Международна конференция по повод 15 години от бомбардировките на НАТО срещу Югославия


В продължение на два дни - 22 и 23 март - в Белград се състоя Международна конференция по повод 15-ата годишнина от агресията на НАТО срещу Югославия под мотото „Да не се забравя!" В конференцията взеха участие около 500 души - учени, общественици, експерти, които представляваха 50 държави от Европа и света. България бе представена от проф. Минчо Минчев, секретар на Партията на българските комунисти, и проф. Велко Вълканов, почетен председател на Българския антифашистки съюз. Конференцията прие заключителен документ.

Из заключителния документ на Международната конференция в Белград

• Агресията срещу Сърбия и Черна гора (Югославия) през март 1999 г. е пример за пагубното поведение на западните велики сили, водени от САЩ, основаващо се на принципа на глобалната интервенция.

• Агресията е извършена без съгласието и противно на мандата на Съвета за сигурност на ООН и е престъпление срещу мира и човечеството, повратна точка към по-глобален интервенционизъм, в нарушение на международния правен ред и отричането на ролята на ООН. Създаден бе модел за намеса, който впоследствие бе използван във всички нападения над Афганистан, Ирак и Либия.

• Агресията срещу Сърбия продължи с невоенни средства, с насилствена промяна на властта чрез преврат на 5 октомври 2000 г., финансиран и подкрепен от чужбина - най-вече от членовете на НАТО, посредством изнудване, заплахи и др. средства с цел Сърбия да се откаже от националния суверенитет над Косово и Метохия.

• Ние трябва да помним жертвите на агресията на НАТО, на продължилото след атаките през 1999 г. преследване на политически и военни лидери, които защитават родината си. Те бяха изправени незаконно пред Трибунала в Хага. Трибуналът е средство за пропаганда и политически шантаж и трябва да бъде разпуснат.

• Участниците изразиха своята солидарност с народите от Латинска Америка в усилията им за запазване на свободата, независимостта и суверенитета, погазвани от агресивната имперска стратегия на САЩ. Те настояха за закриването на базата в Гуантанамо, вдигане на блокадата срещу Куба и освобождаването на петима кубински политически затворници от американски затвори.

• Отхвърляйки политиките, които заплашват мира и сигурността, конференцията осъди плановете и действията, насочени към дестабилизиране на Венецуела. Координираните насилствени действия в Каракас и на други места са част от стратегията на местните олигарси, подпомогнати и от външни фактори, за саботажни действия, насилствена провокация и изнудване с цел предотвратяване функционирането на законно избраното правителство. Участниците в конференцията изразиха солидарност с народа на Венецуела и подкрепиха храбрите му усилия за запазване на свободата и суверенитета на страната.

• Участниците в конференцията отделиха специално внимание на глобалната икономическа криза, довела до немислимо социално разделение и обедняване на хората, но също така и до дългова криза в редица проспериращи икономически държави като Гърция, Испания, Португалия, Италия и Кипър. Основните показатели на кризата са масова безработица - особено сред младите хора, висока задлъжнялост, спад на икономическата активност и др. Участниците в конференцията подкрепиха спонтанните протести на хората срещу негативните последици от икономическата криза.

• Очевидно е, че наложеният в Европа и в по-голямата част от света неолиберален културен, политически и икономически модел не работи. В търсене на изход най-мощната страна води битка за световен престиж, унищожавайки древни цивилизации и насилствено налагайки режими на управление, които не са по волята на държавите, наричани условно периферни.

• Участниците в конференцията отбелязаха със загриженост, че в Европа все още функционира американска военна инфраструктура, като например системи за противоракетна отбрана, технически и ядрени оръжия и конвенционални сили, което води до дестабилизация на регионално и глобално равнище.

• Световната икономическа криза не може да бъде решена чрез печатане на трилиони долари и ремонт на съществуващата неолиберална система. Необходимо е да се изгради ново, хуманно общество на социалната справедливост и равенството, което да гарантира по-добър живот за всички хора и народи на планетата. В центъра на новата система от социални отношения трябва да бъде човекът и неговите икономически, социални, културни и хуманитарни потребности, а не печалбата и егоистичните интереси на икономическия и политическия елит.

• Украинската криза е най-голямата заплаха за мира след края на Студената война. Вместо Украйна да се разглежда като най-естествената връзка между Русия и Европа, с намесата си в конфликта Западът иска изкуствено да отдалечи големи маси хора от тяхната естествена културно-цивилизационна и геополитическа среда и да ги привлече към себе си.

„Ново Работническо дело“



 

начало