Как свободният пазар уби Нови Орлеан

ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ТАКТИКАТА НА РУСКИТЕ КОМУНИСТИ
Предговор към книгата „На пътя към Октомври”

И.В.Сталин

Съдържание:

І. ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНА ОБСТАНОВКА НА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

ІІ. ЗА ДВЕТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ИЛИ ОКТОМВРИ И ТЕОРИЯТА НА ТРОЦКИ ЗА ПЕРМАНЕНТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

ІІІ. НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ТАКТИКАТА НА БОЛШЕВИКИТЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ПОДГОТОВКАТА НА ОКТОМВРИ

ІV.ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ КАТО НАЧАЛО И ПРЕПОСТАВКА НА СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

***

І. ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНА ОБСТАНОВКА НА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Три външни обстоятелства определиха сравнителната леснота, с която пролетарската революция в Русия сполучи да разбие веригите на империализма и да събори по такъв начин буржоазната власт.
Първо, обстоятелството, че Октомврийската революция се започна през периода на отчаяната борба между двете главни империалистически групи, англо-френската и австро-германската, когато тези групи, бидейки заети помежду си с борба на живот или смърт, нямаха нито време, нито средства да отделят сериозно внимание на борбата против Октомврийската революция. Това обстоятелство имаше огромно значение за Октомврийската революция, защото то й даде възможност да използва жестоките сблъсквания в средата на империализма за укрепване и организиране на силите си.
Второ, обстоятелството, че Октомврийската революция се започна в хода на империалистическата война, когато измъчените от войната и жадуващи за мир трудещи се маси бяха доведени от самата логика на нещата до пролетарската революция като единствен изход от войната. Това обстоятелство имаше най-сериозно значение за Октомврийската революция, защото то й даде в ръцете мощното оръдие на мира, улесни възможността за нея да свърже съветския преврат със свършването на омразната война и поради това създаде към нея масово съчувствие както на Запад, сред работниците, така и на Изток, сред потиснатите народи.
Трето, съществуването на мощно работническо движение в Европа и назряването на революционна криза на Запад и Изток, създадена от продължителната империалистическа война. Това обстоятелство имаше неоценимо значение за революцията в Русия, защото то й осигури верни съюзници вън от Русия в борбата й против световния империализъм.
Но освен външните обстоятелства Октомврийската революция имаше още цяла редица вътрешни благоприятни условия, които улесниха нейната победа.
Като главни от тези условия трябва да се смятат следните:
Първо, Октомврийската революция имаше зад себе си най-активната подкрепа на грамадното мнозинство от работническата класа в Русия.
Второ, тя имаше несъмнената подкрепа на селската беднота и на мнозинството от войниците, които жадуваха за мир и земя.
Трето, тя имаше начело като ръководна сила такава изпитана партия като партията на болшевиките, силна не само със своя опит и създадената в течение на години дисциплина, но и с огромните си връзки с трудещите се маси.
Четвърто, Октомврийската революция имаше пред себе си такива сравнително лесно преодолими врагове, като повече или по-малко слабата руска буржоазия, окончателно деморализираната от селските „бунтове" класа на помешчиците и напълно фалиралите в течение на войната съглашателски партии (партиите на меншевиките и есерите).
Пето, тя имаше в свое разпореждане огромните пространства на младата държава, гдето можеше свободно да маневрира, да отстъпва, когато това се налагаше от обстановката, да си отдъхне, да събере силите си и пр.
Шесто, в борбата си против контрареволюцията Октомврийската революция можеше да разчита вътре в страната на достатъчно количество ресурси продоволствие, топливо и сурови материали.
Съчетаването на тези външни и вътрешни обстоятелства създаде оная своеобразна обстановка, която определи сравнително леката победа на Октомврийската революция.
Това не значи, разбира се, че Октомврийската революция нямаше свои минуси във външната и вътрешна обстановка. Колко ни струва например такъв минус като известната самотност на Октомврийската революция, липсата около нея и в съседство с нея на друга съветска страна, на която тя би могла да се опре? Без съмнение, бъдещата революция, например в Германия, в това отношение ще бъде в по-изгодно положение, защото тя ще има за съсед такава могъща съветска страна като нашия Съветски съюз. Аз вече не говоря и за такъв минус на Октомврийската революция като липсата на пролетарско мнозинство в страната.
Но тези минуси само подчертават грамадното значение на онова своеобразие на вътрешните и външни условия на Октомврийската революция, за които се каза по-горе.
Това своеобразие не трябва да се забравя нито за минута. За него трябва особено да се помни при анализа на германските събития през есента 1923 г. За него преди всичко трябва да помни Троцки, който прави безразборно аналогия между Октомврийската революция и революцията в Германия и необуздано бичува германската компартия за нейните действителни и мними грешки.

„За Русия — казва Ленин — при съществуващата през 1917 г. конкретна, исторически извънредно оригинална ситуация беше лесно да започне социалистическата революция, но да я продължава и да я доведе докрай за Русия ще бъде по-мъчно отколкото за европейските страни. Аз още в началото на 1918 г. имах случая да изтъкна това обстоятелство и двегодишният опит оттогава насам напълно потвърди правилността на такова съображение. Такива специфични условия като: 1) възможността да се съедини съветския преврат със свършването, благодарение на него, на империалистическата война, която невероятно измъчи работниците и селяните; 2) възможността да се използва за известно време борбата на живот или смърт между двете могъщи световни групи империалистически хищници, които не можеха да се обединят против съветския враг; 3) възможността да се издържи сравнително дългата гражданска война отчасти поради гигантските размери на страната и лошите средства за съобщения; 4) наличието на едно такова дълбоко буржоазнодемократическо революционно движение сред селяните и обстоятелството, че пролетарската партия взе революционните искания от партията на селяните (от партията на социал-революционе¬рите, която в мнозинството си е рязко враждебна на болшевизма) и веднага ги осъществи благодарение завладяването на политическата власт от пролетариата; – такива специфични условия в Западна Европа сега не съществуват и повтарянето на такива или подобни условия не е твърде лесно. Ето защо, между впрочем – независимо от редица други причини, – за Западна Европа е по-трудно да започне социалистическата революция отколкото за нас.".

Тези Ленинови думи не бива да се забравят.

Октомврийската революция има две особености, уясняването на които е необходимо, за да се разбере преди всичко вътрешния смисъл и историческото значение на тази революция.
Какви са тези особености ?
Първо, фактът, че у нас пролетарската диктатура като власт се създаде въз основа на съюза на пролетариата и трудещите се селски маси, при ръководството на последните от пролетариата. Второ, фактът, че у нас пролетарската диктатура се затвърди като резултат от победата на социализма в една капиталистически слабо развита страна, при запазване на капитализма в другите капиталистически по-развити страни. Това не значи, разбира се, че Октомврийската революция няма други особености. Но сега нас ни интересуват именно тези две особености не само поради това, че те ясно изразяват същността на Октомврийската революция, но и поради това, че те великолепно разкриват опортюнистическата природа на теорията за „перманентната революция".
Да разгледаме накратко тези особености.
Въпросът за трудещите се маси на дребната буржоазия, градска и селска, въпросът за спечелването на тези маси от страна на пролетариата е най-важният въпрос на пролетарската революция. Кого ще подкрепи в борбата за власт трудовото население на града и селото, буржоазията или пролетариата, чий резерв ще бъде то, резерв на буржоазията или резерв на пролетариата – от това зависи съдбата на революцията и трайността на пролетарската диктатура. Революциите от 48-та и 71-та година във Франция претърпяха крах главно поради това, че селските резерви се оказаха на страната на буржоазията. Октомврийската революция победи, защото можа да отнеме от буржоазията нейните селски резерви, тя можа да спечели тези резерви на страната на пролетариата и пролетариатът се оказа в тази революция единствената ръководна сила на милионните маси на трудовото население от града и селото.
Който не е разбрал това, той никога не ще разбере нито характера на Октомврийската революция, нито природата на пролетарската диктатура, нито своеобразието на вътрешната политика на нашата пролетарска власт.
Пролетарската диктатура не е проста правителствена върхушка, „умело" „подбрана" от грижливата ръка на „опитен стратег" и „разумно опираща се" на едни или други слоеве от населението. Пролетарската диктатура е класов съюз на пролетариата и трудещите се селски маси за събаряне на капитала, за окончателната победа на социализма, при условие че ръководна сила в този съюз е пролетариатът.
Следователно въпросът тук не е, че се подценяват „мъничко" или надценяват „мъничко" революционните възможности на селското движение, както обичат да се изразяват сега някои дипломатически защитници на „перманентната революция". Въпросът е за природата на новата пролетарска държава, възникнала като резултат на Октомврийската революция. Въпросът е за характера на пролетарската власт, за основите на самата пролетарска диктатура.

