ДОКЛАД
НА
ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”
ПРЕД
ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
Съдържание:
1.ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
2.ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
3.СТАЧНО ДВИЖЕНИЕ
4.ЛЯВОТО ДВИЖЕНИЕ
5.ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”
6.КОНФЕРЕНЦИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
7.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
***
1.ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯПрез изминалия период в България протичаха сложни и противоречиви процеси, свързани с реставрацията на капиталистическите обществени отношения.
Преди всичко трябва да се отбележи, че страната ни все повече губи своя национален суверенитет и се превръща в неоколония, като общественият живот у нас във все по-голяма степен се диктува от интересите на външни империалистически сили. Присъединяването на страната ни към Европейския съюз (на 01.01.2007 г.) отбелязва началото на нов етап в развитието на този процес.
Разграбването на страната от чужди и местни капитали през този период наложи за гарантиране на тяхната сигурност България да се включи в НАТО (29.03.2004) и да се разположат американски военни бази на българска територия (договорът за тяхното разполагане, който беше подписан на 28.04.2006г., дава възможност на САЩ да настанят 2500-5000 военнослужещи в двете военновъздушни бази – Безмер и Граф Игнатиево, и да използват полигона за сухопътните войски в Ново село).
Български военни контингенти са изпратени в Ирак и Афганистан, където и до днес служат като окупационна сила.
Държавата продължава да закупува скъпоструващо и ненужно въоръжение от западни корпорации, за да обслужва чужди интереси.
Всичко това се заплаща от трудещите се. Същевременно цените на стоките от първа необходимост се повишиха с около 24.7% от началото на годината. А под диктата на господарите от СБ, МВФ и ЕС се осъществяват всички законодателни промени, насочени към увеличаване на печалбите на капитала за сметка на работниците. В доклада на Световната банка „Правене на бизнес” /Doing Business 2008/ България се нарежда на 10-то място сред 178 държави в света по реформи, направени за улеснение на бизнеса през последната година.
Въведен беше плосък подоходен данък и беше премахнат необлагаемият минимум. По този начин тежестта на данъчното бреме се прехвърля от хората с високи към хората с най-ниски доходи.
Непрекъснато се увеличава броя на хората, губещи напълно достъпа си до медицински грижи и образование (постоянно нарастване на университетските такси, цените на учебниците и т.н.).
Бяха обложени с ДДС лекарствата, книгите и учебниците. Дейности като хазарта обаче са освободени от този данък.2.ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Тази антинародна политика се осъществява със задружни усилия от всички буржоазни партии в България, независимо дали са на власт или в опозиция. Ето защо българският народ все повече губи доверие в тях, доказателство за което бяха резултатите от проведените избори през тази година.
На евроизборите през май 2007г. дори според официални данни участваха не повече от 30% от българските граждани, което нанесе сериозен удар върху пропагандата на буржоазните медии, че сред българското общество има единодушие относно членството на България в ЕС. Неслучайно българската буржоазна класа не проведе референдум за влизането на България в ЕС, изпитвайки страх за собствените си интереси от гласа на народа.
На местните избори през октомври 2007 г. избирателната активност също беше ниска - около 40 %. На тези избори купуването на гласове от буржоазните партии се превърна в масово явление. Дори буржоазните социологически агенции признаха, че са купени около 150-200 хил. гласа (8-10% от гласувалите). Резултатите от изборите показаха очевиден срив в доверието към всички партии, които през последните 18 години участваха в управлението на страната. Част от техните привърженици сега се преориентират към новопоявилата се политическа сила ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България). При бъдещи парламентарни избори ГЕРБ вероятно ще спечели мнозинството от гласовете. Нейният лидер и сегашен кмет на София Б. Борисов е един от най-приближените хора на американското посолство в България и самият той не крие политическата си обвързаност и топлите си чувства към Вашингтон. Същевременно той и неговата партия се радват на изключително добро отношение от страна на всички медии. Това е още едно доказателство за ролята, която му се отрежда от спонсорите на тези медии като следващ политически слуга на империализма.
Що се отнася до управляващата в момента коалиция начело с БСП, тя води открита проимпериалистическа политика. Преди парламентарните избори от лятото на 2005г. БСП обещаваше незабавно изтегляне на българския военен контингент от Ирак. След изборите обаче БСП не изпълни това, както и повечето от предизборните си обещания. Понастоящем българските войници охраняват лагера “Ашраф”.
