ЛЕНИН ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

/откъс от статията на Ленин „По случай четвъртата годишнина на Октомврийската революция”/

...Колкото повече се отдалечава от нас този велик ден, толкова по-ясно става значението на пролетарската рево¬люция в Русия, толкова по-дълбоко ние се замисляме и над практическия опит на нашата работа, взет изцяло.
В най-кратки – и, разбира се, далеч непълни и неточни – очертания това значение и този опит биха могли да бъдат изложени по следния начин.
Непосредствената и най-близка задача на революцията в Русия беше задача буржоазнодемократическа: да се премахнат остатъците от средновековието, да се унищожат докрай, да бъде очистена Русия от това варварство, от този позор, от тази огромна спирачка на всякаква култура и на всякакъв прогрес в нашата страна.
И ние имаме право да се гордеем, че извършихме тази чистка много по-решително, по-бързо, по-смело, по-успешно, по-широко и по-дълбоко от гледна точка на въздействието върху народните маси, върху техните дълбоки слоеве, отколкото Великата френска революция преди повече от 125 години.
И анархистите, и дребнобуржоазните демократи (т.e. меншевиките и есерите като руски представители на този международен социален тип) говориха и говорят невeроятно много бъркотии по въпроса за отношението на буржоазнодемократическата революция към социалистическата (т. е. пролетарската). Правилността на нашето разбиране на марксизма в този пункт, на нашето отчитане опита на предишните революции се потвърди за 4 години напълно. Ние доведохме буржоазнодемократическата революция докрай както никой друг. Ние напълно съзнателно, твърдо и непоколебимо вървим напред, към социалистическата революция, знаейки, че тя не е отделена с китайска стена от буржоазнодемократическата революция, знаейки че само борбата ще реши доколко ще ни се удаде (в края на краищата) да отидем напред, каква част от необятно високата задача ще изпълним, каква част от нашите победи ще си осигурим. Ще поживеем, ще видим. Но и сега ние вече виждаме, че е направено колосално много – за разорената, измъчената, изостаналата страна по отношение социалистическото преобразование на обществото.
Но да завършим с буржоазнодемократическото съдържание на нашата революция. На марксистите трябва да е ясно какво значи това. За пояснение ще вземем нагледни примери.
Буржоазнодемократическо съдържание на революцията, това значи очистване на социалните отношения (порядки, учреждения) на страната от средновековието, от крепостничеството, от феодализма.
Какви бяха най-главните прояви, отживелици, остатъци от крепостничеството в Русия към 1917 година? Монархията, съсловността, земевладението и земеползването, положението на жената, религията, угнетяването на националностите. Вземете който и да било от тези „авгиеви обори” – оставени, казано между другото, в значителна степен от всички напреднали държави в недоочистен вид при извършването на техните буржоазнодемократически революции преди 125, 250 и повече (1649 в Англия) години, – вземете, който и да е от тези авгиеви обори: вие ще видите, че ние напълно сме ги изчистили. За някакви си десет седмици, като се започне от 25 октомври (7 ноември) 1917 г. до разгонването на учредилката (5 януари 1918 г.), ние направихме в тази област хиляди пъти повече, отколкото направиха през осеммесечното се властване буржоазните демократи и либерали (кадетите) и дребнобуржоазните демократи (меншевиките и есерите).
Тези страхливци, дърдорковци, самовлюбени нарциси и хамлетчета размахваха картонен меч – и не унищожиха дори монархията! Ние изхвърлихме всичката монархическа смрад както никой друг, както никога. Ние не оставихме камък върху камък, тухла върху тухла от вековното здание на съсловността (най-напредналите страни като Англия, Франция, Германия и досега не са се отървали от следите на съсловността!). Най-дълбоките ко¬рени на съсловността, именно: остатъците от феодализма и крепостничеството в земевладението, ние изтръгнахме докрай. „Може да се спори" (в чужбина има достатъчно литератори, кадети, меншевики и есери, които да се занимават с тези спорове) по това – какво ще излезе „в края на краищата” от поземлените преобразования на Великата октомврийска революция. Ние нямаме сега желание да губим време по тия спорове, защото ние решаваме този спор и всички зависещи от него спорове с борба. Но не може да се спори по факта, че дребнобуржоазните демократи осем месеца се „споразумяваха" с помешчиците, пазещи традициите на крепостничеството, а ние в няколко седмици очистихме докрай от лицето на руската земя и помешчиците, и всичките техни традиции.
