Кризата в Гърция е само върхът на айсберга

08.07.2015; Сам Уилямс

В неделя, 5-ти юли, гръцкият народ даде своя отговор на шантажа на „тройката“, състояща се от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен борд. Това беше отговорът, който работниците и потиснатите хора по света искаха да чуят: OXI! НE! на гръцки!

Финансовите пазари, убедени, че нещата ще се развият (както винаги!) според тяхното желание, бяха шокирани от резултата на гласуването в Гърция и в началото се сринаха, но по-късно настъпи успокоение, когато гръцкият финансов министър, Янис Варуфакис [Yanis Varoufakis], символ на съпротивата срещу „тройката”, подаде оставка, за да облекчи подновените разисквания с нея.

Но цената на петрола, която постепенно се възстановяваше след краха миналата година, достигайки над $60 на барел, падна до $52-53 в края на 6 юли – свидетелство за наличие на страхове от наближаваща рецесия и свързания с нея спад на покупките на петрол. Ако цената на петрола остане ниска, ще се увеличи натискът върху страните, производителки на петрол – особено върху Русия и Венецуела. Ще се задълбочи и рецесията в петролната индустрия на САЩ.

Както обикновено става в случай на криза, лихвите върху държавните облигации на САЩ паднаха, тъй като парите потърсиха относителната безопасност в американските ценни книжа. Можем да бъдем сигурни, че централните банки начело с Федералния резерв на САЩ планират намеса, ако пазарите бъдат обхванати от паника и нещата започнат да излизат извън контрол.

Капиталистите предполагаха, че заплахата от глад, когато гръцките банки затворят за седмица – не поради липса на храна, а поради липса на пари – ще даде на гърците веднъж завинаги добър урок. От 80-те години насам Уол Стрийт и другите големи капиталисти уреждаха нещата да вървят според собствените им интереси. Но на 5-ти юли те не получиха своето.

Какво доведе нещата до тази критична точка? Кризата избухна, когато МВФ (IMF), Европейският съюз (ЕU) и Европейската централна банка (ЕСВ) – която емитира европарите – отказаха да рефинансират [„roll over“] гръцки дългове към МВФ, които трябваше да бъдат изплатени на 30-ти юли, освен при условие, че бъдат въведени строги допълнителни мерки за икономии. Гръцкото ляво правителство на Сириза, вместо да се подчини на това изискване, обяви референдум на 5-ти юли с препоръката да се гласува отрицателно.

Сириза се надяваше, че вотът ще усили позицията й при преговорите с тройката и ще наложи отстъпление от изискванията на тройката за още по-строги икономии и за „реформи” на трудовия пазар, целящи да усилят властта на капиталистите над работниците. От своя страна Сириза ясно заяви, че желае страната да остане в еврозоната и че няма да прави опити за осъществяване на социалистическа революция в Гърция.

Когато Сириза обяви решението за референдума, цените на световните фондови пазари се сринаха, но само след ден последва бързо възстановяване. Брокерите на Уол Стрийт убедиха клиентите си, че няма причина за безпокойство. Изправени пред заплахата от глад и под натиска на мощната пропагандна машина на частните гръцки медии в полза на гласуване с „да”, гърците със сигурност ще гласуват „демократично” за приемане на условията на тройката. Дискредитирано, правителството на Сириза ще бъде принудено да насрочи нови избори, които ще върнат на власт представителите на старата линия: „проевропейските” партии като ПАСОК и Нова демокрация.

Този е начинът, по-който се предполага, че работи демокрацията, нали? И наистина – при капитализма е така. Но не и този път.

Аргументи на поддръжниците на „тройката“ в Гърция

Гръцката криза има технически, икономически и преди всичко политически аспекти. Да започнем с техническите.

При евросистемата гръцкото правителство и централната банка на Гърция не разполагат с един от основните елементи на политическия суверенитет – правото да емитират книжни пари, обявени за законно платежно средство [paper money declared legal tender] за всички видове дългове, както частни, така и обществени. Когато банковата система на САЩ беше пред пълен срив през септември 2008 година, Федералният резерв „пусна в ход печатарските машини”, за да предотврати натиска [на вложителите-бел. на ред.] върху банките. Странно – тогава нямаше „тройка”, която да настоява за незабавно прекратяване на операцията и банките да понесат последствията от своето безразсъдно, често хищническо, заемане на пари. Но това, което е разрешеното за „великите” Съединени щати, не е разрешено за „малката” Гърция.