„Пролетарската диктатура — казва Ленин — е особена форма на класовия съюз между пролетариата — авангарда на трудещите се — и многобройните непролетарски трудещи се слоеве (дребната буржоазия, дребните стопани, селяните, интелигенцията и т.н.) или мнозинството от тях, особена форма на съюза против капитала, на съюза, целта на който е пълното събаряне на капитала, пълното смазване съпротивата на буржоазията и опитите й за реставрация, на съюза, целта на който е окончателното построяване и укрепване на социализма.".

И по-нататък:

„Пролетарската диктатура, ако се преведе този латински, научен историко-философски израз на по-прост език, означава ето що: само определена класа, а именно класата на градските и изобщо фабрично-заводските, индустриалните работници е в състояние да ръководи цялата маса от трудещи се и експлоатирани в борбата за събаряне и в хода на самото събаряне игото на капитала, в борбата за задържане на победата и нейното укрепване, в строителството на новия, социалистическия обществен строй, в цялата борба за пълното унищожаване на класите.".

Такава е теорията на пролетарската диктатура, дадена от Ленин.
Една от особеностите на Октомврийската революция се състои в това, че тази революция е класическо прилагане на ленинската теория за пролетарската диктатура.
Някои другари мислят, че тази теория е чисто „руска" теория, която се отнася само до руската действителност. Това не е вярно. Това е съвършено невярно. Говорейки за трудещите се маси, непринадлежащи към пролетарската класа, които пролетариатът ръководи, Ленин има предвид не само руските селяни, но и трудещите се елементи от покрайнините на Съветския съюз, които до неотдавна бяха още колония на Русия. Ленин неуморно твърдеше, че без съюз с тези маси от другите националности руският пролетариат не ще може да победи. В статиите си по националния въпрос и в речите си на конгресите на Коминтерна Ленин неведнъж е казвал, че победата на световната революция е невъзможна без революционния съюз, без революционния блок на пролетариата от напредналите страни с потиснатите народи от поробените колони. Но какво нещо са колониите, ако не същите тези потиснати трудещи се маси и преди всичко трудещите се селски маси? На кого не е известно, че въпросът за освобождението на колониите е всъщност въпрос за освобождение на трудовите маси, непринадлежащи към пролетарската класа, от гнета и експлоатацията на финансовия капитал ?
Но от това следва, че ленинската теория за пролетарската диктатура не е чисто „руска" теория, а теория, която е задължителна за всички страни. Болшевизмът не е само руско явление. „Болшевизмът – казва Ленин – е образец на тактика за всички".
Такива са характерните черти на първата особеност на Октомврийската революция.
Как стои въпросът с теорията на Троцки за „перманентната революция" от гледището на тази особеност на Октомврийската революция ?
Не ще се разпростираме върху позицията на Троцки в 1905 г., когато той „просто" забрави селяните като революционна сила и издигна лозунга „без цар, но правителството работническо", т.е. лозунга за революция без селяните. Даже Радек, този дипломатически защитник на „перманентната революция", е принуден сега да признае, че „перманентната революция" в 1905 година означаваше „скок във въздуха" от действителността. Сега, вижда се, всички признават, че с този „скок във въздуха" не струва повече да се занимаваме.
Не ще се разпростираме също върху позицията на Троцки през периода на войната, например 1915 г., когато той в статията си „Борба за власт", изхождайки от това, че „ние живеем в епохата на империализма" и че империализмът „противопоставя не буржоазната нация срещу стария режим, а пролетариата — срещу буржоазната нация", дойде до заключението, че революционната роля на селяните ще се намалява и че лозунгът за конфискуването на земята няма вече онова значение, което той имаше по-рано. Известно е, че Ленин, разглеждайки тази статия на Троцки, го обвиняваше тогава в „отричане" „ролята на селяните"; той казваше, че „Троцки в действителност помага на либералните работнически политици в Русия, които под „отричане" ролята на селяните разбират нежелание да вдигат селяните на революция".
Да преминем по-добре към по-късните трудове на Троцки по този въпрос, към трудовете от периода, когато пролетарската диктатура бе успяла вече да се затвърди и когато Троцки имаше възможност да провери теорията си за „перманентната революция" на дело и да изправи грешките си. Да вземем „предговора" на Троцки към книгата „1905 година", написан в 1922 г. Ето какво казва Троцки в този „предговор" за „перманентната революция":

„Именно в промеждутъка между 9 януари и октомврийската стачка в 1905 г. се оформиха у автора ония възгледи върху характера на революционното развитие в Русия, които получиха, названието теория на „перманентната революция". Това странно название изразяваше мисълта, че руската революция, пред която непосредствено стоят буржоазни цели, не ще може обаче да се спре на тях. Революцията не ще може да разреши най-близките си буржоазни задачи иначе, освен като постави на власт пролетариата. А последният, след като вземе властта в ръцете си, не ще може да се ограничи в буржоазните рамки на революцията. Наопаки, именно за да осигури победата си, ще се наложи на пролетарския авангард още от началото на своето господство да извърши най-дълбоки нахлувания не само във феодалната, но и в буржоазната собственост. При това той ще дойде във враждебни сблъсквания не само с всички буржоазни групировки, които са го поддържали в началото на неговата революционна борба, но и с широките селски маси, с чието съдействие той е дошъл на власт. Противоречията, в които изпада работническото правителство в една изостанала страна с огромно мнозинство селско население, ще могат да намерят своето разрешение само в международен мащаб, върху арената на световната пролетарска революция.".

