ОТНОСНО АРЕСТА НА ВЛАДО И СТЕФАН НА 11 НОЕМВРИ 2005 Г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”

Двама наши другари бяха арестувани преди един месец и сега тече съдебен процес.
Кога точно се случи това?
Това се случи един ден преди да се проведе митинг-шествието в София срещу настаняването на американски военни бази на българска територия. Той беше организиран от Български национален съвет за мир и от Българския социален форум (в които Движение за съпротива „23 септември” членува колективно), като конкретен повод за митинга беше новият кръг от преговори между американското и българското правителство.
Движение за съпротива „23 септември” се включи дейно в огласяването на митинга.

Ние смятаме, че разполагането на американски бази в България:
- ще представлява решителна стъпка към ликвидиране на нашия национален суверенитет;
- родината ни ще стане мишена за евентуални удари от страна на жертвите на предстоящите американски агресии;
- територията на страната ни ще се превърне в плацдарм за шантаж и нападения на американските имперски кръгове срещу други страни и народи;
- разполагането на чужди бази е антиконституционен акт, влизащ в рязко противоречие с истинските интереси на българския народ и ще е от полза единствено на шепата чужди слуги, които се облагодетелстваха в годините на криминалния преход към капиталистическа икономика.

Поради тези наши мотиви ние започнахме да лепим плакати, оповестяващи за митинга на 12 ноември. Но в нощта на 10 срещу 11 ноември двама наши другари бяха арестувани.
Полицията каза, че те са лепили върху софийската синагога и дори върху полицейската кабинка до нея и това било причината те да бъдат арестувани. Нашите другари обаче казаха, че всъщност те са се опитали единствено да залепят плакат на бетонна саксия, поставена срещу коли-бомби на тротоара до синагогата, т.е. законна причина за ареста няма. Полицията освен това каза, че Владо и Стефан са ги псували органите на „реда” и заплашвали с връзки в парламента. Нашите другари обаче казаха, че всъщност те и организаторите на митинга са били обиждани от полицаите. Полицията също така каза, че Владо и Стефан са набили и шестимата полицаи, като единият даже е изпаднал в безсъзнание (!). Нашите другари обаче разказаха, че всъщност почти веднага са им поставили белезници на ръцете (т.е. били са лишени от всякаква възможност не само да удрят полицаите, но и да се предпазят от тяхната бруталност) и след това са били жестоко пребити първо на мястото на инцидента ( били са ритани и удряни по главата), в колата по пътя за ареста и в районното управление по време на разпита (проведен в отсъствието на адвокат!), когато Стефан отново е бил бит. Последиците от побоя са потвърдени от съдебно-медицинските експертизи, направени едва 40 часа (!) след ареста. В заключителната част на съдебномедицинската експертиза за Стефан Андонов д-р Силянов, след като установява множество отоци и кръвонасядания по лицето и тялото на Ст. Андонов, пише:“Описаните увреждания се дължат на действието на твърд тъп предмет (удар или тангенциално действие), могат да се получат по начин и време, съобщени от прегледания и са му причинили болка и страдание”. Същите констатации и същото заключение намираме и в съдебно-медицинската експертиза за Владимир Тричков.

В ареста нарушенията на човешките права на нашите другари продължават:
- били са лишени от правото на спешна медицинска помощ, макар че те изрично са поискали такава;
- били са лишени близо 16 часа от правото да говорят с адвокат;
- били са лишени от правото да се обадят на близки.
Поради всичко това на 12 ноември Владо и Стефан обявиха гладна стачка до освобождаването им, което стана два дни по-късно от законно допустимите за задържане 72 часа. При това, знаейки, че нашите другари са в гладна стачка, последният ден в ареста дори им е била отказана вода, явно с цел да бъдат смазани психически преди делото.

Сега срещу нашите другари са повдигнати четири обвинения от МВР:
- за хулиганство
- за причиняване на телесна повреда
- за обида на длъжностно лице
- за възпрепятстване работата на органите на реда.
Максималната присъда по този нагло скалъпен фашистки обвинителен акт е 5 години затвор.