Вземете религията или безправието на жената, или потискането и неравноправието на неруските националности. Това са все въпроси на буржоазнодемократическата революция. Простаците от дребнобуржоазната демокрация дрънкаха осем месеца по това; няма нито една от най-напредналите страни в света, където тези въпроси да са решени в буржоазнодемократическо направление докрай. У нас те са решени от законодателството на Октомврийската революция докрай. С религията ние се борихме и се борим както трябва. Ние дадохме на всички неруски националности техни собствени републики или автономни области. У нас в Русия няма такава низост, гнусота и подлост като безправието или неравноправието на жената, този възмутителен остатък от крепостничеството и средновековието, подновяван от користната буржоазия и тъпата, наплашена дребна буржоазия във всички, без нито едно изключение, страни на земното кълбо.
Всичко това е съдържание на буржоазнодемократическата революция. Преди сто и петдесет и двеста и петдесет години прогресивните водачи на тази революция (на тези революции, ако се говори за всеки национален вид от един общ тип) обещаха на народите да освободят човечеството от средновековните привилегии, от неравенството на жената, от държавните предимства на една или друга религия (или „религиозна идея", „религиозност" изобщо), от неравноправието на националностите. Обещаха – и не изпълниха. Не можаха да го изпълнят, защото попречи „уважението" - - - към „свещената частна собственост". В нашата пролетарска революция това проклето „уважение" към това трижди проклето средновековие и към тази „свещена частна собственост" не съществуваше.
Но за да осигурим за народите в Русия завоеванията на буржоазнодемократическата революция, ние трябваше да отидем по-далеч и ние отидохме по-далеч. Ние решавахме въпросите на буржоазнодемократическата революция покрай другото, като „страничен продукт" на нашата главна и истинска, пролетарски-революционна, социалистическа работа. Реформите, казвахме ние винаги, са страничен продукт на революционната класова борба. Буржоазнодемократическите преобразования – казвахме ние и доказвахме с дела – са страничен продукт на пролетарската, т. е. на социалистическата революция. Тук му е мястото да кажем, че всички кауцкиевци, хилфердинговци, мартовци, черновци, хилквитовци, лонгевци, макдоналдовци, туратовци и други герои на „ІІ1/2” марксизъм не можаха да разберат това съотношение между буржоазнодемократическата и пролетарско-социалистическата революция. Първата прераства във втората. Втората решава, покрай другото, въпросите на първата. Борбата и само борбата решава доколко успява втората да надрасне първата.
Съветският строй е именно едно от нагледните потвърждения или проявления на това прерастване на едната революция в другата. Съветският строй е максимум демократизъм за работниците и селяните и същевременно той означава скъсване с буржоазния демократизъм и възникване на нов световноисторически тип на демокрация, именно: пролетарски демократизъм или диктатура на пролетариата.
Нека псетата и свините на умиращата буржоазия и на влачещата се след нея дребнобуржоазна демокрация ни засипват с купища проклятия, ругатни, насмешки заради неуспехите и грешките при построяването от нас на наш, съветски строй. Ние нито за минута не забравяме, че неуспехи и грешки у нас действително имаше много и се правят много. Та може ли да се мине без неуспехи и грешки в такова ново, за цялата световна история ново дело, като създаването на небивал досега тип на държавно устройство! Ние непоколебимо ще се борим за поправяне на нашите неуспехи и грешки, за подобряване на нашето твърде и твърде далеч от съвършенство прилагане в живота на съветските принципи. Но ние имаме право да се гордеем и ние се гордеем, че на нас се падна щастието да започнем построяването на съветската държава, да започнем с това новата епоха на световната история, епохата на господството на новата класа, потисната във всички капиталистически страни и вървяща навсякъде към нов живот, към победа над буржоазията, към диктатура на пролетариата, към освобождаване на човечеството от игото на капитала, от империалистическите войни.