Във вътрешен план правителството начело с БСП провежда открита антинародна икономическа политика. То въведе един от най-ниските корпоративни данъци в света в размер на 10% с цел да направи България “благоприятна територия за чуждестранни инвестиции”. Също така парламентарната коалиция начело с БСП замени прогресивно-подоходния данък с плосък данък от 10%.
Втората по значимост партия от управляващата коалиция, НДСВ, е типична буржоазна партия със затихващи функции. Спечелила повече от половината от гласовете на предишните парламентарни избори (през 2001г.), днес тя събира едва 6-7% и при евентуално самостоятелно участие на бъдещи парламентарни избори под въпрос е дали ще успее да премине 4%-та бариера за влизане в Народното събрание.
Третата партия от управляващата коалиция, ДПС, за разлика от останалите буржоазни партии все още успява да запази относително стабилни позиции. Това се дължи на твърдия й контрол (политически и икономически) над турското население в България, както и на тенденцията за намаляване на общата избирателна активност. Поради това ДПС участва непрекъснато във властта от 1997 г. насам.
Другите проводници на политиката на САЩ и ЕС в България, СДС и ДСБ, са в тежка криза. От ударна сила на реакцията през 90-те години на 20в., те стигнаха дотам да не могат да излъчат нито един свой депутат за Европарламента. Единствената социална база на двете партии в момента са реститутите и част от новобогаташите, съсредоточени в големите градове.
Вследствие на кризата, обхванала буржоазните партии и като резултат от окончателното превръщане на БСП в изразител на интересите на едрия капнитал, през последните години се засилиха крайнодесните фашизоидни партии. Типичен пример за това е партия “Атака”. Тя успя да влезе в парламента през 2005 г. и да стане четвърта политическа сила в Народното събрание. На президентските избори през есента на 2006г. техният лидер дори достигна до балотаж на президентските избори. Най-характерните черти на “Атака” са антитурската й риторика, ксенофобията и антисемитизмът, примесени с православен фундаментализъм и антикомунистическа пропаганда.
Друга крайнодясна фашистка организация е БНС. През последните няколко години БНС в известна степен успя да увеличи влиянието си, възползвайки се от националния нихилизъм на управляващите партии, влошаващото се социално положение на значителни социални групи и използвайки безогледна социална демагогия. Интересен е фактът, че лидерът на БНС има ежеседмично предаване в телевизията, чийто собственик е издателят на вестник “Дума” – официален орган на БСП.
3.СТАЧНО ДВИЖЕНИЕ
Това развитие на обществено-политическия живот у нас естествено предизвиква недоволство и разрастваща се съпротива сред широки слоеве от населението. Ярък израз на това са стачките и протестните действия през отминаващата 2007г. – първата година от встъпването на България в Европейския съюз.
Още през зимата, месеци наред, в различни градове из цялата страна се провеждаха редовни протестни митинги на пенсионерите с искане за увеличаване на пенсиите и подобряване на условията за живот на възрастните хора.
През февруари таксиметровите шофьори излязоха на 15-часов протест в центъра на София с искания държавата да им осигури повече сигурност на работното място. Повод за протеста беше убийството на таксиметров шофьор в нощта на 8 срещу 9 февруари.
През май стачна готовност беше обявена в Градския транспорт на столицата и в последния момент управниците бяха принудени да отстъпят (впрочем транспортът в София беше заплашен от парализа и без стачка, тъй като шофьорите на автобуси масово напускаха работа и търсеха препитанието си другаде заради несъответствието между ниското заплащане и тежките условия за труд).
От края на май до средата на юли продължиха стачните действия на лекарския персонал от най-голямата (повече от 2000 души) българска болница „Н.И.Пирогов”. Техните основни искания бяха за повишаване на заплатите, за смяна на ръководството на болницата и за нейното модернизиране.
През юли за близо месец ефективни стачни действия предприеха над 1000 работници от частната фирма “Rollman” (гр. Гоце Делчев) срещу ниските заплати и непоносимите трудови условия.
Също през юли стачни и протестни действия бяха предприети и от миньорите от „Марица –Изток” (в отговор на опита за блокада на пътна магистрала протестиращите бяха брутално малтретирани от униформени полицейски служители).
През август в едно от т.нар. „цигански гета” в София местното население начело с работниците от фирма „Чистота” се вдигнаха на няколкодневен бунт срещу зачестилите фашистки нападения срещу техните семейства (от своя страна някои от жителите на гетото също призоваваха към етническо насилие спрямо българите).
През септември на протести излязоха 13 000 социални работници (чиито заплати бяха дори по-ниски от минималната работна заплата).
