ПРОГРЕСИВНА УНИВЕРСИТЕТСКА ОБЩНОСТ „ДОСИТЕЙ ОБРАДОВИЧ”-СЪРБИЯ

/кратко представяне/

Въведение

Положението на младите хора в Сърбия е един твърде комплексен въпрос. За да бъде разбран правилно е нужно да бъде очертана социалната основа от последните две десетилития.

По време на управлението на Тито (което е една разновидност на ревизионизма) сред работническа класа се насаждаха дребнобуржоазни разбирания и ценности, което от своя страна създаде една богата база за израстването на национализма. Тази тенденция достигна своя връх в началото на 90-те години на 20 век и постави пред младите умове една злостна дилема: или да приемат националистическата идеология, взимайки участие в гражданската война срещу другите югославски нации, или да напуснат страната си. Въпреки това се намериха и млади хора, които се противопоставиха на войната и отказвайки да служат във войската по това време, бяха изправени пред сурови последствия. Сред тях бяха и членове на Партия Рада. След войната национализмът продължаваше да е основна идеологическа платформа, която скришом подхранваше фашизирането на обществото. Той също така позволи и процъфтяването на най-големите заплахи за всяка една прогресивна идея – тези на клерикализма и консерватизма.

Продължаващото сближение със „Запада”, а също така и възвръщането на консервативни ценности създаде множество затруднения на гражданите на Сърбия, особено на младежите, които, след прекараното детство по време на война, бяха изправени и пред бремето на надигащото се капиталистическо общество. В този смисъл съществуват безброй аспекти, а аз ще спомена само някои от най-важните:

- Вследствие на процесите на приватизация, правата на работниците намаляха драстично. Много хора, особено младите, са принудени да работят нелегално, без социални и здравни осигуровки, при много ниски възнаграждения.
- Завръщането към патриархалния морал сериозно застрашава правата на жените.
- Поради постоянното рушене на обществения сектор здравните грижи стават все по-лоши и по-лоши


Положението в образователната система

Поради своята важност за младежите тази тема заслужава специални анализи. През целия период след Втората световна война Югославия е притежавала традицията на безплатното и общодостъпно образование. Но реставрацията на капитализма донесе след себе си дълбоки изменения в образователната система.
Първо, образованието става все повече и повече привилегия на заможните хора. В последните десет години бяха открити множество частни университети. Съществуват също така и частни гимназии, а от тази година вече има дори и частно основно училище. Същевременно, таксите за следване в обществените университети поскъпват и стават непосилни за повечето млади хора.

Паралелно с това поради ред причини пада и качеството на образованието:

- За разлика от частните университети в западни държави, в Сърбия същите са на по-ниско равнище от държавните университети. Основната амбиция на младите хора, които постъпват в тях, не е придобиването на знания, а закупуването на дипломи.
- Наблюдава се едно настъпление на назадничави идеи в образователната система, което е отражение на цялостната интелектуална криза на обществото. Преди няколко години в основните и средните училища беше въведено религиозно обучение, което придоби такова влияние, че дори се стигна до предложение за премахване на Дарвиновата теория от учебниците. Много е важно да се разбере също така решаващата роля на образованието в процесите на фашизиране на обществото. Понастоящем се публикуват нови исторически материали със скандална безкритичност към фашизма и с възхваляване на колаборационистите от Втората световна война.

И най-накрая, от особено важно значение са реформите, които по определение трябва да ни помогнат в достигането на образователните стандарти на Европейския съюз. Прокарва се Европейската система за трансфер на кредити (ЕСТК), която внася огромно объркване в студентските среди. Повечето млади хора, заслепени от пропагандата, вярват в това, че реформата ще им позволи да започват обучението си в Сърбия, а след това да го завършат в коя да е страна от ЕС. В същото време напълно им убягва факта, че те по принцип едва смогват да следват и че определено няма да разполагат с необходимите средства за пребиваване в чужбина. Друг проблем са изискванията на новата система за пълно студентско присъствие на лекции, което прави невъзможно съвместяването на работата и следването.Това вече изключва възможността за обучението на материално затруднените младежи. В заключение, новият закон постановява и това, че броят на държавно субсидираните студенти трябва да остане непроменен за времето на цялостно следване. Това създава една груба и агресивна надпревара сред студентите. Така, унищожавайки всякакво чувство на солидарност, младият човек се превръща в автомат, настроен за оцеляване, безскрупулен към околните, и всичко това го подготвя за живота в една отчуждена общност.