Гръцката парична криза

Паричните кризи се проявяват в две разновидности. Единият вид включва внезапен спад на цената на дадена книжна валута спрямо други книжни валути или златото - обикновено и двете заедно. Вторият вид се състои в липса на конвертируемост на кредитните пари – банковите депозити – в обявените за законно платежно средство книжни пари и монети. Предвид на съобщението, че заемите на Гърция от МВФ (2) няма да бъдат подновени, докато не се постигне споразумение за въвеждане на допълнителни строги мерки за икономии и съкращаване на разходите, страната беше изправена пред парична криза от втория тип.

За да се предотврати масирано бягство от гръцките банки [т.е. изтегляне на влоговете от страна на вложителите-бел. на ред.], което щеше да ги доведе до банкрут, миналата седмица гръцкото правителство беше принудено да затвори банките, разрешавайки само твърде ограничено теглене на пари в брой. Освен това правителството наложи контрол върху движението на капитали, за да задържи колкото е възможно повече евро в границите на Гърция. В резултат нормалната конвертируемост на банковите депозити – основния вид кредитни пари – в законно платежно средство в брой беше блокирана.

По времето на Маркс и Енгелс британското законодателно изискване Банката на Англия да обезпечава със злато всички новоемитирани банкноти беше суспендирано [т.е. забраната за емитиране на банкноти без златно покритие е била отменяна-бел. ред] три пъти (през 1847,1857 и 1866 години), за да се предотврати бягство от английската банкова система. И в трите цитирани случаи нямаше „тройка”, която да спре тези действия.

През 1933 година Франклин Д. Рузвелт пусна в обръщение новоемитирани банкноти на Федералния резерв, за да спре бягство от банките на САЩ. Отново на сцената липсваше каквато и да било „тройка“ или нейн еквивалент от 1933 година.

Ще прибегне ли гръцкото правителство до драхмата, за да сложи край на банковата криза, след като гръцкият народ каза „Не!”? Предполага се, че в такъв случай дълговете вътре в Гърция, деноминирани в евро, ще бъдат ре-деноминирани в драхми, а международните дългове, които са деноминирани в евро или в долари, ще подължат да се изплащат в тези валути, а не в драхми; банките ще бъдат отворени отново и ще изплащат драхми вместо евро. Обаче правителството на Сириза твърди, че няма планове за излизане от еврозоната и за връщане към драхмата.

Според AFP, Янис Варуфакис е заявил пред австралийската телевизия: „Ние нямаме нужния капацитет... едно от нещата, от които трябва да се освободим, са всички наши печатни машини.” Това е финансовият еквивалент на онова, което постигнаха представителите на ООН по разоръжаването като принудиха правителството на Ирак да се освободи от всички оръжия, които можеха да забавят нахлуването на САЩ и Англия в страната и по този начин създадоха условия за осъществяване на планираната агресия с минимални жертви за интервентите.

Разбира се, гръцкото правителство може да се снабди с нови печатници (4) много по-лесно отколкото Ирак можеше да си осигури достатъчно оръжия, за да спре САЩ и Англия през 2003 година. Но финансовите кризи – особено в дните на интернет и на компютърно-контролирана търговия – се развиват мълниеносно. И очевидно, тройката е хранела надежди, че изострената до крайност вътрешна парична криза в Гърция, предизвикана от самата тройка с отказа за подновяване [roll over] на дълга, ще накара гърците да гласуват с „Да” на референдума. Това обаче не се случи.

Ето защо острата парична и политическа криза, която – според очакванията на тройката – трябваше да приключи с вот „да” и с поражение на Сириза, продължава и до момента. Това е техническата страна на гръцката парична и банкова криза; но какво да кажем за дългосрочните икономически и политически фактори, които лежат в основата й?

Дългосрочни фактори зад кризата

По-голяма част от появилите се напоследък статии бяха фокусирани върху „тройката“ и Гърция. Според мен, в тях събитията се разглеждат в твърде тесен контекст. Ако искаме да стигнем до корена на внезапно изострилата се гръцка криза, необходимо е да хвърлим поглед и върху състоянието на световната икономика и на доларовата система като цяло.

Както вече споменах, Федералният резерв на САЩ реагира на кризата от 2008 година с безпрецедентно разширяване на деноминираната в долари парична база. Това предотврати затварянето на банките в САЩ, каквото се случи в Гърция. Дори на върха на паниката, конвертируемостта на кредитните пари – деноминираните в американски долари банкови депозити – в книжни долари не беше поставено под въпрос.

Какво би станало в САЩ и по света, ако затварянето на банките в Гърция се беше случило и в САЩ през септември 2008 година? Щеше ли това да е повторение на супер-кризата от 1933 година, която завърши с четириднева „банкова ваканция“ в САЩ, когато Франклин Рузвелт пое властта през март 1933 г.? Не. Щеше да бъде много, много по-лошо!

