Към разколебания
Бертолт Брехт
Ти казваш,
че нашето дело не е нещо в ред,
че мракът се сгъстява, че не ни достигат силите
и че сега, след толкова години неуморна работа,
не сме в по-сигурна позиция, отколкото в началото.Врагът обаче бил значително по-силен от преди.
Личало си, че силите му са нараснали, личало,
че би желал да мине за непобедим.
Не може да се отрече, допуснати са доста грешки.
Редиците ни оредяват.
В борбата ни се чувства безпорядък. Част от нашите девизи
врагът ги прекрои наопаки до неузнаваемост.Кое обаче е погрешно от това, което казвахме?
Отделни думи или всичко, взето заедно?
И на кого да се разчита още? И нима
сега изглеждаме излишни и изхвърлени
от живата река на времето? Нима ще изоставаме,
нищо неразбиращи и неразбирани от никого.Не трябва ли да имаме и ние щастие?
Това ни питаш ти. Ала не чакай
отговор от никой друг, търси го в самия себе си!1935