Въпросът за империалистическите войни, за тази господстваща днес в целия свят международна политика на финансовия капитал, която неизбежно поражда нови империалистически войни, неизбежно поражда нечувано засилване на националното потисничество, грабеж, разбойничество, задушаване на слабите, изостанали, малки народности от шепа „напреднали” държави – този въпрос от 1914 година стана основен въпрос на цялата политика на всички страни на земното кълбо. Това е въпрос на живот и смърт за десетки милиони хора. Това е въпросът – дали в следващата, подготвяна пред очите ни от буржоазията, израстваща пред очите ни от капитализма империалистическа война ще бъдат избити 20 милиона души (вместо 10 милиона убити през войната от 1914 - 1918 г. и допълващите я „малки” войни, незавършени и до днес), дали в тази неизбежна (ако се запази капитализмът) бъдеща война ще бъдат осакатени 60 милиона (вместо осакатените през 1914 - 1918 г. 30милиона) души. И по този въпрос нашата Октомврийска революция откри нова епоха в световната история. Буржоазните слуги и припевчици в лицето на есерите и меншевиките, в лицето на цялата дребнобуржоазна уж „социалистическа” демокрация от целия свят се подиграваха с лозунга за „превръщането на империалистическата война в гражданска война". А този лозунг се оказа единствената истина – неприятна, груба, гола, жестока, всичко това е така, но истина сред множеството най-изтънчени шовинистически и пацифистически измами. Тези измами се рушат. Бресткият мир е разобличен. Всеки ден биват разобличавани все по-безпощадно значението и последствията на още по-лошия от Бресткия – Версайския мир. И все по-ясно, все по-отчетливо, все по-неизбежно се възправя пред милиони и милиони хора, мислещи върху причините на вчерашната война и наближаващата утрешна война, страшната истина: невъзможно е да се изтръгнем от империалистическата война и от пораждащия я неизбежно империалистически свят (ако у нас съществуваше старият правопис, аз бих написал тук двете думи „мир” в двете им значения), невъзможно е да се изтръгнем от този ад по друг начин освен чрез болшевишка борба и болшевишка рево¬люция.
Нека буржоазията и пацифистите, генералите и еснафите, капиталистите и филистерите, всички вярващи християни и всички рицари от II и II1/2 Интернационали хулят яростно тази революция. С никакви потоци от злоба, клевета и лъжа не ще замъглят те този световноисторически факт, че за пръв път от стотици и хиляди години робите отговориха на войната между робовладелците с открито провъзгласяване на лозунга: да превърнем тази война между робовладелците за подялба на своята плячка във война на робите от всички нации против робовладелците от всички нации.
За пръв път след стотици и хиляди години този лозунг се превърна от смътно и безсилно очакване в ясна, точна политическа програма, в активна борба на милионите потиснати под ръководството на пролетариата, превърна се в първа победа на пролетариата, в първа победа на делото за премахване на войните, на делото на съюза на работниците от всички страни над съюза на буржоазията от разните нации, на онази буржоазия, която и сключва мир, и воюва за сметка на робите на капитала, за сметка на наемните работници, за сметка на селяните, за сметка на трудещите се.
Тази първа победа още не е окончателна победа – и нашата Октомврийска революция я завоюва с невиждани тежести и трудности, с нечувани мъчения, с редица грамадни неуспехи и грешки от наша страна. Та и можеше ли без неуспехи и грешки да успее един изостанал народ да победи империалистическите войни на най-могъщите и най-напредналите страни на земното кълбо! Ние не се боим да признаем грешките си и трезво ще гледаме на тях, за да се научим да ги поправяме. Но фактът си остава факт: за пръв път след стотици и след хиляди години обещанието „да се отговори" на войната между робовладелците с революция на робите против всички и всякакви робовладелци е изпълнено докрай - - - и се изпълнява въпреки всички трудности.
Ние започнахме това дело. Кога именно, в какъв срок, пролетариите от коя нация ще доведат това дело докрай – е несъществен въпрос. Същественото е това, че ледът е счупен, че пътят е открит, пътят е посочен.
Продължавайте своето лицемерие, господа капиталисти от всички страни, „защитаващи отечеството" – японското от американското, американското от японското, френското от английското и така нататък! Продължавайте да си умивате ръцете по въпроса за средствата за борба против империалистическите войни с нови „базелски манифести" (по образец на Базелския манифест от 1912г.), господа рицари от II и „ІІ1/2” Интернационали, заедно с всички пацифистки еснафи и филистери от цял свят! От империалистическата война, от империалистическия свят първата болшевишка революция изтръгна първата стотица милиони хора на земята. Следващите ще изтръгнат от такива войни и от такъв свят цялото човечество...

Вестник „Правда”, бр.234 от 18 октомври 1921г.

начало