Така говори Троцки за своята „перманентна революция".
Достатъчно е само да се сравни този цитат с по-горе приведените цитати от съчиненията на Ленин за пролетарската диктатура, за да се разбере цялата пропаст, която отделя ленинската теория за пролетарската диктатура от теорията на Троцки за „перманентната революция".
Ленин говори за съюз на пролетариата и трудещите се селски слоеве като основа на пролетарската диктатура. А у Троцки се получават „враждебни сблъсквания" на „пролетарския авангард" с „широките селски маси".
Ленин говори за ръководство на трудещите се и експлоатирани маси от страна на пролетариата. А у Троцки се получават „противоречия, в които изпада работническото правителство в една изостанала страна с огромно мнозинство селско население".
Според Ленин революцията черпи своите сили преди всичко в средата на работниците и селяните на самата Русия. А у Троцки се получава, че необходимите сили може да се черпят само „върху арената на световната пролетарска революция".
Но какво ще стане, ако на международната революция е съдено да закъснее? Има ли някаква надежда за нашата революция? Троцки не дава никаква надежда, защото „противоречията, в които изпада работническото правителство ... ще могат да намерят своето разрешение само ... върху арената на световната пролетарска революция". Според този план за нашата революция остава само една перспектива: да влачи жалко съществуване в собствените си противоречия и да гние на корена си, очаквайки световната революция.
Какво нещо е пролетарската диктатура според Ленин?
Пролетарската диктатура е власт, която се опира върху съюза на пролетариата и трудещите се селски маси за „пълното събаряне на капитала", за „окончателното създаване и заздравяване на социализма".
Какво нещо е пролетарската диктатура според Троцки?
Пролетарската диктатура е власт, която влиза във „враждебни сблъсквания" с „широките селски маси" и търси разрешение на „противоречията" само „върху арената на световната пролетарска революция".
По какво се различава тази „теория на перманентната революция" от известната теория на меншевизма, която отрича идеята за пролетарската диктатура?
Всъщност по нищо.
Съмнения са невъзможни. „Перманентната революция" не е просто подценяване на революционните възможности на селското движение. „Перманентната революция" е такова подценяване на селското движение, което води към отричане Лениновата теория на пролетарската диктатура.
„Перманентната революция" на Троцки е разновидност на меншевизма.
Така стои въпросът с първата особеност на Октомврийската революция.
Какви са характерните черти на втората особеност на Октомврийската революция?
Изучавайки империализма, особено през периода на войната, Ленин откри закона за неравномерното, скокообразното икономическо и политическо развитие на капиталистическите страни. Според смисъла на този закон развитието на предприятията, тръстовете, отделните индустриални клонове и отделните страни не се извършва равномерно, не по един установен ред и не така, че един тръст, един индустриален клон или една страна върви през всичкото време напред, а другите тръстове или страни изостават последователно една зад друга – а се извършва скокообразно, с прекъсвания в развитието на едни страни и със скокове напред в развитието на други страни. При което „напълно законният" стремеж на изостаналите страни да запазят старите си позиции и също тъй „законният" стремеж на отишлите напред страни да завладеят нови позиции довеждат до това, че военните сблъсквания между империалистическите страни стават неизбежна необходимост. Така беше например с Германия, която преди половин век, в сравнение с Франция и Англия, беше изостанала назад страна. Същото трябва да се каже за Япония в сравнение с Русия. Известно е обаче, че още в началото на XX век Германия и Япония скочиха така далече напред, че първата успя да изпревари Франция и започна да измества Англия на световния пазар, а втората — Русия. От тези противоречия именно възникна, както е известно, неотдавнашната империалистическа война.
Този закон изхожда от това, че:
1) „Капитализмът прерасна в световна система на колониално потискане и финансово задушаване грамадното мнозинство от населението на земното кълбо от шепа „напреднали страни" (виж предговора към френското издание на „Империализмът" на Ленин).
2) „Подялбата на тази „плячка" става между най-могъщите в сега и въоръжени от главата до петите два-три хищника (Америка, Англия, Япония), които вмъкват в своята война за подялба на своята плячка цялото земно кълбо" (виж пак там).
3) Увеличаването на противоречията в световната система на финансовото потисничество и неизбежността на военните сблъсквания водят към това, че световният империалистически фронт става лесно уязвим за революцията, а пробиването на този фронт в отделни страни — вероятно.
4) Това пробиване е най-вероятно в ония пунктове и в ония страни, където веригата на империалистическия фронт е по-слаба, т.е. където империализмът е най-слабо подкован, а резолюцията може по-лесно да избухне.
5) Поради това победата на социализма в една страна, ако даже тази страна е по-слабо развита капиталистически, при същевременното запазване на капитализма в другите страни, ако даже тези страни са по-развити капиталистически, е напълно възможна и вероятна.
Такива са в две думи основите на Лениновата теория за пролетарската революция.
В що се състои втората особеност на Октомврийската революция?
Втората особеност на Октомврийската революция се състои в това, че тази революция е образец на практическо прилагане Лениновата теория за пролетарската революция.
Който не е разбрал тази особеност на Октомврийската революция, той никога не ще разбере нито интернационалната природа на тази революция, нито нейната колосална международна сила, нито нейната своеобразна външна политика.

„Неравномерността на икономическото и политическо развитие — казва Ленин — е безусловен закон на капитализма. Оттук следва, че е възможно социализмът да победи първоначално в няколко или даже в една отделно взета капиталистическа страна. Победилият в тази страна пролетариат, след като експроприира капиталистите и организира в себе си социалистическо производство, ще застане против останалия капиталистически свят, привличайки на своя страна угнетените класи от другите страни, повдигайки у тях въстание против капиталистите, действайки, ако се окаже необходимо, даже с военна сила против експлоататорските класи и техните държави." Защото „невъзможно е свободно обединение на нациите и социализма без повече или по-малко продължителна и упорита борба на социалистическите републики с изостаналите назад държави".

Опортюнистите от всички страни твърдят, че пролетарската революция може да се започне – ако тя изобщо трябва някъде да се започне според тяхната теория – само в развитите индустриални страни, че колкото са по-развити в индустриално отношение тези страни, толкова по-големи са шансовете за победата на социализма, при което те изключват като нещо съвършено невероятно възможността за победата на социализма в една страна, а и при това страна, слабо развита капиталистически. Ленин още през време на войната, изхождайки от закона за неравномерното развитие на империалистическите държави, противопоставя на опортюнистите своята теория на пролетарската революция за победата на социализма в една страна, даже ако тази страна е по-малко развита капиталистически.
Известно е, че Октомврийската революция напълно потвърди верността на Лениновата теория за пролетарската революция.
Как стои въпросът с „перманентната революция" на Троцки от гледището на Лениновата теория за пролетарската революция?
Да вземем брошурата на Троцки „Нашата революция" (1906 г.).
Троцки пише:

„Без пряката държавна помощ на европейския пролетариат работническата класа в Русия не ще може да се задържи на власт и да превърне временното си господство в продължителна социалистическа диктатура. В това ни най-малко не трябва да се съмняваме.".

Какво говори този цитат? Той говори, че победата на социализма в една страна, в дадения случай в Русия, е невъзможна „без пряката държавна помощ на европейския пролетариат", т.е. до завоюването на властта от европейския пролетариат.
Какво общо има между тази „теория" и принципа на Ленин, че е възможна победата на социализма „в една отделно взета капиталистическа страна"?
Ясно е, че между тях няма нищо общо.
Но да допуснем, че тази брошура на Троцки, издадена в 1906 г., когато беше трудно да се определи характера на нашата революция, съдържа неволни грешки и не напълно отговаря на възгледите на Троцки през по-късния период. Да разгледаме една друга брошура на Троцки, неговата „Програма на мира", която се появи преди Октомврийската революция 1917 година и е препечатана сега (1924 г.) в книгата „1917". В тази брошура Троцки критикува Лениновата теория за пролетарската революция за победата на социализма в една страна и противопоставя на нея лозунга за Европейските съединени щати. Той твърди, че победата на социализма в една страна е невъзможна, че победата на социализма е възможна само като победа в няколко главни страни в Европа (Англия, Русия, Германия), обединяващи се в Европейски съединени щати, или тя е съвсем невъзможна. Той открито казва, че „победоносната революция в Русия или Англия е немислима без революция в Германия — и обратно".

„Единственото що-годе конкретно историческо съображение — казва Троцки — против лозунга за Съединени щати бе формулирано в швейцарския „Социалдемократ" (тогавашния централен орган на болшевиките. И.Ст.) в следната фраза: „Неравномерността на икономическото и политическото развитие е безусловен закон на капитализма". Оттук „Социалдемократ" теглеше заключение, че е възможна победата на социализма в една страна и че поради това няма защо пролетарската диктатура във всяка отделна държава да бъде обусловена от създаването на Европейски съединени щати. Че капиталистическото развитие на разните страни е неравномерно, това е съвършено безспорно съображение. Но самата тази неравномерност е твърде неравномерна. Капиталистическото равнище на Англия, Австрия, Германия или Франция не е еднакво. Но в сравнение с Африка и Азия всички тези страни представляват от себе си капиталистическа „Европа", която е съзряла за социалната революция. Че в своята борба нито една страна не трябва „да чака" другите — това е елементарна мисъл, която е полезно и необходимо да се повтаря, за да не се заменя идеята за паралелното интернационално действие с идеята за очаквателното интернационално бездействие. Без да чакаме другите, ние започваме и продължаваме борбата на национална почва с пълна увереност, че нашата инициатива ще даде тласък на борбата в другите страни; а ако това не стане, то безнадеждно е да се мисли — така свидетелстват и историческият опит, и теоретическите съображения, — че например революционна Русия би могла да устои пред лицето на консервативна Европа или че социалистическа Германия би могла да съществува изолирано сред капиталистическия свят.".

