ДЕКЛАРАЦИЯ
НА ВТОРАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА
БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И
РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
На 1-2 декември 2007г. в София се проведе Втората Конференция
на балканските комунистически и работнически партии. Участваха следните
партии и организации от Балканите: Българска работническа партия (комунисти)
и Движение за съпротива „23 септември” от България, Комунистическа организация
на Гърция (КОЕ), Маоистката комунистическа партия и Марксистко-ленинската
комунистическа партия от Турция/Северен Кюрдистан и Партия на труда от Сърбия.
Конференцията протече в обстановка на другарски и плодотворни дискусии.
Ние, участвалите партии и организации, дискутирахме проблемите, с които
се сблъскваме на Балканите, пътищата, по които да ги разрешим, и взехме
решения как да продължим борбата за в бъдеще. Ние постигнахме общо съгласие
по въпроса, че е необходимо да се засили взаимодействието и солидарността
между комунистическите, революционните, прогресивните и антиимпериалистическите
сили на Балканите, а също и в региона като цяло.
Неолибералният курс, който империализмът и местните господстващи класи налагат
на Балканите чрез директивите на ЕС и чрез институции като МВФ и Световната
банка, прави работническата класа и трудещите се още по-бедни и по-бедни.
Отношенията на работното място (между собственика и работниците) стават
все по-несправедливи, приватизацията се разраства, безработицата и бедността
продължава да нараства, продължава да се засилва и фашисткото и ултра-реакционно
движение, например в Сърбия, Гърция и Турция. В Турция държавата провежда
шовинистка и расистка офанзива срещу кюрдския народ, както и срещу левите
сили. Турция не само провежда военни операции в Северен Кюрдистан, но и
също така подготвя и нови операции в Южен Кюрдистан (Северен Ирак).
След колапса на СССР и на Източния блок през 1989-1990г. Балканите се превърнаха
в нов пазар, на който империалистическите сили се опитват да наложат своята
хегемония. Полуостровът се превърна във важен транспортен път, по който
се пренася нефт и природен газ от Кавказ/Каспийско море за Европа и световните
пазари.
Мнозинството балкански страни станаха членове на ЕС и същевременно и на
НАТО, но въпреки това съперничеството между ЕС, Русия и САЩ на Балканите
продължава. През последните години САЩ преместиха значима част от своята
военна мощ, разположена в Западна Европа, на Балканите. Специално нейните
военни споразумения с Румъния и България не се ограничават с предоставяне
на военни бази на САЩ, но също и за да посрещне нуждите на САЩ от войници.
В някои части на бивша Югославия като Косово, Босна и Херцеговина и Македония,
бяха разположени военни части и макар техният брой да не е много голям,
те осигуряват голяма ударна мощ и подвижност. Освен своите бази в Гърция
и Турция, САЩ засилиха своето военно присъствие в региона с нови бази в
Румъния и България. Това развитие показва стратегическата важност на Балканите
за САЩ, които планират да не ги напуснат никога, като в същото време нараства
заплахата от нови балкански войни.
Докато империалистическите сили се борят една с друга в региона, те използват
всякакви методи, за да усмирят работниците и трудещите се, които им се противопоставят
и се борят срещу тях. Империалистическите сили, които засилват своята хегемония
в региона чрез средства като ЕС и НАТО, тласкат работническата класа и трудещите
се на Балканите към все по-голяма и по-голяма бедност и мизерия, налагайки
им неолиберален курс на развитие посредством институции като МВФ и Световната
банка. Приватизацията продължава, извоюваните социални и демократически
права се елиминират, като особено интензивен е процесът на социален разпад
в новите страни-членки на ЕС. Друга последица от тази политика е нарастващото
замърсяване на околната среда и унищожаването на природата, което е достигнало
до ниво, сериозно застрашаващо човечеството. Докато от една страна транснационалните
монополи увеличават печалбите си в новите пазари, завладени от тях, от друга
страна нараства безработицата и намаляват покупателните способности на трудещите
се. Буржоазната офанзива срещу работническата класа и трудещите се с цел
те да бъдат лишени от своя организация, продължава по много начини. От собствен
опит работническата класа и трудещите се маси на Балканите разбират с всеки
изминал ден все по-добре, че ЕС, представян им като голяма надежда, е съюз
на европейския монополистически капитал и не води до нищо друго освен до
експлоатация и ограбване. Чрез средства като например т.нар. „анти-терористични”
закони, се ликвидират демократическите права и свободи, а с новите полицейски
закони се дава на полицията неограничена власт, чрез която се подготвя почвата
за нови атаки и кланета.
Съвместно с местните колаборационистки режими империалистическите сили продължават
да разпалват национализъм, шовинизъм и расизъм между народите на Балканите
и да противопоставят народите един на друг. Империалистическата политика
„разделяй и владей” се прилага в страните с национални малцинства. Признавайки
усложненията, които империалистическата намеса предизвиква в региона, а
също и необходимостта да отговорим на нуждите на националните малцинства,
ние стигнахме до заключението че въпросът за националните, етническите и
религиозните малцинства може да бъде най-правилно разрешен от революционните
комунистически сили на Балканите. Ние се съгласихме, че наша най-неотложна
задача е да разобличаваме империалистическите планове за региона и да защитаваме
правото на самоопределение, пълно равенство за всички нации, етнически и
религиозни малцинства. Решението на националния въпрос по справедлив за
народите начин, от Босна до Косово, от Македония до Кюрдистан, се сблъсква
със съпротивата на империализма и на реакционните сили. Пролетарският интернационализъм,
приятелството, солидарността между народите срещу империализма, е единственият
начин да се разреши националният въпрос.
Подобно на други части от света, също и на Балканите има народна воля за
борба, различни обществени и политически движения водят борба с империалистическата
експлоатация и агресия. Нашата Конференция приветства и подкрепя стачките
и съпротивата на работническата класа, на трудещите се и на младежта от
балканските страни срещу империалистическата агресия и неолиберализма. Някои
от последните примери за борба са стачките на работниците от „Тюрк – Телеком”
(Турция), на учителите в България и на развиващото се движение в защита
на правото на социално осигуряване в Гърция.
Да се засили и координира борбата срещу империалистическата агресия и неолиберализма
на Балканите е неотложна задача за всички комунисти, революционери и анти-империалисти
в региона. Борбата срещу окупацията и хегемонията на империалистическите
сили в нашия регион и в други региони, също както и борбата срещу расизма
и шовинизма, който се разпространява сред нашите народи и империалистическата
експлоатация и грабеж, е една от нашите непосредствени задачи.
Нашата Конференция приветства силите, които се съпротивляват срещу империализма
и се борят за революция и социализъм срещу системата на експлоатация и потисничество
на Балканите и в другите страни по света, и изразява своята солидарност
с тях.
Не на чуждите военни бази, империалисти, вън от Балканите!
Не на МВФ и неолиберализма, налаган от САЩ и ЕС!
Не на шовинизма и расизма, да живее братството между народите!
На борба за свят без експлоатация и потисничество!
Втора конференция на балканските комунистически и работнически партии
1-2 декември 2007г., София, България