МАНИФЕСТЪТ ОТ МОНТЕКРИСТИ

Хосе МАРТИ

Революцията за независимостта на Куба, започната в Яра /Град в провинция Ориенте, Куба, където на 10 октомври 1868 г. започнала Десетгодишната война против Испания, оглавявана от Карлос Мануел де Сеспедес и завършила с подписване на мира в Санхон (1878), без да се постигне независимостта на Куба. – бел.ред./ след славна и кървава подготовка, е навлязла в нов военен период не само по силата на заповедта и решенията на Революционната партия в чужбина и на Острова, но благодарение и на ентусиазираното присъединяване към нея на всички хора, посветили се на борбата за освобождаването и възстановяването на страната, за доброто на Америка и на света. Избраните представители на революцията, която днес се обявява, съзнават и считат за свой дълг – без да си присвоят гласа и изявленията, които принадлежат единствено на нейно величество учредената Република – да заявят отново пред Отечеството, че то няма да бъде окървавено без причина и без основателна надежда за победа; да изразят точните цели, рожби на разума и чужди на отмъщението, заради които е предприета и ще бъде водена до нейното справедливо тържество нестихващата война, която днес зове към нови битки, за изграждането на една истинска и мъдра демокрация, обединяваща всички обществени слоеве в Куба.
Войната не е според трезвото схващане на тези, които днес все още я представляват, избрани от народната и отговорна Революция, безумна победа на една кубинска партия над друга или унижаване на една макар само заблудена група кубинци; тя е тържествена проява на волята на една страна, предостатъчно изпитана в предишната война, за да се хвърля лекомислено в един конфликт, който може да завърши или с победа, или с гибел, без достатъчно дълбоки причини, които биха я издигнали над човешките низости и техните различни превъплъщения, както и без заслужаващата голямо уважение решимост, тъй като тя носи печата на смъртта, което трябва да накара да млъкнат онези нещастни кубинци, които не се чувстват завладени от такава вяра в способностите на своя народ, нито пък имат достатъчно мъжество, за да го освободят от робство.
Войната не е някакъв капризен опит за постигане на една независимост, по-скоро опасна, отколкото полезна, който опит биха имали право да забавят или да осъдят само онези, които биха показали способност и стремеж да постигнат друга, по-скорошна и сигурна независимост, която всъщност не бива и да жадува един народ, неспособен да я запази. Войната е естествен резултат на единството на смели мъже, които след обмисляне на опита си решиха отново да застанат с лице срещу познатите им опасности, резултат на сърдечната сплотеност на кубинците от най-различни среди, убедени, че воювайки за свободата, се придобиват по-лесно, отколкото в подло отчаяние, необходимите за нейното поддържане добродетели.
Войната не е против испанеца, който след победата ще може да се радва на свободата, ще бъде зачитан и обичан; тя ще помете недалновидните, които биха й се изпречили на пътя. Войната няма да бъде люлка нито на хаоса, чужд на изпитания сдържан дух на Куба, нито на тиранията. Онези, които предприеха войната и още могат да говорят от нейно име, обявяват пред родината, че са лишени от всякаква ненавист, и изявяват своето братско снизхождение към плахите и заблудените кубинци, своето дълбоко уважение към човешкото достойнство, главен двигател на битките и основа на републиката, своята пълна увереност в способността да се води така войната, че да се постигне освобождението, което я вдъхновява, и взаимоотношенията, при които един народ трябва да живее с останалите народи, както и своята твърда решимост да зачитат и да накарат да бъде зачитан неутралният и честният испанец по време на войната и след нея, да бъдат снизходителни към покаялите се и непреклонни само към порока, престъпността и безчовечността. Във войната, която отново започва в Куба, Революцията не вижда основания за ликуване, което би могло да доведе до безразсъден героизъм, а само отговорностите, които трябва да вълнуват основоположниците на нации.
Куба трябва да влезе във войната с пълна увереност – неприемлива само за инертните и пристрастните кубинци – в умението на своите синове да постигнат победата посредством силата на разумната и възвишената революция и в способността на кубинците, проявена в течение на първите десет години на върховно единство и на усвояване на съвременните методи на управление и труд, да избавят Родината от трудностите и лутанията, които бяха неизбежни в началото на века във феодалните и само на теория независими републики в Испанска Америка. Би било престъпно невежество или вероломство да се пренебрегват причините, често славни и вече общопризнати, за американските безредия, произлизащи от грешката да се приспособява обикновената действителност в страните, които познаваха само горещото желание за свобода и суверенитет, към чужди форми и съмнителни догми само поради някаква неясна връзка с местопроизхождението на тези форми и догми. Съсредоточаването на културата само в столиците; погрешната склонност на републиките към господарските порядки, останали от колониалния режим; появяването на съперничещи помежду си водачи, които се