При това срещу нас се обединиха всички власти:
- Румен Петков, министър на вътрешните работи официално подкрепи полицейските злодеи и дори показно ги награди, без да изчака решението на съда;
- С Румен Петков се солидаризира Никола Филчев, главният прокурор на България;
- С Румен Петков се солидаризира и Георги Пирински, председател на Народното събрание;
- С Румен Петков се солидаризира и т.нар. „четвърта власт” – продажните български масмедии, които в петте дена, докато Владо и Стефан бяха в ареста, играеха ролята на пресцентър на МВР, сипейки гнусни лъжи и клевети срещу нашите другари – че били биячи на полицаи, гамени, хулигани, националисти, ксенофоби, антисемити и т.н.

Създаването на този своеобразен единен фронт на четирите власти, стълбовете на българската буржоазна държава, срещу нас, съвсем не е случаен и зад него ярко прозира характерът на този акт – ние смятаме, че това е планирана политическа репресия:
1) разлепвайки плакати срещу базите ние бяхме гласът на мнозинството от безправния ни народ, неприемащ тази позорна търговия с националния суверенитет на България;
2) чрез действията си ние отваряме фронт отляво срещу управляващата в момента лъжелява Българска „социалистическа” партия, която с основание се страхува от загубата на все още многобройните си симпатизанти и членове, защото на тях все по-ясно им става, че БСП провежда една крайно реакционна дясна политика.

Но какво тогава спаси нашите другари от това вече да са осъдени и да са в затвора, както много им се искаше на руменпетковци, филчевци, големановци, росенпетровци и други проамерикански лакеи?
Ние смятаме, че за освобождаването на Владо и Стефан спомогна показаните от тях висок революционен морал, твърдост и непоколебима увереност в собствената си правота, които бяха съчетани с подкрепата, получена отвън:
-нашите другари бяха подкрепени от колегите си в университета;
-нашите другари бяха подкрепени от всички леви организации в България – комунистически партии, еколози, анархисти, от Българския национален съвет за мир, от Българския социален форум, както и от отделни граждани;
-нашите другари получиха подкрепа и от чужбина – от партиите и организациите, участващи в Конференцията на балканските работнически и комунистически партии, а също така и от Гръцкия социален форум.

Що се отнася до развоя на делото, то още не е започнало, защото на съдебното заседание на 2 декември защитата обяви, че срещу районния съдия и срещу прокурора са повдигнати жалби за превишаване на правомощията, заради което ще им бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Беше назначен нов съдия (след като старият си направи самоотвод) и на следващото заседание (проведено в скандално тясна зала, което практически го лиши от публичния му характер), проведено на 14 декември, беше решено делото да се върне в прокуратурата поради редицата неточности и противоречия в обвинителния акт. След коригирането на последния се предполага, че ново съдебно заседание ще бъде насрочено за февруари-март 2006 г., когато вероятно делото ще започне да се разглежда по същество.

Иначе последствията от случилото се и от случващото се покрай ареста и делото срещу нашите другари имат и своята положителна страна: за случая се разчу, а чрез това се разбра, че в България все пак се води активна борба срещу настъплението на империализма, макар и все още в малки размери. Ние смятаме, че това допълнително ще вдъхне увереност на тези официално заявени 60 % противници на американските военни бази, ще покаже правилния отговор по въпроса на колебаещите се 26 % и ще разколебае решимостта на 14 % привърженици на американските военни бази в България. Факт е също така, че нарочените за финални преговори от средата на ноември 2005 г. между американското правителство и българското правителство, бяха отложени за януари 2005 г., а американският представител официално заяви, че това се прави, защото българското правителство не се ползва с нужната обществена подкрепа, за да извърши тази стъпка.

Какво ще правим ние оттук-нататък?
Ние смятаме, че действията на полицията са имали за цел сплашване противниците на провежданата от управляващите политика на геноцид срещу българския народ. Но независимо от взетите репресивни мерки на държавата, които бяха в разрез с гражданските и човешките права на нашите другари, Движениe за съпротива „23 Септември” възнамерява и занапред да продължи борбата срещу антинародния курс на българските управници и по-специално срещу разполагането на американски военни бази на българска територия.

ДО ОКОНЧАТЕЛНА ПОБЕДА!

София, 20 декември 2005 г.

начало