Както виждате, пред нас е същата оная теория за едновременната победа на социализма в главните страни на Европа, която, като правило, изключва Лениновата теория на революцията за победата на социализма в една страна.
Не ще и дума, че за пълната победа на социализма, за пълната гаранция от възстановяване на стария ред са необходими съвместните усилия на пролетариите от няколко страни. Не ще и дума, че без подкрепа на нашата революция от европейския пролетариат пролетариатът в Русия не би могъл да устои срещу общия натиск тъкмо така, както и без подкрепата на руската революция революционното движение на Запад не би могло да се развива с такъв темп, с който то почна да се развива след пролетарската диктатура в Русия. Не ще и дума, че ни е нужна подкрепа. Но какво значи подкрепа на нашата революция от страна на западноевропейския пролетариат? Съчувствието на европейските работници към нашата революция, тяхната готовност да развалят плановете на империалистите за интервенция, не е ли всичко това подкрепа, сериозна помощ? Безусловно, да. Без такава подкрепа, без такава помощ не само от европейските работници, но и от колониалните и зависимите страни, пролетарската диктатура в Русия би се намерила в твърде трудно положение. Достатъчно ли беше до днес това съчувствие и тази помощ, прибавена към мощта на нашата Червена армия и към готовността на работниците и селяните в Русия с гърдите си да бранят социалистическото отечество — достатъчно ли беше всичко това, за да се отбият атаките на империалистите и се осигурят необходимите условия за сериозна строителна работа? Да, беше достатъчно. Расте ли това съчувствие, или се намалява? Безусловно, расте. И така, съществуват ли у нас благоприятни условия не само за да движим напред организацията на социалистическото стопанство, но и за да окажем от своя страна помощ както на западноевропейските работници, така и на потиснатите източни народи? Да, съществуват. За това красноречиво говори седемгодишната история на пролетарската диктатура в Русия. Може ли да се отрича факта, че могъщият трудов подем се е започнал вече у нас? Не, не може да се отрича.
Какво значение може да има след всичко това декларацията на Троцки, че революционна Русия не би могла да устои пред лицето на консервативна Европа?
То може да има само едно значение: първо, Троцки не чувства вътрешната сила на нашата революция; второ, Троцки не разбира неоценимото значение на оная морална подкрепа, която оказват на нашата революция работниците от Запада и селяните от Изтока; трето, Троцки не схваща оная вътрешна слабост, която сега разяжда империализма.
Увлякъл се в критиката на Лениновата теория за пролетарската революция, Троцки без да иска си разби главата със своята брошура „Програмата на мира", излязла в 1917 г. и преиздадена в 1924 г.
Но може би и тази брошура на Троцки е остаряла и по една или друга причина не отговаря вече на сегашните му възгледи? Да вземем последните трудове на Троцки, написани след победата на пролетарската революция в една страна – в Русия. Да вземем например „Послесловието" на Троцки към новото издание на брошурата му „Програмата на мира", написано в 1922 г. Ето какво пише той в това „Послесловие":

„Повтарящото се на няколко места в „Програмата на мира" твърдение, че пролетарската революция не може да се завърши победоносно в националните рамки, ще се покаже може би на някои читатели опровергано от почти петгодишния опит на нашата Съветска република. Но такова заключение би било неоснователно. Фактът, че работническата държава устоя успешно против целия свят в една, и при това изостанала назад страна, свидетелства за колосалната сила на пролетариата, която в другите, по-напреднали, по-цивилизовани страни ще бъде способна да твори наистина чудеса. Но отбранявайки се успешно като държава политически и военно, ние не сме дошли и даже не сме се приближили до създаването на социалистическото общество . . . Дотогава, докато в останалите европейски държави на власт се намира буржоазията, за да излезем от нашата икономическа изолираност, ние сме принудени да търсим споразумение с капиталистическия свят; при това с увереност може да се каже, че тези споразумения в най-добрия случай могат да ни помогнат да излекуваме едни или други икономически рани, да направим една или друга крачка напред, но че истинският подем на социалистическото стопанство в Русия ще стане възможен само след победата на пролетариата в най-важните страни на Европа.".

Така казва Троцки, като явно греши против действителността и упорито се стреми да спаси „перманентната революция" от пълно проваляне.
Излиза, че както и да се извъртаме, до създаване на социалистическото общество не само че „не сме дошли", но даже „не сме се приближили". Някои си хранели надежда за „споразумения с капиталистическия свят", но и от тези споразумения се оказва, че нищо не излиза, защото както и да се извъртаме, „истински подем на социалистическото стопанство" не ще имаме, докато не победи пролетариатът в „най-важните страни на Европа".
Но тъй като още няма победа на Запад, то за революцията в Русия остава „изборът": или да изгние на корена си, или да се прероди в буржоазна държава.
Не напразно Троцки вече две години говори за „прераждане" на нашата партия.
Не напразно Троцки пророкуваше миналата година „гибелта" на нашата страна.
Как да се съгласува тази странна „теория" с теорията на Ленин за „победата на социализма в една страна"?
Как да се съгласува тази странна „перспектива" с перспективата на Ленин, че непът ще ни даде възможност „да построим фундамента на социалистическата икономика"?
Как да се съгласува тази „перманентна" безнадеждност например със следните думи на Ленин:

„Сега вече социализмът не е въпрос на далечното бъдеще или някаква си абстрактна картина, или някаква си икона. Относно иконите ние си оставаме на старото, твърде лошо мнение за тях. Ние вмъкваме социализма във всекидневния живот и тук всичко трябва да ни стане ясно. Ето коя е задачата на нашето време, ето коя е задачата на нашата епоха. Разрешете ми да завърша, изказвайки увереността си, че колкото и да е тежка тази задача, колкото и нова да е тя в сравнение с по-раншните наши задачи, колкото много мъчнотии тя да ни причинява — всички ние заедно, ако не утре, то в продължение на няколко години, ще разрешим тази задача на всяка цена, и то така, че неповска Русия ще стане социалистическа Русия.".

Как да се съгласува тази „перманентна" безпросветност например със следните думи на Ленин:

„И действително всички главни средства на производството във владение на държавата, държавната власт в ръцете на пролетариата, съюз на тоя пролетариат с многото милиони дребни и най-дребни селяни, осигуряване ръководството на пролетариата по отношение на селяните и т.н. — нима това не е всичко, което е нужно, щото от кооперацията, единствено само от кооперацията, която по-рано ние третирахме като търгашеска — и която от известна страна имаме право и сега — при новата икономическа политика — да третираме по същия начин, нима това не е всичко, което е необходимо за построяването на пълното социалистическо общество? Това още не е построяване на социалистическото общество, но това е всичко необходимо и достатъчно за това построяване.".

Ясно е, че тук няма, пък и не може да има никакво съгласуване. „Перманентната революция" на Троцки е отричане Лениновата теория за пролетарската революция, и обратно — Лениновата теория за пролетарската революция е отричане теорията за „перманентната революция".
Неверие в силите и способностите на нашата революция, неверие в силите и способностите на руския пролетариат — такава е подпочвата на теорията за „перманентната революция".
Досега обикновено се подчертаваше едната страна на теорията за „перманентната революция", неверието в революционните възможности на селското движение. Сега справедливостта изисква тази страна да се допълни, като се подчертае и другата страна — неверието в силите и способностите на пролетариата в Русия.
По какво се отличава теорията на Троцки от обикно¬вената теория на меншевизма, че победата на социализма в една, и при това изостанала назад страна е невъзможна без предварителната победа на пролетарската революция „в главните страни на Западна Европа"?
Всъщност — по нищо.
Съмненията са невъзможни. Теорията на Троцки за „перманентната революция" е разновидност на меншевизма.
Напоследък в нашия печат се развъдиха гнили дипломати, които се стремят да представят теорията за „перманентната революция" като нещо съвместимо с ленинизма. Разбира се, казват те, тази теория в 1905 г. беше непригодна. Но грешката на Троцки е в това, че той тогава забягна напред, като се опита да приложи при условията в 1905 г, нещо, което не можеше да се приложи тогава. Но впоследствие, казват те, например през Октомври 1917 г., когато революцията напълно узря, тогава теорията на Троцки, видите ли, се оказала тъкмо на място. Не е мъчно да се досетим, че най-главният от тези дипломати е Радек. Не обичате ли да послушате:

„Войната изкопа пропаст между селяните, които се стремят към завладяване на земята и към мир, и дребнобуржоазните партии. Войната отдаде селяните под ръководството на работническата класа и нейния авангард — Болшевишката партия. Стана възможна не диктатурата на работническата класа и селяните, а диктатурата на работническата класа, опираща се на селяните. Онова, което Роза Люксембург и Троцки в 1905 година издигнаха против Ленин (т. е. „перманентната революция". И. Ст.), се оказа в действителност втори етап от историческото развитие.".