отнасят с подозрение и повърхностно към отдалечените райони; първобитното състояние на единствената стопанска дейност – земеделие и скотовъдство; и нехайното и пренебрежително отношение към трудолюбивата индианска раса при спорове за вяра и местожителство – ето причините за безредиците сред народите в Америка, които в никакъв случай не са проблеми на кубинското общество. Куба отново се връща към войната с един демократичен и културен народ, който познава добре своите и чуждите права, с култура, много по-голяма и у най-скромния кубинец, отколкото у масите, живеещи в равнината, или у индианците, които, отзовавайки се на призива на първите герои на освобождението, се превърнаха от овчари в нации; в този момент на върховно изпитание се завръщат в Куба, за да воюват и създават кубинската нация, просветените, богати или бедни кубински синове, напуснали творческия и съзидателния труд сред най-издигнатите народи на света, израснали от собствените си усилия, сред преследвания и мизерия в страната, преодолели първия етап на борбите сред разнородните слоеве на кубинската нация, подготвили в емиграция или в самата страна заедно със собственото си усъвършенстване издигането на нацията, на която днес се притичват с твърдостта на трудолюбиви хора и с увереността на своето републиканско възпитание. Патриотизмът на бойците; сръчността и трудолюбието на занаятчиите; истинското и пълно използване на значителна част от нейната интелигенция и богатства; присъщата скромност на селянина, станал по-мъдър в изгнание и във войната; ежедневният и близък контакт и бързото наложително изравняване на различните части на страната; взаимното ползване от добродетелите, еднакви сред кубинците, които от търканията при робството преминаха към братска пожертвователност; растящото благоразположение към освободения роб, превишаващо редките случаи на недоволство или ненавист, осигуряват на Куба, без празни илюзии, едно бъдеще, при което условията на заетост и възможността за работа на един трудолюбив народ в една справедлива република ще превишават силите на разединението и егоизма, произтичащи от леността или високомерието, които понякога създава войната, от обидната ненавист на едно малцинство господари, загубили своите привилегии, от осъдителната привързаност, с която едно несъзнателно малцинство от недоволни освободени роби се домогва към обществено уважение, което неминуемо ще придобие, и от внезапното лишаване на голяма част от просветените хора в градовете от разкоша или от доходите, които днес получават от аморалните и лесно добивани налози още от времето на колонията, и от професиите, които ще изчезнат след освобождението. Един вече свободен народ с достъпен за всички труд, врязан сред богат индустриален свят, ще замести – след войната, вдъхновявана от най-чистата самопожертвователност – опозорения народ, който мизерните чужденци обезкръвяват и корумпират. Не се съмняват в Куба, нито в способностите си да постигнат и управляват своята независимост тези, които в героизма на смъртта и в мълчаливото изграждане на родината виждат да блестят неизменно, сред малки и големи, плодовете на мира и благоразумието, незабелязани само от онези, които, не познавайки истинския дух на своята страна, съдят за нея по арогантното мнение за себе си, без да имат друга сила за изява на бунтовност и творчество освен тази, която плахо се появява в раболепието, с което извършват колониалните дела.
На друга опасност иска да се позове днес под предлог на благоразумие подлостта: неоснователния и винаги неоправдан в Куба страх от черната раса. Революцията със своите безброй мъченици и дисциплинирани и храбри бойци, както и продължителният опит на емиграцията и примирието на Острова опровергават с възмущение обвинението за заплаха от страна на негърската раса, с което облагодетелстваните от испанския режим целеха да предизвикат неоснователен страх от революцията. В Куба вече има кубинци от един или друг цвят, забравили завинаги – благодарение на освободителната война и труда, където са еднакво ценени – ненавистта, с която робството успя да ги раздели. Остротата в обществените отношения, последвала от внезапното превръщане на чуждия човек в свой, е по-малка, отколкото искреното уважение на белия кубинец към трудолюбието и сърдечния характер на чернокожия му съотечественик. И ако сред черната раса биха се намерили мръсни демагози или алчни души, които поради нетърпението си биха насъскали хората от своя цвят, или ако у някого състраданието към близките се превърне в неправда към другите, огромното мнозинство със своята благодарност и сдържаност, с любовта си към родината ще изкорени тази опасност в Куба, без да стане нужда да се вдигне против нея нито една бяла ръка. Революцията знае това и го провъзгласява; емиграцията също така го провъзгласява. Там, в емиграция, черният кубинец няма прояви на ненавист, както не е имал през войната никакви случаи на нелепа надменност или неподчинение. Върху неговите плещи републиката беше сигурна и той никога не посегна срещу нея. Само онези, които ненавиждат негъра, виждат в него ненавист, както и онези, които с подобен неоправдан страх спекулират, за да вържат ръцете, които биха се вдигнали, за да прогонят от кубинската земя корумпирания окупатор.
