„ВЪВ ВОДОВЪРТЕЖА НА ВЕКА”
/Избрани моменти от спомените на Ким Ир Сен – т.І, обхващащи периода април 1912г. – май 1930г./
За революционера светият девиз на неговия живот и борба трябва да бъде истината, която гласи: вярваш ли в народа и опираш ли се на неговата сила – ще побеждаваш стократно, ако бъдеш отхвърлен от народа, сто пъти няма да избегнеш поражението.
***
Когато е поробена страната, не може да има спокойствие и за народа, и
за самата природа. Под покрива на поробената страна не могат спокойно да
спят даже предателите, които живеят в разкош за сметка на продаденото отечество.
И дори, когато хората живеят, тяхното положение е по-лошо от това на кучето,
което се шляе из двора на къщата. Планините и реките остават, но даже и
на тях им е трудно да запазят своя облик след такива изтезания, каквито
е преживял нашият народ.
Наричат пионер човека, който е опознал тази истина преди другите. Наричат
патриот човека, който се старае да спаси страната си от трагедията, превъзмогвайки
всякакви бедствия и страдания. Именуват революционер човека, който осветява
истината, жертвайки своя живот и повдига целия народ за премахване на несправедливия
свят.
***
Когато станах по-досетлив, баща ми ме учеше да обичам своята страна и
строго ме наставляваше: ако искаш искрено да обичаш своята родина, трябва
да живееш с великия план.
„Чивон” в буквалния смисъл на думата означава да имаш велик план.
Няма нищо учудващо, когато бащата учи своя син да живее с велик план. Във
всяка работа, каквато и да е тя, хората не може да чакат успех, ако не се
трудят упорито, с високи идеали и с голяма надежда.
Обаче идеята „чивон” не е пошло житейско наставление, насочено към придвижването
по служебната стълбица или за постигане на блестяща кариера и успех в живота,
не, това са революционни възгледи за живота, който изисква да видиш своето
днешно щастие и радост от живота в борба за по-висшето в живота, в името
на Родината и нацията. Това е непоколебимият революционен дух – каквото
и да се случи, да постигнеш възраждането на Родината, дори ако се наложи
за това да се борят поколение след поколение.
***
Не мога да разкажа с думи, не мога да опиша с перото всичките усилия на
баща ми, приложени в търсенето на всеки нов другар. За да привлече макар
и само един, баща ми отива там, където трябва, заради този един-единствен
другар, не му пречеше да измине и хиляди ли /мярка за дължина, равна на
576 м – бел.ред./.
***
[Майката на Ким Ир Сен го води в затвора на посещение при баща му]
Тогава бях на шест години.
Още щом минахме през дървения мост, прехвърлен над река Потхон, веднага
разпознах сградата на затвора. Макар че никой не ми е казвал какъв е затворът,
когато видях зданието с такъв необикновен вид, аз веднага разбрах, че това
е той. Той плашеше цялата окръжаваща природа (всичко наоколо). Затворът!
Това „съоръжение” изглеждаше така зловещо и страшно, че само от един поглед
към него можеш да полудееш. Не само железните врати, оградата, наблюдателната
вишка, железните решетки на прозорците, но и черната униформа на стражата,
самият поглед на тези надзиратели беше изпълнен със свирепост и злоба. Страшен
ужас вееше от тях.
......
Срещата с баща ми се оказа за мен своего рода крупно събитие. Разбрах аз
и високото стремление на моята майка да отиде при баща ми заедно с мен.
Раните по тялото на татко, които видях, ме заставиха с всичките фибри на
душата си да възненавидя японския империализъм, подобен на дявол, на див
звяр. Тогава тези рани ми дадоха значително по-реална и нагледна представа
за японския империализъм, отколкото анализът и оценката, които му даваха
многобройните политически дейци и историци в света.
***
[Спомен за антияпонското въстание на корейския народ на 1 март 1919г.] Да,
този ден никак не се забравя. Тук аз за пръв път видях как човек убива човека,
станах за пръв път очевидец на кръвопролитието на нашите съотечственици.
Ето тогава в моето младо сърце закипя неугасимият гняв против извергите.
***
[Поуки от неуспешното Първомартенско антияпонско въстание на корейския народ]
...беше ясно едно – японските завоеватели доброволно няма да си отидат от
Корея.
Обаче и този урок на историята забравил върховният ешелон на Първомартенското
движение. Върхушката, вървейки срещу високия боеви дух на нашия народ, още
от самото начало определила характера на движението като ненасилствено.
Тя се ограничила само да съставянето на „Декларация за независимост” и оповестяването
в страната и зад граница волята на корейската нация, която се стреми към
независимост. Тя не искала движението да излезе от тези рамки и да се превърне
в масова борба, която да се води при първенствуващата роля на народните
маси.