Тук всяка дума е извъртане.
Не е вярно, че през войната „стана възможна не диктатурата на работническата класа и селяните, а диктатурата на работническата класа, опираща се на селяните". В действителност Февруарската революция в 1917 г. беше осъществяване диктатурата на пролетариата и селя¬ните, преплетено своеобразно с диктатурата на буржоазията.
Не е вярно, че теорията за „перманентната революция", която Радек срамежливо замълчава, издигнали в 1905 г. Роза Люксембург и Троцки. Всъщност тази теория издигнаха Парвус и Троцки. Сега, след десет месеца, Радек се поправя, смятайки за нужно да изругае Парвус за „перманентната революция". Но справедливостта иска от Радек да бъде изруган и компаньонът на Парвус — Троцки.
Не е вярно, че „перманентната революция", отхвърлена от революцията през 1905 г., се оказала правилна през „втория етап от историческото развитие", т.е. през време на Октомврийската революция. Целият ход на Октомврийската революция, цялото й развитие показаха и доказаха пълната несъстоятелност на теорията за „перманентната революция", пълната й несъвместимост с основите на ленинизма.
Със сладички думи и с гнила дипломация не може да се прикрие зеещата пропаст, която лежи между теорията за „перманентната революция" и ленинизма.

ІІІ. НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ТАКТИКАТА НА БОЛШЕВИКИТЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ПОДГОТОВКАТА НА ОКТОМВРИ

За да се разбере тактиката на болшевиките през периода на подготовката на Октомври, необходимо е да се уяснят поне някои специално важни особености на тази тактика. Това е толкова по-необходимо, че в многобройните брошури върху болшевишката тактика нерядко се заобикалят именно тези особености.
Какви са тези особености?
Първа особеност. Като се слуша Троцки, може да се помисли, че в историята на подготвянето на Октомври съществуват всичко два периода — период на разузнаване и период на въстание, а всичко вън от това е от лукавия. Какво нещо е априлската манифестация в 1917 година? „Априлската манифестация, която отиде „по-наляво", отколкото трябваше, беше разузнавателна акция за проверяване настроението на масите и взаимоотношението между тях и съветското мнозинство." А какво нещо е юлската демонстрация в 1917 година? Според мнението на Троцки „всъщност и този път работата се сведе до ново, по-широко разузнаване при новия, по-висок етап на движението". Не ще и дума, че юнската демонстрация в 1917 година, устроена по искането на нашата партия, според представата на Троцки, още повече трябва да се нарече „разузнаване".
И така, излиза, че болшевиките още през март 1917 год. са имали готова политическа армия от работници и селяни и че ако те не са я турили в действие за извършване на въстание нито през април, нито през юни, нито през юли, а са се занимавали само с „разузнаване", то това е затуй и само затуй, че „данните от разузнаването" не давали тогава благоприятни „сведения".
Не ще и дума, че тази опростена представа за политическата тактика на нашата партия не е нищо друго освен смесване на обикновената военна тактика с революционната тактика на болшевиките.
В действителност всички тези демонстрации бяха преди всичко резултат от стихийния натиск на масите, резултат от стремящото се да се излее на улицата възмущение на масите против войната.
В действителност тука ролята на партията се състоеше в оформяне и ръководене на стихийно възникващите акции на масите под знамето на революционните лозунги на болшевиките.
В действителност болшевиките нямаха, па и не можеха да имат през март 1917 година готова политическа армия. Болшевиките само създаваха такава армия (и най-после я създадоха към октомври 1917 год.) в процеса на борбите и класовите сблъсквания от април до октомври 1917 год., създаваха я и чрез априлската манифестация, и чрез юнската и юлската демонстрация, и чрез изборите за районните и общоградските Думи, и чрез борбата против корниловщината, и чрез завоюването на Съветите. Политическата армия не е онова, което е военната армия. Ако военното командване започва войната, разполагайки вече с готова армия, то партията трябва да създава своята армия в процеса на самата борба, в процеса на класовите сблъсквания, в зависимост от това, как самите маси се убеждават от собствения си опит в правилността на лозунгите на партията, в правилността на нейната политика.
Разбира се, всяка такава демонстрация хвърляше същевременно известна светлина върху скритите от погледа съотношения на силите, вършеше известно разузнаване, но тук разузнаването не служеше за мотив на демонстрацията, а беше неин естествен резултат.
Като анализира събитията непосредствено пред Октомврийското въстание, като ги сравнява със събитията през април-юли, Ленин казва:

„Въпросът днес стои именно не така, както преди 20-21 април, 9 юни и 3 юли, защото тогава имаше стихийно възбуждение, което ние като партия или не долавяхме (20 април), или сдържахме и оформявахме в мирна демонстрация (9 юни и 3 юли). Защото ние добре знаехме тогава, че Съветите още не са наши, че селяните още вярват в либердано-черновия път, а не в болшевишкия път (въстанието), че следователно мнозинството от народа не може да бъде с нас, че следователно въстанието е преждевременно.".