Младежкото движение

Както вече беше споменато, поради тежкия живот и липсата на перспективи в съзнанието на повечето млади хора се вкоренява апатия и пораженчески идеи. Някои младежи все още вярват в това, че след дипломирането си ще изградят големи кариери и че ще спечелят много пари в кратки срокове. Много са и тези, които насочиха своя бунт срещу системата към националните малцинства и образуваха неонацистки групи. Тези антиобществени младежи провокират все повече и повече инциденти.

Въпреки това, в последните няколко години вече са видими първите признаци на волята за започване на всеобща борба. Най-активната лява радикална студентска организация е Прогресивната университетска общност „Доситей Обрадович”. Тя обединява студенти и университетски дейци от всички леви революционни идеологии. Част от тях са също и членове на други политически партии и организации. Самата ПУО „Доситей Обрадович” също участва в по-широки обединения като Социалния фронт и Антифашиския фронт. И понеже делата са по-убедителни от думите, аз ще се опитам да разясня целите на ПУО чрез споменаване на някои от нейните акции:

- Ние възникнахме през ноември 2003 г., когато разпространихме остри пропагандни памфлети срещу вредното посегателство на буржоазните партии върху университетите. В тях изразихме нагласата, че по същество, всички буржоазни политически варианти са еднакви, независимо дали се самоопределят за национално отговорни герои или за проевропейски интелектуалци.Повод за тази акция даде обръщение към обществеността на кандидат за изборите (който е професор), проведено в сградата на Белградския университет.
- На културния фронт ние издигнахме своите гласове в знак на протест срещу отдаването на почит на предатели и националистически сътрудници на хитлеро-фашизма, направено в премиерата на театрална пиеса, възхваляваща един от техните ръководители и проведена на 29-ти ноември, дата която е била голям социалистически празник. В този случай ние шокирахме цялата общественост с публичното изгаряне на знамето на изменическата националистическа армия (т.нар. Четници). Явно сме се целили в точното място, тъй като това ясно раздели обществото на такива, които ни желаят сурови наказания, и такива, които ни подкрепят. ( Така например, Милица Томич, която представляваше Сърбия на Бианалето във Венеция, окачестви нашата постъпка като най-значимото културно събитие на годината.).
- След това организирахме кампания срещу включването на Теологическия факултет към Белградския университет. Ние категорично не одобряваме това, най-малко поради две причини. Първо, призванието на Университета е това на научна институция, а религията няма нищо общо с науката. И второ,Теологическият факултет е част от Сръбската православна църква и тъй като държавата финансира всички университетски факултети, това ще бъде поредната възможност за църквата да взима от държавните средства.
- През октомври ние взехме участие в студентския протест на Философския факултет срещу покачването на таксите за следване и на различни административни плащания. Всеки ден блокирахме административните помещения и накрая, посредством преговори управляващите факултета склониха да намалят част от таксите и да смекчат условията по заплащането на таксите за следване.
- Също така сме организирали и взимали участие и в много други кампании, протести и обществени разисквания. Най-важната от тях е кампанията срещу интегрирането на Сърбия в структурите на НАТО, която има изгледи да се превърне в мрежа от силни антиимпериалистически инициативи от национален мащаб.

Ние очакваме нашият боен позив да бъде чут от все повече и повече хора, тъй като знаем, че колкото повече се засилва потисничеството, толкова повече ще се изостря и народната съпротива с перспектива към заключителна подготовка и постигане на едно преустроено и хуманно общество.


www.priziv.org


 

 

начало