Преди 1990г. мината в Булкиза (Албания) за хромова руда е била ключово
за албанската икономика предприятие. Създадено през 1948г., то скоро започва
да дава хляб на 12 хиляди работници, а също и да осигурява 32-37% от националния
доход на страната. Годишно са се добивали 485 хиляди тона хромова руда,
което е поставяло Албания на първо място в Европа и на трето място в света
по износ на този важен за тежката и леката промишленост продукт. Мината
се е използвала още за научно-геоложки проучвания, а също така и с трудово-превъзпитателна
цел за криминално проявени лица (при това срещу солидно заплащане, даващо
възможност на последните да издържат цялото си семейство и дори да си
построят жилище!).
След реставрацията на капитализма в Албания през 1990г. държавните инвестиции
за мината рязко спадат, което води до рязък спад на производството, до
рязко влошаване на условията на труд и до рязкото съкращаване на трудещите
се в предприятието: от 12 000 на 1200 до 2001г.! През 2001г. мината е
отдадена на концесия за 30 години на италианска фирма, която допълнително
съкращава трудещите се от 1200 на 660! В това време двата работнически
синдиката не са направили нищо за защита правата на работниците – профсъюзните
лидери са били подкупени с хотели и хижи, направени по времето на социализма
за работниците и заграбени впоследствие от нововъзникналата буржоазия.
Въпреки предателството на синдикатите, през лятото на 2007г. работниците
са организирали 25-дневна стачка с искане за 50% увеличаване на заплатите
и с искане за подобряване на условията на труд (с оглед на зачестилите
инциденти, довели до тежки контузии и дори до смъртни случаи в мината
именно поради отказа на концесионерите да дават пари за подобряване на
условията на труд). Стигнало се е и до гладна стачка, но въпреки това
исканията на работниците са останали без отговор – и там както в повечето
бивши социалистически страни работниците продължават да са лишени от свои
истински професионални и политически класови организации, и това обуславя
тяхното безсилие в класовата борба. Героичният албански народ обаче не
веднъж в своята най-нова история е доказвал, че може да се бори организирано
и успешно със своите врагове – вътрешни и външни, и това ни дава надежда,
че там работниците няма да останат задълго „сираци” откъм организации,
каквито са в момента.