновни са циганите, за корупцията и кражбата на обществено имущество – фирмите на ДПС, за безработицата сред малцинствата – българите, за световния заговор срещу народите - евреите, а “комунистите” по принцип са виновни за всичко. В интерес на истината доста бивши ръководители на БКП наистина имат огромна вина, но не за това, че капитализмът е порочен, а защото допринесоха за реставрацията на този прогнил обществен строй.
Шовинизмът и разпалването на етнически и религиозни конфликти се оказаха жизнено
необходими за съществуването на т.нар. “демокрация” – евфемизъм, заместващ
много по-точния термин капитализъм. Затова, като гъби след дъжд изникнаха
десетки националистически и религиозни организации, като се започне от “умерените
националисти” от типа на ВМРО, ДПС, Евророма и др., премине се през разните
организации на малцинствата - ромски, ционистки и т.н., и се стигне до почитателите
на фашизма (Атака, БНС и т.н.) и религиозния фундаментализъм, каквито също
има в изобилие в днешна България.
Последните
масови безредици в циганските гета, предизвикани от зачестяващите случаи на
побои и дори убийства на цигани, както и последвалите призиви за създаването
на “национална гвардия”, или други силови структури, изградени на етнически
принцип, показват, че заплахата от етнически или религиозен конфликт е реална
и може да има катастрофални последици за страната ни. Както безспорно
е доказано от нашата и световната история, шовинизьмът неизбежно води до национална
катастрофа нацията, която претендира, че “защитава”.
Днес
националните интереси на нашата Родина и нейната независимост са погазени
от едрия капитал на САЩ и ЕС. България дори формално загуби своята независимост,
присъединявайки се към европейската империя. Не шепа доведени до отчаяние
български граждани от циганските гета са заплахата за съществуването на България,
а директивите и заповедите, изпращани от Вашингтон и Брюксел, и българите
които ги изпълняват. Не циганите, които днес едва оцеляват, разрушиха социализма,
ограбиха България и унищожиха нейната армия, наука, промишленост и култура.
Те са точно толкова жертви на това престъпление, колкото и огромното мнозинство
български граждани независимо от техния етнически произход. Затова главна
задача днес на всеки истински български патриот е да обединява всички жертви
на капитализма - българи, цигани, турци - в общ отечествен фронт срещу господството
на чуждия капитал и неговите местни слуги, които също са от всички етноси
и религии, за възстановяване на социализма. Само независима и социалистическа
България, в съюз с другите независими и свободолюбиви народи, които се противопоставят
на опитите за американска световна хегемония, може да бъде силна и процъфтяваща
държава - крепост на мира на Балканите и в света.
ПОЛИЦИЯ, ПАЛКИ, СЪЛЗОТВОРЕН ГАЗ – ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
България
е малко повече от половин година член на Европейския съюз (ЕС), но недоверието
на българския народ към тази империалистическа структура все повече расте.
Още преди 1 януари 2007г. сред трудещите се доминираше мнението, че от влизането
на България в ЕС ще спечелят само богатите.
Впоследствие, още първата официална проверка за доверието към ЕС ( изборите
за евродепутати през май 2007г.) доказва нарастващото разочарование – гласувалите
бяха под 30%.
Но недоверието към ЕС и неговите български слуги не беше демонстрирано само
чрез пасивен бойкот на изборите – миньори и металурзи, нефтохимици и горски
работници,
шивачи и шофьори, лекари и учители,
еколози
и пенсионери, студенти и ученици излязоха на десетки протести срещу управлението
на европейските чиновници в лицето на „тройната коалиция”(БСП-НДСВ-ДПС).
Реакцията на уплашената буржоазия не закъсня – бяха арестувани десетки пенсионери
и еколози,
стигна се и до открити полицейски репресии – протест на миньорите от мини „Марица-Изток” беше брутално разпръснат с помощта на сълзотворен газ и бой с палки (виж кратък репортаж: http://dnes.dir.bg/2007/07/09/video1868641_0.html ). Десетки от протестиращите работници бяха обгазени, а един - тежко ранен в главата!
И не
е толкова важно, че управляващите и по-специално министърът на вътрешните
работи – „социалистът” Румен Петков, се застъпиха за полицейските биячи –
много по-важно е, че развилите се събития в нашата страна потвърждават две
общи тенденции за целия Европейски съюз и по-специално – за новоприсъединените
към него бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа: от една
страна – на нарастващо стихийно разочарование, недоволство, омраза към ЕС
и подчинената му администрация, и от друга – на заместване на буржоазно-демократическите
методи на диктат над трудещите се с открито репресивни такива методи:
- протестиращите през есента на 2006 г. унгарци публично горяха знамената
на ЕС, а премиерът – „социалист” Дюрчани използва полиция за разпръсване на
многохилядните демонстрации;
- в Естония наследниците на естонските есесовци поругаха паметта на Съветската
армия – освободителка от хитлерофашизма, демонтирайки нейния паметник в столицата
Талин. В последвалите сблъсъци с трудещите се стотици бяха арестуваните, стигна
се и до смъртни случаи;
- в Полша по най-брутален начин бяха разпръснати стачкуващите от 6 седмици
медицински сестри.
