На 27 ноември 2007 г. ООН публикува поредния ежегоден доклад за нивото
на човешко развитие за 2007/2008. Докладът включва данни за 177 страни-членки
на организацията (от общо 192). За всички страни, включени в доклада,
е изчислен така наречения, „Индекс на човешко развитие”. Смята се, че
това е, засега, най-точният показател за сравнение на степента на развитие
на отделните страни. За изчисляване на този индекс се използват данни
за брутния вътрешен продукт, измерван по паритет на покупателна способност,
очаквана продължителност на живота и ниво на образование на населението
в съответната страна. На базата на Индекса на човешко развитие ООН разделя
страните на развити, развиващи се или слабо развити. Разбира се, и в миналото,
и днес данните за брутния вътрешен продукт на социалистическите страни
са силно занижени и като следствие беше занижен и индекса на развитие.
Въпреки това, през 70-те и 80-те години на миналия век, социалистическа
България заемаше 32-35 място в света по своя индекс на развитие. След
реставрацията на капитализма, през 90-те години, България закономерно
се смъкна с 30 места по-надолу, под 60-то място. В началото на 21 век
се наблюдава минимално подобряване на положението и в последния доклад
страната ни е на 53 място с индекс на развитие 0,824. Интересно е да се
отбележи, че социалистическа Куба, която преди 20 години беше доста по-назад
от България, успя да ни изпревари и днес е на 51 място с индекс на развитие
0,838. Куба е страна с размерите и населението на България с тази разлика,
че запази социализма независимо, че е остров, намиращ се на 90 мили от
бреговете на САЩ. Този факт срива из основи всички теории за икономическата
и политическа неизбежност на реставрацията на капитализма дори за малка
страна като България (да не говорим за гигант с неизчерпаеми ресурси като
СССР). Но това не е всичко. Българската икономика през този период беше
приватизирана и попадна под контрола на големите транснационални корпорации.
България получава чужди инвестиции, икономическа „помощ” от развитите
капиталистически страни и дори стана член на НАТО и ЕС. И въпреки това,
или по-скоро – именно поради това, тя беше изпреварена от Куба, която
се развива в условията на икономическа блокада и санкции от страна на
САЩ. Но в това няма нищо чудно, ако си припомним, че най-успешният период
на икономическо развитие на България беше времето когато САЩ наложиха
на страната ни търговско ембарго (1948 – 1958 г.). Какво остава на медийните
служители на капитала у нас освен, с ненадминатото си безочие, да оплакват
„тежката” съдба на кубинците.
Много показателно е и сравнението между двете страни с най-многобройно
население в света. Към средата на 20 век, под господството на империализма,
Индия и Китай бяха силно изостанали в своето развитие като Индия дори
изпреварваше Китай. От октомври 1949 г. Китай тръгна по пътя на социализма
и днес заема 81 място в света с индекс на развитие 0,777. Индия е капиталистическата
страна с най-многобройно население в света и заема 128 място с индекс
на развитие 0,619.