МОТИВИ
КЪМ СТАТУТИТЕ НА
ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО РАБОТНИЧЕСКО СДРУЖЕНИЕ
Като се има предвид,че освобождението на работническата класа трябва да бъде дело на самата работническа класа;
че борбата на работническата класа за освобождение не е борба за класови привилегии и монополи, а за еднакви права и задължения и за унищожаване на всяко класово господство;
че икономическото подчинение на работника под властта на собственика на средствата на труда, т.е. на източниците на живот, лежи в основата на робството във всичките му форми – на обществената мизерия, духовното израждане, политическата зависимост;
че поради това икономическото освобождение на работниците е великата крайна цел, на която трябва да бъде подчинено, като средство, всяко политическо движение;
че всички досегашни опити, насочени към постигането на тази цел, са се проваляли поради липсата на единение между разнородните клонове на труда във всяка отделна страна и поради отсъствието на братски съюз между работническите класи от разните страни;
че освобождението на работническата класа не е нито локална, нито национална задача, а социална задача, която обхваща всички страни, в които съществува съвременното общество, и че разрешението на тази задача зависи от практическото и теоретическото взаимодействие на най-напредналите страни;
че сегашното възобновяващо се движение на работническата класа в индустриалните страни на Европа, събуждайки нови надежди, същевременно отправя тържествено предупреждение срещу едно изпадане в старите заблуждения и изисква незабавно сплотяване на все още несвързаните помежду си движения;
въз основа на тези съображения е основано Интернационалното работническо сдружение.
То заявява:
че всички дружества и личности, които се присъединят към него, признават истината, справедливостта и нравствеността като правило на своето поведение по между си и спрямо всички хора, без оглед на техния цвят, вероизповедание или националност. То смята, че е дълг на всеки човек да иска гражданските и политическите права не само за себе си, но и за всекиго, който изпълнява своя дълг. Няма задължения без права, няма права без задължения.
(Карл Маркс, 1864 г.)