-
- в Чехия беше забранено легалното съществуване на организацията на чешката комунистическа младеж;
Тези и други факти (за изострянето на класовата борба и в другите страни на
ЕС) говорят ясно, че ЕС, като изразител на интересите на европейските монополи,
е принуден все по-често да захвърля фалшивата маска на своята „толерантност”
и „демократичност”, и да прилага безкомпромисен открит диктат срещу справедливите
искания на трудещите се маси начело с работническата класа.
Ние, от ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”, като комунисти не можем да гледаме
с равнодушие как нашите братя и сестри, как нашите бащи и майки, баби и дядовци,
как съседните нам народи, са подлагани на безогледен терор, съгласуван от
местните колониални администрации с централата на ЕС в Брюксел.
Ние призоваваме за организирана борба срещу диктатурата на едрия капитал:
ДОЛУ ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НА КАПИТАЛИСТИТЕ!
НЕ НА РЕПРЕСИИТЕ НА БУРЖОАЗНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА!
БОРБАТА НА НАРОДНИТЕ МАСИ Е СПРАВЕДЛИВА – ТЯ ЩЕ ПОБЕДИ!
НЕ НА БУШ! ДА НА МИРА!
На 9юни 2007 г. в София се състоя митинг-шествие срещу визитата на Дж. Буш в България. Протестът протече под основния лозунг: "НЕ НА БУШ! ДА НА МИРА!" и събра около 300 души.
Пред Народния театър "Иван Вазов" наш другар направи изказване от името на ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА "23 СЕПТЕМВРИ".
Ето неговия текст:
Здравейте
другари,
Днес сме тук, за да протестираме срещу предстоящата визита в България на най-мразеният
античовек на нашето време;
терорист и военнопрестъпник №1;
„господин Заплаха”;
лицето на най-реакционните американски корпорации;
политическият ръководител на хищническия американски империализъм – Джордж
Буш.
Кой не е чувал за неговите „подвизи”, за неговите престъпления!
Неговото име стана нарицателно за измама, терор, изтезания, геноцид.
Буш значи война.
Буш значи милиарди угнетени роби за сметка на 200 свръх богаташа.
Буш значи екологична катастрофа.
Буш значи бедност, мизерия, глад за света.
Буш в частност е враг и на нашия народ – парите, от които се нуждае българското
здравеопазване, образование, социално осигуряване отиват за въоръжаване на
професионални убийци в Ирак и Афганистан, отиват за война, водена в интерес
на американските корпорации.
Позорен факт!
А какво правят „нашите” управници?
Вместо да скъсат връзки с тази хищническа империя, който върви към неминуема
гибел, те канят нейния главатар като скъп гост, тук в София!
Вместо да отстояват българската национална независимост, те я продават за
жалки подаяния!
Вместо да изтеглят незабавно българските окупационни войски, те изпращат нови
и нови военни сили по света!
Ясно е, че на нашите управници не може да се разчита за отпор срещу домогванията
на Буш и неговата клика.
Ясно е, че само на собствените сили, на силите на народа, може да се разчита
в борбата за отстояване на националната ни независимост. А тази борба включва
решително несъгласие с визитата на Буш в България.
БУШ ВЪН ОТ БЪЛГАРИЯ!
НЕ ИСКАМЕ НИТО ТЕБ, НИТО БАЗИТЕ ТИ, НИТО ПРОТИВОРАКЕТНИЯ ТИ ЩИТ, НИТО АГЕНТУРАТА
ТИ ОТ ЦРУ!
Ние от ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”, като комунистическа група, сме
за независима и суверенна България!
Ние сме против „дружбата” на България с Буш и американските агресори - ние
сме за дружба с американския народ!
Ние сме против участието на България в хищническите войни на американския
империализъм – ние сме за мир по света!
Ето затова се борим ние.
ДОЛУ АМЕРИКАНСКИЯТ ИМПЕРИАЛИЗЪМ И МИЛИТАРИЗЪМ!
ВЕЧЕН ПОЗОР ЗА ЛАКЕИТЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ!
ДА ЖИВЕЕ ПРОЛЕТАРСКИЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ!
ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА И
БРАТСТВОТО МЕЖДУ НАРОДИТЕ!