Някои лидери на националното движение се опитвали да постигнат независимостта
на Корея по пътя на „петициите”.
Когато Уилсън огласил концепцията за „самоопределение на нацията”, те били
окрилени от илюзорните надежди за това, че на Парижката мирна конференция
ще могат да решат проблема за независимостта на Корея представителите на
САЩ и другите страни – участнички в преговорите. И те започнаха това жалко
петиционно движение. Ким Гю Сик и няколко негови привърженици се обърнали
към делегатите от великите държави с „петицията за независимостта”, даже
обикаляли по стаите в хотела, където се били настанили те, и се обръщали
с призиви и молби...
...Историята не познава такъв пример, когато великите държави да съчувстват
на малките страни и да подарят на народите от слабите страни свободата и
независимостта. Суверенитетът на тази или онази нация може да бъде съхранен
или завоюван само със собствените усилия на дадената нация и нейната непреклонна
борба. Такава е истината, проверена от вековете и поколенията в световната
история...
...Многомилионните маси, запалени от едно стремление към възраждането на
Родината, излязоха на улицата на съпротивата, но тяхната борба, която нямаше
ръководството на работническата класа, ръководството на партия, не можеше
да избегне разпокъсаността и стихийността, не можеше да се разгърне по единна
програма и единен боеви план.
Въстанието даде сериозен урок: за да победят в борбата за национална независимост
и свобода, народните маси са длъжни непременно под ръководството на революционна
партия да разполагат с правилна стратегия и тактика, да водят организирана
борба и са длъжни да създадат свои могъщи собствени революционни сили, категорично
отхвърляйки нископоклонството.
В дните на въстанието корейският народ ярко продемонстрира пред целия свят,
че той е силен с духа на самостоятелността, че не иска да бъде роб на чуждите,
че не се бои от никакви жертви в борбата за възвръщането на отнетата му
Родина, че се отличава с неунищожима воля и пламенен патриотизъм...
...Първомартенското въстание сложи край на буржоазното националистическо
движение в нашата страна. Национално-освободителната борба на корейския
народ постепенно пое новата /комунистическа – бел.ред./ линия на своето
развитие...
...От разказите на баща ми от това време в паметта ми са останали живи думите:
„Разбойниците са нахлули в къщите и дрънкат със сабите. Макар и да викаш
караула, разбойниците няма да те оставят жив. Може някой да стои на улицата
и да чува твоята жалба, той няма да побърза да ти помогне, защото той също
е разбойник. За да спасиш своя живот, с разбойниците трябва да се биеш до
край. На дуел с въоръжения с меч и ти върви с меч. Тогава ще го победиш...”...
...баща ми...имаше твърдото убеждение: изгубената Родина можеш да си върнеш
само с военни действия, а не по пътя на „петициите” или „дипломацията”.
С тази вяра той ускори процеса за подготовката на нова военна дейност.
***
На хората им се случва да изживеят всякаква мъка в своя век. Но най-ужасната мъка се оказа загубата на Родината, особено ако я напуснеш като роб на поробена страна. Колкото и да е голяма мъката от раздялата с близките, с любимия край от детството, то е несравнимо с горестта при раздялата с Отечеството. Ако сравним родния край с майката, чужбината – с мащехата, то с какво да сравним немилата няколко пъти повече отколкото тази чужбина, чужда страна?...
***
[Тръгвайки на дълъг път Ким Ир Сен получава от свой близък приятел 3 вони] Действително, тези 3 вони не може даже да ги сравниш с милионите вони в ръцете на богаташите. Но с какво можеш да премериш тази чиста и прекрасна дружба, която се намираше в тези 3 вони! Чувството за дружба не се ражда в парите, но има ли дружба, ще има и пари. Дружбата ражда всичко най-велико на света.
***
На света няма да намериш такава гореща, такава искрена, такава неизменна любов, като майчинската. ... За децата си майката е готова звездите да свали от небето, такава е любовта на майката. Тази щедра любов няма цена!
***
От бащините разкази аз и сега помня заповедта на трите готовности, които
е длъжен да владее революционерът.
- Където и да се намира, революционерът винаги трябва да бъде готов за три
смърти: от глад, от побой, от студ. Тоест трябва да бъде готов да умре от
глад, да загине от побоите и да замръзне. С такива убеждения не трябва никога
да отстъпваш от първоначалния велик замисъл.
Дълбоко се запечата в моята памет всяка една от думите му. Поучителен беше
и неговият разказ за приятелите и дружбата. Човек не трябва да забравя приятеля,
с който се е сдружил в труден час. Казват: в дома си се опирай на родителите,
а зад прага – на приятелите. Тези думи са дълбокомислени. Приятелят, готов
да дели с теб мъка и радост, ти е даже по-близък от родните братя.