Сред испанците, живеещи в Куба, революцията, която нито ги милва, нито се плаши от тях, очаква да намери вместо позорната ярост при първата война истински неутралитет или действителна помощ, които биха направили войната по-кратка, пораженията от нея по-малки и по-лесен и приятелски мира, в който ще живеят, заедно бащи и деца. Ние, кубинците, започнахме войната и кубинци и испанци ще я завършат. Не се отнасяйте лошо с нас и ние няма да се отнасяме лошо с вас. Зачитайте ни и ще бъдете зачитани. На стоманата ще се отговори със стомана, а на приятелството с приятелство. В сърцето на антилеца няма ненавист; и кубинецът отдава чест при смъртта на испанеца и на всеки, когото жестокостта на принудителната военна служба е изтръгнала от дом и роден край, за да дойде да убива в мъжествените сърца свободата, която той сам жадува. Но вместо да му отдаде чест при смъртта, революцията би желала да го приобщи жив; и Републиката ще бъде спокойно домашно огнище за всички трудолюбиви и честни испанци, където ще се радват на свободата и благата, които още дълго време няма да има поради политическата мудност, нехайството и порочността в собствената им страна. Такова е сърцето на Куба, такава ще бъде и войната. Какви врагове испанци ще има в действителност революцията? Дали армията, в голямата си част републиканска, която се е научила да уважава нашата храброст, както и ние нейната, и която понякога повече чувства желание да се присъедини към нас, отколкото да се бие против нас? Дали новобранците, възпитани вече в идеите на хуманизма, противници на проливането на кръвта на себеподобните в угода на един безполезен скиптър или на една алчна родина; новобранците, изтръгнати от своите семейства в разцвета на своята младост, за да дойдат да защищават от един народ, който винаги би ги приел радостно като свободни граждани, един клатушкащ се трон върху нацията, продадена от водачите си, с помощта на своите привилегии и своето търгашество? Дали човечната и културна днес маса от занаятчии и служители, които под предлог, че защищават родината, вчера бяха въвлечени в жестокости и престъпления в угода на богатите испанци, които днес с по-голямата част от богатствата си, изнесени в Испания, проявяват по-малко старание от това, с което окървавиха земята, дала богатството им, защото войната ги беше заварила тук с цялото им състояние? Дали създателите на кубинските стопанства и занаяти, уморени вече от измамата на Испания и нейните беззакония, оскърбявани и потискани като кубинците, неблагодарни и неразумни, без да мислят за спокойствието на своите домове и запазването на богатството, което режимът в Испания застрашава повече, отколкото революцията, ще се надигнат против земята, която от нещастни селяни ги е направила щастливи съпрузи, родители на едно поколение, готово да умре без омраза, за да осигури на окървавения си баща земя, свободна от постоянната вражда между креола и испанеца, където честно придобитото имущество може да бъде запазено без подкупи и да се увеличава без тревоги и синът да не вижда между целувката на своите устни и ръката на баща си омразната сянка на потисника? Каква участ ще изберат испанците: непрестанна война, открита или прикрита, която заплашва и обърква винаги неспокойните и насилнически отношения в страната, или окончателен мир, който никога не ще се постигне в Куба освен заедно с независимостта? Ще приемат ли испанците, живеещи в Куба, да се окървавят в една война, в която могат да бъдат победени? И с какво право ще ни ненавиждат испанците, след като ние, кубинците, не ги мразим? Революцията си служи без страх с този език, защото решението за освобождаването на Куба завинаги от неизлечимата некадърност и корупция на правителството на Испания и да я открие истински свободна за всички хора от Новия свят е толкова категорично, колкото и решението да се гледа като на кубинци – без хладно сърце и горчиви спомени – на испанците, които поради своята обич към свободата помогнат тя да бъде извоювана в Куба, както и на онези, които със своя неутралитет в настоящата война изкупят кръвта, която проляха във вчерашната, нанасяйки удари в гърдите на нейните синове.
Във формите, в които ще се изрази революцията, чиято безкористност е позната, дебнещата подлост не ще намери повод за упрек и поради несъществените грешки на раждащата се страна не ще може да отрича кръвта, която й дължи. Чистият патриотизъм не ще има причини да се страхува за достойнството и бъдещата съдба на родината. Трудностите на войните за независимост в Америка и на първите свободни националности в нея се дължат главно на разногласията сред техните водачи и на борбата за власт и завистта, присъщи на човека. В началния стадий на войната страната ще трябва да намери такива форми на управление, които едновременно да задоволят както зрелия и недоверчив ум на своите просветени синове, така и нужните условия за подпомагане и зачитане на останалата част от народа, форми, които, вместо да пречат, да дадат възможност за пълното разгръщане и бързото завършване на войната, в която народът ще извоюва своето щастие. Родината ще трябва да се изгражда из основи с жизнени, възникнали сами по себе си форми, така