Друг наш другар прочете свое стихотворение, отразяващо нашата омраза към американския империализъм:
САЩ. По-близо
от всякога,
с мирис барутен и потен
на кръв, на горящата плът -
на твоята улица, пред твоята порта.
САЩ. По-близо
от всякога,
с огнен блясък на златната стръв,
изпепелила очите на родните първи,
покрила ръцете им със златните кърви...
САЩ. По-близо
от всякога,
като черния плащ,
във древните книги описан,
на края - библейски последния край.
САЩ. По-близо
от всякога,
дошъл след смъртта във очите
на човешкия рай, без време орисан,
във който ти беше човек от начало, до край!
САЩ. По-близо
от всякога -
най-черна, отровната клетва,
пропила земя под оловно небе,
убила мечтата за избор в зародиш.
САЩ. По-смъртоносно
от всякога,
с ръка над тълпата, президент се кълне:
Убивай, щом можеш, свободата в зародиш....
По-близо от всякога в дома бащин ти бродиш...
САЩ, като
гроб, като мъка и купчина сажди...
САЩ.
(Д.Ганчев)
СТУДЕНТСКИ ПРОТЕСТ „ЗА БЪДЕЩЕ ЧРЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ”
На 11
май 2007 г. в София пред храм-паметника „Св.Ал.Невски” се състоя студентски
протест. Той започна в 15.00 с участието на няколко десетки активисти и завърши
към 21.00 с участието вече на над 1000 души – ученици, студенти, преподаватели,
научни работници. Основните искания на протестиращите бяха:
- Издигане на образованието като основен приоритет в развитието на страната;
- Ясна и добре аргументирана стратегия за развитие на образованието;
- Борба с корупцията в образованието;
- Достойно заплащане на преподавателската и научната дейност;
- Срещу приватизацията на общежитията и др.
Основните лозунги на протеста бяха: „БЪДЕЩЕ СЕГА!” и „СИЛНИ СМЕ, КОГАТО СМЕ
ЕДИННИ!”
Наш другар, студент от СУ „Св.Климент Охридски” също направи изказване.
Ето неговия текст:
Ученици, колеги, преподаватели,
Вероятно
повечето от вас са дошли днес тук, след като са прочели листовката на инициативния
комитет. В нея са залегнали някои основни искания, за които ще кажа няколко
думи.
Инициативният комитет издига като искане активната борба с корупцията в образованието.
Такава борба наистина е необходима. Такава борба трябва да се знае обаче,
че е невъзможна, ако няма действителен контрол на учащите се над парите за
образование. Днес никой от нас не знае какво става с парите, предназначени
за нашето образование. Едно е сигурно – съдейки по трагичното състояние, в
което се намират държавните училища, университети и библиотеки, явно е, че
тези средства отиват не по предназначение, а в нечии джобове, в нечии банкови
сметки.
Друго
искане е за ясна и добре аргументирана стратегия за развитие на образованието
– към тази точка трябва да се направи важно уточнение – някои колеги казват,
че от 17 години държавата нямала стратегия за образованието. Да, за развитие
на образованието държавата наистина нямаше и все още няма стратегия. Но стратегия
за приватизация на образованието, стратегия за разрушаване традициите на родното
образование, стратегия за превръщане на българските учебни заведения в развъдник
на неграмотни, полуграмотни, безволеви, апатични същества – че такава стратегия
е имало и продължава да има – това може да потвърди всеки, който е имал вземане-даване
в последните години с нашата образователна система.
Коя е
причината за това безхаберие на държавата по отношение на образованието?
Причината се корени в това, че днес развитието на образованието вече не е
приоритет на българската държава.
Под натиск на външни и вътрешни реакционни сили днес приоритет на държавата
е превъоръжаването на превърнатата ни за посмешище армия;
приоритет са също така мисиите на български войски в Ирак, Афганистан, Ливан
и други, където ние записваме позорно участие в окупацията на суверенни страни
и народи;
приоритет са също така депутатските заплати, обновлението на автомобилния
парк на управленските институции и други подобни.
За всички тези паразитни разходи пари се взимат от всички нас, от данъците,
които плащат нашите родители, нашите баби и дядовци.
Ето заради такива чудовищни и престъпни приоритети образованието е оставено
на заден план, оставено е на самотек, оставено е в ръцете на бездушни, корумпирани
депутати, министри и обикновени бюрократи.
Срещу този държавнически произвол ние трябва да кажем:
- образованието да стане основен приоритет на държавата;
- рязко да се увеличи процентът на държавна субсидия за наука и образование;
- да се премахнат всички такси за обучение;
- да се направят отново учебниците за училищата безплатни и достъпни за всички;
- да се осигури достойно заплащане за учители и преподаватели – те заслужават
да получават повече от бюрократите от държавния апарат, които освен да крадат
пари от държавния бюджет и да създават антинародни закони, за нищо друго не
ги бива.