Бащиният разказ за приятелите и дружбата продължи много часове.
- Знаеш ли, – каза той – аз започнах борбата с привличането на другарите.
Има хора, които започват движението за независимост с намирането на пари
и шестзарядни револвери. Но аз, където и да отидех, привличах преди всичко
добри другари. Добрият другар не пада от небето, не израства из под земята.
Него трябва да го търсиш и да го намираш, както се добива златото и драгоценните
камъни, да го намериш и отгледаш с приложението на всичките си сили. Затова
аз, знаеш, цял живот ходех по Корея и по манджурската равнина до появяването
на мазоли на краката. И затова твоята майка цял живот гладува и митарства,
грижейки се не за себе си, а за приходящите гости. Ако отдадеш цялата си
душа на делото на страната и народа, напълно можеш да спечелиш добри другари…Цялото
дело е в твоите мисли и в твоята душа. Без пари може и да се оправиш. При
единомислие хората могат да бъдат другари един на друг. Затова дружбата,
не се натрупва като купчинка злато, а може да се придобие даже с глътка
вода или едно картофче.
Моят баща не беше много богат, нямаше постове, но затова пък той имаше прекрасни
другари. Ако това се смята за имущество, то той, значи, е притежавал най-голямото
от всички имущества. Той за нищо не съжаляваше, ако то е отишло в полза
на другарите. И затова те с риск за живота си го охраняваха. Той съумя да
преодолее всякакви несгоди и лишения, и самоотвержено да служи на движението
за възраждане на Родината именно затова, защото му оказваха безкористна
помощ...
...Идеята „чивон”, трите готовности, мисълта за привличането на другарите,
двата пистолета – ето това наследство ми остана от баща ми. Това наследство
предполагаше жестоки мъчения и жертви. Но това беше за мен най-драгоценното
наследство.
***
Както гласи изречението: „За еднодневната битка подготви войска за хиляда дни”, за да мобилизираш народните маси на бойното поле, е необходимо в достатъчна степен да си ги възпитал, организирал и подготвил за сражението.
***
Основното мерило за определянето на ценността на човека е неговата идеология. Подобно на това главният еталон за ценността на образованието, достойнството на учебното заведение, са идеите.
***
Приживе моят баща често говореше: „Добре се запознавай с другарите, имай повече другари”. Аз завинаги запомних този бащин съвет. Каквато и забележителна и вярна цел да поставиш пред себе си, ти няма да реализираш великия си план, ако нямаш другари, които биха могли да делят с тебе мъка и радост.
***
Капиталистите казват, че е много интересно да загребеш пари. Но на мен повече от всичко ми беше радостно и интересно да събера другарите. Извънреден възторг, който изпитваме при привличането, макар и само на един другар, просто не можеш да сравниш дори с намирането на късче злато!
***
[За кадрите
на Съюза за сваляне на империализма (ССИ)] ССИ не беше производна организация
на която и да е от фракциите. Що се отнася до неговия състав, то никой от
нас по-рано не е бил причастен към каквато и да е фракция, никой не беше
пришълец от някоя емигрантска организация. Това бяха представители на буквално
най-чистото, като сняг, като бяла хартия, незамърсено от нищо ново поколение.
В „кръвта” на ССИ, ако може така да се изразя, нямаше никакви примеси.
В неговия състав влязоха силни фигури. Това бяха пълноценни хора, майстори.
Попитай всеки за каквото и да е – всичко ще направят: реч ще произнесат,
статия ще напишат, песен ще съчинят, майсторство в единоборството ще покажат.
Тези млади хора бяха готови да се сражават с врага, ако се изразим с думите
на нашето време „един срещу сто”, даже „един срещу хиляда”. Ето такива хора
решиха да положат гърдите си на новия път. Ясно е, че настроението им беше
неудържимо приповдигнато.
***
В такъв град като Гирин, където обстановката така се е сложила, незначителен
актив да завладее маса от хора на своя страна, за да се заслушат те в нашия
глас и да се борят за осъществяване на идеалите на ССИ, не беше леко.
Но ние бяхме пълни с твърда решителност: всеки да стане искра, която да
възпламени сърцата на десетки и стотици окръжаващи ни хора, и да ги повдигне
на борба, а тези стотици – отново хиляди, десетки хиляди хора, и по такъв
начин да преобразим света.
***
В годините на обучението в гимназията аз четях книги и нощем, и ги четях
не толкова от увлечението по чисто научните знания, или просто от любопитство,
с особена охота. Аз се ровех в книгите и не за това, за да стана учен или
да се изкача по-нагоре по стълбицата на служебната кариера. Аз се опитвах
да намеря в книгите отговори на въпросите: как да разгромим японските империалисти
и да си върнем страната? Как да ликвидираме социалното неравенство и да
създадем щастлив живот за хората на труда? Където и да е и каквито и книги
да четях, винаги търсех отговора на тези въпроси.
