Кой е виновен за бежанската криза?

Каква е причината толкова много бежанци да се насочват към Западна Европа за разлика от положението от преди пет, десет или двадесет години?

Предоставяме на нашите читатели анализ и позиция на британски комунисти по темата с бежанската криза в Европа и отражението й във Великобритания. Това е една от най-важните теми в момента и за България. За правилното разбиране на кризата е необходимо преди всичко да бъдат разбрани причините за огромната бежанска вълна. Текстът е публикуван в изданието „Пролетарий” на Комунистическата партия на Великобритания – Марксисти-ленинисти през октомври 2015 година.

Съвестта на британския народ се пробуди от снимката на загиналото бедно малко сирийско дете Айлан Курди, което лежа безжизнено на турския бряг, удавило се заедно със своята майка и братчето си. Семейството му бяга от ужасите в Кобане, предизвикани от терористичната организация „Ислямска държава”. Тези терористи са създадени и финансирани от империализма с цел да се премахне законно избраното правителство на Сирия, ръководено от президента Асад.

Разтърсващата снимка с Айлан се появи много скоро след новината от края на август за намерените мъртви 71 бежанци в изоставен камион на магистрала в Австрия. Така британският народ осъзна, че тези смъртни случаи са само върхът на айсберга в гибелта, която преследва придвижващите се бежанци. Мнозина се включиха в онлайн подписка с искане правителството да приема бежанците, вместо да ги демонизира.

Британското правителство реагира с обещанието да приема 5 000 души на година, но скоро стана ясно, че тази, направена с нежелание, минимална отстъпка бива ограничавана по всевъзможни начини. Например, всички приети деца бежанци следва да се депортират в момента на навършването на тяхното пълнолетие.

В действителност, въпреки че изглеждаше правителството да се е отзовало на хуманитарното искане на британската общественост, предоставянето на искрен прием влиза в пълно противоречие с постоянната пропаганда срещу бежанците и търсещите убежище, която е характерна за всички европейски империалистически правителства, без разлика на управляващите ги партии.

Като правило тези правителства и империалистическите медии предупреждават за неизбежните социални сривове, а буржоазните политици говорят за орди от нашественици. Цялото това говорене би навело на мисълта, че Британия е изправена едва ли не пред въоръжено нахлуване, когато в действителност става въпрос за беззащитни бежанци, които бягат от хаоса и мизерията, предизвикани от британските и съюзнически империалисти чрез техните агресивни действия в Близкия Изток и другаде. Понастоящем преобладаващото число от бежанците са от Сирия – държава, която е разкъсана на парчета от наемнически и мародерстващи джихадистки армии.

Ако в момента, както се предполага, имаме „най-тежка бежанска криза от Втората световна война насам”, което несъмнено е хуманитарна катастрофа, то не трябва да забравяме, че в продължение на по-дълъг период милиони хора страдаха от ръцете на същите империалисти и техните лакеи. Това, което се е променило към момента, е, че все повече от бежанците (но пренебрежимо малък брой в сравнение с търсещите убежище в съседните близкоизточни държави) търсят път към Европа, за да оцелеят, тъй като последните империалистически войни превърнаха местата, към които бягаха досега (конкретно Сирия и Либия), в несигурни или напълно унищожени. Така всеки ден хиляди от тях си пробиват път към Западна Европа – само за едни ден близо 15 хиляди души навлизат от съседните държави в Австрия, като голяма част от тях преминават оттам транзитно по пътя за Германия и другаде.

В разгара на този хаос временно спряните влаковете между Унгария, Австрия и Германия, и продължаващите чести забавяния и анулирания по този маршрут оставят стотици бежанци блокирани по пътищата. Във Виена огромното струпване на бежанци, които спят по ж.п гари и обществени градини, се е превърнало в съвсем обичайна гледна.

Подобна известност доби и лагерът в град Кале, Франция, където всекидневно отчаяни хора рискуват (а понякога и губят) живота си в опит да се качат на влаковете и камионите, пътуващи под тунела на Ла Манша към Великобритания.

Унгария реагира на кризата с изграждане на солидни стени с бодлива тел по границата си със Сърбия и е решена да изгради още стени по част от границите си с Румъния и Хърватия, които са членове на ЕС, но не и на споразумението за свободно придвижване „Шенген”. По същото време Германия и Австрия подновиха своя граничен контрол.

Това е, което все повече разкрива реакционната и антихуманна същност на Европейския съюз – иначе представян по света като пътеводна звезда за мир и просперитет. Отговорът на тази шайка империалисти към жертвите, които се появяват на вратите им, се състои в нарастваща милитаризация на външните граници, с опъната бодлива тел по тях и значително увеличено по количество и агресивност полицейско и военно присъствие.