В света от 1933 г. нямаше дебитни и кредитни карти. Създаваните от търговските банки кредитни пари играеха малка или почти никаква роля в икономиката на дребно през ерата на Депресията в САЩ. Разплащанията в икономиката на дребно се извършваха по старомодния начин – с банкноти, отпечатвани от Федералния резерв или от финансовия департамент на САЩ, или с монети от евтини метали, т.е. с парични знаци, подкрепени от пълния кредит на правителството на САЩ.

Преди Рузвелт да поеме властта, зелените доларови банкноти бяха форма на кредитни пари– срещу тях още можеше да се получат златни монети от истински материал, от злато на кюлчета. Поемайки функциите на президент, Рузвелт побърза да превърне тези банкноти — поне що се отнасяше за гражданите на САЩ — в законно платежно средство. По този начин паричната криза в САЩ, свързана с конвертируемостта на банковите депозити в зелени книжни [т.е. без златно покритие за американските граждани - бел. на ред.] долари, завърши без налагане на допълнители мерки за икономии върху САЩ и върху измъчените от Депресията жители на страната. Паричните кризи, свързани с долара от 1933 г. до днес се отнасяха до конвертирането на долари в злато [в международните разплащания - бел. на ред.] или до остри повишавания на цената на златото [на свободния пазар – бел. на ред. ], изразена в долари, а не до конвертирането на банковите депозити в САЩ в книжни пари, наложени като законно платежно средство. Напоследък обаче цената на американските долари се повишава в сравнение с тази на златото и еврото. Причината е в действията на Федералния резерв на САЩ, който фактически спря нарастването на доларовата парична база. В отговор през последните седмици лихвите по 30-годишните правителствени облигации на САЩ се повишиха от 2 % до почти 2.5 % [което означава, че цената им е паднала, т.е.че търсенето им е намаляло в сравнение с предлагането – бел. на ред.]

Федералният резерв дава сигнали, че скоро ще повиши и лихвите по краткосрочните заеми. Очакванията бяха, че това повишаване ще стане миналия месец, обаче данните за изненадващо слаб растеж на брутния вътрешен продукт и тревожните доклади, отразяващи резултатите от индустриалното производство, накараха Федералния резерв да отложи операцията. Но поне до преди изострянето на кризата в Гърция Федералният резерв все още планираше да повиши лихвите по федералните фондове до края на годината, най-вероятно през септември. Все още исторически ниските, но вече повишаващи се лихви в САЩ, започнаха да привличат пари от други валути, включително и еврото, в долари.

В контраст с действията и намеренията на Федералния резерв, Европейската централна банка напоследък увеличи печатането на евро-банкноти в опит да сложи край на европейския икономически застой. В резултат еврото падна от около 1,30 долара до около 1,10 долара за едно евро. Но възможностите на Европейската централна банка да продължи с „количественото облекчение“ – т.е. да създава още евро-деноминирани книжни пари и банкови резерви – са силно ограничен от политиката на затягане, провеждана понастоящем от Федералния резерв.

Има много капиталисти с активи в евро, но с дългове в долари. Ако сриването на цената на еврото спрямо долара продължи да се ускорява, много от тях ще срещнат трудности при покупката на достатъчно долари, с които да изплащат дълговете си.

Но защо Федералният резерв прибягва до затягане, което принуждава Европейската централна банка и другите членове на тройката да се държат така неразумно към гърците? Причината е, че ако Федералният резерв продължи да разширява своята доларова парична база – т.е. да печата книжни долари – с темпото, с което върши това от кризата през 2008 г., то рано или късно ще започне бягство от долара, което ще приеме формата на остър скок на доларовата цена на златото. С други думи, САЩ и цялата международна монетарна система ще изпаднат в криза, характеризираща се с остро сриване на обменния курс между американския долар, който играе ролята на световната резервна валута, и златото, което е истинската парична стока. Резултатът ще бъде вълна от глобална инфлация, последвана от силно повишаване на лихвите, а последното, на свой ред, може да завърши само с нова глобална „Голяма рецесия” – или с нещо още по-лошо.

За да предотврати такава „долар-злато“ парична криза, Федералният резерв френетично сигнализира, че ще повиши лихвите по краткосрочните заеми и вече замрази разширяването на доларовата парична база. Федералният резерв дори твърди, че ще съкрати размера на глобалната доларова монетарна база – когато се върнат „нормалните” финансови условия.