По същото време стачкуваха 7-те хиляди работници и лесничеи в горското стопанство.
Пак през септември започна безпрецедентната ефективна стачка на 150 000 български учители, която продължи до началото на ноември и постигна частичен успех. Но тъй като исканията на стачкуващите не бяха напълно задоволени, стачната готовност в образованието се запазва.
Многократно протестираха по улиците и младите научни работници, изразявайки с оригинални средства своето несъгласие с политиката, провеждана в сферата на научните изследвания.
Успоредно с всичко това бяха проведени и множество протести на екологически организации в отговор на настъплението на частни интереси срещу природата на България.
По данни на синдикатите в страната се забелязва известно социално напрежение и в други големи предприятия: МК„Кремиковци”, „Лукойл Нефтохим”, „Български пощи”, „Напоителни системи”, Минно-енергиен комплекс„Марица-Изток”, БДЖ и „Спешна помощ”.
Станахме свидетели също така и на прояви на солидарност между представителите на различни клонове на труда. Например организацията на таксиметровите шофьори изрази продкрепата си за стачните искания на учителите, в резултат от което властите предприеха обиски в офисите на организацията, възприети като форма на репресия заради проявената солидарност. Друг пример за солидарност, но вече с интернационален характер, беше изразената от румънски учители подкрепа към стачкуващите им български колеги.
Всички тези събития и особено забележителната учителска стачка, чиято продължителност и размах нямат аналог в Следосвобожденската история на българското образование, дават основание да се смята, че ставаме свидетели на началото на края на безропотното и мълчаливо понасяне на грабежа и разрухата, на които беше подложена страната ни през последните две десетилетия.
Независимо, че никоя от стачките не завърши с пълна победа, успех е все пак фактът на натрупване на ценен опит в класовата борба.
Като причини за относителния неуспех на стачните борби могат да се посочат:
- умела (твърда и едновременно гъвкава) позиция на властта и работодателите по време на конфликтите;
- относително благоприятната засега икономическа конюнктура (през последните две години се забелязва известно снижаване на процента на безработицата у нас);
- липса на опит и традиции в защита на класовите интереси;
- отсъствие на истински класови организации на трудещите се – както профсъюзни, така и политически.4.ЛЯВОТО ДВИЖЕНИЕ
За съжаление понастоящем работническото движение в България на практика е лишено от свой истински авангард в лицето на силна марксистко-ленинска революционна партия.
По-скоро може да се говори за отделни партии и организации, които и по отделно, и взети заедно не представляват никаква сериозна сила. Главните проблеми, от които страдат тези партии и организации, според нас са следните:
1.Абсолютна откъснатост от борбите на трудовите хора. Никаква връзка с пролетариата;
2.Изборен синдром – много от тях виждат като единствена цел на своето съществуване участието си в изборите;
3. Вяра в магията на трите букви БКП (абревиатура на управляващата партия от периода на социализма);
4.Напразни надежди, че механичното обединяване на комунистическите партии в една автоматично ще доведе до засилване влиянието на комунистите;
5. Неразбиране на разликата между национализъм и патриотизъм;
6. Безкритична вяра в месиянската роля на съвременна капиталистическа Русия и по-специално на Вл.Путин, което няма нищо общо с марксистката теория за класовата борба и за междуимпериалистическите противоречия.
7. Неразбиране тактиката на единния фронт – някои „марксисти” допускат съвместни „единофронтовски” действия между комунисти и фашисти срещу „общия враг”.
За това положение на нещата според нас причината е в широко разпространените в комунистическите среди опростенчески схващания относно социалната действителност. Те се дължат на все още господстващата идеология на хрушчовисткия опортюнизъм и ревизионизъм – преди всичко по въпроса за отношението “авангард-маси” (т.е. неадекватни възгледи относно същността на ръководната роля на партия), а също така, и във връзка с това – за ролята на субективния фактор в развитието на революционния процес. Доминира схващането за автоматичния ход на обществените процеси, за автоматичния крах на капитализма. С други думи – въобще не се разбира ролята на революционната организация. Фактически се смята, че ръководната роля на партията се свежда до това партията да спуска “мъдри” директиви, а масите да ги изпълняват – нещо, което беше изразено в чл.1 на Живковата конституция от 1971г. В действителност “мъдрите”, “високонаучните” и пр. директиви и указания въобще не са мъдри и са изцяло ненаучни, колкото и да са натруфени с марксистко-ленинска терминология, ако не отговарят на равнището на масите, към които са адресирани, ако не помагат на масите СТЪПКА ПО СТЪПКА да се ориентират в сложната социална действителност и да осъзнаят своите класови интереси.
