СТАЛИН ЗА РОЛЯТА НА ЛИЧНОСТТА В ИСТОРИЯТА
/ из беседата с германския писател Емил Лудвиг, 13 декември 1931г./
Лудвиг. Марксизмът отрича видната роля на личността в историята. Не виждате ли Вие противоречие между материалистическото разбиране на историята и това, че Вие все пак признавате видната роля на историческите личности ?
Сталин. Не, тук няма противоречие. Марксизмът съвсем не отрича ролята на забележителните личности или това, че хората правят историята. У Маркс, в неговата „Нищета на философията" и в други произведения Вие можете да намерите изказвания, че именно хората правят историята. Но, разбира се, хората правят историята не така, както им подсказва някаква фантазия, не така, както им дойде на ум. Всяко ново поколение се среща с определени условия, които вече са съществували в готов вид в момента, когато това поколение се е родило. И великите хора имат някакво значение само дотолкова, доколкото те умеят правилно да разберат тези условия, да разберат как да ги изменят. Яко те не разбират тези условия и искат да ги изменят така, както им подсказва тяхната фантазия, то тези хора изпадат в положението на Дон Кихот. Следователно, именно според Маркс съвсем не следва да се противопоставят хората на условията. Именно хората, но само доколкото те правилно разбират условията, които са заварили в готов вид, и само доколкото разбират как да изменят тези условия – правят историята. Така поне ние, руските болшевики, разбираме Маркс. А ние сме изучавали Маркс в продължение на десетки години.
Лудвиг. Преди 30 години, когато се учех в университета, много немски професори, които смятаха себе си за привърженици на материалистическото разбиране на историята, ни внушаваха, че марксизмът отрича ролята на героите, ролята на героичните личности в историята.
Сталин. Това са били вулгаризатори на марксизма. Марксизмът никога не е отричал ролята на героите. Напротив, той признава тази роля за значителна, но с уговорките, за които току-що говорих.
Й.Сталин – „Съчинения”, т.13, София 1952 г., стр.90-91