Според Управлението на Федералния резерв, за предпочитане е сега да се пристъпи към ограничено повишение на лихвените ставки, вместо след няколко години да се стигне до диктувано от паниката много по-голямо повишение. Това е свидетелство за разликата между една „обикновена” рецесия, каквато би следвало да настъпи през следващите няколко години, и нещо многократно по-лошо. Така или иначе, ходовете на Федералният резерв за прекратяване на „количественото облекчение“, характеризиращо годините след Голямата рецесия, днес вече предизвикват напрежение на много места по веригата на плащанията. Гръцкият пример в момента е само най-драматичният случай.

Падането на еврото спрямо долара и прекратяването на „количественото облекчение” от страна на Федералния резерв вече създава проблеми и на икономиката на САЩ. Внезапното поевтиняване на европейските стоки за жителите на САЩ, предизвикано от обезценяването на еврото спрямо долара, постави под допълнителен натиск търговския баланс на САЩ; смята се, че то, заедно със суровата зима, е допринесло за слабото представяне на икономиката на САЩ през първото тримесечие на тази година. Едно допълнително значително обезценяване на еврото спрямо долара вероятно много бързо ще предизвика нова рецесия в САЩ

Тези финансови напрежения принуждават „ тройката“ да реагира спрямо гръцката криза по начина, по който го прави. Въпреки че в настоящия момент от гледна точка на Гърция еврото изглежда силно, в една по-широка схема на нещата то е само сателит на американския долар. Но какво налага на Федералния резерв да осъществява парично затягане точно сега, когато доларът се намира в силна позиция спрямо златото и другите валути? (За подробен отговор, направете справка тук https://critiqueofcrisistheory.wordpress.com/the-fed-tapers-as-yellen-prepares-to-take-over-and-the-unemployed-get-screwed-over/ .)

По-„прогресивните” кейнсиански икономисти като Пол Кругмън и Джоузеф Стиглиц изтъкват правилно, че все още има изобилие от потенциални работници, които биха се влели в [активната – бел. на ред.] работната сила, ако имаха реални изгледи за намиране на работни места; в полза на това твърдение свидетелства ниският процент на участие на населението на САЩ в общата работна сила на страната. Освен това налице е и значителен бездеен индустриален капацитет. Тези икономисти – малцинство сред икономистите като цяло – смятат, че световният капитализъм се нуждае от повече, а не от по-малко парична и фискална стимулация. В общи линии Пол Кругмън и Джоузеф Стиглиц подкрепят позицията на правителството на Сириза против допълнителни ограничения на разходите.

Според тях Федералният резерв на САЩ трябва да отстъпи от настоящата позиция на затягане, а правителството на САЩ трябва да допусне нарастване на бюджетния дефицит. Според този начин на разсъждение, по-слабият долар спрямо еврото ще позволи на Европейската централна банка да емитира повече евро, без да се страхува от силното му обезценяване спрямо долара. Колкото повече долари има, толкова повече евро ще може да да бъдат емитирани. А колкото повече евро има, толкова по-лесно ще бъде да се стигне до някакъв вид сделка с гърците, която няма да изисква допълнителни ограничения.

Гръцката криза и настоящият индустриален цикъл

Гърците разполагат с една добра възможност за постигане на приемливо споразумение и след като ги притиснаха до стената, те решиха да я използват. Подкрепено от демократичния вот на гърците, правителството на Сириза заяви, че сега е ред на тройката или да отстъпи, или поне да разхлаби донякъде хватката си. Ако не го направи, не е изключено да се стигне до прекъсване някъде другаде по веригата на глобалната кредитна система – ако не веднага, то поне в близко бъдеще.

Затварянето на банките превърна Гърция в гигантски паричен вакуум. А историята на паричните и банкови кризи показва, че парите не допускат вакуум. Рано или късно парите ще се върнат в Гърция дори и само за да се възползват от високите лихвени проценти, от неоправдано евтините цени на активите и, не на последно място, от ниските надници.

Когато паричният капитал наводни отново Гърция, това ще засили напрежението в глобалната верига на плащанията на хиляда и едно други места. При това положение винаги има вероятност веригата да се скъса някъде другаде – може би в някое неочаквано, далеч от Гърция и дори от Европа, място, предизвиквайки много по-силна паника с всичките й отрицателни последствия. Това би трябвало да накара тройката и господарите й от Федералния резерв, от финансовия департамент на САЩ и от Уол стрийт да се замислят, когато провеждат своите извънредни съвещания и планират следващите си ходове, върху тази бързо разгръщаща се криза.

Когато миналата седмица гръцката криза достигна своя връх, финансовите медии на САЩ бяха все още сигурни, че нещата ще се развият както те искат, и се впуснаха в голяма кампания, уверявайки стреснатите клиенти, че гръцката криза не заплашва ценните им книжа. Няма причина за паника, заяви Шваб [Schwab] и продължи да търгува с ценни книжа.

