Грижата за човека
/Из спомените на М.Гръбчева „В името на народа”/
Грижата
за човека – това бе най-характерната, най-ярката черта на комунистите през
нелегалния период. Отзивчивостта към чуждите болки и радости, готовността
да помогнат и услужат, себеотрицанието и жертвеността, ето онези качества,
които като магнит привличаха работниците към ремсистите и комунистите, които
ги налагаха като признати от всички ръководители.
Аз бях най-обикновено неграмотно селско момиче, лишено от майчина обич и
топлота, без близки, без приятели. Аз дори не смеех да мечтая за семейство,
когато ме потърси и прие в своето велико семейство партията, която замени
и майчината ласка, и бащината грижа, която ми вдъхна вяра и сигурност, която
ме научи да мечтая, която разкри пред мен нечувани и невиждани перспективи.
Но аз приличах на децата- годиначета, едва бях се научила да пристъпвам,
а ми предстоеше да се надпреварвам с бързия ход на времето, сама да стана
учител на още непрогледналите мои братя и сестри.
Грижата за човека, за всеки човек поотделно, малък или голям – все едно,
– ето основния нравствен закон за партийните работници от онези години,
когато за правдивите думи на партията, разнасяни с шепот по сутерени и тавани,
буржоазната държава щедро раздаваше затвори и бесилки...