ДВАТА СЕПТЕМВРИ

Вълко Червенков

Първият сериозен опит на нашия народ да унищожи фашизма и германската агентура още в момента на неговото възникване, беше, несъмнено, славното Септемврийско въстание от 1923 година. Народните маси в България дадоха на настъпващия варварски фашизъм решителен бой с оръжие в ръка. И макар въстанието срещу фашизма тогава да не сполучи и да беше потопено в кърви, то обуслови особеностите на историческото развитие у нас през последвалите две десетилетия, които се характеризираха с наличието на една с нищо незапьлнима пропаст между народните маси и временно възтържествувалия фашизъм, с непрекращаваща се и все по-растяща, въпреки всички жертви, борба на народните маси против фашизма, която неминуемо трябваше да доведе и която, наистина, доведе на 9 септември 1944 г. до събарянето на фашизма от власт и неговото унищожаване. По такъв начин между двата септември – в 1923 и в 1944 г. – съществува пряка връзка: единият септември води към другия. Единият започна борбата за събаряне на фашизма, другият победоносно я завърши. По силата на много причини и обстоятелства, оказаха се потребни двадесет и една година, трябваше да се пролее още нова и нова кръв, демократическите и родолюбиви сили на нашия народ трябваше да понесат големи страдания и изпитанието да видят нашата страна превърната в мушия на хитлеристките разбойници и държавата ни – в техен помагач, за да победи смело издигнатото през септември 1923г. антифашистко народно знаме и да бъде фашизмът съборен от власт и смазан.

Тайната за това, че фашизмът не можа да получи в България що-годе сериозна масова база, да измами и привлече на своя страна за що-годе продължително време значителни народни маси, лежи в Септемврийското въстание от 1923 година, в този забележителен факт, че народните маси у нас се биха с оръжие в ръка срещу фашизма. Голямата историческа заслуга за този факт принадлежи, преди всичко, на Българската комунистическа партия.

Тайната за това, че истинските демократически сили на нашия народ можаха най-после да преодолеят всички пречки и предразсъдъци и да обединят своите усилия в името на върховните и жизнени национални интереси на България и на целия наш народ, да изградят спасителния Отечествен фронт, с помощта на който да избавят родината от трета гибелна катастрофа и твърдо да насочат нейния кораб към светли и честити бъднини – тайната за това лежи в отчитането на поуките от Септемврийското въстание 1923 г., отчитането на забележителния факт, че тогава работниците и селяните, комунистите и земеделците с кръвта си туриха основите и циментираха своя боеви съюз – душата, силата на патриотичното единство на народа ни.

Главната поука от Септемврийското въстание в 1923 г. е тази, че боевият съюз между работниците и селяните, земеделците и комунистите не беше тогава още достатъчен и че той трябва да се укрепва с всички сили и да се пази като зеницата на очите. Отечественият фронт е живото олицетворение на тази вече извлечена на дело поука и на грижата за по-нататъшното укрепване на работническо-селския боен съюз като гръбнак на боевия съюз на всички здрави и демократични сили в нашата страна.

Тайната за това, че на 9 септември 1944 година нашият народ и въстаническите дружини и отреди на Отечествения фронт бяха рамо до рамо с патриотите от армията, че в огъня на борбата срещу германските завоеватели и фашизма народ и армия се сляха в едно неразривно единство – лежи пак в отчитането на опита на Септемврийското въстание от 1923 година, което с цената на толкова скъпи жертви и с поражението си нагледно показа невъзможността за народа да победи в борбата срещу фашизма без единодействието между него и патриотите от армията, без привличането на страната на народа на мнозинството от армията.

В основите на 9 септември 1944 година и на блестящата победа на Отечествения фронт лежат примерът, опитът и поуките на Септемврийското въстание от 1923 година, и затова ние сега имаме дълга ясно да ги отбележим.

Повече от две десетилетия продължава борбата между истинската българска демокрация и фашизма, между народа и противонародния режим. В течение на тези две десетилетия народноосвободителното движение познаваше моменти на приливи и на отливи, на успехи и неуспехи, то даде извънредно много и свидни жертви, но то не отстъпи, не преви врат,, не коленичи, не се остави да бъде заблудено или парализирано, то съумя в изпитанията и в борбата срещу чуждите агенти и фашистката тирания да сплоти здраво своите сили, да намери отдавна търсената и изстрадана от него форма на бойното обединение на тези сили в лицето на Отечествения фронт и, в края на краищата, да победи. Започналата през 1923 година открита борба на народните маси срещу фашизма завърши през септември 1944 година с пълна победа.

Тази победа не би била възможна, ако не бяха добре извлечени от народните организации и, преди всичко, от Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз уроците от положителния и отрицателен опит на Септемврийското въстание от 1923 год.

Слава на живите ръководители, дейци и участници в героичното Септемврийско въстание от 1923 година!

Поклон пред светлата памет на падналите през време на въстанието герои – комунисти, земеделци и безпартийни, – храбри пионери на Отечествения фронт!

Да живее деветосептемврийската антифашистка победа на народа!

Всички честни и истински българи – дружно на работа и борба за укрепване на Отечествения фронт, на великите завоевания на 9 септември 1944 година, за защита на националната независимост и суверенитета на България – против разколниците и рушителите на народното антифашистко и патриотично единство!

в. „Раб. дело" бр. 313 от 22 септември 1945 г.

 

Още за Септемврийското въстание:

http://septemvri23.com/Dimitrov_Colarov_otvoreno_pismo.htm

http://septemvri23.com/Chervenkov_za_23_sept.htm

http://septemvri23.com/Septemvri_audio.wma

http://septemvri23.com/Narodni_pesni_za_Septemvri1923.htm

 

начало