Пример за този капиталистически оптимизъм е твърдението на крупния борсов брокер Чарлс Шваб, разпространено под рубриката „Обновяване на данните“ [„Update“], че гръцката криза не се е отразила върху положителните изгледи за цените на акциите. „Възможно е настоящата криза в Гърция” – заявяват експертите на Шваб Кати Джоунс [Kathy A. Jones], Мишел Гилбли [Michelle Gilbley] и Джефри Клейнтъп [Jeffrey Kleintop] – „да не се превърне в голямо събитие на пазара.” А защо не? „Глобалният растеж е по-силен и по-балансиран в сравнение с последните пет години: всички главни световни икономики отбелязват растеж. Това означава, че глобалната икономика може да реагира гъвкаво спрямо шокове от типа на възможен фалит [default] на Гърция ”

В действителност няма гаранция да не се случи обратното. Напълно възможно е финансовите въздействия от настоящата гръцка криза, прибавени към последиците от миналогодишната криза в Русия и краха на петролния пазар, който я предизвика, да сложат край на световния икономически подем след няколко месеца или дори седмици. Но нека да се съгласим с оптимистичния поглед върху нещата и да приемем, че гръцката криза е „овладяна” и че цялата световна икономика продължава да се подобрява, както смятат експертите на Шваб.

Фазата на пълен разцвет [boom] на индустриалния цикъл предстои да бъде достигната скоро, като се вземе предвид, че последната криза започна преди почти осем години. (6) Но икономическият бум винаги поставя под допълнителен стрес кредитната система, тъй като се увеличават исканията за кредити както от страна на представителите на бизнеса, така и от страна на консуматорите. А такова свръхнапрягане винаги завършва с по-силна или по-слаба рецесия.

Историята на рецесиите и отминалите по-сурови кризи показва, че по правило те не избухват в периоди на застой или депресия, а в периоди на подобряване на условията за бизнеса и на икономическо процъфтяване, какъвто според докладите на Шваб е периодът днес. Нека да вземем пример от европейската история – имам предвид германската дългова криза от 20-те години през миналия век.

Тази криза се различава по много нейни особености от настоящата гръцка криза. За разлика от гръцката дългова криза, дължаща се на нормалния начин на функциониране на капиталистическата система, германската дългова криза от 20-те години на миналия век беше продукт от поражението на Германия през Първата световна война. Империалистическите победители се опитаха да стоварят цялото бреме от разходите, свързани с войната, върху своите германските конкуренти. От своя страна Германия финансира плащанията по дълга си чрез заемане на пари от САЩ. Германската хиперинфлация от 1923 г., разстройвайки напълно паричното предлагане, превърна Германия в паричен вакуум – нещо като вакуума, какъвто Гърция е днес. (7) Получените в резултат изключително високи лихви в Германия в сравнение с останалите части на света подтикнаха заемодателите от Уол стрийт веднага след стабилизирането на марката да тръгнат на лов за по-висока възвращаемост като започнат да заемат огромни суми на Германия.

В средата на 20-те години на миналия век при не особено благоприятни бизнес условия в САЩ и Европа, дълговите проблеми на Германия изглеждаха донякъде преодолими благодарение на парите, които течаха в непрекъснат поток към гладната за пари в брой Германия от (относително) богатите на такива пари Съединени щати. И тогава дойде икономическото процъфтяване през 1928-1929 години. Това не беше само бум на фондовия пазар, както някои историци, склонни да преувеличават ролята на фондовата борса, описват събитията, но и разцвет на индустриалното производство и на търговията на едро и дребно. Внезапно икономиката на САЩ - и световната икономика в по-малка степен – преодоля застоя и започна бързо да се разширява и сгорещява. И точно тогава германският дългов проблем излезе вън от контрол.

Тъй като през този период търсенето на кредити в самите САЩ силно нараства, потокът от финансови средства към Германия пресъхва. Неочаквано Германия не можеше повече да заема пари от САЩ не поради избухване на криза, а поради икономически бум! Веригата от кредити се разкъса на хиляда и едно парчета, икономическото процъфтяване в САЩ скоро се превърна в криза и в супер-криза, а в Германия и в останалата част от Европа започна свличане към депресия, към фашизъм, и накрая—към Втората световна война. (8)

Изводът е, че ако приемем, че настоящата криза не води непосредствено до разрушителна световна икономическа криза, а световната икономика ще получи известен импулс през следващите няколко години, то натискът върху световната финансова система в резултат от това само ще се засили, а няма да се намали. Може би оптимистите от фирмата на Чарлс Шваб трябва да внимават какво си пожелават.