че едно фиктивно правителство, което не се ползва с доверието на народа, да не може да я доведе до пристрастие или до тирания. Без да прибягват поради неправилно разбран дълг към пълно използване на правата си за изграждане на страната, права, които ги натоварват и с твърде големи отговорности пред съвременния свят – либерален и нетърпелив, – опитните и начеващи ръководители, еднакво движени от градивни подбуди и чисти помисли, се втурват след примера и водачеството на първите герои с тяхното благородство и неотменимо право на пролятата кръв, за да разкрият пред човечеството една работническа република. Само Кубинската революционна партия има законното право да декларира своята вяра, че революцията ще намери форми, които да й осигурят при единството и сплотеността, крайно необходими за една прогресивна война, ентусиазма на кубинците, доверието на испанците и приятелството на света. Да познава и определя действителността; да изработи естествените форми, същността на идеите, които пораждат или премахват явленията, както и на явленията, които се раждат от идеите; да организира революцията, защитница на достойнството, пожертвователността и културата, така че да не бъде засегнато достойнството на нито един човек, да не изглежда безполезна жертвата дори и на един кубинец и революцията да не бъде на по-ниско равнище от културата на страната, но не от чуждестранната и дискредитирана култура, която отблъсква уважението на смелите мъже поради неефикасността на нейните резултати и жалкия контраст между плачевната действителност и високомерието на нейните безплодни притежатели, а от културата на дълбоко познаване на дейността на човека за завоюване и поддържане на неговото достойнство: това са задълженията и намеренията на Революцията. Тя ще бъде направлявана така, че умело и енергично водената война да осигури бързо солидна сграда на новата Република.
Войната, чиста и жизнена още от самото си зараждане, с която днес Куба се подновява, с всичките предимства на своя опит и с пълната увереност в победата на нейните крайни цели – грандиозно усилие, неосъществимо без единството на нейните непобедими герои, – е днес не само едно благородно въжделение да се даде пълноценен живот на народа, който при порочната и все по-пълната окупация на един некадърен господар се разпокъсва и губи своята върховна сила в потиснатата си родина или разпръснат в изгнание; войната не е непреодолимо желание да се извоюва за Куба с изкупителна саможертва политическа независимост, която без право би искала от кубинците тяхната десница, ако с нея не се надявахме да създадем още една родина на свободата на мисълта, на търпимостта на обичаите и на мирния труд. Войната за независимостта на Куба – възлов център на групата острови, където след немного години ще се кръстосва търговията между континентите – е събитие от голямо общочовешко значение и навременна услуга, която мъдрият героизъм на Антилите оказва на устойчивостта и справедливото отношение на американските народи и на все още колебаещото се равновесие в света. Чест и гордост ни изпълват, когато на кубинска земя падне един боец за независимостта, изоставен може би от неразумни или равнодушни народи,на които той се принася в жертва защото той пада за висшето благо на човека, за утвърждаването на една нравствена република в Америка и за създаването на един свободен архипелаг, където почитащите го нации ще изсипят богатствата си, които на свой ред ще попаднат и върху този кръстопът на света. Мъчно би могло да се повярва, че в страна с такива герои и такова бъдеще може да има кубинци, които да привържат Куба към прогнилата и селяшка испанска монархия и към нейната закостеняла и порочна мизерия!
Дълг на революцията е да обясни утре наново на страната и на народите местните причини, общочовешките идеи и интереси, с които за напредъка и в служба на човечеството свободолюбивият народ от Яра и от Гуаймаро /Селище в провинция Камагуей, където се е образувало въстаническото правителство в 1869 г. – бел.ред. / подновява една война, достойна за уважението на нейните врагове и за подкрепата на народите поради правилното й схващане за правата на човека и ненавистта й към безплодното отмъщение и безполезното опустошение. Днес, като провъзгласяваме от прага на обожаваната земя духа и идеите, които предизвикват и въодушевяват изцяло тази мъжествена и хуманна война, в която се обединява още повече непобедимият и единен народ на Куба, нека ни бъде позволено да призовем като ръководители и помощници на нашия народ неговите доблестни синове, чието дело подновява признателната страна и чиято чест не ще позволи на кубинците да оскърбят с думи или с дела онези, които умират за тях. И като заявяват това в името на родината, и като полагат пред нея и пред нейното пълно право за изграждане общото дело на две поколения, подписват заедно Декларацията като представители и като доказателство за единството и солидарността на кубинската революция делегатът на Кубинската революционна партия, създадена, за да организира и подпомага настоящата война, и главнокомандващият армията, избран от всичките активни членове на Освободителната армия.

Монтекристи, 25 март 1895 г.

Хосе Марти

М. Гомес

 

 

начало