Има ли нужда от ядрена енергия?

Има ли нужда от ядрена енергия?

Л.Костадинов

Защо бързат с демонтажа на старите блокове в Козлодуй?

След референдума и особено след масовите протести, които доведоха до падане на правителството на ГЕРБ, споровете около развитието на ядрената енергетика не само не затихват, но се разгарят с нова сила.

Средствата, вложени в изграждането на АЕЦ "Белене", се сочат от противниците на проекта като причина за високите цени на електроенергията. Анализът обаче показва, че тези средства не могат да имат забележимо влияние върху цените на енергията и ще бъдат наистина безвъзвратно загубени, само ако централата не се строи. Ако проектът бъде изпълнен, вложеното досега ще намали необходимите инвестиции и ще се изплати многократно с произведената от централата електроенергия.

Правителството на Б. Борисов и служебното правителство на М. Райков, под натиска на Европейската комисия и зад гърба на народа, се стараеха да ускорят максимално демонтажа и ликвидацията на спрените четири блока в АЕЦ Козлодуй. Целта е страната ни безвъзвратно да бъде лишена от възможността отново да ги използва. А тези реактори имат ресурс да работят още поне 20 години и могат да бъдат пуснати отново с минимални средства. Затова сега главната задача е да се запазят от демонтаж поне 3 и 4 блок, защото те са в отлично състояние и имат най-дълъг неизползван ресурс за работа. Не е случайно, че дори само споменаването за пускане на тези блокове беше посрещнато с направо истерична реакция у нас и в чужбина. За тези блокове аргументите за „висока цена” не могат да бъдат използвани, защото пускането им отново в експлоатация може да стане с минимални средства. А ефектът ще е огромен. Те са способни да произвеждат 7 милиарда киловатчаса годишно с рекордно ниски разходи (под 2 стотинки за киловатчас). Това може да свали значително цените на енергията за сметка на печалбите на частните централи произвеждащи скъпа енергия. Замяната на 7 милиарда киловатчаса изкупувани на средна цена около 18 стотинки от слънце, вятър, газ и въглища(американските централи) с енергия по 2 стотинки от 3 и 4 блок на Козлодуй, ще означава над 1 милиард лева годишно намаление на цените на цялото количество електроенергия за потребителите. Разпределено между приблизително 25 милиарда киловатчаса вътрешно потребление, това означава (вкл. ДДС) намаление цената на електроенергията с 5 стотинки на киловатчас(около една трета). Ако спестените средства се използват само за енергията, използвана от домакинствата, намалението може да достигне 12 стотинки за киловатчас, т.е. електроенергията за бита може да се продава на символична цена от 2-3 стотинки за киловатчас. Затова в арсенала на противниците на пускането на спрените блокове останаха само заплахите със страшния гняв и наказанието, което ни чака от Брюксел, ако посмеем да пуснем спрените блокове. Но какво може да бъде това наказание, което да е по-тежко от загубите в резултат на спирането на тези блокове, така и не става ясно. Тук трябва да се добави, че ускореното демонтиране на ядрени реактори освен всичко друго е и много по-скъпо и води до образуването на много повече и по-опасни отпадъци в сравнение със забавения демонтаж. Толкова по-поразително е, че точно за този начин на демонтаж настояват и у нас, и в Европа тези, които уж са много „загрижени” за безопасността и здравето на хората.

Колко ще струва централата и електроенергията, произвеждана от нея?

След като пропагандата на страх от атомната енергия вече не дава същия ефект, както в миналото, противниците на атомната енергетика насочиха усилията си към цената на изграждането на централата в Белене. И тук те намериха безкрайно поле за манипулации като се използва ръста на цените с времето. Така оценката за цената на централата и експлоатационните разходи, и следователно цената на произвежданата електроенергия може да бъде докарана до всяко желано равнище, ако се избере подходящият темп на ръста на цените с времето. След това тези цени се сравняват с днешните цени на електроенергията и победоносно се „доказва” икономическата нецелесъобразност на нова атомна централа. По същия начин може да се докаже колко неизгодна е АЕЦ „Козлодуй“, ако се сравнят днешните цени на произвежданата от нея електроенергия с цените на тока в България през времето, когато централата беше изграждана т.е. през 70-те години на миналия век. Когато някой започне да говори за цени и разходи в енергетиката, винаги се убеждавайте, че става думи за настоящи стойности, за да имате възможност да направите коректно сравнение между предлаганите алтернативи.