Бежанците с повече късмет, които се добират до Централна и Западна Европа без да се удавят в Средиземно море, ги очаква опасността да се задушат в каросерията на камион или да бъдат бити и екстрадирани. Останалите биват натикани в огромни лагери за задържане или се озовават във временни коптори (като този до Ла Манша - в град Кале, Франция). Освен всичко това те са изложени на жестоки нападения от неонацистки банди и други убийци.

Борба за надмощие и истинските намерения

В цяла Европа империалистическата управляваща класа вече пробва да използва положението за своите политически цели. Редица части на буржоазията, с подкрепата на медиите, опитват да прокарват своите програми, да натрупат електорална подкрепа или да увеличат мощта си във вътрешните борби за ЕС.

Германия и Австрия съгласувано анулираха шенгенското споразумение в частта му за свободно придвижване на хора в рамките на ЕС и подновиха граничния контрол. Австрия разположи 2 200 войници по своите източни и южни граници, за да „съдействат” на полицията. ЕС не вижда нищо нередно в това, тъй като мерките са нарочени за „временни” и най-вече защото тези две държави са част от империалистическото ядро на самия ЕС.

Тъй като няма съобщение за върнати бежанци от австрийската или германската граница, този ход изглежда, освен всичко останало, като една демонстрация на сила от страна на империалистите по отношение на техните по-бедни източни съседи в ЕС. Държавите, които са най-отговорни за тази бежанската криза и които са същевременно богатите държави, можещи да осигурят в най-голяма степен помощ за бежанците, се опитват непропорционално да ги пробутат на най-бедните държави в ЕС. Последните изказаха своето несъгласие на предложените бежански квоти, а Унгария опита да използва стратегическото си разположение за затваряне на външните си граници и прякото изпращане на бежанци към Австрия.

Има ли нещо друго в империалистическата реакция към кризата освен опортюнизъм и създаване на паника? Определено възникват още един или няколко взаимосвързани аспекти – немаловажната тема за нарастващата милитаризация на външните граници на Европа, а също и увеличеното вътрешно следене и насилие, извършвани в името на сигурността.

В интервю за Австрийската национална телевизия вътрешният министър отбеляза желанието си да отправи силно послание към света, че по отношение на бежанците нещата не могат да останат, както досега. Тя открито заяви: „Освен всичко друго, ние се нуждаем в случая от по-голям контрол върху външните граници на ЕС”. Подобни позиции могат да бъдат чути от германски и други политици.

Империалистическата буржоазия на Европа, разбира се, не е напълно против един приток на евтина работна ръка. Така например, в редица държави ние вече забелязваме стремеж към рязко вкарване на търсещите убежище на трудовия пазар.

Междувременно бившият главен секретар на австрийската „Райфайзенбанк”, който сега е официален „координатор за бежанците”, твърде откровено призна, че плановете за приемане на повече бежанци в Австрия ще бъдат съчетани с намаляването на възприетия жизнен стандарт. Иначе казано, управляващата класа в Европа използва възможността да обвини бежанците за нови предстоящи ограничителни социални мерки в своите страни. Така истинските намерения на тази класа са чрез намаляване на заплатите и рязкото ограничаване на и без това орязаните социални помощи за всички, да увеличи своите печалби.

Ограничените възможности на дарителството

На фона на истерията и откритото насилие над бежанците се появяват и примери на положително отношение. Обикновени хора предлагат да приютят бежанци при себе си, а други се събират пред лагерите и затворите с намерение да им окажат материална помощ.

Въпреки, че подобни добронамерени жестове с желание да се облекчи непосредственото страдание на жертвите на империализма, са положителни, те също така са израз и на едно ограничено мислене, характерно за левите либерали и голяма част от „лявото”.

Ако ние истински и отговорно искаме да сложим край на ужасните условия при бежанците и на положението на всички подтиснати народи, не следва да се ограничаваме с дарителска дейност. Ние трябва да ударим проблема в неговите корени. Системата на капитализъм и империализъм е тази, която създава мизерията по света и кара хората да напуснат домовете си, да предприемат много опасни пътувания, за да оцелеят. Даже там, където няма открити военни конфликти империалистическата експлоатацията принуждава хората да мигрират, за да оцелеят.

„Да бомбардираме Сирия заради Айлан”

Политици с подкрепата на медиите започват цинично да изопачават положението, за да използват бежанската криза като повод за предприемане на открита агресия срещу Сирия. Точно, както създадената преди всичко от западните империалисти и техните съюзници Ислямска държава бива използвана, за да оправдае директните военни атаки, така и определени коментатори и политици започнаха да твърдят, че най-добрият начин да се помогне на бежанците, е като се увеличат бомбардировките над Сирия.