Ясно е, че само с „разузнаването" не ще отидеш далече.
Въпросът, очевидно, не е в „разузнаването", а в това, че:
1) през целия период на подготовката на Октомври партията в своята борба неотклонно се опираше върху стихийния подем на масовото революционно движение;
2) опирайки се на стихийния подем, тя запазваше неделимо в ръцете си ръководството на движението;
3) такова ръководство на движението улесняваше задачата й по формирането на масова политическа армия за извършване на Октомврийското въстание;
4) такава политика не можеше да не доведе до това, че цялата подготовка на Октомври мина под ръководството на една партия, партията на болшевиките;
5) такава подготовка на Октомври, от своя страна, доведе до това, че като резултат от Октомврийското въстание властта се оказа в ръцете на една партия, партията на болшевиките.
И така, изключителното ръководство на една партия, партията на комунистите, като основен момент в подготвянето на Октомври — такава е характерната черта на Октомврийската революция, такава е първата особеност на тактиката на болшевиките през периода, когато се подготвяше Октомври.
Едва ли е нужно да се доказва, че без тази особеност на тактиката на болшевиките победата на пролетарската диктатура при условията на империализма не би била възможна.
С това преимущество се отличава Октомврийската революция от революцията в 1871 г. във Франция, гдето ръководството на революцията се делеше между две партии, от които нито една не може да бъде наречена комунистическа партия.
Втора особеност. И така, подготовката на Октомври се извършваше под ръководството на една партия, партията на болшевиките. Но как партията упражняваше ръководството си, о каква линия се придържаше тя? Ръководството на партията вървеше по линията на изолиране на съглашателските партии като най-опасни групировки през периода, когато се започваше революцията, по линията на изолирането на есерите и меншевиките.
В какво се състои основното стратегическо правило на ленинизма ?
То се състои в признаването:
1) че най-опасната социална опора на враговете на революцията през периода, когато се приближава революционната развръзка, са съглашателските партии;
2) че не е възможно да се събори врага (царизма или буржоазията) без изолирането на тези партии;
3) че главните стрели през подготвителния период на революцията по тая причина трябва да бъдат насочени към изолирането на тези партии, към откъсването на широките трудещи се маси от тях.
Докато се продължаваше борбата против царизма, през подготвителния период на буржоазнодемократическата революция (1905 - 1916), най-опасната социална опора на царизма беше либералномонархическата партия, партията на кадетите. Защо? Защото тя беше съглашателската партия, партията на съглашението между царизма и мнозинството от народа, т.е. селяните като цяло. Естествено е, че партията насочваше тогава главните си удари срещу кадетите, защото без изолирането на кадетите не можеше да се очаква селяните да бъдат откъснати от царизма, а докато не се осигуреше това откъсване — не можеше да се разчита, че революцията ще победи. Тогава мнозина не разбираха тази особеност на болшевишката стратегия и обвиняваха болшевиките в излишно „кадетоядство", твърдейки, че борбата срещу кадетите „заслонявала" у болшевиките борбата срещу главния, враг, срещу царизма. Но тези безпочвени обвинения издаваха пълното неразбиране на болшевишката стратегия, която изискваше изолирането на съглашателската партия, за да се улесни и приближи победата над главния враг.
Едва ли е нужно да се доказва, че без такава стратегия хегемонията на пролетариата в буржоазнодемократическата революция би била невъзможна.
През периода, когато се подготвяше Октомври, центърът на тежестта на борещите се сили се премести върху нова плоскост. Нямаше вече цар. Кадетската партия от съглашателска сила се превърна в управляваща сила, в господстваща сила на империализма. Борбата се водеше вече не между царизма и народа, а между буржоазията и пролетариата. През този период най-опасната социална опора на империализма бяха дребнобуржоазните демократически партии, партиите на есерите и меншевиките. Защо? Защото тогава тези партии бяха съглашателски, партии на съглашението между империализма и трудещите се маси. Естествено е, че тогава главните си удари болшевиките насочваха против тези партии, защото без изолирането на тези партии не можеше да се очаква трудещите се маси да бъдат откъснати от империализма, а докато не се осигуреше това откъсване, не можеше да се разчита, че съветската революция ще победи. Мнозина тогава не разбираха тази особеност на болшевишката тактика и обвиняваха болшевиките в „излишна омраза" към есерите и меншевиките и в „забравяне" на главната цел. Но целият период на подготовката на Октомври красноречиво говори, че само с такава тактика болшевиките можеха да осигурят победата на Октомврийската революция.
Характерна черта на този период е продължаващото се революционизиране на трудещите се селски маси, тяхното разочарование от есерите и меншевиките, тяхното отдръпване от тези партии, техният завой към непосредствено сплотяване около пролетариата като единствена и докрай революционна сила, способна да доведе страната до мира. Историята на този период е история на борбата на есерите и меншевиките, от една страна, и болшевиките, от друга, за трудещите се селски маси, за спечелването на тези маси. Съдбата на тази борба решиха: коалиционният период, периодът на керенщината, отказът на есерите и меншевиките от конфискацията на земите на помешчиците, борбата на есерите и меншевиките за продължаване на войната, юнското настъпление на фронта, смъртното наказание за войниците, корниловското въстание. И те решиха нейната съдба изключително в полза на болшевишката стратегия. Защото без изолирането на есерите и меншевиките невъзможно беше да се събори правителството на империалистите, а без събарянето на това правителство невъзможно беше да се изтръгнем от войната. Политиката на изолиране на есерите и меншевиките се оказа единствената правилна политика.
И така, изолирането на меншевишката и есерската партия като основна ръководна линия в подготвянето на Октомври — такава е втората особеност на болшевишката тактика.
Едва ли е нужно да се доказва, че без тази особеност на болшевишката тактика съюзът на работническата класа с трудещите се селски маси би увиснал във въздуха.
Характерно е, че за тази особеност на болшевишката тактика Троцки нищо или почти нищо не говори в своите „Октомврийски уроци".
Трета особеност. И така, ръководството на партията по подготовката на Октомври се осъществяваше по линията на изолиране на есерската и меншевишката партия, по линията на откъсване широките работнически и селски маси от тях. Но как конкретно осъществяваше партията това изолиране, в каква форма, под какъв лозунг? Тя го осъществяваше във формата на революционно движение на масите за властта на Съветите, под лозунга „всичката власт в ръцете на Съветите", чрез борбата за превръщане на Съветите от органи за мобилизиране на масите в органи на въстанието, в органи на властта, в апарат на новата пролетарска държавност.
Защо болшевиките се хванаха именно за Съветите като за главен организационен лост, който можеше да улесни изолирането на меншевиките и есерите, беше способен да тласне пролетарската революция напред и беше призван да доведе милионните трудещи се маси до победата на пролетарската диктатура?
Какво нещо са Съветите ?

„Съветите — казваше Ленин още през септември 1917 г. — са нов държавен апарат, който осигурява, първо, въоръжената сила на работниците и селяните, при което тази сила не е откъсната от народа, както при старата постоянна армия, а най-тясно е свързана с него; във военно отношение тази сила е несравнено по-могъща отколкото по-раншните; в революционно отношение тя не може да се замени с нищо друго. Второ, този апарат осигурява такава тясна, неразривна, лесно проверима и възобновяема връзка с масите, с мнозинството от народа, нещо, подобно на което няма и помен в стария държавен апарат. Трето, този апарат поради избираемостта и сменяемостта на своя състав по волята на народа, без бюрократически формалности, е много по-демократичен отколкото по-раншните апарати. Четвърто, той осигурява здрава връзка с най-различните професии, като с това улеснява провеждането на най-разнообразни реформи и от най-дълбок характер без бюрократизъм. Пето, той служи за организационна форма на авангарда, т. е. на най-съзнателната, най-енергичната и прогресивна част от потиснатите класи, работниците и селяните, бидейки по този начин апарат, чрез който авангардът на потиснатите класи може да издига, да възпитава, да учи и да води след себе си цялата гигантска маса от тези класи, която досега е стояла вън от политическия живот, вън от историята. Шесто, той позволява да се съединят изгодите на парламентаризма с изгодите на непосредствената и пряка демокрация, т.е. да се съединят в лицето на изборни народни представители и законодателната функция и изпълнението на законите. В сравнение с буржоазния парламентаризъм това е такава крачка напред в развитието на демокрацията, която има всемирноисторическо значение. . . Ако народното творчество на революционните класи не бе създало Съвети, то пролетарската революция в Русия би била безнадеждно дело, защото със стария апарат пролетариатът, без съмнение, не би могъл да задържи властта, а нов апарат отведнъж не може да се създаде.".