Дали отговорът е нова световна монетарна криза?

Много икономисти – главно от не-империалистическите страни - се оплакват от настоящата парична система, центрирана върху американския долар. Особено настойчиви по този въпрос са икономистите от Китайската народна република. Те предлагат една международна емисионна банка да замени Федералният резерв на САЩ в качеството му на де факто световна централна банка. Според тях в борда на такава банка следва да има представители от развиващите се страни като Китай, а не само от САЩ, какъвто е случаят с настоящия Комитет за операции на открития пазар към Федералната резервна система на САЩ.

Това, разбира се, би било много по-демократично от настоящата доларова система. Световната капиталистическа икономика е достигнала етап, изискващ наличие на световна валута. Защо трябва отпечатването и пускането в обръщение на нови банкноти да бъде контролирано само от една държава? Не трябва ли всички страни да имат право на глас при вземането на решение какво количество глобална валута трябва да бъде пуснато в обръщение?

Естествено, САЩ реагираха силно отрицателно на предложенията на китайските икономисти. Вашингтон няма намерение да се откаже от монопола си върху печатането на долари – единствената реална глобална книжна валута, в която са деноминирани повечето международните дългове, както и няма намерение да се откаже от едностранната си военна мощ. Но дори и подобна демократична реформа на международната монетарна система да беше възможна, тя пак няма да е в състояние да преодолее основните противоречия на капиталистическата парична система като такава.

Паричните знаци [notes], емитирани от една такава глобална банка, ще трябва да представят в обръщението количества злато - или количества от каквато и да било друга стока, приемана да служи като пари. И такава една банка също толкова малко ще бъде имунизирана срещу бягство от книжната й валута, приемащо формата на внезапно повишаване на цената на златото, например, колкото и Федералният резерв сега. Ако нашата хипотетична, демократична, световна централна банка трябва да защити от срив стойността на емитираните от нея знаци, то ще й се наложи периодично да затяга предлагането им, а такова затягане неминуемо ще предизвика кризи на общо свръхпроизводство на стоки. (9) С други думи, подобна парична система ще позволи разгръщането на такива кризи в най-чист вид и, при това вероятно, с най-разрушителни последствия в бъдеще.

Друга възможна парична реформа би било връщането под някаква форма на златния стандарт. Да приемем, че е възможно създаването на световна централна банка, подобна на описаната по-горе, като новата банка ще трябва да обменя при поискване банкнотите си срещу злато – независимо дали в кюлчета или в монети. Това ще премахне опасността от изразяващо се в растяща цена на златото бягство от валутата, емитирана от банката — опасност, която при другите парични системи води до инфлация и експлодиращи лихви, а те, от своя страна—до общ крах. Но за сметка на това такава банка ще бъде предразположена към разгръщане на класически натиск срещу златните й резерви.

Истината е, че никаква парична реформа при капитализма, без значение колко е демократична, не може да елиминира или в дългосрочна перспектива да ограничи нарастващия разрушителен обхват и последствия от периодичното избухване на кризи на общо свръхпроизводство на стоки. За елиминирането на тези кризи е нужно да се отстрани противоречието между днешната изцяло глобално социализирана система на производство и частното присвояване на продукта от шепа милиардери и мултимилионери. Това е една от причините - но не единствената, поради които трябва да сложим край на капиталистическата система на наемно робство и да я заменим със социализъм.

В момента Гърция е само най-екстремният пример за непрестанния капиталистически натиск за налагане на сурови мерки за ограничаване на социалните разходи и за връщане назад към миналото с цел премахване на историческите социални придобивки, извоювани от работническата класа след тежки сблъсъци откакто класовата борба започна в началото на 19 век. Аргументът на капиталистите е, че зациклилите двигатели на капиталистическото разширено възпроизводство може да бъдат рестартирани и пуснати с пълна пара само чрез лишаване на работническата класа от социалните й придобивки. Самите капиталисти – поне по-интелигентните измежду тях – се страхуват от последствията. Но като класа капиталистите знаят, че нямат друг избор.

Силни аргументи могат да бъдат приведени в полза на становището, че от гледна точка на „здравето“ на капитализма би било по-добре, ако през 2008 г. Федералният резерв беше оставил банковата система на САЩ да се срине напълно. Произтичащата от подобно развитие супер-депресия не само би изтрила дълговете, но по-важното е, че тя щеше да унищожи десетилетия от свръхпроизводство, особено под формата на „излишък” от средства за производство. Ако това се беше случило и капитализмът беше оцелял, то тогава в продължение на няколко десетилетия двигателите на капиталистическото (въз-)производство щяха да бъдат заредени с нова енергия - както стана в края на депресията от 30-те години и след Втората световна война.