По пътя на тези стремежи може да се каже, се утвърждаваше моята позиция
– да се отнасям към марксизма-ленинизма не като към догма, а като към оръжие
от практиката, да намеря критериите за истината не в абстрактната теория,
а винаги в конкретната практика на корейската революция. ... Истинската
теория се ражда в практическата борба и в практиката се проверява нейната
правилност.
***
Учението, това е основен процес, който обезателно трябва да премине революционерът, който не бива да прекратява ни за един ден създаването на духовен капитал, призван да съдейства на прогреса и преобразованието на обществото. Изхождайки от опита, придобит от мен в хода на търсенето на напредничавите идеи в Гирин, аз и днес подчертавам, че учението е първият дълг на революционера.
***
Марксистко-ленинската теория сравнява движението на учащата младеж с ролята на мост. Иначе казано, тя определя, че това движение играе ролята на мост в разпространението на прогресивните идеи, просвещението и пробуждането на масите, и въвличането им в революционното движение. Ние също одобрявахме тази теория.
***
В работата с учащите се младежи и децата ние използвахме разнообразни методи
и форми съответно с вкуса и равнището на тяхната съзнателност. Сред учениците,
членуващи в Гиринското общество на корейските деца, имаше не малко синове
и дъщери на християни. Те бяха под религиозното влияние на своите родители
толкова силно, че вярваха, че на света действително съществува бог. Не беше
никак лесно да им се разясни, че няма бог и е наивно да се вярва в неговото
съществуване. 
Веднъж аз предложих на учителката от едно корейско начално училище, което
се намираше под наше влияние, заедно с учениците, вярващи в бога, да отидем
в черквата, за да извършим богослужение. По моя съвет тя отиде в черквата,
вземайки със себе си, няколко ученика и им предложи целия ден да се молят,
повтаряйки: „Всезнаещи и всемогъщи Боже, ние сме гладни, дай ни питка и
кашица”. Но на тях никак и никаква храна от никого не им беше доставена
и те останаха гладни. След това аз предложих на учителката да дойде заедно
с учениците си на житната нива, където вече беше прибран урожаят, да събират
останалите класове. Тя дойде на нивата, вземайки със себе си своите ученици
и те събраха много класове. След това ги овършаха, смляха и изпекоха хляб,
и го раздадоха на учениците. Вкусвайки от тази питка, те започнаха да мислят,
че по-добре сами да си доставят храната с труд, отколкото да я искат от
бога с молитва.
Може би това е само един прост епизод, но и това беше своебразен начин за
преобразование в съзнанието на младежите и децата, и ликвидацията на старите
обичаи.
Ние се противопоставяхме на това, че учениците отиват да извършват богослужение
и неусетно ги възпитавахме така, че да не се окажат в плен на суеверията.
Но тук ние не сме преследвали целта въобще да унищожаваме религията. Нашата
цел беше да предотвратим явлението младежта и децата, попадайки под влиянието
на суеверията и абсолютизирайки догмите на Исуса, да станат вяли и пасивни
същества, негодни за нищо в делото на революцията. Но младежите и децата,
чиито научни познания за света са недостатъчни, може да се подложат на отрицателното
влияние на елементите на несъпротивлението, които се съдържат религията.
Когато бях в Гирин, някои членове на Детското общество пееха псалми, даже
когато вървяха по улицата. Толкова силно беше влиянието на религията върху
младежта и децата в този край. Но как те биха се хвърлили срещу огневите
точки на врага с псалми на уста? Нас ни бяха нужни не вярващи, пеещи псалми,
а смели бойци, които пеят химна за последния решителен бой.
***
Ние можахме да приложим огромни усилия за възпитанието на масите в революционен
дух именно затова, защото се бяхме освободили от скрупулите на старото мислене,
носителите на което смятаха народните маси за невежи, нецивилизовани предмети
за просвещение, ние имахме и абсолютизирахме такива възгледи, съгласно които
народът се явява истински наш учител и основна движеща сила на революцията.
С такива възгледи ние отивахме сред народа – „Иди при народа!” – от този
момент това стана девизът на целия ми живот.
Отивайки при народа, аз започнах своята революционна дейност, като продължавам
своята революционна дейност и сега, сред народа. Отивайки при народа, аз
правя изводите на своя живот. Ако имах макар и един миг, в който би ме домързяло
да общувам с народа, макар и един път да забравя за неговото съществуване,
то аз нямаше да мога да запазя до днешния ден така чиста, истинска любов
към народа, която се създаде у мен още когато бях десетгодишен, аз нямаше
да стана верен слуга на народа. ...животът на революционера започва с общуването
с масите, животът му завършва, когато той си отива от масите.