Също така представляват опасност антидиалектичните схващания по въпросите, свързани с междунационалните и междуетнически отношения. Такива схващания, които днес се разпространяват в някои комунистически среди у нас, също са наследство от периода на хрушчовизма и живковизма, когато те намериха израз в печално известния „възродителен процес” от 70-те и 80-те години, спрямо българите мохамедани и турското етническо малцинство.
Национализмът е изключително ефективен инструмент в ръцете на реакционните сили, с чиято помощ те разрушават и не допускат изграждането на революционна сплотеност сред онеправданите трудещи се класи. Като използват естествените патриотични чувства на обич към собствения народ и родина, реакционните сили се стремят да разпалят вражда и ненавист между представителите на различните етнически общности, насъскват ги едни срещу други, като провъзгласяват превъзходството на един етнос над друг. В резултат от такава пропаганда различните етнически и национални общности биват въвлечени в братоубийствени конфликти и революционното сплотяване на всички угнетени срещу експлоататорите става невъзможно. Както казва Б. Брехт в своята „Песен за солидарността”:„ Господарите се радват
на разкола между нас
и враждата проповядват,
за да бъдат все на власт”.И поетът призовава:
„ Пролетарии, народи,
съединявайте се, в крак!
Нека правдата ни води
срещу класовия враг”.Но когато се посочва опасността от национализъм, от разпалване на чувства на расово и етническо превъзходство, в същото време не бива да се пренебрегва опасността от другата крайност – националният нихилизъм и космополитизъм, която също обслужва интересите на империализма. Достатъчно е да си припомним по този повод завещанието на Сталин, съдържащо се в неговото обръщение към делегациите на чуждестранните комунистически партии на 19 конгрес на ВКП(б) (1952г.): „По-рано буржоазията се считаше за ръководител на нацията, тя отстояваше правата и независимостта на нацията, като ги поставяше „над всичко”. Сега не е останала следа от „националния принцип”. Сега буржоазията продава правата и независимостта на нацията за долари. Знамето на националната независимост и националния суверенитет е захвърлено като ненужно. Няма съмнение, че това знаме трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията”.
Без да навлизаме тук в диалектиката на този изключителен сложен и деликатен възел от проблеми, ние от Движение за съпротива „23 Септември” призоваваме членовете на Конференцията на балканските комунистически и работнически партии да разгърнат широка дискусия по този изключително важен за бъдещето на нашите народи въпрос. Няма съмнение, че империалистите ще опитат да разиграят картата на национализма за да запазят своето господство на Балканите, ако го почувстват застрашено. Но също така няма съмнение, че именно комунистите трябва да се противопоставят и да провалят плановете на империализма за нова „балканизация” на Балканите.
5.ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ”
Докато мнозинството от т.нар. комунисти не смятат за нужно да анализират конкретните трудности на настоящия момент, ние от ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23 СЕПТЕМВРИ” смятаме, че сега главните усилия трябва да се насочат към издигане на равнището на съзнателност на една тясна прослойка от младежи и наемни трудещи се. Представителите на тази прослойка се характеризират като: - хора с активно отношение към социалната действителност;
- хора, изпитващи стихийно недоволство от капитализма;
- хора, които не се самозалъгват с празни обещания за всеобщо благоденствие и равноправие в царството на ТНК или с илюзии за бърз и безболезнен преход към по-справедлива и адекватна на съвременните условия социална система;
- хора, търсещи начини за преодоляване на капиталистическата система с всичките й присъщи недъзи.
С други думи сега, според нас, задачата на комунистите е да търсят връзка със и да работят сред най-будните и активни представители на работническата класа, учащите се и интелигенцията, които в бъдеще ще се превърнат в авангард на революционното движение.
В първия период от нашето развитие (от създаването ни през 2003 до 2005г.) ние успяхме да формулираме именно тази най-непосредствена цел, която стои в този момент пред нас: че е необходимо да се пристъпи към създаване на революционна марксистко-ленинска организация в България, която да организира трудещите се за борба срещу капитализма, за социализъм.
От средата на 2005г. до днес ние работим по осъществяването на тази цел.
Засега нашите сили са концентрирани преди всичко в поддържането и развитието на интернет-сайт на нашето Движение. Чрез него, под разнообразни форми – текстови, аудио и видео материали, ние провеждаме нашата идеологическа борба, стремейки се да разобличаваме теорията и практиката на буржоазния строй като антинародни и реакционни, и защитавайки марксизма-ленинизма като единствено вярно, прогресивно учение за освобождаване на хората на наемния труд от игото на капитала.