Нека направим едно сравнение на съотношението на необходимите инвестиции към количеството енергия, които различни централи произвеждат, което е показател за тяхната икономическа целесъобразност. Дори и да е вярна оценката на критиците, че „Белене“ ще струва 20 милиарда лева, като разделим тази цена на близо 1000 милиарда киловатчаса, които централата ще произведе за 60 години, това прави точно 20 лева инвестиции за 1000 киловачаса, произведена енергия по днешни цени или 2 стотинки за киловатчас. Всъщност реалните инвестиции за изграждане на централата в Белене ще са значително по-ниски и няма да надхвърлят 12 милиарда лева като част от тези средства вече са вложени (1,5 милиарда лева). Ако сравним АЕЦ с необходимите инвестиции за произведен киловатчас от другите алтернативи (въглища и газ), ще получим около два пъти по-високи стойности. Със слънчевите и вятърни централи, които работят по 1000-2000 часа годишно с номинална мощност и имат живот не повече от 20 години, сравнението изобщо е невъзможно. Тези централи не могат да работят самостоятелно, защото потребителите имат нужда от снабдяване с електроенергия и когато няма слънце или вятър, или с други думи освен всяка слънчева или вятърна централа трябва да се построи още една централа със същата мощност на изкопаемо гориво, която да стои в резерв за да се включва, когато няма вятър или слънце.

Ще има ли нужда от електроенергия?

Сред аргументите срещу „Белене“ със своята безочливост се откроява твърдението, че България няма да има нужда от повече електроенергия и дори ще намалява потреблението в бъдеще и тогава изграждането на „Белене“ ще доведе до спиране на вече съществуващи централи. Добре познати политици и политолози с мрачни физиономии щетат из страната и плашат енергетиците в Козлодуй и миньорите в Марица-Изток, че ще останат без работа заради „Белене“. Фактите обаче неумолимо сочат, че България е една от страните с най-ниско потребление на електроенергия на човек от населението в ЕС – едва около 4500 киловатчаса годишно на човек у нас срещу 6000-8000 киловатчаса на човек във повечето европейски държави. Нещо повече – в много от тези страни, за разлика от нас, има развита битова газификация която замества част от електроенергията в бита, те имат и по-висока ефективност при използване на електроенергията и въпреки това консумират много повече електроенергия на човек от нас. У нас битовата газификация, при непосилните за нас цени на вносния газ, е илюзия и липсата на енергия в домакинствата се компенсира със студуване и изгаряне на всякакви отпадъци и дърва в примитивни печки, което е по-опасно за здравето на хората от всякакви въображаеми ядрени аварии. Цените на нефта неумолимо растат и ще растат с всяка година и единствената реална алтернатива за индивидуален транспорт ще са електромобилите. Всичко това означава, че ако имаме намерение да се отопляваме ефективно с термопомпи, да използваме климатици през лятото, да пътуваме с електромобили, ако искаме да работи икономиката, ще е нужна много повече електроенергия за вътрешно потребление. Що се отнася до региона, дори сега, в условията на криза, съседите ни, даже без Турция, внасят по около 20 милиарда киловатчаса годишно, от които не повече от една трета са внос от България. Официалната прогноза на ЕС от декември 2009 година, с отчитане ефекта на кризата, посочва увеличено производство на електроенергия в България, през 2030 година, до близо 60 милиарда киловатчаса годищно в сравнение с днешните около 40 милиарда киловатчаса, независимо от прогнозирания мизерен ръст на икономиката от по 2 % годишно и намаляване на населението. Като добавим излизането от експлоатация на редица напълно износени мощности в централи на въглища през следващите няколко години, картината става наистина драматична.

Ами ако все пак успеем да постигнем ръст от 5-6 % годишно и демографския спад бъде спрян? Тогава какво ще правим? Ще купуваме енергия от съседите? Изглежда това е целта на коалицията против „Белене“, която символично обедини такива знакови фигури като ликвидатора на българската индустрия Костов, бившата еврокомисарка и ликвидаторка на атомната ни енергетика Кунева с ликвидатора на проекта „Белене“ – Борисов.