СЪДЕБНИ РЕПРЕСИИ СРЕЩУ УНГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ
В обръщение на ЦК на Унгарската комунистическа работническа партия към братските партии се казва:
„Скъпи другари, две години затвор заплашват целия Президуим на Унгарската комунистическа работническа партия (УКРП). Председателят на партията другарят Гюла Тюрмер и 6 члена на Президуима са обвинени в „публична клевета”. Предисторията е следната. Точно преди изборите за европарламент бившият заместник-председател на партията Атила Важнай организира шумна политическа и идеологическа атака срещу ръководството на партията с призиви за принципна промяна на политическата линия на партията. Същността на исканата от него промяна е сътрудничество с Унгарската социалистическа партия, която управлява Унгария от 2002 г. Мнозинството от членовете на партията и нейния ЦК не приеха позицията на г-н Важнай и на тези, които го подкрепят. ЦК заяви, че Унгарската социалистическа партия е дясна социалдемократическа партия, водеща типична неолиберална политика, която няма нищо общо с левицата и нейните ценности. Г-н Важнай и неговата група бяха изключени от партията на 12 март 2005. На 4 юни 2005 г. решението на ЦК беше потвърдено на 21 Конгрес на партията. Тогава опозицията, начело с г-н Важнай, подаде жалба в съда за отменяне решенията на ЦК. На 8 юни съдът в Будапеща „отмени” резолюциите на ЦК и на Конгреса и „възстанови” членството на Важнай и неговата група в партията и на всички заемани от тях постове. Резултатът беше, че няколко месеца дейността на партията беше на практика парализирана и тя не можа да се подготви за парламентарните избори през април 2006 г. Президиумът на партията изрази своето становище по повод решението на съда с декларация. В декларацията беше посочено, че това е политически мотивирано съдебно решение, което няма прецедент в историята на Унгария през последните 20 години. Президиумът заяви, че това е репресия на властта заради референдума, който предизвика партията по въпроса за приватизацията на здравеопазването през 2004.
Съдът в Будапеща от своя страна поиска Президиумът на партията публично да оттегли своята декларация. Когато получи отказ, градският съд в Будапеща заведе дело срещу цялото ръководство на партията за „публична клевета”, въпреки член 61 от Конституцията на страната, който гарантира на всеки свобода да изказва своето мнение. Този процес е открита политическа атака срещу нашата партия с цел нейната ликвидация. Той е част от широката антикомунистическа кампания, разгръщаща се сега в ЕС. В Прага беше забранен Комунистическия младежки съюз, в Будапеща беше осквернен гробът на Янош Кадар, в Талин беше махнат паметникът на Съветската армия. Сега заплашват с две години затвор лидерите на компартията в Унгария.
Скъпи другари, ние ще продължим борбата и никой няма да успее да ни сплаши.”
Първото заседание по този процес се проведе на 21 септември 2007 г. в градския съд в град Секешфехервар. Пред съда унгарските комунисти заявиха, че не са извършили никакво престъпление, а единствено са използвали правото си да изразяват свободно своето мнение.
Съдебният процес срещу унгарските комунисти отново демонстрира по убедителен начин какво представлява прехвалената буржоазна „демокрация” и как капиталът разбира „свободата на словото”. Очевидно става дума само за „свобода на клеветите и лъжите срещу комунистите”, а всеки, който се осмели да каже истината, е подложен на съдебно преследване.