Ето защо болшевиките се заловиха за Съветите като за главно организационно звено, което можеше да улесни организирането на Октомврийската революция и създаването на нов могъщ апарат на пролетарската държавност.
Лозунгът „всичката власт в ръцете на Съветите" от гледището на неговото вътрешно развитие премина през два стадия: първия (до юлското поражение на болшевиките, през време на двувластието) и втория (след поражението на Корниловото въстание).
През първия стадий този лозунг означаваше скъсване блока на меншевиките и есерите с кадетите, образуване на Съветско правителство от меншевики и есери (защото Съветите тогава бяха есеро-меншевишки), право на свободна агитация на опозицията (т. е. за болшевиките) и свободна борба на партиите вътре в Съветите; болшевиките разчитаха, че чрез такава борба те ще успеят да завладеят Съветите и да изменят състава на Съветското правителство по пътя на мирното развитие на революцията. Този план не означаваше, разбира се, диктатура на пролетариата. Но той, без съмнение, улесняваше създаването на условията, необходими за осигуряването на диктатурата, защото той, поставяйки на власт меншевиките и есерите и заставяйки ги да приложат на дело своята антиреволюционна платформа, ускоряваше разкриването истинската природа на тези партии, ускоряваше изолирането им, откъсването им от масите. Юлското поражение на болшевиките обаче прекъсна това развитие, като даде превес на генералско-кадетската контрареволюция и хвърли есеро-меншевиките в прегръдките на последната. Това обстоятелство застави партията да снеме временно от дневен ред лозунга „всичката власт в ръцете на Съветите", за да го издигне отново, когато настъпят условията за нов подем на революцията.
Поражението на Корниловото въстание откри втория стадий. Лозунгът „всичката власт в ръцете на Съветите" отново се яви на дневен ред. Но сега този лозунг не означаваше вече онова, което означаваше през първия стадий. Неговото съдържание коренно се измени. Сега този лозунг означаваше пълно скъсване с империализма и преминаване на властта в ръцете на болшевиките, защото Съветите в мнозинството си бяха вече болшевишки. Сега този лозунг означаваше, че революцията стои непосредствено пред осъществяването на пролетарската диктатура чрез въстание. Нещо повече, сега този лозунг означаваше организиране и държавно оформяване на пролетарската диктатура.
Неоценимото значение на тактиката, която целеше да превърне Съветите в органи на държавната власт, се състоеше в това, че тя откъсваше милионните трудещи се маси от империализма, развенчаваше меншевишката и есерската партия като оръдия на империализма и довеждаше тези маси, така да се каже, по пряк път до пролетарската диктатура.
И така, политика на превръщане Съветите в органи на държавната власт като най-важно условие за изолиране на съглашателските партии и за победа на пролетарската диктатура — ето каква е третата особеност на болшевишката тактика през подготвителния период на Октомврийската революция.
Четвърта особеност. Картината не ще бъде пълна, ако не се спрем на въпроса, как и защо болшевиките успяваха да превърнат своите партийни лозунги в лозунги на милионните маси, в лозунги, които тласкаха революцията напред, как и защо те успяваха да убедят в правилността на своята политика не само авангарда и не само мнозинството от работническата класа, но и мнозинството от народа.
Работата е там, че за да победи революцията, ако тя действително е народна революция, която завладява милионните маси — не стигат само правилни партийни лозунги. За да победи революцията, необходимо е още едно условие, а именно: самите маси от своя собствен опит да се убедят в правилността на тези лозунги. Само тогава лозунгите на партията стават лозунги на самите маси. Само тогава революцията става действително народна революция. Една от особеностите на болшевишката тактика през подготвителния период на Октомврийската революция е в това, че тя умееше правилно да определя пътищата и завоите, по които масите естествено възприемат партийните лозунги и ги довеждат, така да се каже, до самия праг на революцията, улеснявайки ги по такъв начин да почувствуват, да проверят, да се убедят от собствения си опит в правилността на тези лозунги. С други думи, една от особеностите на болшевишката тактика е в това, че тя не смесва ръководството на партията с ръководството на масите, че тя ясно вижда разликата между едното и другото ръководство, че по такъв начин тя е наука не само за ръководство на партията, но и за ръководство на милионните трудещи се маси.
Пример, който нагледно показва тази особеност на болшевишката тактика, е опитът със свикването и разгонването на Учредителното събрание.
Известно е, че болшевиките издигаха лозунга за Съветска република още през април 1917 г. Известно е, че Учредителното събрание е буржоазен парламент, който коренно противоречи на основите на Съветската република. Как така се случи, че болшевиките, отивайки към Съветска република, същевременно искаха от Временното правителство незабавно свикване на Учредителното събрание? Как така се случи, че болшевиките не само взеха участие в изборите, но и сами свикаха Учредителното събрание? Как така се случи, че болшевиките само един месец преди въстанието допущаха при прехода от старото към новото възможността на една временна комбинация на Съветската република с Учредителното събрание?
Всичко това „се случи", защото:
1) идеята за Учредителното събрание бе една от най-популярните идеи сред широките маси на населението;
2) лозунгът за незабавното свикване на Учредителното събрание улесняваше разкриването контра-революционната природа на Временното правителство;
3) за да се развенчае в очите на народните маси идеята за Учредителното събрание, необходимо беше да се доведат масите до стените на Учредителното събрание с техните искания за земя, за мир, за Съветска власт и да бъдат те по този начин сблъскани с истинското и живо Учредително събрание;
4) само по такъв начин можеше да се помогне на масите да се убедят от собствения си опит в контра-революционността на Учредителното събрание и в необходимостта от неговото разгонване;
5) естествено, всичко това допущаше възможността от временно комбиниране на Съветската република и Учредителното събрание като едно от средствата за изживяване на Учредителното събрание;
6) такава комбинация, ако тя би се осъществила при условието, че цялата власт минаваше в ръцете на Съветите, можеше да означава само подчиняване Учредителното събрание на Съветите, превръщането му в придатък на Съветите, неговата безболезнена, бавна смърт.
Едва ли е нужно да се доказва, че без такава политика на болшевиките разгонването на Учредителното събрание не би минало така гладко и последвалите акции на есерите и меншевиките под лозунга „всичката власт в ръцете на Учредителното събрание" не биха се провалили с такъв трясък.

„Ние участвахме – казва Ленин – в изборите за руския буржоазен парламент, за Учредителното събрание, през септември-ноември 1917 г. Вярна ли беше нашата тактика, или не?... Нямахме ли ние, руските болшевики, през септември-ноември 1917 г. повече от които и да било западни комунисти право да считаме, че парламентаризмът в Русия е политически изживян? Разбира се, имахме, защото не е в това въпросът, дали отдавна или неотдавна съществуват буржоазни парламенти, а в това, доколко широките трудещи се маси са готови (идейно, политически, практически) да възприемат съветския строй и да разгонят (или да допуснат да бъде разгонен) буржоазнодемократическия парламент. Че в Русия през септември-ноември 1917 г. работническата класа в градовете, войниците и селяните, поради редица специални условия, бяха, както рядко се случва, подготвени да възприемат съветския строй и да допуснат разгонването на най-демократическия буржоазен парламент, това е съвършено безспорен и напълно доказан исторически факт. И все пак болшевиките не бойкотираха Учредителното събрание, а участваха в изборите и преди, и след завладяването на политическата власт от пролетариата.".

А защо те не бойкотираха Учредителното събрание? Затова, казва Ленин, защото:

„Даже няколко седмици преди победата на Съветската република, даже след тази победа участието в буржоазнодемократическия парламент не само че не вреди на революционния пролетариат, но го улеснява да докаже на несъзнателните маси защо такива парламенти заслужават да бъдат разгонени, улеснява успешното им разгонване, улеснява „политическото изживяване" на буржоазния парламентаризъм.".

Характерно е, че Троцки не разбира тази особеност на болшевишката тактика и се пени против „теорията" за съчетаване Учредителното събрание със Съветите като против хилфердинговщина.
Той не разбира, че допускането на такова съчетание наред с лозунга за въстание и при вероятната победа на Съветите, свързано със свикването на Учредителното събрание, е единствената революционна тактика, която няма нищо общо с Хилфердинговата тактика — да бъдат превърнати Съветите в придатък на Учредителното събрание, че грешката на някои другари по този въпрос не му дава основание да хули съвършено правилната позиция на Ленин и на партията за „комбиниран тип държава" при известни условия.
Той не разбира, че без тая своеобразна политика на болшевиките във връзка с Учредителното събрание те не биха успели да спечелят на своя страна милионните народни маси, а без спечелването на тези маси те не биха могли да превърнат Октомврийското въстание в дълбока народна революция.
Интересно е, че Троцки се пени даже против думите „народ", „революционна демокрация" и др.т., които се срещат в статиите на болшевиките, като ги счита неприлични за един марксист.
Троцки очевидно забравя, че Ленин, този несъмнен марксист, даже през септември 1917 г., един месец преди победата на диктатурата, писа за „необходимостта от незабавно преминаване на цялата власт в ръцете на революционната демокрация начело с революционния пролетариат".
Троцки очевидно забравя, че Ленин, този несъмнен марксист, като цитира известното писмо на Маркс до Кугелман (април 1871 година), че разрушаването на бюрократическо-военния държавен апарат е предварително условие за всяка действително народна революция на континента, пише черно на бяло следните редове:

„Особено внимание заслужава извънредно дълбоката бележка на Маркс, че разрушаването на бюрократическо-военната държавна машина е „предварително условие за всяка действително народна революция". Понятието „народна" революция изглежда странно в устата на Маркс, и руските плехановци и меншевики, тези последователи на Струве, които желаят да минават за марксисти, даже биха могли да обявят такъв израз на Маркс за „грешка на езика". Те сведоха марксизма до такова жалко либерално изопачаване, че за тях нищо повече не съществува освен противопоставянето на бур¬жоазната и пролетарската революция, а и това противопоставяне се разбира от тях до невъзможност мъртво. . . През 1871 година пролетариатът не беше мнозинство от народа нито в една страна на континентална Европа. Една „народна" революция, която въвлича в движение действителното мнозинство, би могла да бъде такава само ако обхваща и пролетариата, и селяните. Двете тия класи именно съставляваха тогава „народа". Тези две класи ги обединява това, че „бюрократическо-военната държавна машина" ги потиска, души, експлоатира. Да се разбие тази машина, да се разруши тя – такъв е действителният интерес на „народа", на неговото мнозинство, на работниците и мнозинството от селяните, такова е „предварителното условие" за свободния съюз на бедните селяни с пролетариата, а без такъв съюз демокрацията е нетрайна и социалистическото преобразование невъзможно.".

Тези думи на Ленин не бива да се забравят.
И така, умението да убеждаваме масите на собствения им опит в правилността на партийните лозунги и да издигаме тези маси до революционните позиции като най-важно условие за спечелване на милионните трудещи се маси от партията — такава е четвъртата особеност на болшевишката тактика през подготвителния период на Октомврийската революция.
Аз мисля, че казаното е напълно достатъчно, за да си уясним характерните черти на тази тактика.