Не мислете, че осъществяването на тези искания е невъзможно. Ако сме сплотени
и организирани, така както са сплотени и организирани учащите в Чили, в Гърция,
в Турция, в Германия, във Франция – ако сме единни като тях, ние ще бъдем
непобедими.
Ако сме единни, не разни депутати, министри и всякакъв друг вид бюрократи ще упражняват диктат срещу нас учащите и преподавателите, а ние – учащите и преподавателите ще упражняваме диктат над тях:
Ние ще диктуваме условията,
Ние ще определяме бюджета за образование,
Ние ще контролираме как се изразходват парите
и ще наказваме сурово всеки, който се е обогатявал или иска да се обогатява
за наша сметка!
Още веднъж: СПЛОТЕНИ
И ОРГАНИЗИРАНИ, НИЕ СМЕ НЕПОБЕДИМИ!
НЕКА БЪДЕМ ТАКИВА ЗАНАПРЕД!
ПЪРВОМАЙСКО
ПОЗДРАВЛЕНИЕ
НА
ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23СЕПТЕМВРИ”
ПО СЛУЧАЙ МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА РАБОТНИЧЕСКАТА СОЛИДАРНОСТ
Честит
празник, другари комунисти!
Днес по целия свят на протест срещу античовешката капиталистическа система
излизат милиони работници, комунисти, прогресивна интелигенция.
На 1 май, както в никой друг ден от годината влиза в сила девизът на комунистите:
„ПРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!”. Именно на 1 май най-ясно
се разкрива интернационалният характер на борбата срещу капитализма, най-ясно
се разкрива, че това, което обединява трудещите се по целия свят, е много
повече от това, което ги разделя.
Затова и днешният ден е празник - празник на единството, на международната
солидарност в борбата срещу капитала.
А как реагира световният империализъм спрямо нашето международно единство?
Световният империализъм, раздиран от дълбоки вътрешни противоречия, се тресе
от страх. Виждайки невъзможността да ликвидира народната съпротива по пътя
на парламентарната псевдодемокрация, той пристъпва към произвол, насилие,
терор:
- иракският народ вече даде близо 700 хиляди жертви вследствие на американската
окупация;
- хиляди са политическите затворници в Палестина и Турция – изолирани и изтезавани
заради любовта към своя народ;
- десетки са арестуваните и съдени наши другари в Гърция , Русия, Франция,
САЩ, Италия и др.;
- дори в нашата страна, където антиимпериалистическата борба едва започва,
държавата трябваше да взима крути мерки срещу противниците на американските
военни бази. Срещу двама от тях, наши близки другари, след като бяха зверски
пребити от полицията, вече втора година се води съдебно дело – позорно, фашистко
дело, без съмнение скалъпено по настояване на американския империализъм.
Ето така реагира капиталът срещу прогресивните сили по света.
А с какво ние, българските комунисти, можем да допринесем в борбата срещу
империализма в световен мащаб? Как най-добре можем да се противопоставим на
бясната реакция?
Нашата възможно най-голяма помощ в борбата срещу диктата на едрия капитал
ще е създаването на единна революционна марксистко-ленинска организация в
България. Организация, която:
1) е утвърдила революционната същност на марксизма и го е съобразила със съвременните
условия;
2) е събрала в своите редици достатъчно на брой революционни кадри, способни
да започнат активна разобличителна кампания срещу капитализма, способни да
започнат активна борба за съзнанието на широките трудещи се маси;
3) да има връзки с масите, да бъде приемана от масите за техен авангард, да
представлява действително революционно ръководство в борбата на масите срещу
българската и чуждестранна буржоазия.
Ето от такава организация се нуждаят днес българските комунисти.
Ето такава организация се стремим да изградим ние, членовете на ДВИЖЕНИЕ ЗА
СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”.
Тази борба за създаването на революционна марксистко-ленинска организация
ние ще провеждаме под следните лозунги:
ДОЛУ ПРОГНИЛИЯ БЕЗЧОВЕЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ!
ДА ЖИВЕЕ МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ!
ДА ЖИВЕЕ РЕВОЛЮЦИОННИЯТ МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ!
Вече
трета седмица армията на ционисткия враг продължава агресията си срещу Ливан.
От самото си начало това е една свирепа, хищническа война. Огненият й ад не
щади нито човек, нито камък – нито пък човешки или граждански институции –
медии или инфраструктура. Ционистката машина за избиване на хора напоследък
взе на прицел дори международни наблюдатели.
