МАРКС ЗА СВЕТОВНО-ИСТОРИЧЕСКАТА РОЛЯ НА ПРОЛЕТАРИАТА.
Откъс от „Светото семейство“
Пролетариатът и богатството са противоположности. Като такива те образуват едно цяло. И пролетариатът, и богатството са продукти на света на частната собственост. Касае се за това, какво определено положение заема всеки от тези два елемента в противоположността. Не е достатъчно те да бъдат обявени за две страни на едно цяло.
Частната собственост като частна собственост, като богатство, е принудена да запазва своето собствено съществуване, следователно и съществуването на своята противоположност – пролетариата. Това е положителната страна на антагонизма, удовлетворената в самата себе си частна собственост.
И обратно, пролетариатът като пролетариат е принуден да премахне самия себе си, следователно и обуславящата го противоположност – частната собственост, – която го прави пролетариат. Това е отрицателната страна на антагонизма, неговото безпокойство вътре в самия него, премахнатата и премахващата себе си частна собственост.
Имотната класа и класата на пролетариата представляват едно и също човешко самоотчуждение. Но първата класа се чувствува в това самоотчуджение удовлетворена и утвърдена, възприема отчуждението като свидетелство за своето собствено могъщество и притежава в него привидността на едно човешко съществуване. А втората класа се чувствува в това отчуждение унищожена, вижда в него своето безсилие и действителността на едно нечовешко съществуване. В рамките на безправността тази класа е – да си послужим с един израз на Хегел – негодувание против тази безправност, негодувание, което се поражда в тази класа по необходимост от противоречието между нейната човешка природа и жизненото й положение, представляващо открито, решително и всеобемащо отрицание на тази природа.
Следователно в рамките на антагонизма частният собственик е консервативната страна, пролетарият – разрушителната. От първия изхожда действието, насочено към запазване на антагонизма, от втория – действието, насочено към неговото унищожение.
Наистина в своето икономическо движение частната собственост тласка сама себе си към собственото си премахване, но тя прави това само чрез независещо от нея, несъзнателно, извършващо се против нейната воля и обусловено от природата на нещата развитие, само чрез пораждане на пролетариата като пролетариат, на нищетата, съзнаваща своята духовна и физическа нищета, на без-човечността, която съзнава своята безчовечност и поради това премахва сама себе си. Пролетариатът привежда в изпълнение присъдата, която частната собственост, пораждайки пролетариата, произнася над самата себе си, тъй както той привежда в изпълнение присъдата, която наемният труд произнася над самия себе си, произвеждайки чуждото богатство и собствената си нищета. Като побеждава, пролетариатът не става в никакъв случай абсолютна страна на обществото, тъй като той побеждава само като премахва самия себе си и своята противоположност. С победата на пролетариата изчезва както самият пролетариат, така и обуславящата го противоположност – частната собственост.
Ако социалистическите писатели признават на пролетариата тази световноисторическа роля – това в никой случай не става, защото те, както ни уверява критическата критика, смятат пролетариите за богове. По-скоро обратното. Тъй като в оформилия се пролетариат практически е завършено абстрахирането от всичко човешко, дори от човешко подобие; тъй като в жизнените условия на пролетариата всички жизнени условия на съвременното общество са достигнали най-висока точка на безчовечност; тъй като в пролетариата човек е загубил самия себе си, но същевременно не само е придобил теоретическото съзнание за тази загуба, но и непосредствено е принуден да негодува против тази безчовечност от неизбежната, неподдаваща се вече на никакво разкрасяване, абсолютно властна нужда – този практически израз на необходимостта – поради всичко това пролетариатът може и трябва да освободи сам себе си. Но той не може да се освободи, без да унищожи своите собствени жизнени условия. Той не може да унищожи своите собствени жизнени условия, без да унищожи всички нечовешки жизнени условия на съвременното общество, концентрирани в неговото собствено положение. Той не напразно минава суровата, но закаляваща школа на труда. Въпросът не е в това, в какво в даден момент вижда своята цел един или друг пролетарий или дори целият пролетариат. Въпросът е в това, що е пролетариатът всъщност и какво той, съобразно с това свое битие исторически ще бъде принуден да върши. Неговата цел и неговото историческо дело са предначертани по най-ясен и неотменим начин от собственото му жизнено положение, както и от цялата организация на съвременното буржоазно общество...
Маркс/Енгелс „Съчинения“, С.1976, т.2, стр.38-40