Самите капиталисти се страхуват от последствията на безпрецедентната оргия на разрушението, към което ги тласка системата им. Но само чрез подобно разрушение условията не само за производството, но и за реализацията на принадената стойност ще може да бъдат временно възстановени, т.е. само подобно широкообхватно разрушение би позволило връщане към здравословен растеж. Настоящата криза в Гърция е само върхът на айсберга, към който плува „Титаник“ – нашият свят. Само работническата класа притежава силата да отклони кораба от айсберга. Настоящият капитан – капиталистическата управляваща класа – може най-много да забави или ускори кораба, но не е в състояние да промени фаталния курс.

От хората в Гърция и от хората по целия свят се изисква да правят жертви, които освен че са вредни в краткосрочен план, в дългосрочна перспектива са напълно разрушителни. От хората се иска да се примирят с нищетата, за да могат шепа милиардери и мултимилионери да продължават да живеят от техния незаплатен труд – докато най-сетне се ударят в айсберга и корабът на нашата цивилизация потъне завинаги...

Действителната същност на гръцката криза – класовата борба

Ето защо при настоящата гръцка криза от едната страна се намират богатите уолстрийтъри, техните официално купени-и-заплатени „ъпиниън-мейкъри“ [the official bought-and-paid-for “opinion makers”—„производители на обществено мнение” – бел. на ред.] и техните икономисти, които обясняват, че на „безотговорните” гърци трябва да бъде преподаден нужният урок. От другата стана срещу тях са изправени профсъюзите и стари и нови народни [popular] организации, които твърдо стоят на страната на гърците. Те се надяват, че гърците ще отстоят позицията си и ще принудят тройката да отстъпи не само заради гръцкия народ, а и заради тях самите. Една победа против въвеждането на ограничителните мерки в Гърция – няма значение колко частична и временна ще бъде, ще засили борбата срещу въвеждането на ограничителни мерки навсякъде по света. А едно евентуално поражение ще тласне нещата назад.

По същество гръцката криза не е просто криза, засягаща само Гърция и тройката. Въпросът не е дали Гърция ще „остане в“ или ще „напусне”, по един или друг начин, Европейския Съюз. Нито пък става дума за еврото срещу възможното възстановяване на драхмата, не дори и за световна парична реформа.

Това, което виждаме, е класова борба между работниците и потенциалните доста многобройни техни съюзници от средната класа от една страна, а от друга - капиталистическата управляващ класа, която все повече и повече демонстрира явната си неспособност да управлява обществото. Въпросът не се свежда до това дали работниците ще работят 60 % от работния ден за управляващите и 40 % себе си, или 80 % за управляващите и само 20 % за себе си – въпреки че реформистите от Сириза и, вероятно, мнозинството от работниците възприемат нещата по този начин.

Въпросът фактически е дали производителните сили, науката и технологията, създадени от поколения работници – както представители на физическата сила, така и на интелекта, ще бъдат използвани за решаване на огромните проблеми, пред които е изправен днес светът, като се започне, например, с глобалното затопляне и промяната на климата. Или решаването на тези проблеми ще бъде подчинено на ненаситния стремеж на едно незначително малцинство от супер-богати притежатели на ценни книжа да трупат още печалби до момента, когато те най-сетне окончателно ще разрушат нашата цивилизация? Единственият начин да спрем унищожението на цивилизацията е да кажем твърдо „НЕ!” и да отхвърлим подобно подчинение.

Победа за Гърция!

--------
Бележки и обяснения на автора към текста

1 - В края на 70-те години серия от десни правителства дойдоха на власт - в Англия (Маргарет Татчер), в Китай (Дън Сяо-пин), в САЩ (Роналд Рейган) и в Съветския съюз (Михаил Горбачов). Въпреки че тези нови правителства се различаваха по-много свои особености, общото между тях беше силният стремеж да се обезсилят социалните привилегии на работниците от предходната ера. През 80-те години самото значение на думата „реформа” се промени от отстъпки, правени от капиталистите на работниците - в оттегляне на направените вече отстъпки в интерес на капиталистите. Най-екстреният случай беше разгромът на съветската планова икономика от правителството на Горбачов. Това не беше „реформа”, а пълномащабна политическа и социална контрареволюция, представена отначало като програма за „радикална икономическа реформа” на съветската социалистическа икономика.