ІV.ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ КАТО НАЧАЛО И ПРЕПОСТАВКА НА СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Несъмнено е, че универсалната теория за едновременна победа на революцията в главните страни на Европа, теорията за невъзможността да победи социализмът в една страна — се оказа изкуствена, нежизнеспособна теория. Седемгодишната история на пролетарската революция в Русия говори не за, а против тази теория. Тази теория е неприемлива не само като схема за развитие на световната революция, защото тя противоречи на очевидните факти. Тя е още по-неприемлива като лозунг, защото тя свързва, а не развързва инициативата на отделните страни, които по силата на известни исторически условия получават възможност самостоятелно да пробият фронта на капитала, защото тя подбужда не към активен натиск върху капитала във всяка отделна страна, а към пасивно очакване момента на „всеобщата революция", защото тя култивира сред пролетариата в отделните страни не дух на революционна решителност, а дух на хамлетовски съмнения: „ами ако другите не ни подкрепят?". Ленин е съвършено прав, като казва, че победата на пролетариата в една страна е „типичен случай", че „едновременна революция в редица страни" може да бъде само „рядко изключение".
Но Лениновата теория за революцията не се ограничава, както е известно, само с тази страна на въпроса. Тя е заедно с това теория на развитието на световната революция. Победата на социализма в една страна не е самозадоволяваща се задача. Революцията в победилата страна трябва да разглежда себе си не като самозадоволяваща се величина, а като подкрепа, като средство за ускоряване победата на пролетариата във всички страни. Защото победата на революцията в една страна, в дадения случай в Русия, не е само продукт на неравномерното развитие на империализма и неговото прогресиращо разпадане. Тя е същевременно начало и предпоставка на световната революция.
Несъмнено е, че пътищата на развитието на световната революция не са така прости, както това можеше да ни се струва по-рано, преди победата на революцията в една страна, преди появяването на развития империализъм, който е „навечерието на социалистическата революция". Защото се появи такъв нов фактор като действащия в условията на развития империализъм закон за неравномерното развитие на капиталистическите страни, който говори за неизбежността от военните сблъсквания, за общото отслабване на световния капиталистически фронт и за възможността от победа на социализма в отделните страни. Защото се появи такъв нов фактор като огромната Съветска страна, която лежи между Запада и Изтока, между центъра на финансовата експлоатация на света и арената на колониалното потисничество и която само с факта на своето съществуване революционизира целия свят.
Всичко това са такива фактори (аз не говоря за другите по-маловажни фактори), които не могат да не се вземат предвид при изучаването пътищата на световната революция.
По-рано обикновено мислеха, че революцията ще се развива по пътя на равномерното „съзряване" елементите на социализма, преди всичко в по-развитите, в „напредналите" страни. Сега тази представа се нуждае от съществени изменения.

„Сега се създаде такава система на международни отношения — казва Ленин, — че в Европа една от държавите е поробена от държавите-победителки, това е Германия. После редица държави, и при това най-старите държави на Запада, поради победата се намериха в такива условия, когато те могат да се ползват от тази победа, за да правят редица маловажни отстъпки на потисканите от тях класи — отстъпки, които донякъде задържат революционното движение в тях и създават нещо като „социален мир".
„В същото време цял ред страни: Изток, Индия, Китай и др. т. именно поради последната империалистическа война се намериха окончателно изхвърлени извън своите релси. Тяхното развитие се насочи окончателно по общоевропейския капиталистически мащаб. В тях се започна общоевропейски кипеж. И сега за целия свят е ясно, че те са въвлечени в такова развитие, което не може да не доведе до криза на целия световен капитализъм".
Поради това и във връзка с това „западноевропейските капиталистически страни ще завършат развитието си към социализма ... не така, както ние очаквахме по-рано. Те го завършват не чрез равномерно „узряване" на социализма у тях, а чрез експлоатацията на едни държави от други, чрез експлоатацията на първата победена в империалистическата война държава, съединена с експлоатацията на целия Изток. А Изток, от друга страна, стъпи окончателно на революционен път именно благодарение на тази първа империалистическа война и безвъзвратно биде въвлечен в общия водовъртеж на световното революционно движение.".

Ако към това се прибави фактът, че не само победените страни и колониите се експлоатират от страните-победителки, но че и част от последните попадат в орбитата на финансовата експлоатация на най-могъщите страни-победителки – Америка и Англия; че противоречията между всичките тези страни са един от най-важните фактори за разлагане на световния империализъм; че освен тези противоречия съществуват и се развиват и други най-дълбоки противоречия вътре във всяка от тия страни; че всички тези противоречия се задълбочават и изострят от факта, че наред с тези страни съществува великата Съветска република – ако всичко това се вземе предвид, своеобразната картина на международното положение ще бъде повече или по-малко пълна.
Най-вероятно е, че световната революция ще се развива чрез революционното отпадане на редица нови страни от системата на империалистическите държави при поддръжката на пролетариата в тези страни от пролетариата на империалистическите държави. Ние виждаме, че първата отпаднала страна, първата победила страна вече намира поддръжка у работническите и трудещите са маси изобщо в другите страни. Без тази поддръжка тя не би могла да се удържи. Несъмнено е, че тази поддръжка ще се усилва и увеличава. Но несъмнено е също и това, че самото развитие на световната революция, самият процес на отпадане от империализма на редица нови страни ще става толкова по-бързо и по-основно, колкото по-основно се укрепва социализмът в първата победила страна, колкото по-бързо се превръща тази страна в база за по-нататъшното развитие на световната революция, в лост за по-нататъшното разлагане на империализма.
Ако е вярно положението, че окончателната победа на социализма в първата освободила се страна е невъзможна без общите усилия на пролетариата от няколко страни, то толкова вярно е и това, че световната революция ще се развива толкова по-бързо и по-основно, колкото по-действителна бъде помощта, оказвана от първата социалистическа държава на работниците и трудещите се маси от всички останали страни.
В какво трябва да се изразява тази помощ? Тя трябва да се изразява, първо, в това, щото победилата страна „да провежда максимума от онова, което е осъществимо в една страна за развитието, поддръжката и пробуждането на революцията във всичките страни”.
Тя трябва да се изразява, второ, в това, щото „победилият пролетариат" в една страна, „след като експроприира капиталистите и организира в себе си социалистическото производство, да застане...против останалия капиталистически свят, привличайки на своя страна потиснатите класи в другите страни, повдигайки у тях въстание против капиталистите, действайки, ако се окаже необходимо, даже с военна сила, против експлоататорските класи и техните държави".
Характерната особеност на помощта на победилата страна е не само в това, че тя ускорява победата на пролетариата в другите страни, но още и в това, че облекчавайки тази победа, тя по тоя начин осигурява окончателната победа на социализма в първата победила страна.
Най-вероятно е, че в процеса на развитието на световната революция, наред с огнищата на империализма в отделните капиталистически страни и със системата на тези страни в целия свят ще се създадат огнища на социализма в отделните съветски страни и система от такива огнища в целия свят, при което борбата между тези две системи ще запълня историята на развитието на световната революция.

„Защото — казва Ленин — невъзможно е свободно обединение на нациите в социализма без повече или по-малко продължителна и упорита борба на социалистическите републики с изостаналите назад държави.".

Световното значение на Октомврийската революция е не само в това, че тя е велик почин на една страна за пробиване на империалистическата система и първо огнище на социализма в океана от империалистически страни, но още и в това, че тя е първият етап на световната революция и могъща база за нейното по-нататъшно развитие.
Поради това не са прави не само онези, които, забравяйки международния характер на Октомврийската революция, обявяват победата на революцията в една страна за чисто национално и изключително национално явление. Не са прави също и онези, които, признавайки международния характер на Октомврийската революция, са склонни да разглеждат тази революция като нещо пасивно, което е призвано само да чака помощ отвън. Всъщност не само Октомврийската революция се нуждае от подкрепата на революцията в другите страни, но и революцията в тези страни се нуждае от подкрепата на Октомврийската революция, за да се ускори и тласне напред събарянето на световния империализъм.

17 декември 1924 г.