На практика бомбардирането вече е започнало – оправданието е, че под прицел са терористите, отговорни за бежанската криза! Медиите безсрамно и с голям ентусиазъм възхваляват британските удари с дронове, които убиха някои джихадисти на ИД с британско гражданство.

Обаче всяка британска империалистическа кампания „да се изчисти Сирия от ИД” е напълно засенчвана от продължаващия империалистически стремеж за свалянето на законното правителство на Сирия. А в този проект именно ИД е както средство, така и съюзник. Наистина, ако империализмът силно желае да премахне всяващата психоза организация ИД, защо тогава миналата седмица Вашингтон поиска от Гърция да не допуска преминаването на руски самолети, които трябва да доставят военна помощ на сирийското правителство в борбата му със същите тези жестоки терористи?

Нямаше бежанска криза от Сирия, Ирак и Либия, докато империалистите не предприеха там своите кампании за сваляне на правителствата им. Впрочем тези държави преди осигуряваха на своите граждани, независимо от религиозната им принадлежност, високо ниво на сигурност и жизнен стандарт. Дори относително честният буржоазен журналист Матю Перис от „Таймс” е склонен да признае, че империализмът е отговорен за кризата, въпреки че според неговото мнение вина имат „неоконсерваторите”, а не империалистите като цяло. Той пише:

„Не е чудно, че днес неоконсерваторите дрънкат с оръжия. Те ни докараха тази криза с високомерното си убеждение, че отстраняването на Саддам, Кадафи, Асад или Наджибула в Афганистан ще подобри нещата. Дали светът днес щеше да е по-лош, ако тези мъже бяха оставени на мира? Ние си имаме работа с последиците от един либерален авантюризъм.” (в статията „Спрете да хленчите, ако сте загрижени за бежанците”, 5 септември 2015 г.).

„Либерален авантюризъм” – ето ти един евфимизъм! Ние ще го наричаме открита империалистическа агресия.

Британските империалисти пробват да отвлекат вниманието от своето подпалване на войни чрез слагане на „хуманитарната” маска – затова правят обрат и заявяват, че самите те желаят да приемат повече бежанци. Ние трябва да констатираме, че на първо място причината днес за идването на много от хората като бежанци в Европа е в неумолимите империалистически опити да бъде свалено правителството в Сирия. Затова и заиграването с хуманитарния въпрос само ще направи нещата още по-зле!

Освен това, Дейвид Камерън ясно показа, че неговото правителство няма намерение да осигурява убежище на хилядите сирийци и либийци, които са прекосили цяла Европа, за да се озоват близо до или на нашите граници. Очевидно те ще бъдат оставени да гният там, където са. Вместо това предложените планове ще се концентрират върху млади сирийци от определени локации в Турция – това са „бежански лагери”, вече известни като тренировъчни лагери за терористи край сирийската граница – а щом навършат 18 години, отново ще бъдат отпращани от Великобритания. Съвсем очевидно е, че империалистите не възнамеряват да разрешат бежанската криза, а просто я използват в своя неотслабващ стремеж да свалят определени правителства.

Британският империализъм е в тесен съюз с американския империализъм, а последният продължава да се стреми към отстраняването на законното правителство на Сирия. В сегашните условия това означава само Асад да бъде заменен от фашизирани фанатици като ИД или някоя от другите подобни ожесточени групировки, чийто варварски фанатизъм гони стотици хиляди отчаяни хора от домовете им и ги праща в търсене на спасение в негостоприемната прегръдка на Европа. Ето защо сме убедени, че британските бомби не са пътят за връщането на мира в Сирия.

Така че нека да не си притъпяваме вниманието с емигрантски квоти или аполитична благотворителност. Докато има империализъм, ще има войни и мизерия. Докато ние не се организираме сериозно да възпрем собствената си империалистическа управляваща класа, ние ще носим нашата част от вината. Затова нека се обединим за свалянето на империализма!

Нашите искания са:

• Пълна подкрепа за законното избрано правителство на Сирия, ръководено от президента Асад
• Пълна подкрепа за сирийското правителство и армия до разгрома на тероризма
• Всички военни операции в Сирия да бъдат ръководени изключително от сирийското правителство
• Стига империалистическа намеса в политиката на суверенните държави
• Стига тормоз и убийства на деца
• Долу ръцете от Сирия!

Оригинален текст: http://www.cpgb-ml.org/index.php?secName=proletarian&subName=display&art=1146

Превод: А.Н.

 

начало