ОТНОСНО УБИЙСТВОТО НА АЛЕКСАНДРОС И БОРБАТА НА ГРЪЦКИЯ НАРОД ЗА СВОБОДА
На 6 декември двама гръцки полицаи хладнокръвно застреляха едно 15-годишно момче-анархист в центъра на Атина. Този брутален акт на полицейски терор предизвика вълна от недоволство, както в Гърция, така и по целия свят: световната криза беше нажежила до краен предел обществените настроения и убийството на Александрос бе капката на недоволството, която преля чашата на търпението, искрата, която разпали пожара на народния гняв в съседна Гърция. Протестите на ученици, студенти, работници, учители и университетски преподаватели бяха съпроводени с протести в знак на солидарност пред гръцките посолства в редица страни по света. Прогресивната световна общественост е наясно, че една и съща ръка стои зад убийствата на Карло Джулиани в Генуа, на Раул Рейес в Колумбия, на Кевзер Мизрак в Турция, на лидера на антифашистите в Москва, на Александрос Григоропулос в Атина; същата ръка стои зад избиванията на десетки хиляди невинни иракчани, афганистанци и палестинци; същата ръка, която посяга на дейци на ФАБ и „23 септември”, на активисти от работническото, екологичното и пенсионерско движение в България, която систематично угнетява гражданите на квартал Суходол –
Това е ръката на международния финансов капитал.
С кръв и убийства той доби своето световно могъщество, с кръв и убийства брани своето царство от справедливата борба на милиардите онеправдани и угнетени по целия свят.
Но напразни са надеждите на този проклет кървав капитал, че може да надделее пряко волята на човечеството. Тежка, продължителна и жестока борба ни предстои с него. Много борци за свобода като Александрос паднаха в борбата и още много ще паднат. Ала в крайна сметка победата ще бъде наша – на народите и на техните прогресивни организации – защото правдата е на наша страна, защото ние се борим за социална справедливост, за свобода, равенство и братство.
Преди повече от 60 години цялата световна прогресивна общественост с гняв виждаше как англичани и американци избиват най-достойните синове и дъщери на Гърция и с възхита следеше и съчувстваше на героичната борба на гръцкия народ за свобода и национална независимост. Тогава българският поет Людмил Стоянов написа следните стихове:Да, твойте синове, о Гърцио, днес гинат
и пътя им е кървава следа,
но гинат те за своята родина,
за утрешната нейна свобода.Такава свобода, такъв благоуханен
живот, към слънце устремен,
какъвто бе бленувал Белоянис
и хиляди – в последния си ден!Не ще убият, не, престъпни орди
гласа на дигналия се герой народ,
ни мъжеството, смелата му гордост,
борбата му за светъл нов живот!Това искаме да кажем и ние днес.
СЛАВА НА АЛЕКСАНДРОС ГРИГОРОПУЛОС, КОЙТО ЗАГИНА ЗА СВОБОДАТА НА СВОЯ НАРОД!
ДА ЖИВЕЕ МЕЖДУНАРОДНАТА БОРБА СРЕЩУ КАПИТАЛА – ИСТИНСКИЯ УБИЕЦ НА АЛЕКСАНДРОС!
ДА ЖИВЕЕ БРАТСТВОТО МЕЖДУ НАРОДИТЕ!