В най-скоро време ние имаме намерение да започнем да издаваме наш дву- или тримесечен информационен бюлетин, който да разпространяваме по митинги, публични дискусии и срещи с наши съмишленици или близки до нас хора.
Концентрирането на усилията ни във виртуалното пространство съвсем не означава обаче, че сме загърбили „реалното пространство” – улицата. Ние сме наясно, че прекият, реален, „жив” контакт с хората е незаменим. Ето защо през изминалия период ние участвахме в десетки антивоенни демонстрации, чествания, стачки, публични дискусии и т.н. Навсякъде ние изказвахме открито и ясно нашето мнение по въпросите на лявото и работническото движение в България. Благодарение на участието ни в такива прояви ние се свързахме с много нови хора, някои от които впоследствие се присъединиха към нас.
Немалко бяха и организираните от нас акции по разлепяне на агитационни комунистически и антиимпериалистически позиви и плакати. Една от тези акции завърши с полицейски арест и побой над двама наши другари, последван от нагло скалъпено съдебно дело по обвинение за побой над 7(!) полицаи. Това е един позорен за буржоазната власт процес, влязъл в противоречие дори със сегашното буржоазно законодателство. Той има за цел – без успех! – да разбие нашето младо, неукрепнало Движение. Съдебният процес продължава вече повече от две години.
От пролетта на 2007г. ние полагаме и немалко усилия за създаване на организация на учащите се в България, която да се бори против по-нататъшната приватизация на образованието, за безплатно и общодостъпно образование.
Сравнително успешно, макар и все още в малки мащаби, ние развиваме преводаческа и книгоразпространителска дейност.
Продължават и нашите кръжочни теоретически занятия по усвояване на марксизма-ленинизма, макар и не толкова начесто както в предходния период.
Въобще, през изминалия период ние натрупахме ценен практически и теоретически опит. Този натрупан опит безспорно ни помогна да укрепнем като марксистко-ленинска група, направи ни по-силни в теоретично, организационно и нравствено отношение.6.КОНФЕРЕНЦИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ
Ние искаме да отбележим, че за нас контактите с участниците в Конференцията на балканските комунистически и работнически партии имат съществен принос за нашето израстване и укрепване през последните две години. Ето защо ние мислим, че тази инициатива за сплотяване и укрепване на комунистическите сили на Балканите трябва да продължи
- за да се тушира надигналия се през последните години на Балканите буржоазен национализъм;
- за да се прекратят репресиите срещу дейци на балканското комунистическо и работническо движение;
- за да се сплотят антиимпериалистическите сили на Балканите в борбата за свобода и независимост на балканските страни;
- за да се установи братско сътрудничество между балканските народи на основата на нашите комунистически идеали.
За постигането на тези цели ние смятаме, че освен организационно-политически срещи занапред Конференцията на балканските комунистически и работнически партии трябва да започне да провежда и серия от теоретични семинари (оценка на социалистическото строителство на Балканите, комунисти и народни маси, национализмът и шовинизмът на Балканите, Балканите като арена на сблъсък между империалистическите сили и др.), които да доведат до единомислие на комунистите на Балканите, а оттук и до тяхното единодействие.
Трябва да се положат още усилия за привличане на комунистически партии и организации от останалите балкански страни.
За укрепването на Конференцията на балканските комунистически и работнически партии не малко ще спомогне и работата по създадения общ сайт на Конференцията.
Не на последно място, проявите на културен обмен (музика, филми, художествена литература и изкуство) също биха допринесли за укрепването и развитието на Конференцията на балканските комунистически и работнически партии.7.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Другари, вече трета година ние водим борбата срещу империализма не всеки сам за себе си, а обединени като Конференция на балканските комунистически и работнически партии. Ние сме убедени, че това е направило всеки от участниците в нея малко по-опитен, малко по-организиран, с една дума поне малко по-силен отпреди. А това без съмнение означава, че нашият общ враг – международният финансов капитал – е станал малко по-слаб. Перспективата пред нас е само една – чрез нашите по-нататъшни съвместни координирани действия да ставаме все повече и повече силни и влиятелни, а нашият враг – все повече и повече слаб и немощен. И така –
ДО ПЪЛНИЯ РАЗГРОМ НА ИМПЕРИАЛИЗМА!
ДО ПЪЛНАТА ПОБЕДА НА КОМУНИЗМА!София, България 01/12/2007г.
.