2 - Около 90 % от заемите на МВФ за Гърция бяха използвани за заплащане на капиталистическите кредитори на Гърция. До миналата седмица бяха отпуснати само нищожни суми в Гърция—колкото да се избегне пълно развихряне на банкова /парична криза там...

3 - Технически, банкнотите на Федералния резерв [Federal Reserve Bank Notes], каквито вече не се печатат, слабо се различават от днешните парични знаци, емитирани от Федералния Резерв [Federal Reserve Notes], но резултатът от печатането на допълнително количество от първите беше сходен с отпечатването на допълнително количество от вторите. След като Федералният резерв пусна [1933 г.] банкнотите в обръщение, натискът на [вложителите – бел. на ред.] върху банките на САЩ беше спрян и изтеглените пари започнаха да се връщат в банковата система.

4 - Друго техническо разрешение на непосредсвената монетарна криза е гръцкото правителство да емитира „script”. –Script е особена форма на кредитни пари, която се използва при извънредни обстоятелства В конкретния случай въпросният „script” ще бъде обещание за разплащане с преносителя с евро-пари [euro notes] веднага след като приключи паричната криза. Ако обаче Гърция напусне или бъде изключена от еврозоната, разплащането може да стане в драхми вместо в евро.

5 - Беше съобщено, че колонията на САЩ Пуерто Рико е в тежка дългова криза в момента. Също както Гърция, на Пуерто Рико, като на част от общността на САЩ, не се разрешава да печата своя собствена валута. Напоследък Китай се бори с криза на борсовия пазар, комбинирана със забавено развитие. Бразилия е на границите на рецесията, а миналата година Русия преживя срив на рублата, свързан с краха на цената на петрола. Има много места, където веригата на разплащанията, каквато представлява международната кредитна система, може да се разкъса, предизвиквайки криза, пред която гръцката криза в момента би изглеждала повече от незначителна.

6 - Кризите на индустриалния цикъл не са напълно произволни, а са свързани с необходимостта индустриалните капиталисти периодично да подновяват машинния си парк, който е или износен, или машините са изостанали от новите постижения на технологията в съответното производство. Тъй като след последната обща криза от 2007-2008 години бяха направени относително малко инвестиции за обновяване на машинния парк, капиталистите са под нарастващ натиск за подновяване на техническото оборудване на фабриките си или за построяване на нови фабрики с приложение на най-последните технологични постижения. Това ще увеличи инвестирането на свежи средства в производството и ще създаде условия за цикличен икономически бум.

7 - През 1923, изправено пред факта на френската окупация на Рур, индустриалното сърце на победена Германия, немското правителство се впусна в печатане на марки без каквито и да било задръжки. Стойността на марката падна почти до нула, повличайки след себе си рязко свиване на реалното парично предлагане в Германия. Въпреки че причините са различни и Гърция не е преживявала скорошна инфлационна криза, затварянето на гръцките банки драматично намали паричното предлагане. Ако гръцките банки останат затворени или фалират поради натиска [на вложителите-бел. на ред.], реалното парично предлагане ще се свие още повече. А пък паричният капитал притежава тенденцията да се движи от места с много пари и относително ниски лихви към места с малко пари и високи лихвени проценти.

8 - Ако икономически се случи най-лошото, както стана в Германия през 30-те години, социалистическата революция ще остане единствената алтернатива на фашизма. В този случай най-лошото възможно развитие ще бъде провалът на реформисткото, но в никакъв случай не и революционно, правителство на Сириза и замяната му с фашистката Златна зора, вероятно, чрез поредица от междинни правителства. Но дори и едно такова развитие няма да доведе до появата на нов Хитлер, тъй като фашистка Гърция не ще разполага с индустриална и, следователно, с военна мощ за започване на завоевателни войни, както направи Хитлер. Без значение колко тиранично ще действа срещу народа си едно такова правителство на Гърция, тя няма да се превърне в нов Трети райх. Все пак победата на гръцкия фашизъм ще наподобява режима на един нов Мусолини. И - както в случая с Мусолини – това би могло да благоприятства появяването на реален нов Хитлер в САЩ и Германия.

9 - Затягането на паричното предлагане от страна на централната банка (банки) ускорява настъпването на кризата, но не трябва никога да забравяме, че кризите се предизвикват от общо свръхпроизводство на стоки и свързаните с това парични проблеми, а не от политиката на централните банки. Каквато и да е политиката на централните банки при капиталистическия начин на производство, тя не може да предотврати периодичното избухване на свръхпроизводствени кризи и съпровождащите ги кредитни и монетарни кризи. Централната банка може само - и то със сериозни ограничения – да промени до известна степен формата им.

Превод от англ. език: Благовеста Дончева
27.08.2015 г.

 

начало