През 2008г. се навършват 190 години от рождението на Карл Маркс и 160 години
от публикуването на „Манифеста на Комунистическата партия”. Във връзка с
тези годишнини публикуваме две от най-често цитираните, но сравнително слабо
известни произведения на гениалния мислител-революционер:
1) „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод” – творбата,
която постави началото на научния комунизъм;
2) Въведение към устава на Първия Интернационал.
КЪМ
КРИТИКАТА НА ХЕГЕЛОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВОТО
УВОД
За Германия критиката на религията по същество е завършена, а критиката
на религията е предпоставка за всяка друга критика.
Земното съществуване на заблуждението е компрометирано, след като е опровергана
неговата небесна oratio pro aris et focis [самовъзхвала]. Човекът, който
във фантастичната действителност на небето търсеше някакво свръхчовешко
същество, а намери само отражение на самия себе си, няма да пожелае вече
да намира само привидността на самия себе си, само нечовека там, където
той търси и трябва да търси своята истинска действителност.
Основата на ирелигиозната критика е следната: човекът създава религията,
религията не създава човека. А именно: религията е самосъзнание и самоусещане
на човека, който или още не е намерил себе си, или който вече отново е загубил
себе си. Но човекът не е абстрактно, намиращо се извън света същество. Човекът
– това е светът на човека, държавата, обществото. Именно държавата, именно
обществото пораждат религията, един превратен светоглед, защото самите те
са превратен свят. Религията е общата теория на този свят, неговият енциклопедически
компендиум, неговата логика в популярна форма, неговият спиритуалистически
point d`honneur [въпрос на чест], неговият ентусиазъм, неговата морална
санкция, неговото тържествено осъществяване, неговата всеобща основа за
утеха и оправдание. Тя претворява човешката същност във фантастична действителност,
защото човешката същност не притежава истинска действителност. Следователно
борбата против религията е косвено борба против оня свят, духовната наслада
на който е религията.
Религиозната ограниченост е същевременно израз на действителната ограниченост
и протест против тази действителна ограниченост. Религията е въздишка на
потисната твар, сърце на един безсърдечен свят, както тя е дух на бездушни
порядки. Религията е опиум за народа.
Премахването на религията като илюзорно щастие на народа е искане за неговото
действително щастие. Искането за отказване от илюзиите относно своето положение
е искане за отказване от едно положение, което се нуждае от илюзии. Следователно
критиката на религията е в зародиш критика на долината на плача, чийто свещен
ореол е религията.
Критиката свали от веригите фалшивите цветя, които ги украсяваха, не за
да продължи човечеството да носи тези вериги в тяхната форма, лишена от
всякаква радост и всяка наслада, а за да отхвърли то веригите и да протегне
ръка към живото цвете. Критиката на религията освобождава човека от илюзиите,
за да мисли, действува и изгражда своята действителност като освободил се
от илюзиите, като придобил разум човек, за да се движи около самия себе
си и своето действително слънце. Религията е само илюзорно слънце, което
се движи около човека, докато той започне да се движи около самия себе си.
Следователно задачата на историята – след като правдата на оня свят изчезне
– е да утвърди правдата на този свят. Най-близката задача на философията,
която се намира в служба на историята – след като е разобличен свещения
образ на човешкото самоотчуждение, – е да разобличи самоотчуждението в неговите
несвещени образи. По този начин критиката на небето се превръща в критика
на земята, критиката на религията – в критика на правото, критиката на теологията
– в критика на политиката.
...............................
...............................
Оръжието на критиката не може, разбира се, да замести критиката на оръжието,
материалната сила трябва да бъде съборена с материална сила; но и теорията
става материална сила щом овладее масите. Теорията е способна да овладее
масите, когато доказва ad hominem [с оглед на човека], а тя доказва ad hominem,
когато става радикална. Да бъдеш радикален – значи да достигаш до корена
на нещата. Но корен за човека е самият човек. Очевидно доказателство за
радикалния характер на германската теория – следователно за нейната практическа
енергия е, че тя изхожда от решителното, положителното премахване на религията.
Критиката на религията завършва с учението, че човекът е висше същество
за човека, следователно с категоричния императив да бъдат съборени всички
отношения, в които човекът е унижено, поробено, безпомощно, презряно същество
– отношения, които не могат да се характеризират по-добре, отколкото с възгласа
на един французин по повод на един проектиран данък върху кучетата: Бедни
кучета! Вас искат да ви третират като хора!”
...............................
...............................
Написано от Карл Маркс в края на 1843-януари 1844 г.
Напечатано в “Deutsche-Franzosische Jahrbucher” 1844 г.